Има го и не пречи на любовта, никак.
- Публикувана: 7 дек. 2021, 18:50 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2021, 13:42 ч.
Нямам желание за повече връзки
Напълно те разбирам по отношение на връзката - обвързването и включване на мъж в бита ти. Разбирам те, макар аз лично да не мога без половинката, но то е друго. Но не разбрах отричането на връзка отрича ли и секса? Все ми се струва, че си твърде млада за да изхвърляш секса от живота си.
Здравейте!
Аз съм самотна майка с дете на 16 години. С бащата сме разделени от 8 години.
.....
Като че ли съм си станала самодостатъчна и нямам желание да се свържа отново с друго човешко същество. Въпросът ми е дали нещо в мен не е в ред или просто съм се предала или оставила на рутината.
Аз съм самотна майка с дете на 16 години. С бащата сме разделени от 8 години.
.....
Като че ли съм си станала самодостатъчна и нямам желание да се свържа отново с друго човешко същество. Въпросът ми е дали нещо в мен не е в ред или просто съм се предала или оставила на рутината.
Всичко ти е наред. Все пак си имала 2 сериозни връзки след развода, а това си е сериозно емоционално натоварване. Когато срещнеш правилния човек, човекът с когото ти е "писано" да продължиш, всичко ще си стане естествено, спокойно, ще го усетиш.
Аз също съм сама, 3 години след развода, имам 2 деца, и не може да се каже че кандидатите се редят на опашка
Точно обратното - бягат. Наскоро имах смешна случка с един симпатичен мъж, който от няколко месеца опитва нещо като ухажване. Е тоя сладур, един ден ме засече със сина, който е на 23, и малката, на 14 години, малийй, глътна си граматика като ме видя с тия двамата до мен (понеже доста младея за годините си), и бързо премина на другата страна на улицата
Но това е положението, това си е моето семейство.Наистина на моменти е много самотно, но някакси с времето все повече се замислям дали изобщо ми трябва нова връзка. Излизам, контактувам с доста хора, не съм се затворила. Въпреки голямата криза през която преминах, не съм някаква странна птица, нормален човек, с нормален живот, макар и без партньор.
Всяка връзка е компромис, в по- малка или по- голяма степен. И всеки чевек си решава сам, от какво е готов да се откаже в името на връзката. И аз съм сама от много години вече, преди не бях. И сега мога да сравня и двата положения. Засега избирам свободата.
Много ме е хубаво, че не трябва да се съобразявам с никой. Да лягам и да ставам, когато аз искам, и никой да не ме събужда, когато ми се спи. Да не чистя и да не готвя, ако не ми се занимава. Да си взема домашен любимец без да търся одобрение от някой. Да отида на нощен клуб, да се прибера с мъж, и просто да си говорим до сутринта, и няма кой да ми търси обясненията после. Да пътувам, когато аз реша, да отида на гости и да прекарам там хубаво време, и после вкъщи няма да ме посреща недоволна физиономия, че съм се прибрала късно. Да се захвана с някакво странно хоби. Да се обличам както на мен ми харесва, а пък на мен не ми харесва да изглеждам секси. Да си купувам глупости които ме кефят и да не чуя нечие мрънкане по въпроса. Да не търпя вкъщи чужди хора, например приятели на мъжа ми. Или неговите роднини. И така нататък...
Ако реша че все пак ми трябва някой мъж, идеално би било да се срещаме от време на време, но не да живеем заедно. Но даже и в такъв случай, от много неща ще се наложи да се откажа, не съм готова засега.
Много ме е хубаво, че не трябва да се съобразявам с никой. Да лягам и да ставам, когато аз искам, и никой да не ме събужда, когато ми се спи. Да не чистя и да не готвя, ако не ми се занимава. Да си взема домашен любимец без да търся одобрение от някой. Да отида на нощен клуб, да се прибера с мъж, и просто да си говорим до сутринта, и няма кой да ми търси обясненията после. Да пътувам, когато аз реша, да отида на гости и да прекарам там хубаво време, и после вкъщи няма да ме посреща недоволна физиономия, че съм се прибрала късно. Да се захвана с някакво странно хоби. Да се обличам както на мен ми харесва, а пък на мен не ми харесва да изглеждам секси. Да си купувам глупости които ме кефят и да не чуя нечие мрънкане по въпроса. Да не търпя вкъщи чужди хора, например приятели на мъжа ми. Или неговите роднини. И така нататък...
Ако реша че все пак ми трябва някой мъж, идеално би било да се срещаме от време на време, но не да живеем заедно. Но даже и в такъв случай, от много неща ще се наложи да се откажа, не съм готова засега.
Аз не мисля, че хората трябва да живеят сами. Това е отхвърляне на желанието за взаимност, споделеност, любов и желание за грижа.
Пък ако на даден етап решиш друго, моля, мъже все още има. Бон шанс обаче да срещнеш подходящия
За мен е нормално човек на 40+ и нагоре да търси спокойствието и в душата, и в живота си. Все пак вече е натрупал достатъчно опит, за да знае с кое може и с кое не може да направи компромис, което позволява да отсееш контактите на ранен етап.
