Публикувана: 4 дек. 2021, 23:21 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2021, 11:47 ч.

Силна привързаност при 4 годишно

5 411
80
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви могат да бъдат причините за поведението на детето в градината?
Какви са някои от предложените решения за справяне с проблема в градината?
Какви са някои препоръки за подготовка на детето за градина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви могат да бъдат причините за поведението на детето в градината?
  
  Поведението на детето в градината може да бъде повлияно от няколко фактора. Нарушена привързаност, страх от изоставяне, неподходящо отношение от страна на персонала или дори негативни коментари или заплахи от други деца или възрастни в градината могат да доведат до тревожно поведение при раздяла с родителите. Всички тези фактори могат да допринесат за безпокойството на детето.
- Какви са някои от предложените решения за справяне с проблема в градината?
  
  Някои от предложените решения за справяне с проблема в градината включват преместване на детето на различно място, където може да намери подходяща грижа и среда, която отговаря на неговите нужди и усещания. Освен това е предложено обсъждане с психолог относно проблема и търсене на градина, която е по-подходяща за детето.
- Какви са някои препоръки за подготовка на детето за градина?
  
  Препоръките за подготовка на детето за градина включват предварително обяснение какво ще се случи в градината, изграждане на увереността на детето и предоставяне на информация, че родителите ще го вземат отново. Също така е важно да подчертаете, че раздялата е временна и детето ще бъде в безопасност и обгрижвано в градината.
- Какви са някои предложения за справяне с тревожното поведение на детето?
- Какви са ползите от детските градини?

4 дек. 2021, 23:21 ч.

Варна
Мнения: 923

Момичета, имам изключително сериозен проблем. Историята е следната: детето вече е на 4 години. Гледаме го двамата с мъжа ми, не е ходил на ясла. Родителите ми идват през 10 дни, имат си собствен апартамент и стоят 4- 5 дни като той сам не иска да ходи при тях от малък и нещо така и не се спогажда с баба си, която пък много го обича, но като, че ли й липсва подход. Миналата година го записахме на градина, като е ходил общо 12 дни и то с прекъсвания. Спряхме го заради ковид вълната през ноември (2020), после затвориха градините, дойде нова година и решихме да изчакаме първо да се ваксинираме ( аз съм в рискова група и много ме притеснява заразяването с ковид). Съответно адаптация не се получи тогава, много плачеше....в градината имат правило да не сд вземат децата на обяд и сякаш това дълго прекарване там много го съкруши. И така дойде новата учебна година и мислех, че вече по- голям, колкото и да му е мъчно, поне ще разбира. Страхотен рев, постоянно е приплаквал и е повтарял само "мама кога ще дойде", съгласиха се да го вземам на обяд. След 3 дни се разболя, стоя 10 дни вкъщи и пак го пуснахме. Като отидох да го взема ме извикаха с кабинета на директорката, която започна с думите "не мога да разбера как досега не сте си научила детето да е самостоятелно". Стана ми много болно, защото аз исках да прекарам повече време с него през тези му първи години, да го виждам как пораства, да му създам навиците аз, а не лелките в яслите....Но явно съм прекрачила границата и съм го привързала силно към себе си. В градината ми казаха, че такова нещо никога не са виждали и е крайно притеснително, че той не се успокоява и че те няма какво повече да направят за него. Това изключително много ме изплаши и веднага сд свързах с психолог, започнахме да го посещаваме като не го пускам сега на градина. Психологът обаче смята, че той е общителен, няма патологична привързаност и дори няма смисъл да ходим. Тук е нужно да разясня, че като ме вижда в полезрението си, той не стои залепен за мен, контактен е, играе с децата на площадката и дори ми казва да отида по- далече. Записах го и на една занималня, която позволява да направим плавно адаптиране- първо стоях с него, после го оставяме сам с педагога, без други деца или само с едно. Предстои да се включи е групичка с още няколко деца. И там твърдят, че всичко е в рамките на нормалното, заиграва се, комуникира. Но като разбере, че го водим там изпада с истерия, не дава да го облечем, крещи и бяга. Бяхме решили, за да свиква да го водим при майка ми и баща ми, там пак истерии до степен, че и майка ми започва да плаче и страда, че не я обичал и това ме натоварва допълнително. И това толкова го психира, че вчера не искаше да излезе с баща си, защото мислеше, че ще го води някъде. Аз не мога много да излизам сега, заради рискова ранна бременност и той стои затворен с мен. Казва, че иска така.
Единствения ми останал ход е да се обърнем.и към психиатър...

