Смесен брак с чужденец/обмисляни предбрачни договори

След дъжд качулка.
Нали е отказал, какъв е проблема.

Не, на никого не трябва да се доказваш. Омъжила си се за него, а не за семейството му. Обидата е разбираема, но гледай отношенията ти да са с него, а не с тях. Отстоявай правото си на самостоятелен живот с него и не се поставяй повече в позиция да си под един покрив с тях. Съпругът ти е отказал договора и времето ще покаже дали наистина държи на теб. Но ако позволиш да си ядете отношенията заради трети лица, нещата са обречени предварително.

Радвай се, че те е защитил.
Нищо не трябва да им доказваш, разбира се бъди вежлива, поздравявай за празници и гледай да не плюеш семейството му, защото ще си мисли,че се опитваш да го настроиш срещу тях.

Не обсъдихте ли тези неща предварително - къде ще се живее, къде ще се гледат децата? Съжителството със свекъри/тъстове може да напрегне всяка връзка.

Въобще има ли наследство, което да си струва да се наследи? А в законодателно отношение възможно ли е наистина такова обезнаследяване?

Фокусирай се върху мъжа си и да се разбирате с него. Със свекъри много жени не се разбират, решаващият фактор дали си струва, е мъжът.

А всъщност какво е разписано в местното законодателство? Какво ти се полага в случай на развод?
Ти сигурна ли си, че ако решиш, можеш да се върнеш с децата си в България без неговата благословия?

И аз се чудя, тези неща /къде да живеете най-вече/ не ги ли обсъдихте с него преди да сключите брак?!
Иначе не е нужно да се доказваш пред никого, щом се е оженил за теб, значи има защо. И не, не мисля, че е нужно ТИ да говориш с тях, особено пък, за да изясняваш нечии съмнения.
Ако не искаш и не е важно за мъжа ти, а и за самата теб, имаш пълното право да не контактуваш с тези хора, ако те карат да се чувстваш зле, но в никакъв случай не ги обиждай или не ''намилай'' пред него, все пак са му семейство.

Живея я чужбина.Чула съм доста такива или подобни истории на българки тук. Но нито една от тях не е започнала така .Има нещо сбъркано в целия пост.🥴

От чужбина до чужбина има разлика. Както може да е в Италия, Германия, Франция, така и в Ирак, Афганистан.....
Нрави различни

Бих сключила такъв договор единствено при втори брак, без общи деца от него и с наследствени имоти.

За това коментирам/е българските! 😉
Вие ако сте фахфрау отностно  нравите на различните народи ще съм изключително благодарна да споделите! 🤩

Има едно глобално мнение в чужбина, че жените от бившия източен блок са златотърсачки и се омъжват за чужденци от интерес. Може затова да е лошото отношение. Като те опознаят, ще им мине страха за семейното имане.
Аз такова отношение и неприязън обаче никога не бих забравила.

Нищо никому не трябва да доказваш. Не е ок да таиш и гняв, ще рикошира в отношенията ви с мъжа ти по някое време. Зарежи тая история с предбрачния договор, доникъде не е стигнала и няма смисъл да ровиш. Семейството му явно са малко сноби, но ти не си омъжена за тях, не се вълнувай от техните представи за света.
Коя чужбина, наистина?

Такова мнение може и да е имало преди години, към днешна дата не мисля. За жените от Източна Европа вече отдавна не само брака с чужденец е билет към Запада, образованието и работата навън са достъпни за всеки желаещ.

В днешно време не само в чужбина,а и тук я има нотката 'дали не е за парите', когато единия е от по-заможно семейство. Не се тормози! Гледайте си децата,двамата да се разбирате.Няма какво да се доказваш,няма да им промениш мнението.Важното сте вие,като семейство да сте добре.Не е важно те да те харесват.Горе главата и не се ядосвай

К'ви са тия, бе ? Това да не са тъпите гърци и грозните гъркини ?
Абе, я не й обръщай внимание на сестрата. Тя стои под теб, щото българските жени са красиви и работливи. А мъжът ти, ако я слуша му теглиш един голям шут и си идваш в родината. Никакви договори няма да подписваш. При развод скубеш яко.

Заглавието на темата е подвеждащо. Бракът ви вече е сключен и няма как да се подпише предбрачен договор. В някой държави може да се подпише такъв и post factum. Също разликите между чужденците от различните държави са огромни. Добре е да се спомене поне държава. Ние имаме такъв договор, който, обаче не беше валиден на територията на Обединеното Кралство, където живеехме обичайно като го сключихме.

Честно казано ми е трудно да повярвам, че в подобен договор може да се впише клауза, обезнаследяваща деца заради деяние на майка им. Поне във Франция подобна кауза не е законна.

