Смесен брак с чужденец/обмисляни предбрачни договори

И да не бяха чужденци, пак могат да не те харесват. Няма нужда да се мъчиш да се доказваш, защото все ще има нещо, с което да ти показват, че не си добре приета в семейството. Хубаво е, че си разбрала какви хора са и какво можеш да очакваш. Просто не се завирайте да живеете в тях. Създайте свой дом с ваши си правила. С тях поддържай отношения на минимума. Поздрави по празници, гостуване в крайни и неотложни случаи тип семейни сбирки. Не забравяй, че си се омъжила за съпруга си, не за тях. Отделно, на него са му родители и сестра, няма как да очакваш да се отрече от тях, но стига да не позволява да се месят в живота ви, всичко е точно.

Ех като започне някой да говори за "чужбина". Май е от срам да назове държавата, защото е я Турция, я Алжир или Мароко. А за предбрачните договори, стига тръшкане на тема "обидих се". Ако нямаш нищо, а другата страна има няколко милиона е повече от нормално да иска договор. Едно време и на мен ми се струваше обидно, но е с право. Важно е в договора да се спомене все пак и нещо от типа "за всяка година заедно ще получиш 50,000$ компенсация примерно", т.е. ограничаване на претенциите, но и дефиниране на някаква компенсация. Иначе всеки богат може да иска да се ожени за 20 годишна хубава жена и да я изгони като мине 30. Ползва младостта й гратис. Нещата са двустранни. И другата крайност не мисля, че е нормална - само защото е жена на еди кого си получава десетки милиарди след развод. Защо? Ами имала нужди пък и свикнала с големи числа.

А какво им е срамното на Турция, Алжир и Мароко, където все още много професии са по-добре заплатени, отколкото в България?

За Турция не знам, но в Алжир и Мароко мъжете (и жените) не дължат издръжка на съпруг, отвлякъл децата им в друга държава, а и предбрачни договори там няма. Условията се уговарят в брачния договор. Валутите им не са конвертируеми и няма как да пращат издръжки. Там не е законно да се обезнаследява собствено дете. Е, внуците на вече починало дете не наследяват частта на починалия родител, но авторите още деца нямат,та е рано да се кахърят за внуци.

Невена, кои много и колко по-добре? Ама надеждна статистика, не на око и ЕЖК.
Не друго, ами по средни доходи и среден БВП на глава и Алжир, и Мароко са по-назад от нас, а Турция е горе-долу като нас. Иначе не се съмнявам, че там определени висококвалифицирани специалисти печелят повече от средния си колега тук. Точно както български висококвалифициран специалист може да печели повече от средния си западен колега.
Иначе нищо срамно - все пак сме свикнали, че само да си българин, е срамно.  

Ако за три месеца брак имате "няколко" скандала, проблемът ви далеч не е липсата на някакъв договор и няма договор дето да ги оправи тези неща. А и ако се загледаш в названието, "предбрачния" договор се сключва "преди" брака. Но най-вече май при вас  става дума за сблъсък на културни особености. Ако искаш по-безконфликтни преживявания свързани с чужбина и чужденци е силно желателно да се запознаеш с местните особености. Една такава е, че в много държави идеята за "наследяване по закон" пък се счита за неморална и неприемлива, а за да получиш нещо по наследство се изисква поне известно време да доказваш честност, не става просто с един разговор. А и какъвто и договор да търсиш, той се сключва между теб и съпруга, не между теб и семейството му, та ако искаш да доказваш нещо доказвай пред съпруга си, там вече може и да седнете да поговорите по темата.

аз не знам коя е чужбината, но ако потъпква женските права няма да е някоя дето дава права на жената да работи като адвокат.../сестрата/ мисля, че темата е просто пързалка...аз д апопитам пък да видя какво ще ми кажат другите...

О, и в тези държави има жени-адвокати (вярно, по-малко са, но ги има). Някои такива даже са печелили международни призове за защита на правата на жените.
(Но сестрата на мъжа на авторката едва ли е от тях ).

+1
Не става ясно за коя страна/култура/религия става дума.

Ако съпругът е на една страница с теб, визирам съпругата, не мисля, че има място за драми, още повече, че е след сключването на брак и предполагаемото обсъждане на предбрачен договор.

Какви женски права, да й наследяват децата ли?🤣Ама някъде наследодателят има повече права от наследниците, пък предбрачния договор не е включен в хартата за човешките права.