# 1 5 дек. 2021, 00:10 ч.

Мнения: 10 352

Какви психиатри и психолози... това поведение е нормално за дете, което през живота си е прекарало една седмица кажи-речи на градина. На лелките там не им се занимава и не могат да го търпят да реве, затова говорят глупости.
За първи път чувам за градина, която не давала децата да се взимат на обяд... Особено нови деца, как се очаква, че ще протекат нещата, ако ги зарежеш там за цял ден? В истерии, разбира се. Всичко се започва бавно и плавно, за час, за два, за три, до обяд и тн.

# 2 5 дек. 2021, 00:51 ч.

Варна
Мнения: 923

Съгласна съм, но още на първата родителска среща предупредиха, че това не е ясла и децата стоят до вечерта. Доводът беше, че така се научавали и после искали все на обяд да ги вземат, че другите деца почвали да плачат, че тях не можело да ги вземат също..... А той просто е ужасен. Честно казано аз също....прекрачвайки прага на заведението, слушайки маниера на говорене на директорката, сякаш нищо не е мръднало от 80те години, когато аз ходех на градина. Може би този мой ужас го предавам и на детето. Болно ми е и за друго- гледам, че на тази възраст вече ги записват на танци, балет...децата ходят с ентусиазъм, а нашият е готов да се откаже от всяко забавление ако мама не е с него.

# 3 5 дек. 2021, 02:53 ч.

Мнения: 10 352

То не е мръднало от 80те на много места, за съжаление. Брат ми минават през тези истории, детето също не е ходило на ясла. Малко по малко свиква, но си беше същият филм с ревовете в началото. Доколкото виждам, жените там проявяват изключително търпение и се съобразяват с него. След известно време, той започна да успокоява ревящите деца, че мама ще дойде... просто свикват, но трябва да им се даде това време.
За мен е правилно детето да остане с родителите си поне до 3-4 години. Това с яслите, лично аз, не го подкрепям, струва ми се прекалено рано за децата да бъдат хвърляни в месомелачката.

# 4 5 дек. 2021, 07:17 ч.

Мнения: 17 122

И при нас адаптацията не е с вземане на обед, а направо цял ден. Повечето деца свикват до седмица, на други не им стигат и четири години и си плачат. На 4 години детето трябва да може адекватно да обясни какво го притеснява докато е там.
Моята дъщеря тръгна на 4г на градина, аз бях по майчинство с бебето. Разпределиха я в съседния блок в един гаден гол апартамент. Първия ден влезе спокойна, а я взех пищяща. След това два дни писъци и опити да бяга. Отписах я и след два месеца тръгна в друга градина, друг квартал, нормална сграда. Не е ревала и ден.
Брат й в първа група плака седмица, но във втора доста сутрини едва го откопчваха от мен. Не е ходил на ясла, но беше на 1,6г, когато го оставях е дома на баба му и отивах на работа и дълго време плачеше много, рано сутрин като тръгвах. Ако съм втора смяна не ме е изпращал с плач на работа.
Ако детето никога не се е делило е нормално да става тревожно при раздяла, а в градината раздялата е много дълга и детето не е сигурно къде изчезва мама и ще го вземе ли и кога. Добре е да се говори и да се подготвя предварително - ето сега мама/ тати те оставя в градината, тук ще се забавляваш с другите деца, ще хапнеш, ще поспиш, а аз през това време ще съм на работа. Като се наспиш, аз ще съм свършил работа и ще те взема.