Родителите му са в пълното си право да изискват определено поведение в къщата им. Не са прави да ви се месят как да си прекарвате свободното време, но явно синът им е пасивен и приема такова поведение.

След като те са искали такъв договор е редно те да ти го кажат, а не ти да повдигаш темата.

Аз не бих се доказала на семейството, а бих се отказала от тях. Бих се развела с въпросния и толкоз. Триениците ви са са за важни, основни аспекти на ежедневния живот, отсега завършват със скандали, а още нямате деца. Според мене сте неподходящи един за друг и с времето ще става все по-нетърпимо. Разтрогването на наскоро сключен брак, без общи имоти и най-вече без общи деца е много по-лесно, бързо и без страшни последствия от разтрогването на дългогодишен такъв с общи имоти в различни държави, общи деца итн.

Не виждам драма. Ако той е от по-богата държава, нормално да има предразсъдъци. На този етап не бих повдигала въпроса, а по-скоро бих се концентрирала върху това как да се отделим да живеем самостоятелно. А с роднините е достатъчно малко куртоазия и лицемерие, колкото да се предотвратят разправиите. За никой мъж жената няма да стане по-любима посредством скандали.

Не повдигай никакви такива теми за договор. Не си късай нервите с минали работи. Сестра му казала, пък майка му рекла - остави ги тях, важните сте ти и мъжът ти.
Струва ми се, че имате проблем с мъжа ти и той е, че от толкова скоро сте женени и си решавате различията със скандали. Сериозно си ги премислете тези неща и се научете конструктивно да си изглаждате противоречията. Такива има и в най-идеалното семейство. Не викайте, не обиждайте другия и роднините му, а говорете спокойно, докато се разберете и намерите компромис.

Наистина е дразнещо на нероден Петко да отнемат наследството, но тези роднини си имат някакъв мозъчен капацитет и явно е толкова. Разберете се с мъжа ти, не се бори с родата му - дистанцирай се от тях.

И аз веднага това си помислих - какъв ли ще да е този предбрачен договор, чрез който на децата се отнема наследството.

Това е доста екзотична юридическа постановка. Авторката да обещае, че при някакви обстоятелства друго лице (Нероден Петко) ще бъде лишен от наследство. Дали е възможно изобщо?

Просто си търсиш повод да ги мразиш. Не се харесвате и си мислиш, че може да използваш това с предбрачният договор срещу тях по някакъв начин.
Не е това начинът, повдигнеш ли въпроса и тръгнеш ли да се обясняваш по темата, единствено ще излезе че парите те интересуват. Дръж се нормално, отделете се да си живеете сами и не търси излишни драми, там където няма такива. В чужбина предбрачният договор е нещо нормално. Радвай се и цени това, че мъжът ти ти вярва и обича достатъчно , за да не се "застрахова" с такъв документ.

На мнението на Невена съм. Не мога да изтрая подобни роднински отношения. Сестра му не е права, но той защо ти разказва нейните глупости да се ядосваш. Никой не ми изглежда ОК в ситуацията.

Сестрата адвокатка се упражнява в казуса на братчето. Ако решиш някога да отведеш общите ви деца, то те да бъдат обезнаследени! Първо, това показва страх, че можеш да зарежеш брат й, второ, че там има такова мнение заради други чужденки, постъпили по подобен начин. Както тук за рускините сме с едно наум, така и там за българките. С времето ще се успокоят.
Не бих се старала да се доказвам, но задължително излезте на квартира и не се карайте с мъжа ти.
И също, развивай се професионално.

Само да спомена, че лишаване на деца от имущество може да стане със завещание, не с предбрачен договор единствено. Зависи от съдебната система, страната и правната уредба, естествено. Но обикновено законът е на страната на децата и работи в тяхна полза.

нищо обезпокоително, страх ги е да не изчезнеш с децата, държат на дечицата. Имаш ли гражданството на мъжа ти вече? Така биха били по-спокойни. Иначе ще трябва адвокатката да те търси по международното право.

За мен подобна случка е един огромен червен светофар.
Дори и да живееш с мъжа ти отделно и той сега да ги реже още, той е израстнал сред тях, “поел” е много от страховете и мисленето им.
Някои успяват да се измъкнат, повечето зациклят обаче в този кръг, който им е познат и въртят една и съща плоча при всеки удобен случай.

Аз бих наблюдавала и в никакъв случай не бих се вързала с деца при подобна предистория!

