За жените без деца

Има деца с живи родители, които обаче не могат да ги гледат. Те не са деца, които човек може да осинови и хората, които отговарят и се грижат за тях, не са виновни с нищо за това положение.

ПП В страните с малко деца за осиновяване на много хора им остава само възможността за приемна грижа. От определена възраст нататък даже не ги поглеждат като опция да са пълноценен родител и им предлагат само това. Не всеки може да си докара дете от чужбина.

Винаги съм знаела, че ще имам дете, дори да не го родя аз. За щастие - родих си мое собствено. Беше прекрасно, докато не стана на 14 години. Тогава разбрах какво значи поговорката: Когато децата са малки, са толкова сладки, че ви се иска да ги изядете. Когато пораснат, съжалявате, че не сте го направили!
Мъжът ми има здравословни проблеми. Бях на 27 г, когато забременях. Обичах го и не мислех какви гени му даваме. Затова въпросът какви гени имат осиновените деца не е стоял пред мен. Когато моето дете стана на 3-4 години, чрез форума, имах досег до темата за осиновяване, помагахме на домове за сираци и тн. Съпругът ми обаче не желае осиновяване.
Имам две приятелки без деца. Едната никога не е искала. Възхищавам й се, че смята животът си за достатъчно богат без деца. Другата много иска. Ще бъде най-прекрасната майка. Тя и сега е майка на всички, както някой писа по-нагоре. Но започна с опитите за забременяване  и осиновяване на 43+, и е много трудно.
Друга моя позната, която много искаше деца, си направи едно. Не знам точно как. Но изобщо не крие, че детето е силно желано и само нейно. Безкрайно щастлива е!
Кръстниците ми загубиха дълго чакан, обожаван и глезен син, роден след аборти, в нелепа катастрофа. Беше на 31 години, те около 57-58 г. 1-2 години след смъртта му, осиновиха момче на 12 години. То порасна и скоро ги дари с внуче.
Имаха проблеми с него. Ние също имаме проблеми с родното си дете. Има безброй примери в двете посоки - родни деца, посегнали на родителите си или незаинтересовани от тях, и отдадени осиновени. Собствени деца с увреждания и осиновени с прекрасно здраве.
Животът е толкова непредвидим.

Ако една жена не иска дете, тя ще направи всичко, за да няма дете. Ако иска да има дете, пак ще направи всичко, за да има - дали ще роди, дали ще осинови - ще намери начин и ще има дете. Въпрос на вътрешна нагласа е кой път ще избере.
С децата е Божа работа, късмет или който както го нарече и вярва, но има и неща, които са съвсем рационални като действия, медицината е способна на много в това отношение.
Почти всяка жена, което иска дете, но то не се получава към определен момент или период, се разяжда от въпроса "защо на мен, защо аз, виж другите как от въздуха забременяват, а аз защо съм наказана". В един момент тези мисли, иначе нормални, започват да избледняват и влиза в сила рационалното "какво да направя, за да имам дете, на какво съм готова" и следва действието. Въпросът е дали наистина иска и дали, ако не се получат нещата, в един момент може да приеме положението. Желаните деца са свръхценни още преди да се заченат именно защото са желани.

Марлена, разбирам, че ти е болно от това, което споделят твоите роднини, но ти и те нямате нищо общо. Не може да очакваш и да казваш как ти не би публикувала снимки, ако си на тяхно място, само защото друг не може. Всеки има право да си споделя каквито снимки иска, да си изживее и да си сподели щастието. Те нямат ангажимент към теб, няма да спрат своите преживявания. Така, както ти си център в своя свят и се вълнуваш от своите преживявания, така и те са център на техния си свят и се вълнуват от преживяванията си. Вие сте различни планети, не сте в една обща орбита, нито се въртите около едно и също слънце. Няма как да очакваш други хора да се съобразяват.

Чуждите деца не са наши деца. Чуждите деца са деца на своите родители, а нашите деца са си наши деца. Не може да се присвояват родителски функции и трябва да се държи една граница, колкото и да са добри отношенията. Всеки родител е родител на своите си деца (родени, осиновени) и не е редно да се възприема като родител на други деца. Нарушаването на границата обърква децата, те трябва да си знаят, че родителите им са им родители, а хората, които не са роднини са външен кръг - учители, съседи, родители на приятелите им и т.н. Доброто отношение към другите деца не е "наши деца".

Прави ми впечатление от някои постове, че на осиновяването се гледа романтично или благотворително. Осиновяването е много сериозна стъпка, която свързва съдбите на хора, които нямат никаква връзка помежду си. Изпитание е за възрастните и за детето. Осиновяването не е благотворителност от типа "да спасим едно дете" или компромисен вариант, защото нямаме биологично. Затова и външните хора да се въздържат от захаросани приказки и съвети за осиновяване от роднини, приятели или просто ей така, хвърлени реплики. Осиновяването има много подводни камъни и трябва да се настроят още на етапите преди вземането на решение и подаването на документи за кандидат-осиновители и през целия процес в процедурите нататък.

Съгласна съм, че осиновяването е много сериозна стъпка и е далеч от романтиката. Всеки, който е тръгнал по този път, знае колко много неща трябва да се направят. Събиране на документи, проучване, събеседвания със социалните, осигуряване на препоръки, курс за осиновители, срещи с психолог и тн. Това отнема много време и сили. Кандидат осиновителите се учат да бъдат родители. Някои се отказват, други продължават.
А тези, които са забременели случайно (май имаше някаква статистика, че 60% от бременностите в световен план са случайни) кога имат време осъзнато да решат дали искат дете? Кой ги учи да бъдат родители и кой преценява годността им да са такива? Никой.

