Работа, CV-та, HR-и, съвети - 76

Пепина, смяташ, че не си достатъчно добре позиционирана като заплащане за професията ли или искаш друга позиция, която е по-добре заплатена?

Ако не си достатъчно добре позиционирана, бих предложила нещо такова: Харесва ми да работя тук, вярвам, че имам още какво да дам на компанията. Напоследък получавам доста оферти по линкед ин (примерно)/четох пазарни оценки за усреднени заплати в нашата сфера/ и виждам по-високо заплащане на подобна позиция и понеже съм щастлива тук, си помислих дали няма вариант за някакво индексиране, за да не се замислям за напускане? Не ми достигат парите и трябва да помисля над това.

По-добрият вариант е, да поискаш повече отговорности и задачи и съответна промяна към малко по-висока позиция, тъй като смяташ, че това би било полезно и за двете страни.

Има го и варианта - работа X години в компанията, вярва, че винаги съм била лоялна и съм се старала да давам повече (...), но някак си се чувствам недобре оценена като заплащане, това ме притеснява, защото вярвам, че съм добър и ценен служител за компанията.

Във всички случай трябва да стане ясно, че: ти си добър служител и се стараеш; че се чувстваш недооценена, защото..., би се радвала да останеш техен лоялен служител, но губиш мотивация, защото не ти стигат парите.

В днешно време има що годе нормална работа само в София. В останалата част от страната е експлоатация за малко пари. Аз го усетих на свой гръб веднага, след като смених локацията.

Аз съм от хората, които се съпротивляват на промотиране и досега не ми се е случвало да водя разговор за по-висока позиция - по-скоро обяснявам защо не искам да я приема Но практиката, която е при нас е следната - директен и откровен разговор с прекия ръководител какви са конкретните кариерни възможности за развитие. Насърчават се хората, които търсят такова и се дава конкретна информация какво се очаква от теб, какво е възможно и в какъв срок. Мисля, че това време от годината е подходящо за подобен разговор - при нас тепърва предстоят процесите за повишения, увеличения на заплати и т.н.

Пазарът на труда в София е ненормален в момента. ИТ секторът и този на Споделените услуги създават изкривена конкуренция при младите кадри без /с малко опит. На практика качествата и представянето на служителя започва да няма значение, което е нездравословно в по-генерален и дългосрочен план. Какво имам предвид: все още ставките на труда в България са по-ниски, и което позволява инвеститорът /или корабът-майка/ да наема масово без претенции. Наетият знае, че дори и да не бачка, ще го изгонят или сам ще напусне и съседният кораб веднага ще го качи. На смяна на работата всяка година гледат нормално. Всеки може като се замисли сам да прецени колко и какво влага 1 човек в 1 година на нова работа, ако знае, че ще получи увеличение така или иначе, независимо от представянето си. Или ще смени работата, при същите или по-добри условия. Това създава тотално различен модел в главата на работещия и липса на външен стимул да се представя добре. Конкретен пример: рикрутъри се търсят мощно, защото наемането на хора е в брутални размери /предвид както разширяването на бизнесите, така и краткият кариерен живот на текущите служители/. Та при такъв недостиг на рикрутъри, на практика няма значение колко добър или лош си. Ако си добър ще получиш бонус Х и/или увеличение Х след Х месеци примерно. Ако не си добър, ще се преместиш другаде, където след тези Х месеци и без това заплатата и бонусите ще са стигнали нивата от предишния случай. За какво да се стареш тогава? А защо да си дава зор и съседът ти по бюро (примерно занимаващ се с тренинги или администрация) като вижда какво се случва в някои професии? Може за 1 месец да се преквалифицира и да стане "рикрутър" (пародиен, като повечето, но пак казвам, кой ти гледа). Или да си кюта без зор на сегашната позиция и да разчита, че пазарът така или иначе дърпа нивата нагоре и по-работлив и обучен човек на неговото място за неговите пари може и да на се намери. Възможността с безхаберие да се вадят задоволителни финансови резултати за работодателя, само заради все още по-ниските ставки в България, е абсурдна и нездравословна ситуация. В моята фирма 50% от кадрите са завършили в чужбина, с немалко инвестиция в образованието си - като пари и труд. Тези прекрасни и кадърни млади хора губят добрите си навици на нашия изкривен пазар или предпочитат да не играят по тия безумни правила и директно за чужд работодател да се прехвърлят, може и дистанционно да си работят, и да небъдат скъпо платен бекофис персонал, забит в поредния интерфейс зад монитора.

Ако взема да разправям на шефа колко съм търсена по LinkedIn, няма ли да се получи обратна реакция? Да каже "ми, отивай, като си толкова търсена"?
Иначе, да му се казва, че не ти стигат парите, за мен това не е аргумент, това не го интересува него или фирмата. Нали дават работа за пари. Аз съм я приела рази работа и съм се съгласила на парите.
Според мен повече отговорности определено трябва да се поемат, или повече обем работа.
В нашта фирма има много позиции, но към други мениджъри и не знам как ще реагира, дали ще иска да ме пусне. Не е добре да се пита HR преди шефа?
Аз търся кариерно развитие, защото ми поомръзва вече старото. И съответно повече отговорности, значи и и повече пари.

