Имам аз мечта голяма, скоро да ме наречете 'мама'. ~бебеправене 398~

С риск да си навлека негативи, цял ден си го предъвквам в ума, но за мен при БХ и кухото яйце е точно липса на нормална бременност - тоест не губиш истински жив ембрион. Струва ми се, че е по-щадящата гледна точка. Боли от това, че си се надявал и вярвал, че е нормална бременност. Сравнявам го с това, че минах през жив ембрион, който спря развитие и го изхвърлих сама, че и държах плодния сак в ръка. Ами, смазващо е, хора.
Да, и БХ бременност и кухото яйце са загуби, но на нещо, което реално не е било - природна грешка в деленето, никога е нямало да се развие ембрион.
По никакъв начин не искам да ги омаловажавам, редно е да се провери има ли и проблем, или е малшанс в двете събрали се клетки (Я и С), но е хубаво да се оцени и реалността. Така си щадите и психиката и имате шанс по-скоро да се върнете в активното бебеправене. Както Инфинити каза, хубаво е да се проверят нещата и причините. Не е повод за отказване и увесване на нос! Намествайте короните и скоро пак с нови сили!

АА, разбирам какво имаш предвид. Но това ти сама го оценяваш. Никой няма право да ти казва "Е, кво толкова". Никой няма право да оценява начина, по който се чувстваш. Особено пък в такъв момент. Всеки тактичен човек, на когото му пука за теб, би съчувствал.

Аз също разбирам и споделям мнението, че аборт при жив ембрион категорично е по-тежка и трудна за преглъщане загуба. Искрено съчувствах на момичетата, които са минали през това и дори не искам да си представям на тях какво им е било. Разбирам и че хората, които ми казваха, че това дори не е истинска бременност може би по-скоро са опитвали да ме успокоят и да ме накарат да се стегна. Някой, при когото бременността се е случила от първия път, без дори да я е планувал, няма как да разбере какво е всеки месец да чакаш, да се следиш, да ти се плаче след поредния отрицателен тест, нито пък какво е да си на седмето небе, че най-накрая те е сполетяло това толкова чакано щастие, че можеш да зарадваш любимия си човек, че сте успели и и на вас ще се случи чудо. Съответно този някой няма как да разбере и болката, която следва, след като разбереш, че цялото това щастие приключва преди дори да се е случил дългоочакваният преглед на който да видите точица. Няма как да разберат страха дали и кога ще се случи отново, след като предният път е отнело толкова време. Честно казано не им се сърдя и не ги съдя. Но оцених какво имаме тук. И докато с дни ставах и си лягах с плач, се сещах за нашата малка общност и за това, че много от вас, за съжаление са претърпели загуби, но знам, че са продължили напред и впоследствие щастието им се е усмихнало. Това дава сила.

Да, аз не се ангажирам със страничните подмятания “е, какво толкова”. Наистина нямам и предвид това. А и всяка от нас си изживява собствената загуба индивидуално и много лично и дълбоко. Просто апелирам към трезва самооценка също.
Радвам се, че ме разбрахте! Прегръдки на всички! ❤

Ликрон Реших да разкажа моята история понеже мина месец след случилото се. Аз съм на 24, ММ на 25. Преди година ме оперираха от ендометриоза, в последствие по време на лапарото се оказах със запушени тръби. След това последва лечение със Резелиго 6м. 6 кошмарни месеца е, момичетата с моето заболяване ще ме разберат. В следствие на стреса отключих паник атаки. Ходих на психолог, беше ми трудно да се съвзема. Още не бях излязла от упойката като док ми каза, че естествено няма да стане.
В последствие попаднах на др Дойчиновски. Усетих го, казах си това е моят лекар. След това той ме пое, след като ми се възстанови Ц, на 3м започнахме опити, 6м опити минава ха безуспешно цикъл след цикъл разочарование,сълзи,тревоги. На 6м ми назначи хормони, които не бяха много в норма, момичета тук сигурно ме помнят.
АМХ беше почти изчерпан, след това вид Д тежък дефицит. Док искаше цветна снимка, но аз му казах, че ще забременея преди снимката. Някак знаех, че ще стане. Месец след срещата ни бях бременна с 2 ярки черти. Всички момичета тук искренно се радваха за мен. След положителния тест бях на преглед, оказах се в 6 седмица. Но не можахме да издържим до следващия преглед, който беше след седмица. На 5 ноември ми зацапваше, дадоха ми прогестерон за задържане и но шпа. Но на 7 ноември прокървих. Никога няма да забравя това, това се случи на рд на баба ми, която почина пред 6 години. На 10 баща ми имаше рожден ден, чувствах се ужасно, че подаръка му го няма.
На 7.12 дядото на ММ почина, нов удар от съдбата, 2 загуби за няма и месец.
Ембриона падна на превръзката, помня как стоях и го гледах и не знаех какво да правя, събрах някак сили и го оставих за да може сестрата да го вземе за хистология. Стоях и го гледах как това малко същество беше при мен за толкова кратко време. Дълго чакано и желано.