Аз мисля, че сключването на брак във вашия случай е било необмислено и пребързано решение. Не сте самостоятелни, нямате общи планове, явно не се познавате достатъчно, а като прибавим и лошото отношение на роднините му към теб, които вече са и твои роднини....Бракът ви започва със скандали и тънки сметки кое е твое, кое е мое, пък ако ми вземеш децата....Не искам да звуча осъдително и песимистично, но във всичко това не виждам любов.
Трябва да си отговориш на няколко важни въпроса. Първо наистина ли искаш да създаваш потомство с такова семейство? Струва ли си да търпиш лошото отношение и предразсъдъците на тези хора? Каква страна заема съпругът в случая? Ако лошото отношение на роднините продължава дълго, това означава, че или съпругът е пасивен или взема тяхна страна. В такъв случай, бягай от мъж женен за родителите си!!! Споделянето му за предбрачния договор в признак на гняв на мен ми прозвуча като натякване. Сестрата е предложила, ама видиш ли той не се е съгласил. Каква огромна жертва е направил. Струва ми се, че тези хора те карат да се чувстваш виновна дори заради лошото отношение към теб. Дано да греша! Не трябва да им доказваш нищо. Не си виновна за лошото им поведение и не бива да го толерираш. Никога! Така учиш хората как да се отнасят с теб. Второ помисли имате ли общи планове с този човек и гледате ли в една и съща посока? Интересува ли се от чувствата ти и какво е готов да направи той за твоя комфорт? Друго, което ми се стори доста притеснително е, че вместо да се тревожи, че няма да вижда детето си той се притеснява за някакво наследство. В една такава ситуация на мен наследството ще ми е последния проблем. Освен това детето не е куфар. Без разрешението на един от родителите не можеш да го вземеш и да го заведеш да жвее някъде си. Затова и те съветвам да не бързаш с децата. Ситуацията ти в момента не я виждам розова, а с дете съвсем. Това, което е най-добре да направиш в момента е да останете в България и да видиш как ще се развие връзката. Ако скандалите ви продължават най-добрия вариант е развод. И кой откъде е.
След всичко това аз имам някакво усещане, че ти просто заслужаваш нещо по-добро. Дано да ти се наредят нещата. Късмет!

Защо да е срамно някой да е българин?

Нискоквалифициран български специалист също може да печели повече от западния си колега 🤐.

За БВП на глава от населението в Мароко и Алжир в момента си права и ще става все по-зле, а в България ще се качва 🤩. Причината е супер благоприятната, в България, демографска реалност.

Повечето чужденци в Алжир работят в западни или други, чуждестранни компании в сферата на добив на петрол и газ и заплатите им са съпоставими с тези, които получават когато работят в западни петролни и газови полета и платформи. Имат и яки премии за горещина, студ, липса на удобство, прах,  риск от тероризъм итн. Нямам представа точно колко получават и не зная къде да намеря статистиката. Обещавам да я потърся. Имам познати в индустрията там. Петцифрени в евро са им месечните заплати и за по-малко няма да идат. Става дума за инженери по газови и петролни инсталации, нефтохимици, завършили в Бургас, Глазгоу. Работят месец без почивен ден, по 8 до 12 часа дневно в зависимост от тежестта на работата и после един месец са в отпуск, като в този месец са длъжни да напуснат Алжир и не могат да се моткат наоколо. Много е опасно. При последното терористично нападение имаше отвлечени французи, румънци, японци, малайзийци, филипинци, освен местни. Имат и работещи в строителството чужденци, основно от Турция и Китай, но има и български фирми. Едва ли българин ще иде там за по-малко пари, отколкото в Германия или Италия.

В Мароко са много добре платени медицинските специалности и училите във Франция обикновено се прибират да живеят там. Повечето французи работят в сферата на IT, обслужване на клиенти. Не е само заплащането. По-изгодно е данъчно, а цените на труда и наемите там са по-ниски. Отваря се офшорка и си работят от там за западни клиенти.

Не е само заплащането. Тези държави имат приятен климат по крайбрежието и евтина храна. Кило сардини в Мароко струваше 2 лева преди година. Целогодишно има пресни, евтини зеленчуци. Само цигарите и алкохолът са с български цени или малко по-скъпи.

В Турция може заплатите да са същите, но цените ми се виждат по-ниски от българските. Е, не зная как стоят нещата в момента.

Имам чувството, че качеството на живот в Алжир, Мароко, Турция и даже бедна Куба е по-високо от българското, защото въпреки ниския БВП на глава от населението и по-високият процент диабетици, а в Куба и заразени с ХИВ, алжирските, мароканските, турските и кубинските мъже имат по-висока продължителност на живота от българските мъже. Освен да са по-читави 🥳.

Неввнче, ама много мръсно в Алжир и Мароко ? Е@ем ти и 2 лв скариди, аз без пари не бих яла там...

Между другото, аз не виждам никакъв, ама никакъв проблем бракът да започва с разговор - подчертавам, разговор - как партньорите искат да управляват имуществото си в случай на раздяла и налагат ли се някакви специални уговорки. Не било романтично - супер, а скандалите и циганиите при раздяла са славеи и рози, и бутилка шампанско. Не го намирам подобно регламентиране за тънки сметки, а доста често за прагматично и добро решение. Като човек в смесено съжителство (не брак), партньорът ми също е споделял, че се тревожи какво би станало, ако в един момент пожелая да се разделим и да се прибера у дома. Аз също се тревожа какви права биха имали децата ми, ако баща им почине или утре се влюби в новата колежка и си вземе багажа.
Романтичните и практичните аспекти на един брак или съжителство не са взаимно изключващи се.

Мъжът, когато е влюбен трябва да е готов да пожертва всичко за любовта на обичаната жена. Ако се тревожи, че ще му струваш нещо-си, значи ти не си най-важното нещо за него. Аз бих се чувствала дълбоко оскърбена, ако бях на мястото на Авторката. Не знам дали бих могла да го преглътна.

Голямата любов не винаги е предпоставка за щастлив брак.