- Публикувана: 7 дек. 2021, 00:00 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2021, 08:46 ч.
Тандем - от поколение на поколение
За Коледа винаги имахме елха - това е сигурно. Един мама предложи да купим изкуствена и с баща ми и брат ми едновременно казахмр стреснато "Не!" Как ще е коледно без да мирише на борче? В последствие баща ми ни сглобяваше елха от няколко клончета - по-малък отпечатък върху природата. И до днес купуваме истинска, но веч в саксия, за да можем да я засадим.
Като малки Коледите бяха по-скоро около трапезата, от колкото на нея. Колкото и да се стараехме да не ставаме, за да не стават кокошките, не се получаваше, но не ни се караха.
Най-много ми тежеше, че не мога да докопам балкавата преди сутринта, но някак устисквах
Любимо ми беше дренчето - всеки път ме намираше, когато съм болна по празниците. А орехите на края на вечерта все предвещаваха богата и пълна година.
А колко рев съм изревала от това, че съм скъсала кората на тиквеника... друг път през годината може и да не се случи, но тиквеника се точешв на ръка. Баба все ми казва - еее, нищо, де, аз ще взема скъсаното после, да не го видят другите
Като малки Коледите бяха по-скоро около трапезата, от колкото на нея. Колкото и да се стараехме да не ставаме, за да не стават кокошките, не се получаваше, но не ни се караха.
Най-много ми тежеше, че не мога да докопам балкавата преди сутринта, но някак устисквах
Любимо ми беше дренчето - всеки път ме намираше, когато съм болна по празниците. А орехите на края на вечерта все предвещаваха богата и пълна година.
А колко рев съм изревала от това, че съм скъсала кората на тиквеника... друг път през годината може и да не се случи, но тиквеника се точешв на ръка. Баба все ми казва - еее, нищо, де, аз ще взема скъсаното после, да не го видят другите
Спомням си с умиление събиранията на семейството около Нова Година. Не помня да сме празнували точно "Коледа". Много сняг, пързалка, шейни..После в къщата - много топлина, идваща от печката с дърва. Заколване на прасе, пържени свински мръвки, черва, бахур, отрупани маси, усмивки, веселба...За съжаление - само хубави спомени!
Коледа от детството, еееех какви мили спомени ми връща!
Ако имаше как да се стигне до селото на едните баба и дядо се събирахме там, голяма тайфа бяхме, към 20 човека. За съжаление към момента голяма част са покойници, но... това е живота!
Иначе баба приготвяше хляб, баница, сърми, пълнени чушки. Дядо винаги къташе по някой специално приготвен домашен сушен деликатес за 25 декември. Правеше ни често по един малък леген с домашни пуканки за нас, децата. Само за да ни усмири и събере за малко почивка, че ние не се спирахме от тичане из къщата и по двора. Сутрин ставаше такава навалица, че баба ставаше към 6 да подготвя вкусна закуска за всички ни, от рано на печката с дърва вреше една тенджера с чай, а в друга вареше кафе за големите. Дядо много я уважаваше заради грижите и труда, който полагаше за всички ни и тя беше най-важния човек на трапезата. Тя разчупваше хляб, прекадяваше и казваше малка молитва. Бяхме голямо задружно семейство, много весело се изкарваше по празниците, понякога оставахме и Новата година да посрещнем там. Тогава живота ни не беше обсебен от мобилните технологии, то и обхват почти нямаше на малкото мобилни телефони, баба и дядо даже и домашен телефон не искаха там. Какви времена са били Боже! Ако имаше сняг си организирахме и състезания с шейни или снежни топки, страхотни веселби бяха. Много, много ще ми липсват тези моменти...
Ако имаше как да се стигне до селото на едните баба и дядо се събирахме там, голяма тайфа бяхме, към 20 човека. За съжаление към момента голяма част са покойници, но... това е живота!
Иначе баба приготвяше хляб, баница, сърми, пълнени чушки. Дядо винаги къташе по някой специално приготвен домашен сушен деликатес за 25 декември. Правеше ни често по един малък леген с домашни пуканки за нас, децата. Само за да ни усмири и събере за малко почивка, че ние не се спирахме от тичане из къщата и по двора. Сутрин ставаше такава навалица, че баба ставаше към 6 да подготвя вкусна закуска за всички ни, от рано на печката с дърва вреше една тенджера с чай, а в друга вареше кафе за големите. Дядо много я уважаваше заради грижите и труда, който полагаше за всички ни и тя беше най-важния човек на трапезата. Тя разчупваше хляб, прекадяваше и казваше малка молитва. Бяхме голямо задружно семейство, много весело се изкарваше по празниците, понякога оставахме и Новата година да посрещнем там. Тогава живота ни не беше обсебен от мобилните технологии, то и обхват почти нямаше на малкото мобилни телефони, баба и дядо даже и домашен телефон не искаха там. Какви времена са били Боже! Ако имаше сняг си организирахме и състезания с шейни или снежни топки, страхотни веселби бяха. Много, много ще ми липсват тези моменти...
На село при баба. Събирахме се цялото семейство.
Навън люта зима, а вътре печката бумти.
Носи се неповторим аромат на домашен хляб и ...уют.
Мама прави сладки, а баба разточва най - вкусната и дъхава баница.
Ние децата изрязваме от гланцово блокче снежинки и други фигури за украса на голямата елха.
Бих дала всичко за да се върна поне за миг в онези времена.
Навън люта зима, а вътре печката бумти.
Носи се неповторим аромат на домашен хляб и ...уют.
Мама прави сладки, а баба разточва най - вкусната и дъхава баница.
Ние децата изрязваме от гланцово блокче снежинки и други фигури за украса на голямата елха.
Бих дала всичко за да се върна поне за миг в онези времена.