Пиша всичко това за дам кураж и сили на момичетата и на теб мила, да продължиш напред!!! Чудото ще се случи, аз силно вярвам в това. 🙏💞

Licorne, много съжалявам за развоя Поплачи си сега и потъжи, важното е, че веднъж е станало, ще стане отново, имаме много случаи в темата на успешно забременяване месец-два след БХ.

Мила, много стиснати палци за един предколеден положителен тест и това бластоцистче след девет месеца да е едно здраво бебе в ръцете ти

Дарлинг, видях, че писа и в темата за БТ, жалко, че никой не ти отговори, затова реших все пак да пиша тук.  БТ много се влия от алкохол ( при една чаша вино при мен дава разлика), различно време на лягане и ставане, неспокоен сън, дори от разлика в температурата през нощта - дебела завивка или пижама - всичко това води до повишаване при мен. Ползваш ли приложение или календар за БТ? Този в Зачатие не го харесвам особено, препоръчвам графика в babyplan.ru или fertilityfriend, много по-лесно е за тълкуване. Възможни са разлики между различните дни,  също и резки спадове и после качване. Може да има спад при имплантация, при падането на естрадиола и качване на прогестерона. След вече 30+ цикъла на проследяване познавам много добре моята, ако тръгне след 11-12 ден всеки ден надолу М е ясна, че идва. При по-ниска телесна температура е възможно през втората фаза да не минава 37 градуса,  но пак да има бременност, особенопри разлика в БТ между двете фази 0,4. В единия цикъл със забременяване имах спад на 13 ден след О, на следващият се дигна и задържа над 37 градуса. По немските форуми препоръчват тест за бременност при поддържане на висока БТ 18 дни след О, а не 14, тогава БТ била сигурен показател.

Cruella, благодаря ти! Аз помня цялата ти история, но до момента не беше разказвала какво точно си изживяла. Съжалявам искрено, че ти се случи всичко това. Дано всичко лошо да остана в тази година и новата да ни е на късмет.

Мили момичета, чета ви и осъзнавам колко сте силни! Нз как да се изразя, дали ще успея да кажа точно това което искам.. Понякога се питам защо се получава така, не е честно, но ето случва се. Явно всяка една от нас трябва да мине през определени неща. Благодаря ви, че ви има всички и че можем да даваме сила една на друга!!! Бъдете все така силни!!! ❤️❤️❤️

Забравих да споделя още нещо. Моя позната, забременя след 3 години опити с 2 операции ендометриоза. Тъкмо подаваха документите за инвитро. Забременяла е около моя аборт сега е в 6 седмица.
Искренно се радвам за нея. 💞
Но и това го преживях тежко.
Момичета, вярвам че щастието ще дойде при всяка една от нас. Дори и да не е по коледните празници. 🙏

Аз напослвдък трудно намирам думи , просто едва се събрах , минаха точно 20 дни от аборта , бебенцето излезна с две контракции , разгледах го , че даже го и снимах . Спрях да говоря с много от приятелите си , заради изказвания от сорта “ не го мисли , така е трябвало да стане “ , “ ами ако беше с увреждания “ , е то още не е било човече “ и просто не срещнах разбиране . Имам познати с по 1-2 спонтанни , които вече имат по 2 деца и те също вече са от другата страна и казват - е няма нищо ще си направите пак и на мен ми беше гадно , но се забравя . Може би да , като си имаш две рожби и сигурно се забравя или поне не боли толкова , но само ние знаем как животът ни се върти около М , О , тест , депресия , пак очакване и така месеци и години 😣
Запазих си час за маникюр , след два дни маникюристката обяви публично , че е бременна , едва отидох , едва издържах целия разказ и най вече , че сме били с почти еднакъв термин и да станало е от първия опит и хахо хихи много ми се спи , бях съкрушена , но пак се събрах и така ще е , времето лекува . Нова година с нови сили , с нови лелки и мечти ❤

