Както казах жената ми е приятелка от години, като започнаха той наложи правилата и тя прави компромиси. Но на нея не й пречи мизерията, тъй като така е свикнала, пречи й, че се дели до стотинка.
- Публикувана: 19 ноем. 2021, 14:56 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2021, 22:50 ч.
Делене на сметки
Като не и харесва да не се е съгласявала, няма сега да я мислим.
Има скръндзави и пестеливи хора, може да спестяват за нещо, а може просто да спестяват. Аз обичам парите като чичо Скрудж, искам да се къпя в монети и затова ги разбирам. Отстрани хората не могат да преценяват правилно отношения, особено дългогодишни - ето, на мен ако някой ми прерови портмонето ще си събира зъбите и съответно живея с човек, на който никога не може да му хрумне такова нещо, а за съфорумка си е окей, и двете имаме семейства над 20 години. Предполагам, че и делящите стотинки щом не са се разделили още ще си откарат така и двамата всъщност си ги устройва.
Има скръндзави и пестеливи хора, може да спестяват за нещо, а може просто да спестяват. Аз обичам парите като чичо Скрудж, искам да се къпя в монети и затова ги разбирам. Отстрани хората не могат да преценяват правилно отношения, особено дългогодишни - ето, на мен ако някой ми прерови портмонето ще си събира зъбите и съответно живея с човек, на който никога не може да му хрумне такова нещо, а за съфорумка си е окей, и двете имаме семейства над 20 години. Предполагам, че и делящите стотинки щом не са се разделили още ще си откарат така и двамата всъщност си ги устройва.
И аз мисля, че са се намерили тези двамата 
Нормално е да имат различия - като това със стотинките, но то е нормално с оглед на по-големите им съвпадения.
Всякакви хора и комбинации. Има жени, които с години издържат прави, здрави мъже - на работа ходят, сметки плащат, къща въртят, деца гледат, а половинът все не може да намери достойна работа или кюта някъде колкото да не е без хич. Това няма да го търпя изобщо, но какво става в чуждите къщи - хич не ме вълнува. Та, така за сметките.
Нормално е да имат различия - като това със стотинките, но то е нормално с оглед на по-големите им съвпадения.Всякакви хора и комбинации. Има жени, които с години издържат прави, здрави мъже - на работа ходят, сметки плащат, къща въртят, деца гледат, а половинът все не може да намери достойна работа или кюта някъде колкото да не е без хич. Това няма да го търпя изобщо, но какво става в чуждите къщи - хич не ме вълнува. Та, така за сметките.
"Аз обичам парите като чичо Скрудж, искам да се къпя в монети" 
Имаш предвид, че портмонето ти е строго лична вещ, подобно на телефона и затова никой няма право да го пипа ли?
Аз нямам такава лична вещ, в семейството ни само дъщеря ми е с ясни и твърди граници за вещи и пространство. Считам всичко в дома ни за общо по принцип.
Имаш предвид, че портмонето ти е строго лична вещ, подобно на телефона и затова никой няма право да го пипа ли?
Аз нямам такава лична вещ, в семейството ни само дъщеря ми е с ясни и твърди граници за вещи и пространство. Считам всичко в дома ни за общо по принцип.
Имам приятелки,които са си разграничили разходите един вид.Аз плащам това,ти това.Коментирали сме си и двамата сме на мнение,че това е глупаво.
Вие как мислите?
Вие как мислите?
Мисля, че при вас е така също. Кое смятате за глупаво? Деленето на разходите? Вие го правите, делите ги. 😄
При нас бюджета е общ почти откакто заживяхме заедно.
Аз съм, като бай Ганьо. Щом ме е взел, ще ме храни 🤣🤣. Нищо не деля, от горе на това и карта, заплатата му, всичко е в мен и аз решавам. То нямам и какво да дам 😃, в майчинство съм ама и преди си беше така. Простата причина: аз пазарувам, аз плащам сметки, аз се грижа за всичко на бебето, ако остане той да го прави не стига, че ще сме жадни и на тъмно, ами и ще умрем от глад 😃.
Както казах жената ми е приятелка от години, като започнаха той наложи правилата и тя прави компромиси. Но на нея не й пречи мизерията, тъй като така е свикнала, пречи й, че се дели до стотинка.
И чак сега се е сетила че се е съгласила и не й харесва, така ли?
Ами всъщност вие си делите сметките.
Ние в момента сме разделени, така че и бюджетът е разделен. С три карти сме - негова, моя и обща. Той превежда в общата колкото за заема /нещо като наем/.
Оттам нататък съм аз - сметки, храна, всичко за мен и децата.