В този ход на мисли, по-добре сам/а, отколкото зле придружен/а.
В този ход на мисли, по-добре сам/а, отколкото зле придружен/а.
Аз съм сама с децата ми от ще станат 7 години... не се бях замислала колко са вече. За това време съм имала едни отношения, които емоционално бяха сериозни за мен, но не съм го запознавала с децата и не сме живели заедно. Имам периоди на черногледство - все ли ще съм сама, на 40 съм почти, децата вече са доста самостоятелни и не ме търсят много много... обаче като си дам реална сметка какво означава връзка и как все ще трябва да се съобразявам, колко е труден балансът между другия човек, децата ми, вероятно и неговите деца.... ма толкова сложно ми се струва....
А и тази възраст около 40 е една малко кофти в това отношение. Мъжете на тези години, които не са се обвързвали и нямат деца, мен са ми малко подозрителни. А и трудно се намира общ език с човек, който не ти схваща приоритетите. Пък ако е читав, що да взема жена на 40 с деца, като може да е с някоя на 30 без.
Тези с деца и невървящи бракове, пък си налягат парцалите и не се разделят, щото децата са още малки....
уж не съм песимист, ама трудно виждам работещ за себе си вариант.
Преди известно време май имаше тема точно за шансовете на жена с деца да има нова връзка... според болшинството хора излиза, че нямаме много опции. Май и аз така го виждам.
Ама и мен не ме мъчи особено....
А и тази възраст около 40 е една малко кофти в това отношение. Мъжете на тези години, които не са се обвързвали и нямат деца, мен са ми малко подозрителни. А и трудно се намира общ език с човек, който не ти схваща приоритетите. Пък ако е читав, що да взема жена на 40 с деца, като може да е с някоя на 30 без.
Тези с деца и невървящи бракове, пък си налягат парцалите и не се разделят, щото децата са още малки....
уж не съм песимист, ама трудно виждам работещ за себе си вариант.
Преди известно време май имаше тема точно за шансовете на жена с деца да има нова връзка... според болшинството хора излиза, че нямаме много опции. Май и аз така го виждам.
Ама и мен не ме мъчи особено....
Според мен това е страх, защитна реакция. Нормално е. Вероятно просто е нужно време, за да се отвориш отново към нови хора и отношения с тях.
Като човек, който също се е сблъквал с разни неща, лично аз, вярвам, че това е "риск", който без значение какво се случва, трябва да поемаме, когато дойде момента. Т.е., когато срещнем човек, в който се влюбим. Заради себе си и собственото си израстване като хора. Не на всяка цена. Трябва да знаем и кога да се отказваме.
Според мен разочарованията са ти дошли в повече. Но не оставай сляпа и за хората, които може би си заслужават. Хората не сме създадени да бъдем сами, това ни наранява, дори да не го усещаме на момента.
Като човек, който също се е сблъквал с разни неща, лично аз, вярвам, че това е "риск", който без значение какво се случва, трябва да поемаме, когато дойде момента. Т.е., когато срещнем човек, в който се влюбим. Заради себе си и собственото си израстване като хора. Не на всяка цена. Трябва да знаем и кога да се отказваме.
Според мен разочарованията са ти дошли в повече. Но не оставай сляпа и за хората, които може би си заслужават. Хората не сме създадени да бъдем сами, това ни наранява, дори да не го усещаме на момента.
От 2.5 години съм сама, все още не съм готова да живея с някого и ако сега го направя, това ще ме изтощи и психически, и физически. Даже не съм готова и за истинско гаджосване, (да се виждаме няколко пъти в седмицата както на времето беше).
Харесва ми ,че сегашния ми живее в друг град, защото като се виждаме е празник. Хем съм свободна, хем и него го има.
Това работи при мен на този етап, знам че той иска жена вкъщи, но тъй като ми е писнало да се съобразявам, какво другите искат за сметка на това, което аз искам съм решила да си карам така.
Не се притеснявам от последиците - ще стане както трябва да стане.
Харесва ми ,че сегашния ми живее в друг град, защото като се виждаме е празник. Хем съм свободна, хем и него го има.
Това работи при мен на този етап, знам че той иска жена вкъщи, но тъй като ми е писнало да се съобразявам, какво другите искат за сметка на това, което аз искам съм решила да си карам така.
Не се притеснявам от последиците - ще стане както трябва да стане.
Прима Донна, харесваш ми
Ние сме си приоритетни. А не да угодим на някого. Пък било то и от криворазбрана "либов".
С което не съм против съвместния живот. Но при някои хора се проявява императивно желание да останат сами, поне за известен период. Защо непременно да се поставяме в общоприети рамки.
Ние сме си приоритетни. А не да угодим на някого. Пък било то и от криворазбрана "либов".
С което не съм против съвместния живот. Но при някои хора се проявява императивно желание да останат сами, поне за известен период. Защо непременно да се поставяме в общоприети рамки.
Препоръчани теми