За жените без деца

  • 9 775
  • 153
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 125
Офтопик. Извинявам се, но "дете" би следвало да означава родено дете, не бременност, плод. Казвам го, защото този израз се използва много често за спонтанен аборт, често дори и в ранна седмица, а според мен е некоректно такова нещо да се поставя в една група, дори само словесно, с - да не дава Господ! - смърт на родено, поотраснало дете, по-ужасно от това няма, дори да нямаш репродуктивни проблеми, докато аборт се преживява, дори и да имаш. Flushed

От къде знаете, че се преживява? Вие преживяхте ли го?

Fever Ray,
Извинявам се. Вие сте с донорската яйцеклетка. Разбира се, че чета всички мнения. От Ковид -а ще да е…
Явно вие сте силна по характер(уж и аз бях така). И с по-правилна нагласа.

# 76
  • Пловдив
  • Мнения: 20 654
Ох, добре, същото е като загуба на родено дете. :-О

Синът на моя приятелка БЕЗ репродуктивни проблеми загина на 15 години (добре, че има и още едно дете). Сигурна съм, че горе-долу еднаква мъка сте преживели ти от аборта, а тя - от смъртта на сина си.

Разбира се, че се преживява. Аз не съм (ако не се брои една неразвила се начална бременност, при която дори не се чу сърце), но познавам доста други, които са. За аборта говоря.

# 77
  • Мнения: 2 125
Ох, добре, същото е като загуба на родено дете. :-О

Синът на моя приятелка БЕЗ репродуктивни проблеми загина на 15 години (добре, че има и още едно дете). Сигурна съм, че горе-долу еднаква мъка сте преживели ти от аборта, а тя - от смъртта на сина си.

Разбира се, че се преживява. Аз не съм, но познавам доста други, които са. За аборта говоря.

Кой как и дали го преживява вие не знаете. Знаете само това, което ви се казва, а не всички си казват мъката. Не твърдя, че е еднаква болката от загубата. Просто исках да извадя наяве друг аспект. Че на чужд гръб… нали.

# 78
  • София
  • Мнения: 19 281
Аз също правя разлика между изгубено дете и изгубена бременност. И двете съм изживяла, понеже ще има питане сигурно. Съгласна съм с написаното от Магдена. И реално в този живот всичко се преживява, без собствената смърт.

По отношение на това да не извадят нито една яйцеклетка, означава неправилна преценка на екипа, защото направили безсмислена стимулация и са ти взели парите.
Насочи се към добър лекар, който да направи правилна преценка.

# 79
  • Пловдив
  • Мнения: 20 654
За израза говорех. Некоректно е за мен абортът в еди-коя си седмица да се нарича загубване на дете. Иначе всеки преживява различно, така е, и все пак някакви общи за хората представи кое е по-тежко, има - и е несравнимо, затова не мисля, че е редно да се наричат с един и същ израз.

Колкото до инстаграм и снимките, писах вече. Съвсем човешко е да ти става мъчно, неоправдано е обаче да се очаква хората да крият децата си само защото може да ги види някой, за когото това е мъка. Важи и за други видове мъки, не само за деца.

# 80
  • Мнения: 2 125
Fever Ray , Магдена

Не съм твърдяла обратното ( за загубата на бременност и родено дете). Всеки си изживява мъката и преживява загуба/липса по различен начин. Някои не успяват да преживеят и спонтанен аборт.

Аз също не искам да се чувствам така и да ми става мъчно, разбирате ли?
И съм наясно, че и моето не е правилно, но не мога и не искам повече да се преструвам, че съм окей.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 14:24 от Marleena

# 81
  • France
  • Мнения: 16 622
Наистина не си готова за осиновяване, трябва да изпитваш благодарност към тази жена, че е родила това дете, и е  станало така, че можеш ти да станеш родител на това дете, а не да изпитваш неприязън.
+1

Един от най-близките ми и свидни на сърцето хора има такива проблеми. Много, много сериозни. Когато забременях, сумати време се чудих как да поднеса новината. Защото все пак не е нещо, което може да се крие вечно. Беше ù тежко, усетих, че имаше нужда от време да не ме вижда. Приех го и не се сърдих. После се влюби в детето и е винаги готова да чуе новини, да го гледа... малко емоционална интелигентност се иска.

# 82
  • Пловдив
  • Мнения: 20 654
Марлина, ами според мен не е нужно да се преструваш непременно, поне не и пред близките. Ако обясниш, би трябвало да те разберат и те, дори да се дистанцираш, както приятелката на Филомена. Просто не можеш да ги упрекваш за вестите, снимките в Инстаграм и т.н. - то не е с цел да ти го навират в очите. Да ти е мъчно, е нормално.