Ние в момента сме разделени, така че и бюджетът е разделен. С три карти сме - негова, моя и обща. Той превежда в общата колкото за заема /нещо като наем/.
Оттам нататък съм аз - сметки, храна, всичко за мен и децата.
За мен това не е разделен бюджет, само защото сте разделени или не ти праща пари за други разходи.
При мен - нямаме общи сметки, но бюджетът е бих казала общ, защото липсва - това всеки си плаща, делим и пр. Той поема едно, аз друго. Немислимо за мен е да бъркам в общ кюп и да вадя. Мъж без култура и възпитание да управлява бюджет не представлява интерес за мен, тъй като мисленето ми е в посока предимно умножение, не деление.
Както казах жената ми е приятелка от години, като започнаха той наложи правилата и тя прави компромиси. Но на нея не й пречи мизерията, тъй като така е свикнала, пречи й, че се дели до стотинка.
И чак сега се е сетила че се е съгласила и не й харесва, така ли?
Общи са ни парите. Обсъждаме по-големите покупки.
Израснала съм в семейство без общ бюджет, в което баща ми плащаше сметки и голямо зареждане на храна, дрехи, а мама дребни и за нас (пак дребни). Редовно се караха за пари, баща ми е стиснат. Но това не им пречи 45 години да живеят заедно.
При мъжът ми майка му е държала парите (тя е с ниска финансова култура и вечно са били без пари), но и те не са се развели заради това.
Та модели всякакви, не се притеснявай за вашия.
Израснала съм в семейство без общ бюджет, в което баща ми плащаше сметки и голямо зареждане на храна, дрехи, а мама дребни и за нас (пак дребни). Редовно се караха за пари, баща ми е стиснат. Но това не им пречи 45 години да живеят заедно.
При мъжът ми майка му е държала парите (тя е с ниска финансова култура и вечно са били без пари), но и те не са се развели заради това.
Та модели всякакви, не се притеснявай за вашия.
За всяко семейство работи различен подход.
При нас - всеки си има карта, но всеки може да ползва тази на другия. Аз съм втора година майчинство, та не ми е особено голям приходът в момента. Пазарувам понякога, купувам на малкия дрехи, козметика, храни, за мен си дрехи, грим, всичко, което ми е нужно. Покривам си някои сметки, взимам неща за апартамента. ММ се занимава с битови сметки и по-големи разходи, колите, поръчва си някакви джаджи. Общо взето не си държим сметка особено, но гледаме да си определим колко ориентировъчно искаме и можем да похарчим за месеца. Останалото в спестовна сметка (всекиимана негово име за удобство при прехвърляне на пари, достъп до всяка имаме и двамата). Ако някой няма кеш взима от другия. Ако ММ иска да покрие разход (харесала съм си чанта, бижу, обувки) хич не се дърпам. Аз понякога настоявам да платя я обяд, я вечеря или сме поръчали храна, не се дърпа той.
Всеки знае другия колко взима, колко е заделил и никой не държи сметка.
От началото потръгнаха така нещата. Единствено преди в моето жилище (първо там живяхме) държах аз да плащам битови сметки (ток, вода, телевизия, интернет). Това някак си ми остана навик от студентските години и исках аз да го върша. Разбира се, той покриваше други неща тогава + изплащаше кредит за друг апартамент (и стотинка не ми е взел, нищо че в момента живеем тук).
При нас - всеки си има карта, но всеки може да ползва тази на другия. Аз съм втора година майчинство, та не ми е особено голям приходът в момента. Пазарувам понякога, купувам на малкия дрехи, козметика, храни, за мен си дрехи, грим, всичко, което ми е нужно. Покривам си някои сметки, взимам неща за апартамента. ММ се занимава с битови сметки и по-големи разходи, колите, поръчва си някакви джаджи. Общо взето не си държим сметка особено, но гледаме да си определим колко ориентировъчно искаме и можем да похарчим за месеца. Останалото в спестовна сметка (всекиимана негово име за удобство при прехвърляне на пари, достъп до всяка имаме и двамата). Ако някой няма кеш взима от другия. Ако ММ иска да покрие разход (харесала съм си чанта, бижу, обувки) хич не се дърпам. Аз понякога настоявам да платя я обяд, я вечеря или сме поръчали храна, не се дърпа той.
Всеки знае другия колко взима, колко е заделил и никой не държи сметка.
От началото потръгнаха така нещата. Единствено преди в моето жилище (първо там живяхме) държах аз да плащам битови сметки (ток, вода, телевизия, интернет). Това някак си ми остана навик от студентските години и исках аз да го върша. Разбира се, той покриваше други неща тогава + изплащаше кредит за друг апартамент (и стотинка не ми е взел, нищо че в момента живеем тук).