# 5 5 дек. 2021, 09:43 ч.

Варна
Мнения: 923

Страхува се много, че ще бъде изоставен, че ще го забравим там. Така и не открихме нещо, което да го притеснява там. Освен, че подходът им е малко странен, малко по- строг. Понеже блокът ни е точно до градината и миналата година чувах едната учителка как говори "млъкни бе, наду ми се главата". Той си е харесал лелката и стои с нея през цялото време. А вкъщи постоянно разговаряме за това, че трябва да ходим на работа, че ще го вземем от градината. Той само повтаря, че му е много мъчно. Това се случва и като го оставим при баба му и дядо му....просто забива в това "много ми е мъчно" и не спира да го повтаря. Много е притеснително това, защото той иначе е изключително адекватен, има богат речник, говорим и обсъждаме всичко. Често играем и на детска градина, аз влизам в ролята на госпожата или дори той- не показвал наличие на някаква травма от средата там. Познава няколко момиченца от групата още от бебета- играят заедно на площадката, там само повтаря "мама кога ще дойде, много ми е мъчно, тя ме е родила"

# 6 5 дек. 2021, 09:50 ч.

София
Мнения: 20 155

Чувствителено дете е. Моята повтаря все, че е плачела за мен.
Децата са ни набори ако не се лъжа нали?
Лично смятам, че трябва да си една идея пи-твърда.

# 7 5 дек. 2021, 09:52 ч.

Мнения: 17 122

Аз бих споделила с психолог.

# 8 5 дек. 2021, 09:56 ч.

Мнения: 2 883

Аз съм в подобна на вашата ситуация.
Бях записала лятото детето ми в частна забавачка до обяд, където ги гледаше една леля, бивша детска учителка, пред пенсия. Дъщеря ми ужасно много плачеше като е там. Учителката постоянно ми повтаряше как тя била силно привързана и няма да свикне на "голямата градина", как ще я караме така и т.н.
Накратко, след 1-2 седмици почна едно друго младо момиче работа там и дъщеря ми се чувстваше отлично с нея. Плачеше в реда на нормалното.
Септември си тръгна на градина, адаптационният период мина супер бързо и леко, там също се грижат за нея млади и амбициозни момичета, които гушкат, успокояват, имат подход.
Друг е въпросът, че почна да боледува много и няма много присъствени дни (по около 7 дни месечно ходи), но не реве сутрин, ходи с удоволствие и желание.
Та... За мен разковничето е в персонала.
Одобено тези, които ви обвиняват за начина на гледане на детето ви е един голям червен флаг 🚩
За мен логичното решение е смяната на мястото докато си намерите точните хора, които да се грижат за детето ви.
И не се обвинявайте, това е начина да присъствате в живота на детето си, да се чувства обгрижвано и обичано е супер важно.

# 9 5 дек. 2021, 10:12 ч.

Мнения: 17 122

Имам два въпроса. Не е нужно да ми отговаряте, а само помислете дали там не е отговорът, който търсите:
1. Възможно ли е някой в градината да е иронизирал детето, че е бебе щом плаче или да го е заплашил, че щом плаче мама няма да го вземе?
2. Възможно ли е детето да е чуло/ видяло нещо относно изоставени деца? Репортаж по телевизията, осиновяване около вас? Защо казва "... тя ме е родила"? Предполагам не е осиновено самото то.

# 10 5 дек. 2021, 11:20 ч.

Варна
Мнения: 923

MidnightStar, наборчета са, да. Пишехме в октомврийската тема.
Mama Ru, лелята му казала, че е бебе и ще го върнат в първа група. Някакво момиченце му казало, че мама ще дойде утре.....
Това за "мама ме е родила" не знам откъде се загнезди така. Помня, че веднъж ме пита ти си ме родила ли и ти ме обичаш ли. И сега свързва тези неща, щом го обичам, не трябва да го изоставям. Знам ли какво се случва в малката му главица.....Още февруари се обърнахме към психолог, тогава се срещнахме само двамата със съпруга ми, психологът реши, че е излишно да водим детето на този етап, да видим първо ше се адаптира ли. Когато есента драмата пак се повтори, го заведох на втори психолог. Сега в занималнята, жената, която го занимава също е психолог.