И според мен целта на сестрата не е била да обезнаследи евентуалните си племенници (защо ли се сетих за приказката за Нероден Петко?), а да застрахова брат си, че няма да му отмъкнат децата в дивата балканска страна, и да сплаши снахата, която подозира, че може да е златотърсачка, и да ѝ даде да разбере, че няма финансова изгода да се омете и да остави децата си без баща касичка.
Дали има право да се опита да защити брат си, дали има повод, не мога да коментирам. Най-вероятно и няма законово основание, просто празна заплаха, която да стресне чужденката и да я спре да прави евентуални глупости.
Но леко ми е странно в тази ситуация главният проблем да е неприетото предложение за предбрачен договор, когато семейството има други, много по-съществени проблеми. Вместо да се мисли и работи в насока собствен дом, в който да отглеждат неродените Петковци, драмата е за нещо в миналото, което в момента няма никакво значение.
Тази нощ щяло да вали сняг...

Не бащата, рода да обезнаследи неродените деца, ако мама е много своенравна. Смях.

Не те чака розово бъдеще, щом някой месец след сватбата сте на кръстопът.
Стой тук, той ако иска ще остане. Ако слуша мама и кака - прав му път.

Някак отиентслски вкус имам в устата, не знам защо.

В ориенталските закони няма начин да обезнаследиш собствено дете, родено в брак.

Намирисва ми на проблеми с комуникация поради недоразбиране на език.

А сестрата, ако наистина е адвокат, но и да не е, е могла да посъветва брат си децата му да се родят в тяхната държава, така че обичайното им местожителство да е там, да забрани да се извеждат от държавата без негово присъствие и съгласие и да направи така, че паспортите им да пищят на контролните гранични пунктове и да не се съгласява и да не подписва съгласие децата му да придобиват българско гражданство. Пак има начини да се изведат, но е по-трудно.

Чак пък да я сплашват.

 Всеки адвокат ще помогне на брат си.

Коя е тази държава,в която децата могат да бъдат обезнаследени на базата на договор между родителите си? Евентуално може би някоя от Арабския свят, но тогава трудно би могла да изведеш децата в чужбина.
В голям брой страни деца могат да бъдат обезнаследени само със завещание (от страна на родител и то само до техните т.нар. запазени части).
Семейните им имоти явно са на бабата и дядото и те могат да обезнаследят само сина си.
Или ти говори приказки с цел сплашване, или нещо друго има сбъркано тук.
Този чуждоземен принц защо е тръгнал да се жени, набутвайки жена си при майка, баща, сестра? Има ли вероятност да се отделите от роднините?
Много странен казус.
С такъв съпруг обаче аз самата бих поискала да подпиша режим на разделното.

Причина, явно целта не е да помогне на брат си,а да го подхлъзне всичко да е на нейните (на сестрата) деца.

Аз пък мисля, че в поредния скандал е решил да се направи на “ето виж ме какъв съм свестен и колко ти имах доверие” и от чисто юридическо невежество е изръсил тая глупост, като е използвал професията на сестра си за повече тежест. Жената може и да не знае, че го е казала. Ако е посъветвала брат си да оформи предбрачен договор е едно, но като адвокат да
говори за “лишаване на децата от наследство с договор” - ахам, добре.
С две ръце и два крака подкрепям мнението на Сийка - на тоя брак разговорите за предбрачен договор в миналото са му най-малкият проблем.

Живейте си отделно.

Или темата е за сеир...
Едно с едно няма навързано в тая история.

В повечето арабски държави семейното право и особено наследственото се базира на ислямските закони, според които дете, родено след 6 месеца законен, признат в тяхната държава брак не може да бъде обезнаследено по никакъв начин, нито от майка, нито от баща. Техните брачни договори могат да включват всякакви клаузи, които в Европа се вписват в предбрачния договор.

Деца трудно се извеждат ако другият родител се възпротиви, а ако държавата е ратифицирала Хагската конвенция и авторката я напусне с децата, но без съгласието на бащата, то децата могат да и бъдат отнети и в България и върнати насилствено, против нейната воля там, откъдето ги е извела. И 100% ще бъде лишена от родителски права като виновна за родителско отвличане. Може и в затвора да иде. Това, разбира се няма да я лиши от родителски задължения и ще дължи издръжка докато децата учат или навършат 25г. Издръжката ще я определи съдията в държавата на мъжа и. Това е добре да се знае преди да се раждат деца.

На този брак предбрачният договор е най-малкият проблем. Карате се за основни неща, явно не се познавате достатъчно добре. Имам лошото предчувствие, че МТ те лъже най-долнопробно.

Не мисля, че чужбината е някъде в Европа. Не знам струва ли си усилието този брак.

Това пък ще е най-голямата смешка- ориента да се мери с европейския съюз ?! Ще падна от смях.

Изобщо не е нужно едно разпространено мнение да почива на истината. Дори и на запад.

И на мен ми прилича на турска или арабска тази история. Те поставят такива условия и препятствия за напускане на страната на децата.

Авторке, а скандалите за какво са? Какви теми са толкова взривоопасни?

Тая булка нещо ни будалка. Направи си профил, пусна темата и изчезна без коментар.

