Споделям една песен 
Enrique Iglesias - El Bano
Enrique Iglesias - El Bano
- Публикувана: 22 дек. 2021, 00:00 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2022, 15:01 ч.
Потопете се в най-автентичната любовна история с La Nuit Trésor Nude
Аз ще споделя цитат от любимата ми книга "Майстора и Маргарита" на Булгаков :
" Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!..."
Весели празници на всички !
" Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното й пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И представете си, изведнъж заговори тя:
- Харесват ли ви моите цветя?
Добре помня как прозвуча гласът й, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
- Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!..."
Весели празници на всички !
Вярвам и винаги съм вярвала с силата на любовта. Една от любовните истории, които ме трогват до най-дълбоките кътчета на душата ми, е историята с Коледните подаръци на съпрузите от разказа на О. Хенри "Даровете на влъхвите". Той продава часовника си, за да купи красиви гребени за разкошната ѝ коса, а тя продава косата си, за да купи верижка за часовника му. В живота си съм виждала двойки с такъв тип дългогодишни любови, а това прави произведението още по-любимо за мен.
Моята любовна история започва, когато бях на 16. И сега на 36 продължава с този същия човек. Много се радвам, че сме заедно в бурното ежедневие. Че сме сплотени и се грижим за децата си! Силно се надявам бурята на живота да не ни раздели пътищата в някой период от време и все така гръб в гръб да устояваме на предизвикателствата на живота.