Момичета, сит на гладен не вярва. Или бързо забравя, крие от себе си. Загубата има различни проявления, всеки както го разбира. Много е важно да си дадем време за приемане и тъга. Понякога тъгата идва по-късно и това е нормално. Всеки има начин за справяне, но омаловажаване на болката не е сред тях. Инвитро процедурите дават истински шанс човек от рано да знае какво се случва, тъй като е извън тялото и е под наблюдение. Имам два ембриона от две пункции миналата година, които спряха развитие, макар в началото да бяха хубави яйцеклетки и да се оплодиха правилно. Ежедневното треперене до телефона да чуеш присъдата си от ембриолозите, добри новини, лоши новини, молиш се до последно, губиш накрая. И аз, и мъжът ми ги изживяхме зле, като загуби, без да е имало трансфер и бременност. Липсата на бременност след трансфер също е загуба. Нито една от тях не е бременност, но те ограбва. Време и хигиена на контактите му е майката. После короната на място и смело напред.

Момичета, желая ви с цялото си сърце скоро да забравите за всичко и да се случи най-дългоочакваната случка и за вас. Аз също съм на мнение, че нещата се случват така, както трябва и се подреждат тогава, когато трябва. Не съм претърпяла загуба в този ѝ смисъл, но аз искам друго да ви кажа - не се сърдете и гневете на чуждото щастие и не се ядосвайте, когато чуете за бременноста на позната или приятелка. Да знаете, че и това е гадно и се усеща. Няма честно и нечестно тук. Едно от най-близките ни семействa ни избягва, откакто разбраха, че съм бременна. Момичето ми е приятелка и е много гадно да спре изведнъж да комуникира с теб, защото ти се е случило нещото. Не ми се сърдете, но просто ви показвам и другата гледна точка.
Сигурна съм, че и на вашата улица ще изгрее слънце и ви го желая от сърце наистина!

licorne, съжалявам за случилото ти се.
Дано скоро пак забременееш и този път да е до финал. Ти заслужаваш.
Мила, стискаме ти палци за най-хубавите коледен подарък!

Little, след загуба, новината за бременност на близък може да носи болка и празнота, чувството далеч не е яд, гняв, завист. Съвсем друго е. Реакцията зависи от това дали е отработена болката или е още в острата фаза. Честно казано, откакто съм активен пациент, общувам основно с момичета от клиниката или борещи се за дете. Само на тях не се налага да обяснявам, те знаят. Реакция на приятел от над 20 години ме е изкарвала от обувките, защото не знае, макар да е в течение и да и споделям етапите. Та новината за всяка бременност ми е носила радост, вяра и надежда. Ако обаче има обстоятелства, за които не знаеш, но нямат общо с теб, приеми дистанцията, вероятно е временна. Ако не може да се зарадва с чисто сърце за теб, по-добре да не сте заедно. Не всичко се върти около нас, хората може да си имат проблеми. Или приятелството не е такова. Пак времето ще покаже.

Едно време време бях в много тежък период и бях на събиране, от което се измъквах през половин час навън, защото не можех да изтрайвам да съм сред хора. Една мадама, с която не сме близки, даже не сме си говорили, излезе при мен, постоя, постоя, каза ми "Не знам какво е, но съм сигурна, че ще преживееш и това." Усмихна се и ме остави.
Това е мисъл, която си повтарям винаги, когато успея да отделя съзнанието, докато ми се случва нещо. Приземява ме, помага ми да погледна по-трезво и да осъзная, че това не е края на пътя. Минала съм през дупки и бабуни, това е просто поредната.

По въпроса със следене на БТ - аз ползвам Get baby приложение, има си форма за попълване на БТ, за обичкане, за симптоми и всякакви неща.