# 11 5 дек. 2021, 11:56 ч.

Мнения: 15 660

И аз съм на мнение да смените по възможност ДГ. Моето дете е на 5,в трета група е. Ходеше си с нормалните ревове сутрин за около 1-2 седмици,после свикна и й харесваше. Лятото обаче бяха сборна група,с други лелки и госпожи и плачеше много. В нейната група си е ок. Та от голямо значение е персонала,подхода и т.н. Сега си знае,че трябва да ходи. Играе,хапва,спинка и отивам да я прибера. Няма рев,няма драми.

# 12 5 дек. 2021, 12:03 ч.

Мнения: 6 629

Цитат на: midnightStar в нд, 05 дек 2021, 09:50

Лично смятам, че трябва да си една идея пи-твърда.

Даже две.
Чудя се кой е по-залепен - той за теб или ти за него? На 4 много добре разбира какво е градина, как се случват нещата и т.н. Както са казали в градината не е научен на самостоятелност. За мен това е разковничето.

# 13 5 дек. 2021, 12:20 ч.

Варна
Мнения: 38 355

За мен и двете страни са в грешка. Вие, че сте го държали толкова време с вас вкъщи, а те - че не намират подход към детето. Какво значи исках да му създам аз навици? Монопол? И какво лошо има това "създаване" на навици да се подели между двете места - яслата и вас? Пак сте щели да имате време с детето си, пак щяхте да участвате във възпитанието му, в крайна сметка те не ви го взимат за 24/7. Това оправдание с ваксините е несериозно - видя се отдавна, че и ваксинирани се разболяват от ковид, изобщо не са панацея. Не само детето се е вкопчило във вас, но и вие в него.

Относно другата страна - това за недопускането да се вземе детето на обяд го разбирам, но пък можеха и да направят компромис за първите дни. На персонала явно не му се занимава, а вие май не допускате мисъл за смяна на градината, защото както казахте, тази е до блока ви и очевидно ви е удобна. Помислете за това. Не е важно на вас да ви е удобно, а на детето ви да му е добре там. Ако намерите читава градина с читав персонал, където то да ходи с желание, ако трябва и целия град ще прекосявате сутрин и вечер, в крайна сметка това е вашето дете и би трябвало неговите нужди да са приоритет.

Защо не го записахте в частна ясла? Там направо щяха да скачат от радост, че ще плащате такса, а те ще се занимават с него само до обяд. Съседско дете така плачеше на яслата, всеки ден, истерично. Но персонала не се отказа, намериха път, отне им повече време, но успяха. Другата година детето ви ще е в предучилищна група, какво ще правите тогава? Те са задължителни.

Варианти е имало, но вие сте ги пренебрегнали.

Лично аз не смятам, че работата е за психиатър, това е абсурдно. Може би за психолог отчасти, така че правилно сте се насочили. Но и вие имате вина, не само тези в градината. И сега всички грешки ги плаща вашето дете.

# 14 5 дек. 2021, 13:06 ч.

Мнения: 17 122

Децата са различни и реагират различно. Ако има нарушена привързаност, то тя може да е в две посоки - едната - детето не се привързва към един възрастен, няма здрава връзка с него. Втората - детето е силно привързан само към един човек (обикновено майката) и не може да се отдели от нея.
Упреците към майката не помагат, явно и реакциите на персонала в градината не е най-разполагащият детето да се откъсне. Детето се травмира, щом плаче още при обличането и се страхуваш от всяко излизане от дома. Категорично на този етап бих го спряла и бих потърсила друго място.
Отново бих говорила с психолог за това, че детето става тревожно при отделяне дори и да съм наоколо и търси зрителен контакт с мен, защото да, на тази възраст не би следвало да реагира така тревожно. Думите на лелката, че ще го върнат в първа група при бебетата и на момиченцето, че мама ще го вземе чак утре. Това още повече подсилва тревожността и страха от изоставяне, както и мачка самочувствието на детето, щом ме казват, че е бебе. Ами и аз не бих искала да съм на такова място. А и кой знае какво още се върти в главичката му.
Ангела, опитайте се да предизвикате детето да играете на детска градина и разиграйте дете, което е нова, плаче и търси майка си. Предложете на него ролята на учителката и вижте как ще реагира в тази роля.

Препоръчани теми

Проблем с леля/възпитателка в ДГ

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детето ми не иска да се храни

Трудно дете на 6

Причина:

Причина: