Имате ли нужда от closure при приключване на отношения?

По-скоро проблема е със себеуважението и реалната преценка. Достойнство, чест, морал и някой други неща в момента тотално ги потъпкват и отричат и резултат от това е обезличаване. Навсякъде се изтъква едно его, което с нищо не е подплатено, само с високи претенции и изисквания.
От това идват и проблемите. Ако срещу себе си имаш стойностен човек, то приключване на отношения по този начин граничи с абсурда.

Еми, няма подмяна.
Както си ги има моралът и етиката, към които зачислявам до някаква степен достойнство и чест.

Имам приятелка, тя често употребява его в моя чест и винаги ѝ се смея, че когато не ѝ изнася ми обвинява егото

Абсолютно точно.
Човек с достойнство няма проблем да сподели своята позиция и гледна точка в ситуация на приключващи отношения, няма проблем и да се извини ако е необходимо. Нито извинението, нито изясняването биха повлияли на самооценката, самочувствието и самоуважението му, защото те са изградени върху друга основа, върху основата на реални ценни качества. За него извинението и изясняването не са падение, а проява на уважение към другия в ситуацията, зачитане правото му на отговор.
За човек с его това е невъзможно, защото освен че вярва в своята перфектност, егото иска подчинение и признаване на своето превъзходство и власт над ситуацията.
За егото е страшно и невъзможно да признае своите грешки, то е надменно и признава единствено своята значимост, права и нужди.

Горджи, мисля че приятелката ти те оценява погрешно. Не съм усетила его в теб. Напротив, имаш едно такова чаровно излъчване 🙂

Много хубава тема. Аз те разбрах напълно. Искам преди това да направя едно уточнение, че closure може да не е само изясняване, а и да знаеш причината за разрива, т.е. развитието дa makes sense, както се казва. Повечето хора имат нужда от closure, някои не под формата на изясняване непременно, защото всичкото е породено от някакъв вид дисонанс, който те трови и мултиплицира усещанията за ситуацията, която фактологично може да е - с този чпвек вече не ни се пресичат пътищата.

Моят опит показва, че когато съзнанието ми препуска за прекъснати отношения, винаги е ставало дума за манипулативен и токсичен човек. И егото ти не ти позволява да продължиш. Когато съм приключвала отношения поради разминаване на пътищата, независимо дали приятелски или любовни, е оставала само тъга. Но не буря от въпроси.

Когато човек измести локуса на контрола напълно у себе си, вече не чувства такава болезнена нужда от изясняване. И сам може да си създаде closure, без да се  унижава да търси обяснения някому.
Наскоро ми се случи. Бях си създала сама closure спрямо ситуация, която ми остави горчив привкус. Според мен човекът постъпи подмолно и неприятелски, но в момента, в който ми мина пред очите, се разфокусирах и си казах каквото мисля. За мен това беше съвсем егоистична проява, за да си задоволя собствената нужда. Не съжалявам, няма перфектни хора. Имам силно его, което има нужда от шлайфане понякога.

Друг случай - човек, когото мислех за приятелка до един момент, много пъти се е опитвала да ме клъвне, избиваше си комплексите, много пъти като сме се карали, в мен е настъпвал този дисонанс, но излизайки от собствената си къщурка и виждайки какво отношение тази отровна персона има и към другите си приятели, приятелки от детството и гаджета, изведнъж получих closure и не желая повече да я виждам или да си думам с нея. Няма ги въпросите, няма я нуждата от изясняане, просто видях един грозен отвътре и отвън нарцистичен инвалид. И така си дадох сама closure.

Разлката между двата случая е, че от първия съм видяла ихубави неща, имали сме добри и зареждащи моменти, от втората- винаги съм се чувствала изцедена и я съжалявах. Та според мен и това има значение - в каква степен човекът те е наранил. Понякога, при супер черни обстоятелства, ти се изпарява всичко човешко и нямаш никаква потребност дори да се доближиш до човека.

Един човек с претенции за себе си във всякакъв смисъл и професионален и като чисто човешки и личностни качества, трябва да си е прекършил и опитомил егото.
Ако не е, значи претенциите му са без покритие.
Това не е само мой извод, на една анонимна съфорумка, това е така и според официалната и според неофициалната науки за душата.
Човек с его наподобяващо поведение на диво животно вече е психопатен тип личност.
По принцип има си прилични начини за приключване на отношения от всякакъв характер когато се наложи,  в действителност не винаги се получава, а и не винаги е желано.