Когато непознат и безпристрастен човек каже някои неща отстрани, в известна степен те приземява.
Та може да се е оттеглила да размишлява. Наистина проблемът не е само зълвата.

Или се е оттеглила до гледа сеир.

И да не бяха чужденци, пак могат да не те харесват. Няма нужда да се мъчиш да се доказваш, защото все ще има нещо, с което да ти показват, че не си добре приета в семейството. Хубаво е, че си разбрала какви хора са и какво можеш да очакваш. Просто не се завирайте да живеете в тях. Създайте свой дом с ваши си правила. С тях поддържай отношения на минимума. Поздрави по празници, гостуване в крайни и неотложни случаи тип семейни сбирки. Не забравяй, че си се омъжила за съпруга си, не за тях. Отделно, на него са му родители и сестра, няма как да очакваш да се отрече от тях, но стига да не позволява да се месят в живота ви, всичко е точно.

Ех като започне някой да говори за "чужбина". Май е от срам да назове държавата, защото е я Турция, я Алжир или Мароко. А за предбрачните договори, стига тръшкане на тема "обидих се". Ако нямаш нищо, а другата страна има няколко милиона е повече от нормално да иска договор. Едно време и на мен ми се струваше обидно, но е с право. Важно е в договора да се спомене все пак и нещо от типа "за всяка година заедно ще получиш 50,000$ компенсация примерно", т.е. ограничаване на претенциите, но и дефиниране на някаква компенсация. Иначе всеки богат може да иска да се ожени за 20 годишна хубава жена и да я изгони като мине 30. Ползва младостта й гратис. Нещата са двустранни. И другата крайност не мисля, че е нормална - само защото е жена на еди кого си получава десетки милиарди след развод. Защо? Ами имала нужди пък и свикнала с големи числа.

А какво им е срамното на Турция, Алжир и Мароко, където все още много професии са по-добре заплатени, отколкото в България?

За Турция не знам, но в Алжир и Мароко мъжете (и жените) не дължат издръжка на съпруг, отвлякъл децата им в друга държава, а и предбрачни договори там няма. Условията се уговарят в брачния договор. Валутите им не са конвертируеми и няма как да пращат издръжки. Там не е законно да се обезнаследява собствено дете. Е, внуците на вече починало дете не наследяват частта на починалия родител, но авторите още деца нямат,та е рано да се кахърят за внуци.

Невена, кои много и колко по-добре? Ама надеждна статистика, не на око и ЕЖК.
Не друго, ами по средни доходи и среден БВП на глава и Алжир, и Мароко са по-назад от нас, а Турция е горе-долу като нас. Иначе не се съмнявам, че там определени висококвалифицирани специалисти печелят повече от средния си колега тук. Точно както български висококвалифициран специалист може да печели повече от средния си западен колега.
Иначе нищо срамно - все пак сме свикнали, че само да си българин, е срамно.  

Ако за три месеца брак имате "няколко" скандала, проблемът ви далеч не е липсата на някакъв договор и няма договор дето да ги оправи тези неща. А и ако се загледаш в названието, "предбрачния" договор се сключва "преди" брака. Но най-вече май при вас  става дума за сблъсък на културни особености. Ако искаш по-безконфликтни преживявания свързани с чужбина и чужденци е силно желателно да се запознаеш с местните особености. Една такава е, че в много държави идеята за "наследяване по закон" пък се счита за неморална и неприемлива, а за да получиш нещо по наследство се изисква поне известно време да доказваш честност, не става просто с един разговор. А и какъвто и договор да търсиш, той се сключва между теб и съпруга, не между теб и семейството му, та ако искаш да доказваш нещо доказвай пред съпруга си, там вече може и да седнете да поговорите по темата.

аз не знам коя е чужбината, но ако потъпква женските права няма да е някоя дето дава права на жената да работи като адвокат.../сестрата/ мисля, че темата е просто пързалка...аз д апопитам пък да видя какво ще ми кажат другите...

О, и в тези държави има жени-адвокати (вярно, по-малко са, но ги има). Някои такива даже са печелили международни призове за защита на правата на жените.
(Но сестрата на мъжа на авторката едва ли е от тях ).

+1
Не става ясно за коя страна/култура/религия става дума.

Ако съпругът е на една страница с теб, визирам съпругата, не мисля, че има място за драми, още повече, че е след сключването на брак и предполагаемото обсъждане на предбрачен договор.

Какви женски права, да й наследяват децата ли?🤣Ама някъде наследодателят има повече права от наследниците, пък предбрачния договор не е включен в хартата за човешките права.

