Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 32

Слизам оня ден да претакам зелето. Взел съм си маркуч и кофичка както си му е реда. Познавам му степента на готовност по миризмата. Когато е готово те изпълва отвътре – направо ми се разместват вътрешностите. Махам капака. Вдишвам. Няма никой. Бах мааму! Вдишвам по-дълбоко, като за дипломна работа на водолаз. Пак нищо. Веднага се притесних. Ами ако нещо му се е случило? Ако в съседното мазе комшията е включил калорифер да дърпа влагата? Ужас! Реших да пробвам. Тц! Усещам само движението на езика в устата си и приятната лека хрупкавина на бъдещата основа за сърми. Проблем! Дали пък не съм болен? Сега нали има някакъв модерен вирус дето нищо не го трепе. Е да де, ама аз спазвам всичко което са казали – жената я целувам с маска, пия по 250 грама ракия всяка вечер (те казаха, че става и с по-малко, но аз за по-сигурно), като пикая си слагам ръкавици и карам продавачката в супера да ми завива свинското в дезинфекцирана хартия. Не може да съм болен! Абсурд! Само тоя Пешо дето е до нас прави нещо в мазето. Долепих ухо до вратата – нищо. Може пък да е взел безшумен калорифер. Или да е инсталирал някакъв конвектор там. Той и без това от 3 години краде ток. Тичам да го питам. Звъня на вратата. Излиза по чехли, Обяснявам му, че не ми кипва зелето и това е само заради него. Той отрича да е замесен в тая работа като български политик в корупционна сделка. Да бе, да. На мен ще ги разправя. Карам го да обуе шляпките дето са му пред вратата и го водя право долу. Бърника нещо с ключовете по бравата, а аз надничам през рамо да не изтърва нещо. Тоя тарикат като нищо може да си управлява дистанционно джаджите и да ме баламоса. Вратата се отваря и аз влизам вътре на скандал. Не! Няма печка, няма калорифер. Четири гуми за вектрата и няколко буркана туршия. Четирийсе и два по-точно. Баси, направил е с два повече от мен. Успях да ги преброя, докато ми обясняваше, някакви неща. Както и да е. Прибрах се. Ама не можах да заспя. Цяла нощ се въртях. Задрямал съм чак към пет сутринта и сънувах кошмар – зелките сами си отварят капака на бидона и излизат. Ужас! Събудих се облян в пот. Извиках от ужас. Жена ми и тя се събуди. Какво си се разкрещял?- пита. Едва намерих думи да и опиша ужаса който изживях. Тя ме гледа и ме пипна по челото. Вуте, - вика, - ти имаш темепература. Болен си! Трябва да отидеш на лекар. Хах! Болен! Аз! Че аз съм най-здравия човек когото познавам, ма оу! Викам и – виж какво, не може да съм болен, защото аз за разлика от теб ям по две глави лук и чесън (разбити, не разбъркани) на хлебче, отделно вземам превантивно от сланината на дядо ми (тя е с противовъзпалителни свойства), пия си всяка вечер ракията по предписание на тези от щаба (преди да има щаб си я предписвах сам) и отделно ям по две от лютите чорбаджийки дневно (Кръстю чушката от пазара дето ми ги продава каза, че са противогрипни защото гърлото докато се бори с лютото не може да хване бацили). Е, как мога да се разболея – питам аз? Ми нали ако влезе в мен тоя вирус ще умре за секунди само от миризмата в устата ми! Марш,- вика тя- да си правиш тест! Ма какъв тест да си правя – те като ми вземат секрет и го сложат в онея епруветки нали ще им унищожа реактивите! Какво ше намерят – лук, чесън и сприт над референтните стойности! Заминавай бе! – накоконижи се жена ми! Не ми викай,- казвам, - сам ще отида. Така съм го решил!
Обувам обувките. До блока има декаце. Преди две седмици сложиха пред него от онея фургони дето изследват за новия вирус. Обикновените вируси не ги изследват там. Турих една носна кърпа на устата щото нямам маска. А нямам, щото гледах един умен човек дето каза, че тея маски били непотребни, колкото аз да не заразя някой. Аз ако дъхна на жив човек не мога да го заразя. Той направо ше си отиде. Чукам на вратата на фургона. Егати! Отвътре излезе един като космонавт. Турил едни найлони, едни очила като моите дето ги имам да се гмуркам за октоподи, отпред един шлем. Нещо средно между електроженист и водолаз. Слагам кърпата на устата, че като го гледам с тоя шлем – няма да спре дъха на дракона. Викам – дошъл съм тест да ми направите. Жената каза да е от бързите. А оня веднага събра очите, ама после ме фокусира пак и вика – симптоми имате ли? К‘ ви симптоми бе, нищо ми няма. Жената ме праща. Ама вчера не усетих вкуса на зелето. Тоя пак ме гледа. Значи, - вика, щом имате един симптом четирийсе лева ще струва. Ако не – трябва направление от личния лекар. Иначе се плаща. Как щях да му отлепа един... Четирсе лева? Алоууу! Ми на мен зелето ми излезна двайсе и пет и отделно за петнайсе лева ми пратиха трийсе литра ракия по спиди от село, бе. Викам – добре, имах и температура тая сутрин. Колко висока? – пита оня. Извадих телефона да се обадя. Какво правите? – гледа ме учудено. Да звънна на жената – викам, че тя ми каза, че съм с температура. Ох. Оставете, оставете, елате тука, – разпореди извънземното. Тури ме на един стол. Махнах кърпата. На оня му се изпоти шлема веднагически. Ама нищо не каза. Явно вижда, че се лекувам. После извади една клечка за уши  с дължината на мойта щека за маслото на тойотката. Викам му – к‘во ше прайш с това бе? Трябва да ви бръкна в носа, отговаря. Чакай малко. По – добре аз да бръкна първо, че ти ако вкараш тая летва там, кой знае какво ще извадиш преди да намериш каквото ти трябва. Излязох, поизчистих се с една ръка, да не цапам другата и се върнах. Оня стои с тая пръчка и ме чака. Седнах на стола, вдигнах глава и тоя ми я пъхна в носа. Майкоооооооо! Точно да му зашия един, ама отскочи. Викам – ей, к‘во прайш ти бе, тоя секрет от жлъчката ли го вземате!!!?? Ама ми размина. И ми мина яда. Излезте сега навън, - подкани ме садиста, да изчакате десет минути резултата. Излезнах, к‘во да правя. А навън един студ! Замръзна ми сопола. Зъзна и си мисля – навън е идеално за зелето, тука ако го оставя е готово за два дни. Ама пък може да замръзне. Замръзне ли, не ми го хвали. А може и да го открадне някой. Хората станаха големи душмани напоследък. Я по-добре да си ми е в мазето. Докато си разсъждавах така, оня киборг пак се появи. Положителен си, вика, ела да ти направим писиар. Т‘ва ми прозвуча все едно ше ми махат далака. Спокойно, вика човека, няма да боли. Как да е, изтърпях всичко и ме пратиха да си ходя. Каза да се обадя на личня лекар да ми назначи лечение? Ама аз болен ли съм сега – питам. Не, господине, не сте още. Ако писиара е положителен, тогава ще сте болен, отговаря ми оня. Елате утре да ви кажем резулатата.
Отивам вкъщи. Жена ми ме гледа на каранттина. Турила маска и два шала под нея за по-сигурно. А аз си ходя нормално. То ако имаше нещо, досега да се е разболяла. Хич не им вярвам на тези, - обясних и аз. Обаче тя ме изолира в спалнята. Постоях малко и и предложих да се разменим – тя да отиде в спалнята, а аз в хола. Щото така ми отрязва пътя до хладилника и терасата. А там са чушките, ракията и сланината. Разглеле, склони. Как да е изкарахме вечерта. Два пъти слизах да душа зелето – същата работа. На другия ден тичам да видя резултата – положителен. Край! Време е да се сбогувам с близките си. Прибирам се обратно. Звъня на личния лекар. Той ми двигна на двайсе и третия път и вика – какво си се развънял, да не умираш? А, не бееее! Викам, изписвай веднага някакви лекарства, че съм с модерния вирус. А оня ми разправя да съм си купел витамини от А до Я плюс още няколко с немската азбука, да пия аспирин и по 5-6 литра вода на ден. Ай, това с витамините ще го преживея. Ама вода не съм пил от 2015-та. Викам, не може ли тая вода да я сменим с нещо. Бира примерно. Доктора казва – слушай какво ти говоря, ако искаш да те излекувам. Не разбрах как ще ме лекува, като той си е в тях, а аз у дома, но приех съдбата си. Дейба и водата....Викам на жената – тая вода няма вкус. Тя ми казва – идиот, водата по принцип няма вкус. Ох....поне водата усещам значи. Точно легнах и си пуснах беларуското първенство и звъни телефона. От РЗИ ме търсят. Егати кефа. Много важен станах откак влезнах в статистиката. Господин Петров,- казва жената, считано от днес до трийсти декември няма да излизате от вас. Няма да контактувате с други хора, освен семйеството. Вие сте под карантина!
Аааа, тая няма да стане. До мазето мога ли да ходя- питам, оставил съм там един бидон със зеле, ако не го претакам две седмици ще се съсипе! Не! -отговаря ми. Никакво мазе. Можете само да се показвате през прозореца като дойдат да ви проверяват от полицията. А те кога ще минат? -любезно подпитвам аз. Откъде да знам, бе господине тяхна си работа, когато решат тогава. Трябва да сте си вкъщи. Иначе триста лева глоба. Затворих. Найш кога ще платя триста лева! Изгледах мача, изпих си витамините, сипах си ракия, турих си от чушките и царската туршия. Пия, ама ума ми е в зелето. Какво ли прави? Ами ако не втасва добре! Обувам обувките и ставам. Жената ревна – ти къде бе? Отивам, казвам до мазата да видя зелето. Ами ако те проверят? Слагаш ми ушанката, прибираш тея руси къдрици и се показваш през прозореца вместо мен. Правиш си гласа по същия начин, като когато се прибирам след карти с момчетата. Няма да разберат, че не съм аз. Ей, пусна ме някак. Слизам долу. А там се носи един аромат. Мирише на зеле, та не се трае! Ехааа! Усещам го! Здрав съм! Нищо ми няма! Опитах малко. Всичко усещам. Не е готово още. Претаках го и тичам наобратно. Жена, здрав съм, излекувах се – крещя през вратата. Ти си луд,- ми каза. Ама кой я слуша. Турих термометъра и през това време звъня на джипито. Тоя път вдигна на тринайстото звънене. Здрав съм, докторе! Как си здрав бе, ти днес се разболя? Четирнайсе дена пиеш витамини и не мърдаш от вас! И ми затвори. Баси. Гледам термометъра – 31,4. Май е за смяна. Тръснах до два пъти и го нося на жената. Гледай,- викам, 35 и 6 имам. Почнах да звъня на Вальо от нашия етаж да дойде да полеем оздравяването, ама жена ми ме разубеди с поглед. Е, к‘во пък толкова, ще си го полея сам. Нагласих си всичко и пуснах телевизора. А там един обясняваше, че вече идвал нов щам....То зелето да стане, пък да идва к‘вото иска