Не обичам да си прося повишение или увеличение на заплатата. Много добре мога да се мотивирам и ще го получа, но ако шефът ме не може да ме оцени и не прави опити да ме задържи - мерси съм. Изпросена работа, после те гледат да не стъпиш веднъж накриво, защото нали - повишихме те, вдигнахме ти заплатата, очакваме повече. Ситуацията става напрегната. Предпочитам да има нормален цикъл на разглеждане на представянето и аз да си правя изводите дали ме устройва и забелязва ли се работата ми. Стигна ли до преговори, това значи, че съм с единия крак навън вече. То и по принцип краката ми винаги сочат навън, не съм се оженила за фирмата. На мен възможността да сменям често и според нуждите ми работата си, ми харесва и не смятам, че няма ккво да дадеш за една година. По-скоро смятам, че ако си някъде десет години си се изчерпал и си се ограничил, защото нямаш различна гледна точка. Не си видял как го правят другите, какви различни стратегии и подходи има, че дори преквалификация. Човек става неконкурентен. Личното ми мнение е, че от работодателя зависи моята лоялност и желание да остана точно в този екип и тази компания. Все пак имаме договор, не сме роднини.

ама разбира се, че на година е яко, 2-3 месеца те обучават и се запознаваш, следващите 2-3 месеца се упражняваш, после 2-3 месеца бачкаш и си подаваш предизвестието. Естествено, никой не очаква да работиш кой знае колко по време на предизвестие.
Чак почвам да се чудя на тази остарелица с висшето образование, цели 5 години - по една там и да сесвършва, следващото.

Редно е да говориш с прекия си ръководител и той да се обърне към HR-a.
Особено щом реално в сегашния ти екип няма как да ти се дадат повече отговорности и задачи, твоя мениджър няма кой знае какво опции да ти помогне и освен да лобира за теб пред HR-a -да му обясни колко си ценна, мотивирана и как за да ти се запази мотивацията трябва да ти се дават нови предизвикателства т.н.

HR-ите не пасат трева и по-добре не ги блъфирайте колко сте търсени и колко по-добре платени позиции ви предлагат, защото са наясно че ако е така ще им се явите с предизвестие

Моят шеф ни събра цялата фирма и директно ни заяви, че такива истории като колко сме търсени или какви заплати дават другаде, хич да не му ги говорим....ако сме искали, ей я вратата...

В длъжност няма как да се израсте, понеже мениджърите се назначават (разбирайте - парашутисти). Някои от тях вършат работа горе-долу, но почти всичките си разпределят задачите надолу, после представят работата като своя. Както и да е. Дразнещо е, но пък на мен ми е ок поне засега. След коронавируса (или поне малко да премине истерията) ще си търся работа на по-висока позиция, понеже тук тъпча на едно място и така ще си остане....

Особено пък с увеличението, което искате заплатата ви ще стане като на мениджъра ви, забравете той да ви вземе проблема присърце и да агитира за вас пред HR.

Така е, ако си ентри левъл. Ако си търсен специалист за висока позиция почваш да работиш на 100% от ден едно. Не те взимат да те обучават, а ти да им кажеш как се правят нещата. Никой не те чака за нищо и не те държи за ръка. Ако не се докажеш за месец са ти показали вратата, защото им струваш страшно много пари, които явно не заслужаваш.  За една година си реализирал  5 проекта. Така че всеки с опита си.

Да, точно за ентри и до 3 години опит говоря.

Напрежението е върху онези, опитните, синиърите, които трябва отново и отново да обучават нови.
И върху ЧР, които непрекъснато да подбират нови джуниъри.

Накрая на синиърите им писва, и се оказваш как и синиъри почваш да търсиш 🥴

На абсурдния пазар на труда в София най-доброто съотношение на труд/пари днес е точно при прохождащите, в масовия случай.

Има управляващи директори и разни изключения, където вадят много повече от вложеното, ама тук пиша за редовия индианец.

Интересно ми е каква според теб Soul е работата на мениджъра? Да върши работата сам? Работата на мениджъра е точно това - да разпределя задачите и да организира изпълнението им. Той не представя работата като своя. Всички са наясно, че работата която представя, е свършена от екипа, а не лично от него.
Ако сам трябваше да върши оперативната работа, нямаше да му трябва екип.
Отделно има и задачи, които са си чисто мениджърски и за които екипът изобщо не разбира, поради висока конфиденциалност или поради това, че са само на ниво препоръка за взимане на решения и в тях няма оперативна работа, която да стига до екипа.

Нищо лично, няма да споря с теб, тъй като не си запозната с конкретната фирма. Много добре знам каква е и каква не е работата на един мениджър и колко и как точно трябва да работи, за да си върши добре работата. Действителността се разминава с принципните положения в много аспекти.
Очакването ми е мениджърът да си върши своята работа. Когато "разпределя задачите и да организира изпълнението им", удобно пробутва и своите "чисто мениджърски" задачи..... Отделно натоварва магаретата, които не мрънкат и си вършат работата, докато други пищят, ако им се даде допълнително да напишат един мейл или да пуснат една пратка. Те разбира се "имат много работа", затова еди си кой ще свърши еди си какво, дори и да не е в неговия ресор....Това обаче е друг въпрос. Не всички, да не кажа единици са фирмите, които работят по книга!

Не знам каква е фирмата, но по написаното чисто теоретично да си дам моите 5ст.
Очаквания за повишение не е редно да имат нито хора, които пищят като им се наложи да свършат нещо извън своите регламентирани задължения, нито  възприемащите се за магарета.
Освен това може да си много добър работник, това в никакъв случай не значи, че ставаш за мениджър. Тук се търсят едни качества, които не всеки има, така че по-добре да си вземеш външен човек, отколкото накрая да останеш и без мениджър и без работник.