Аз мисля, че сключването на брак във вашия случай е било необмислено и пребързано решение. Не сте самостоятелни, нямате общи планове, явно не се познавате достатъчно, а като прибавим и лошото отношение на роднините му към теб, които вече са и твои роднини....Бракът ви започва със скандали и тънки сметки кое е твое, кое е мое, пък ако ми вземеш децата....Не искам да звуча осъдително и песимистично, но във всичко това не виждам любов.
Трябва да си отговориш на няколко важни въпроса. Първо наистина ли искаш да създаваш потомство с такова семейство? Струва ли си да търпиш лошото отношение и предразсъдъците на тези хора? Каква страна заема съпругът в случая? Ако лошото отношение на роднините продължава дълго, това означава, че или съпругът е пасивен или взема тяхна страна. В такъв случай, бягай от мъж женен за родителите си!!! Споделянето му за предбрачния договор в признак на гняв на мен ми прозвуча като натякване. Сестрата е предложила, ама видиш ли той не се е съгласил. Каква огромна жертва е направил. Струва ми се, че тези хора те карат да се чувстваш виновна дори заради лошото отношение към теб. Дано да греша! Не трябва да им доказваш нищо. Не си виновна за лошото им поведение и не бива да го толерираш. Никога! Така учиш хората как да се отнасят с теб. Второ помисли имате ли общи планове с този човек и гледате ли в една и съща посока? Интересува ли се от чувствата ти и какво е готов да направи той за твоя комфорт? Друго, което ми се стори доста притеснително е, че вместо да се тревожи, че няма да вижда детето си той се притеснява за някакво наследство. В една такава ситуация на мен наследството ще ми е последния проблем. Освен това детето не е куфар. Без разрешението на един от родителите не можеш да го вземеш и да го заведеш да жвее някъде си. Затова и те съветвам да не бързаш с децата. Ситуацията ти в момента не я виждам розова, а с дете съвсем. Това, което е най-добре да направиш в момента е да останете в България и да видиш как ще се развие връзката. Ако скандалите ви продължават най-добрия вариант е развод. И кой откъде е.
След всичко това аз имам някакво усещане, че ти просто заслужаваш нещо по-добро. Дано да ти се наредят нещата. Късмет!

Защо да е срамно някой да е българин?

Нискоквалифициран български специалист също може да печели повече от западния си колега 🤐.

За БВП на глава от населението в Мароко и Алжир в момента си права и ще става все по-зле, а в България ще се качва 🤩. Причината е супер благоприятната, в България, демографска реалност.

Повечето чужденци в Алжир работят в западни или други, чуждестранни компании в сферата на добив на петрол и газ и заплатите им са съпоставими с тези, които получават когато работят в западни петролни и газови полета и платформи. Имат и яки премии за горещина, студ, липса на удобство, прах,  риск от тероризъм итн. Нямам представа точно колко получават и не зная къде да намеря статистиката. Обещавам да я потърся. Имам познати в индустрията там. Петцифрени в евро са им месечните заплати и за по-малко няма да идат. Става дума за инженери по газови и петролни инсталации, нефтохимици, завършили в Бургас, Глазгоу. Работят месец без почивен ден, по 8 до 12 часа дневно в зависимост от тежестта на работата и после един месец са в отпуск, като в този месец са длъжни да напуснат Алжир и не могат да се моткат наоколо. Много е опасно. При последното терористично нападение имаше отвлечени французи, румънци, японци, малайзийци, филипинци, освен местни. Имат и работещи в строителството чужденци, основно от Турция и Китай, но има и български фирми. Едва ли българин ще иде там за по-малко пари, отколкото в Германия или Италия.

В Мароко са много добре платени медицинските специалности и училите във Франция обикновено се прибират да живеят там. Повечето французи работят в сферата на IT, обслужване на клиенти. Не е само заплащането. По-изгодно е данъчно, а цените на труда и наемите там са по-ниски. Отваря се офшорка и си работят от там за западни клиенти.

Не е само заплащането. Тези държави имат приятен климат по крайбрежието и евтина храна. Кило сардини в Мароко струваше 2 лева преди година. Целогодишно има пресни, евтини зеленчуци. Само цигарите и алкохолът са с български цени или малко по-скъпи.

В Турция може заплатите да са същите, но цените ми се виждат по-ниски от българските. Е, не зная как стоят нещата в момента.

Имам чувството, че качеството на живот в Алжир, Мароко, Турция и даже бедна Куба е по-високо от българското, защото въпреки ниския БВП на глава от населението и по-високият процент диабетици, а в Куба и заразени с ХИВ, алжирските, мароканските, турските и кубинските мъже имат по-висока продължителност на живота от българските мъже. Освен да са по-читави 🥳.

Неввнче, ама много мръсно в Алжир и Мароко ? Е@ем ти и 2 лв скариди, аз без пари не бих яла там...

Между другото, аз не виждам никакъв, ама никакъв проблем бракът да започва с разговор - подчертавам, разговор - как партньорите искат да управляват имуществото си в случай на раздяла и налагат ли се някакви специални уговорки. Не било романтично - супер, а скандалите и циганиите при раздяла са славеи и рози, и бутилка шампанско. Не го намирам подобно регламентиране за тънки сметки, а доста често за прагматично и добро решение. Като човек в смесено съжителство (не брак), партньорът ми също е споделял, че се тревожи какво би станало, ако в един момент пожелая да се разделим и да се прибера у дома. Аз също се тревожа какви права биха имали децата ми, ако баща им почине или утре се влюби в новата колежка и си вземе багажа.
Романтичните и практичните аспекти на един брак или съжителство не са взаимно изключващи се.

Мъжът, когато е влюбен трябва да е готов да пожертва всичко за любовта на обичаната жена. Ако се тревожи, че ще му струваш нещо-си, значи ти не си най-важното нещо за него. Аз бих се чувствала дълбоко оскърбена, ако бях на мястото на Авторката. Не знам дали бих могла да го преглътна.

Голямата любов не винаги е предпоставка за щастлив брак.

Да, де, то нищо не е предпоставка за нищо, по принцип.

Извинявай, че няма да ти кажа това, което очакваш, но аз мисля, че реакцията на роднините на мъжа ти е съвсем нормална и адекватна. Брачният договор не е нещо аморално, а нормална рутинна процедура.
Има много жени, които използват семейството и най-вече децата си за да си решат личното финансово положение, затова и това е своеобразна защита. При смесени бракове и последващ развод ти можеш да направиш така, че той никога да не види децата си. Тогава те дефакто ще са само по документи негови деца, а  реално - чужди хора. На никого не би му било приятно плодовете на целия му живот да отидат накрая в ръцете на чужди хора. Погледни на ситуацията и от тази страна!

Не е хубаво да се мисли в черно и бяло. Има начин тези разговори да се проведат с партньора, без да му се внушава зла умисъл, без да се унижава и без да се намесват сестри, стринки и т.н.
Аз и партньора ми имаме завещания, ако някой от нас или и двамата си отидем. Включително кой би поел децата, ако най-лошото се случи с нас. Отделно споразумение какво ще се случи, ако двамата решим да се разделим, какви права и отговорности ще има всеки спрямо децата ни. Това сме го решили двамата за собствено спокойствие, за да имаме сигурност и предсказуемост. И най-вече да решим такива нелеки въпроси, когато сме в добри отношения, спокойни и добронамерени, каквито хората рядко са при раздяла.
Излиза, че човек да помисли за някакви гадни и нежелани житейски сценарии е липса на любов и доверие към партньора. Не ги разбирам нещата така. Аз не по-малко от всяка друга жена желая да сме здрави, щастливи и да си гледаме семейството в мир и разбирателство. Но не си затварям очите и пред другите възможности.

Предбрачен договор трябва да се обсъжда между мъжа и жената, не между младоженеца, майка му, сестра му и стринка му, зад гърба на булката, а после да и се вменява вина, че не е сключен заради нея. Много подмолно и грозно. Като цяло всичко в това семейство намирисва много лошо.
В повечето случаи при развод децата остават при майката, да. Но това не лишава бащата от права върху тях. Така, че как тя може да направи така, че той никога да не ги види? Без негово разрешение тя не може да изведе децата дора на екскурзия извън страната, какво остава да ги заведе някъде да жвеят. Къде го видяхте това? Може би в някоя бананова република?

За това съм съгласна - аз лично попитах авторката сигурна ли е, че има законово право да вземе децата и да ги отведе в България. Засега няма отговор.
За да нямат драми, спокойно могат да се разберат отсега как стоят нещата и как биха подходили към отглеждането на деца, ако се разделят в бъдеще - ако допуснем, че настоящата законова уредба не ги устройва и имат желание да си направят нещата по друг начин.

Мисленето и ти се вижда грозно, защото не си видяла грозните раздели и разводи, на които вероятно се е нагледала тя. Не видях да е срещу българка или друга и не мисля, че ако историята касаеше чужденка с българин или друг, Равена щеше да пише друго.

Ей, не можеш да се задържиш да и галиш самочувствието! Равена иска да плаща хотели и половината сметки и ги плаща. Никой не е искал от нея да ги плаща, всъщност.

Нейните сметки са си съвсем ОК и има отгледани деца.

В цялата тема обясненията на ТеоУо са най-релевантни.

И мене ме беше страх да не умрем двамата и какво става с децата. За нищо друго. Вече са пълнолетни и двамата 🥂, та ми олекна много.