# 83
  • Мнения: 2 125
Наистина не си готова за осиновяване, трябва да изпитваш благодарност към тази жена, че е родила това дете, и е  станало така, че можеш ти да станеш родител на това дете, а не да изпитваш неприязън.
+1

Един от най-близките ми и свидни на сърцето хора има такива проблеми. Много, много сериозни. Когато забременях, сумати време се чудих как да поднеса новината. Защото все пак не е нещо, което може да се крие вечно. Беше ù тежко, усетих, че имаше нужда от време да не ме вижда. Приех го и не се сърдих. После се влюби в детето и е винаги готова да чуе новини, да го гледа... малко емоционална интелигентност се иска.

Вие ще ме изкарате емоционален инвалид. Недейте така. Искам да добавя,че на бебето съм купувала и дрешки и всякакви неща за майката, поздравителни картички, колети пращам ,защото живеят надалече ,сега с Ковид е по-трудно да пътуваме и да им ходим на гости.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 16:02 от Marleena

# 84
  • France
  • Мнения: 16 622
Ни най-малко целя подобно нещо Hug

# 85
  • София
  • Мнения: 19 281
Мarleena, явно си по-раним човек и всяко нещо превръщаш в дълбоко страдание. И аз реших, че си загубила вече родено дете по начина ти на писане. Вярвай ми, има огромна разлика между двете. И знам колко боли, но не трябва човек да се губи в болката си и да чака отговори от провидението. Точно обратното, трябва да убедиш себе си, че можеш да преодолееш препятствията и да постигнеш целите си.
Никой не казва да се преструваш, а да се стегнеш и да се радваш на живота във всичките му аспекти. Направи си план, който ще следваш, ако имаш желание да продължиш борбата. И се радвай на щастливите хора наоколо, надявайки се скоро да си като тях. Психиката е на първо място при тези проблеми, за да имаш сили да поддържаш физическата страна.
Нормално е да усещаш негативни чувства, но ти си тази, която трябва да научи себе си как да приема нещата от живота и да не допускаш да се затвориш за хубавите неща.

# 86
  • Мнения: 4 693
Темата действително трябва да се казва "За жените, които искат, но нямат деца".

# 87
  • Мнения: 1 030
Първата ми гинекологична операция беше, когато бях на 25г., последва още 1, инвитро, което си беше игра на "руска рулетка", тъй като отказах още 1 операция, ТАC серклаж в 9 г.с. и прогноза,че ако искарам до 27г.с ще си е чудо голямо, а от 3 години се боря да поставим правилната диагноза на дъщеря ми.
Никога през този период не съм си задавала въпроса "Защо на мен?", а "Какво мога да направя, за да стигна до крайната цел? Какво пропускам? Какво трябва да науча от тази ситуация?"
Може би е въпрос на психика, но смятам въпроса "Защо на мен?", като излишно губене на време. Предпочитам вместо да се самосъжалявам, да "заровя носа" в медицинска литература и да търся решение чрез нея.
Не, че през този период не съм изпадала в черни мисли, но то по-скоро се е дължало на това, че съм попадала на не компетентни специалисти или въобще не съм намирала такива в дадена област.В тези моменти се обръщам към психолог, защото смятам, че колкото по-бързо се измъкна от това си състояние, толкова по-бързо, ще стигна до крайната си цел.
Относно осиновяването - човек сам трябва да озрее до тази мисъл и  подканването към тази стъпка за мен неуместна.
За себе си - гентичния материал, за мен не е критерии и бих осиновила.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 15:46 от bebeshok0326

# 88
  • Мнения: 2 749
Fever Ray и Olia Nik,

Имали ли сте репродуктивни проблеми, губили ли сте дете ?

Не. Трябва ли да се чувствам виновна от този факт? В началото ти съчувствах, но сега ще спра по темата, за да не стане грубо.

# 89
  • Мнения: 2 125
Fever Ray и Olia Nik,

Имали ли сте репродуктивни проблеми, губили ли сте дете ?

Не. Трябва ли да се чувствам виновна от този факт? В началото ти съчувствах, но сега ще спра по темата, за да не стане грубо.

Отношението ви е явно. Заради това, жени, които страдат мълчат и се изолират .Защото на вас ви е позволено да имате мнение за неща, които не сте преживели, а на нас не ни е позволено да се чувстваме зле, когато преживяваме нещата. Паднал човек лесно се рита.

Fever Ray, коментара ми не се отнася за вас, въпреки че сте цитирана.
Ами  благодаря. Получих много ценна информация.

 Темата всъщност си изпълни задачата.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 16:18 от Marleena

Общи условия

Активация на акаунт