Егото е сила. Извинението,"изясняването",тоест моралът е слабост. Няма как слабостта да е нещо добро. Освен за прозаичните хора.

Съществуват ли чисто лични грешки? Не. Те са низ от съдбовни обстоятелства. Тогава откъде-накъде ще трябва да се извинявате?! Или ако се извинявате,правете го неумело,за да разберат отсреща,че не само вие сте "виновникът"...

За някои моралът е слабост, за други - сила. Зависи от преследваните цели, интереси, амбиции. Зависи и от степента, в която човек държи съвестта си будна, от това доколко е готов да живее по трудния или пък по лесния начин. Зависи от принципите, върху които съзнателно е взел решение да гради живота, кариерата си и още много други. Зависи и от даденото от родителите възпитание, от устойчивостта му в ситуации на трудности и изпитания... Нещо като в притчата за двата вълка, важно е кого ще храниш. Смятам, че е абсолютно личен избор - да бъдеш или да не бъдеш... морален. 😁  Лесно няма, и за едното, и за другото.

Морала не е слабост. Силния човек има морал и той знае, че със сила може да премахне проблема, даже с убие. Но това не решава самия проблем. Тук вече опираме до хуманизъм.
Да се извиниш, когато си сгрешил е достойно, но да си мислиш,че си безгрешен е глупаво.
Чисто личностни грешки съществуват. Няма безгрешни хора. Съдбовните обстоятелства са просто грешни възприятия и преценка на заобикалящите фактори.

Да, за личните грешки, всеки го знае deaf,  всички ги правим.
Особено в споделената от мен ситуация. Да направя ли гадост или да не я направя... 🙄 Решението бе много бързо взето. А отговорът на живота, също така много бърз и категоричен - На чужом несчастье счастье не построиш.
Животът винаги дава право и свобода за личен избор.

Отговарям на въпроса - Не, нямам. Преди повече от десетилетие, когато приключих отношения с близка приятелка, дори писмо написах. Но от опит знам, че няма смисъл. Само загуба на време. А вече нямам това време. Просто приключвам с контактите. Ако има опит за повторно сближаване, отговарям с 2-3 думи и до там. Дори и с бившия просто му казах, че съм дотук.

Не. Старайте се да използвате български думи, дори преводът им от английски да е с повече от една. Не е модерно вече ☺

Каквито и отношения да приключвам, винаги имам нужда от това да обясня, разясня защо се стига до това или съответно търся, да ми бъде казано какво точно съм или не съм направила, за да бъда изоставена.
Обикновено, обаче, това което съм казвала на финала, съм го казвала и много преди това. Тоест, причината за разрива е от ясна, по-ясна. На финала, държа да я обобщя и за пореден път да я кажа, да си знае човека. Особено, ако е гадже.
За приятелство, не съм толкова настоятелна. Там, има ли разочарования, просто в един момент, ми се насъбира много и спирам контакт. Опитвала съм се да кажа защо, но обикновено отсрещната страна се прави на "ударена" и затова, последните години спрях да обяснявам
Монолози, в главата си водя. Бих ги водила и в реалния живот, но съм се убедила, че няма смисъл. Всеки си настоява на своето и промяна не настъпва, така или иначе.

Най-безумно ми се вижда да се обясняваш с гадже. Изстинеш ли към някой, или съответно той към теб, и да се обясняваш и да не се обясняваш, нещата са приключени. Особено ако е намесен и друг човек, както обикновено става.

А, аз съм се опитвала да обясня на гадже, че искам раздяла, щото не виждам как ще ни се получи в дългосрочен план, ама ме гледаше странно и грам не вдяваше за какво говоря. Накрая казах, че нямам силни чувства и го прие. А аз го харесвах, всичко му беше ок и наред, добра партия и тн, просто исках друго/повече.

И на гадже, и на негадже понякога се случва да обясняваш, обясняваш и след време да чуеш "тя не ми каза, аз за първи път чувам, че е имало проблем". До човек си е.