Е като си толкова ранима, ще си търсиш някой със съизмеримо финансово положение. Обаче все пак е по-добре да е принц (истински) нали. Но да не вземе да си прави сметки за пари - сакън. Богат и влюбен до уши. А ти какво точно ще предлагаш не е много ясно? Голяма хубост? Вярно, че има красиви жени, но има и доста посредствени с точно същите претенции - оня да я зарови с пари и любов, а от нея просто участие.

Хубавото е, че съпругът е споделил и защитил.
Може би това е в Гърция. Имам приятелка в подобна ситуация преди години. Справи се със семейната неприязън. Двамата със съпруга и са лекари, тя научи езика, приравни дипломата(става въпрос за преди влизането ни в ЕС). Не е спирала да работи. Така и продължиха отношенията с неговото семейство. Родителите му вече са покойници. Никое от двете им деца впоследствие не живее нито в Гърция, нито в България. Двамата са си все така щастливи, както в началото.
Тя обаче винаги се е консултирала лично за разни неща с гръцки адвокат. В началото докато не говореше добре езика и бяха намерили такъв говорещ и български.
Не допускайте всичко това да разваля отношенията с вашия съпруг. Но си знайте интереса.

Мила авторке, честито влизане в брак с чужденец!
Знам, че не е лесно и че сблъсъците на културите тепърва предстоят, което е напълно нормално.
Чужденците са си свикнали на техните обичаи, например да слушат родителите си до гроб, заради прехваленото им наследство...  нещо което в БГ не е типично.
Често пъти старите така контролират младите и могат да притискат сина си да им върви по гайдата вместо да решава нещата заедно с теб , като нормална българска двойка. Вие не сте ядро, а на вас се гледа като на двойка деца, които трябва да слушкат. На теб се гледа като на някаква пришълка, а ти се чувстваш все едно трябва да пробиеш пашкула на това семейство за да се интергрираш, но това е непостижима цел.
Това е много натоварващо за една свободна Българка - пораснала в еманципация и в страна, където семейството по принцип не е толкова задушаваща и сплотена единица.  Ние сме по-самостоятелни хора, по-модерни, свободомислещи колкото и да ви се стува странно, смешно или тъпо - това е така.
 Невероятно е като видиш в 21 век как хората на "Запад" живеят назадничаво, според религиозни догми и постоянно искат удобрението на мама и тати, чуват се по телефона всеи ден или през ден. Не могат да живеят самостоятелно.

Прецени си спокойно, какво на ТЕБ ти се иска и как на ТЕБ ще ти е най-добре. Не мисли, че живота ще става по-лесен. Не мисли, че това което се случва е временно. Не е временно. Това е най-вероятно постоянното положение.
Особено като дойдат децата - няма да има мърдане за теб, ти си на негова и тяхна територия. Ако той зависи от тях, още по-зле, свекито и сестрата ще ти диктуват живота, могат да те побъркат.

Не ми харесва, че те сестри и свекъри те гледат подозрително и ти кроят някакви договори. 1.Унизително е. 2. Опасно е , могат да те изиграят.
Освен това е унизително да те гледат като някаква работничка тяхна. Това е много селски манталитет (латиноамерикански).
Кроят ти шапката как ще им изкарваш пари през следващите 25-30 години. С това можеш ли да живееш от тук нататък?

Съветът ми е следния - ако смяташ, че си направила грешка, можеш да се махнеш сега, не е късно. Късно ще е, като се появят децата - тогава може и да не можеш да се махнеш от тяхната страна, или ще трябва да оставиш децата при тях. (Последиците от подобно положение са дълга тема).

Хареса ми че мъжът ти им е казал да си гледат работата. Така се прави. Това е добър знак.
Като цяло предбрачния договор не е лошо нещо ще ти спести главоболия, но трябва да го обсъдиш с някой, който е имал много такива договори, някой който се е женил и развеждал доста. Трябва да си имаш твой адвокат, който да те консултира. В никакъв случай да не подписваш, каквото и да било без първо да е обсъдено с твоя адвокат и клаузите да ти харесват и удовлетворяват напълно. Да ти се виждат честни задоволителни за теб. Мислят се различни варианти за бъдещето включително ти как ще си обезпечена ако той кръшка, иска развод и тн.
Той е по силен от теб с тази сестра адвокатка, не ми харесва положението.

Да се вземе предвид, че все пак ти ще раждаш и това означава, че ще стоиш безработна известно време, че едно е да живеете в неговата страна ти какви перспективи имаш там, каква подкрепа, и тн. Да не излеза после, че си станала затворница.

Аз в момента съм "затворница", точно защото се омъжих се тук и родих тук. И сега не мога да се върна и да искам, защото не искам да съм далече от децата, а не мога да ги закарам в БГ без бащино разрешение. Предбрачният е много сложен документ. Не прибързвай.

Не ми се струва честно и почтено да лишиш внуцуте си от наследсво защото живеят в чужда страна - чисто човешки ако си им баба/дядо би трябвало да ги обичаш, искаш и да ги своиш при всички положения. Тези явно са безчувствени хора, за децата не им пука.
Ако тези хора мерят всичко с пари - не са добри хора. Такива само взимат и експлоатират.
Съжалявам, че не съм по-обещаваща, но това съм го изпитала самата аз. И ми бяха нужни 7 години да разбера, че тези хора не са като нас, това което виждам не е шега, не е временно, не е обстоятелствено ами си им е начина на живот. Тяхната човещина, не е , като моята и това което е важно за мен, те не го разбират и не им пука. Пука им само за тях. Когато разбрах, че нещата никога няма да се променят се разделихме.
 Твоето положение със сигурност е различно, но може и да прилича на моето. 

Не знам за кои точно култури се говори в горния пост, но всичко зависи от взаимоотношенията между двамата. ММ от самото начало ми даде чувство за сигурност, опора и значимост. Че моето мнение има тежест, точно колкото и неговото и решенията ги взимаме заедно. Мисля, че това негово отношение ми спести всякакви сблъсъци с роднини и познати. Негово беше предложението да сключим брак по-бързо, не само да ми докаже чувствата си, но и да се поргижи за мен. Все пак му се доверих и го последвах в родината му. От тогава до сега само двамата си решаваме къде, кога, какво и как. Е, нямаме никаква помощ, но си се справяме добре.

Въпрос към авторката: Има ли повод за недоверието на роднините към теб?
Много крайно ми се струва това да бъдат лишени децата от нследство. Където и да живеят, бащата е един и същ. Особено пък на днешно време с тая мобилност на живот и работа ми се струват доста остарели изискванията на роднините.

За бразилец. Което обяснява латиноамериканските сериали.

Няма значение от коя държава е, аз говоря по нейната тема, не съм имала съвсем същата ситуация но подобна. Говоря генерално за браковете с чужденци и това което е възможно.
Имам и приятелка чиято зълва и свекърва (не е международен брак) успяха да разделят нея и мъжът, красива двойка с 3 деца, постоянно им се месеха и мъжът се чуди къде да угоди първо.
Но като прибавиш и културните различия става АД.
Мъжът трябва да се стабиларка и да си слуша и подкрепя жената иначе всичко ще отиде на кино.

Не виждам нищо аморално.  В Северна Америка, Европа, Австралия почти 50% от браковете завършват с развод. Бракоразводните дела и законите към тях са един огромен бизнес и много хора се възползват от това.  В днешно време може да се каже, че дори е отговорно да се помисли за нещо подобно преди сключване на брак.  За съжаление не живеем във вселената на Дисни, където приказката никога не свършва.

Преди време мой близък ми сервира: ''Срещнах една жена. Харесвам я много и не искам да я загубя - ще се женя!''
Моята естествена реакция беше - ''поживейте няколко години на семейни начала за да я опознаеш, пък после ако още толкова я искаш - жени се!''
''Не можело така! Имало много административни спънки заради различното гражданство.''
''Добре тогава! Подсигури се с предбрачно споразумение!''
''Не можело така! Щял да я обиди''...И не ме послуша. Ожени се.
Бракът им просъществува едвам 3 непълни години. През по-голямата част от времето госпожата си стоеше в България. Той поиска разтрогване и тук започна изнудването...за имоти, за пари, за едва ли не собствения въздух, който той дишаше и правото да го диша. Само искам да кажа, че тя 1 стотинка не беше внесла в семейството, не работеше и беше изцяло на негова издръжка в чужбина, но видите ли имала право дори и от разстояние на всичко придобито (т.е. купено с негови пари) през тези 3 години. Е, ще ме извините, ама този път не съм на страната на жените, защото познавам много добре случая!
Затова не се обиждайте при неравностойни женитби от предбрачното споразумение!
Любовта е хубаво нещо, но не винаги съществува.

С бившият ми съпруг имахме брачен договор. И добре, че го имахме. Разделихме се без излишни битовизми, справедливо според очакванията на всеки от нас. Не го намирам за "аморално", даже ми е смешно, че някой отъждествава подобно споразумение по този начин. Според мен е доста разумно решение, което следва да е задължитлна част, а не пожелатлна към брачните документи. Обидното в ситуацията е, че е имало намеса от страна на семейството и че въобще той го е споделил с авторката. След като е отказал договор, защо въобще му е било да споделя после?! Ако е за да се изтъкне как я е защитил и колко сляпо й вярва - еми, глупак! В не едно отношение. Спореде мен, авторката да не повдига темата пред родата, защото най много да предизвика някой скандал по латиномарикански. По-скоро да си изясни въпросителните със съпруга си без да нaмeсва роднитните му, защото ако нещата загрубеят идва момента, когато "the blood is thicker than the water".