Имам една съученичка с 16 неуспешни опити инвитро. 17 беше успешен. И друга, която забременява от въздуха, с една тръба, едно дете и безброй аборти по желание, защото не се пази адекватно по време на секс.

Природата се грижи за това. Пуска специални хормони и прочие. Не е винаги успешно, но явно работи в голямата си част до постигане не еволюционно оцеляване на вида.

При осиновяването решенията трябва да са добре обмислени, защото се базират на разум, не на хормони.

Аз никъде не съм казвала, че очаквам другите да се съобразяват с мен и да не си публикуват снимките. Казах, че аз не бих и споделих, че ме натъжават. Не защото не се радвам за тях, а защото ми е мъчно за нас.

И ако даде Всевишния да имаме детенце (защото пак казвам медицината може са е напреднала, но все още няма отговори и решения на всички проблеми) няма да публикувам снимки нито от бременността , нито на детето си. Защото това няма да увеличи моето щастие, но ще увеличи мъката на някой.

 Има и друг аспект, децата не са ни дали право да им публикуваме снимките. В Англия едно момиче осъди родителите си, защото са й публикували снимките без да са имали нейното разрешение. Уважавам избора на всеки, не ми е приятно, че аз трябва да се обосновавам и едва ли не оправдавам за моя. Сякаш едното е по-нормално от другото.

Имам позната, която се бори да осинови. Буквално се борят, защото изглеждат перфектно семейство и са устроени, но им отказаха. Аз не я питах защо, защото мисля, че е твърде лично и ако желае тя би споделила. Казвам ви го това за да допълня, че и осиновяването не изглежда лесно.

Съгласна съм, че родител не се става с едното раждане. Но за всяко нещо си има цена и ние не сме стигнали до момента да имаме дете на абсолютно всяка цена.
Относно донорски яйцеклетки и сперматозоиди , ще споделя : ММ ме пита, би ли приела донорски сперматозоиди само и само да забременееш и да станеш майка? Не, не бих. По същата причина той не иска донорски яйцеклетки, въпреки че там въпроса с генетиката е по-друг.

И последното мнение, че природата се грижи за това кой и кога да зачева не мога да се съглася. Природно и натурално нищо почти не остана, от водата до храната и всичко, което ползваме в ежедневието си.

Ще те посъветвам да не грижиш толкова за другите. Ама страдали, ама в бъдеще ще бъдат съдени от децата им... концентрирай се в твоята си история и си действай.

Само по тази причина не можеш да се съгласиш? Т.е. ако всичко беше "природно и натурално", щеше да е по-различно?

Нито аз , нито вие можете да знаете.

Нима искате да ме убедите, че природата на нас не ни дава, защото ние не заслужаваме еволюция , а забременелите  по време на изнасилване да речем са по- мили на природата и затова на тях им се е получило от първия и единствен път?

Малко разбиране на текст ако се вложи, и ако е възможно, няма да е зле. Много далеч съм и аз, и това, което искам да кажа, от подобна глупост.

Но добре, съгласявам се, че ако всичко беше "природно и натурално" (синоними са двете думи), то:
- или нямаше да има хора с репродуктивни проблеми (все пак никога в досегашната история на човечеството не е имало такива, преди нещата да престанат да бъдат природни и натурални );
- или ако имаше такива, те щяха да са длъжни да се примирят с природата, щото нали всичко природно и натурално.

По аргумент от обратното така излиза, нали...

Аз съм продукт на изнасилване на 17 годишната ми майка. Нямам право да дишам, казваш? Или по дефолт съм ненужен боклук?
 Марлена, не искам да те засягам, но с всяко следващо мнение звучиш все по предубедена. Престани да смяташ децата за някаква награда свише, децата са работа и задача, в която не бива да се проваляш, децата са огромна отговорност и задължение наред с радостта и любовта. Не е като джакпот от тотото, а ти сякаш така мислиш?

Моля, не ми слагайте думи в устата . Още от първия ви коментар разбрах, че имате някаква болка и умишлено не ви отговорих.
С примера исках само да отбележа , че не намирам логика.

Виждате ли, понякога всички правим неща, които натъжават другите, дори без да сме имали такава цел.

Природата се грижи като забременнеш, да не ти е толкова лесно да абортираш и захвърлиш детето, това по повод нежеланите бременности. Затова имаме хормони, които ни карат да сме спокойни по време на бременността, придобиваме майчински инстикт, кърменето може да успокоява и майката и детето и т.н. И да това си е естествено. Не при всички е успешно, но в повечето случаи действа.
Колкото до хвалбите и снимките - до човека си е. Аз съм потайна, нямам социални профили и не бия тъпани. Въобще не ме е грижа, как се чувстват някакви непознати. Други обичат да се показват, но те са така за всичко - деца, мъж, нови чанти.

Всъщност това, което спира много от жените с нежелана бременност да я прекъснат или изхвърлят плода е законът, нравите или семейството. В миналото не е винаги е било така. Бебетата не са се смятали за ценност, а за тежест. По-слабите от тях са били захвърляни за да не се губят ценни ресурси по тях. Чак към пубертета са били приемани в племето като равноправни.

Аз болки имам много, тази ми е най-малката. Въпреки това успях да отгледам (е, почти) три деца, които станаха хора по стандарта на форума. Не си ме засегнала лично, няма проблем, само се опитвах да ти покажа една по-реалистична гледна точка към проблема, поставен в първия ти пост, защото ми се струва, че за теб това ще е лъч оптимизъм.
🍀