Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 45

Аз съм "добро прасе" явно, в салата и дръжките си режа, на ситно там доколкото ми стигне търпението. Готвени неща си ги гарнирам отгоре по същия начин, на мен ми е вкусно. Е, малко повече дъвчене отнема ама примерно на паничка супа това не ми е недостатък. Колкото и да е засищаща супата, ако няма много какво да дъвча из нея, ми е едно такова все едно че не съм яла, та изобщо не ми пречи че има и наситнени дръжки от магданоз за дъвчене при яденето. 
Иначе да, дръжките са си супер за нещо готвено или в кюфтета че вкусът им е по-наситен от листата.

Роланд, пак си в грешка. Не повишеният инсулин те кара за изпитваш глад, а ниската КЗ и високият хормон грелин.

Той си мисли, че фъстъците го оправят, а те още повече му пречат.

В такъв случай какво се случва с мен, че след месо и салата изпитвам глад? Не за сладко, и не иде реч, че не съм се "нахранил добре", чудя се.
Със сигурност някой ден ще пусна след като обядвам едни КЗ и инсулин, пък да видим. Защото от какво да ми пада КЗ след храна? От инсулин, и от - хормон грелин, казваш Него не съм чувал...., чета и не разбирам как може да ме кара да се чувствам гладен след храна.

Я кажи какво и колко точно беше това дето си ял и си огладнял зверски след това, че и какво си ял преди това ядене в близките дни около него.
То не става така както ти я мислиш тая работа - днес ям пържола със салата и си решавам проблема за деня, пък утре мога да си ям неща дето се огладнява след тях и да ги въртиш.

Миоки, всеки ден е това - ако не закусвам (което е Ок за мен, нямам проблем с това), на обяд хапвам две кюфтета със зелева салата или две бутчета (знам, тъпча се малко, и с 1 би ми било ОК) и огладнявам след час и нещо. Не е нетърпим глад, не освирепявам, не ми се яде сладко точно, но.... е чувство за глад, което не би трябвало да го има след като съм обядвал това, което съм обядвал. След вечеря никога не се появява, дори и да вечерям същото.

Ако закусвам - закуската е яйца, шунка, кашкавал сирене, маслини, няква комбинация, не винаги всичко заедно, обядът същият. Плодове не ям почти, освен лятото. Ако има ден, в който чийтвам, съм наясно с последиците, но те тогава не се появяват.
Припомням, че гликирания ми беше 3,68%, при норма на лабораторията 3-6%, при световна норма - 4-6%.
Та вече съвсем съм изгубен в превода. Ще трябва пак едно натоварване да направя. Макар че хич не ми се иска....Може пък да имам, не дай Боже, някъв сериозен проблем я с панкреас, я със стомах...

Не знам ама и на мен ми е странно точно фъстъците да ти помагат. Обичам ги и аз, много са ми вкусни. Обаче ги ям рядко че едно че не си вярвам че ще хапна само малко, друго че като има отворено пакетче как да го оставя да стоят... и го изяждам накрая. Ами хем ми е тежко на стомаха след това, хем се озъртам и какво още да изям съвсем скоро след тях.
2 кюфтета за голям мъж... ами че аз ям по три, трябва да са много големи че да си сложа само две ама не ги правя такива често. Със салата, естествено, в нея има и зехтин, и шепа маслинки, не е само зарзават. Такъв обяд си ме държи докато се прибера от работа, което често е 8 и половина вечерта и нататък.
Колко са големи тия твоите кюфтета и какво има в тях?  Да не би пък да има някакъв пълнеж в тях ако са купени готови, знам ли. Странна работа е иначе. От всякакви протеини ли имаш същия ефект и забелязал ли си връзка с това колко мазнина има в това месо (когато е месо де) ?
Фъстъците и май колбаси беше споменал обаче категорично не бива да са ти редовно в менюто.

Таблетките са огромни - никога през живота си не съм виждала по-големи хапчета. Аз ги гълтам без проблем, но за много хора вероятно биха били същински кошмар - даже някой ме пита наскоро защо не си ги режа на две...

Дано в крайна сметка написаното в съдържанието да е истина.

Нате, така обичам, по-скоро заобичах при НВХ режима, фъстъци, че въобще не се ограничавам до шепа. Казах поне 100 г., че ям.
Иначе това, че са ми малко 2 кюфтета със салата или 2 бутчета вече сме го дискутира, не е оферта и не важи за мен. Нямам разширен стомах и по принцип дори бих казал, че като изяждам по 2 бутчета, си преяждам. Може това да е проблема.....

Обратен пример- изяждам две кюфтета, 50 грама пържени картофи, лютеница и зелена салата - сит съм близо 4 часа. Не изпитвам никаква нужда от храна. Обърни внимание - джънка е минимален почти (и не, това не го правя през ден, нали ).

Мани ги тия бучета бе:( Освен ако не са от свободни пилета, но едва ли… Бъкат ги с хормони яко!  Да растат бързо.
Изяж врат или гърди и виж дали ще е така.
Аз ако ям салата и месо също се случва да огладнея. Ако обаче ям кайма със задушени зеленчуци в масло няма пробвлм. Сурови зеленчуци на гладно ми престъргват.

Ако ги ям на второто ми хранене, а не на първо няма проблем.

Ям “голямото” ядене в 15 и към 19-20 ям понякога зеленчук и гуакамоле, че не съм гладна особено, тогава нямам чувство на глад след тях.

Опитвай на проба грешка, да видиш след яйца, риба или свинско ще става ли пак така.

Като съм гладна а няма какво малко кашквал с масло и шарена сол ме спасява или лъжица сметана.  Ей ся ми се дояде кашкавал!

Е, няма как да взимам пасищни бутчета, нито е толкова лесно да ги махна....в смисъл, съзнавам, че кюфтета, бутчета, пържоли не са най-добрите храни, но...

Ем не те знам, да не би мазнините да са ти малко. Аз си ям веднъж на ден, при това следобяд и си ми държи чаак до другия ден.
Днес ядох две пържени яйца в масло с 3 парчета бекон и крема сирене + 3-те мазни кафета. Аз не ям много, така че порцията ми не е определяща, но споделям вида на храната. Хапвам доста мазнини.

Аз днес - мазно кафе в 12, в 15,30 - 100-120 гр кайма с праз и 2 яйца и малко ГХИ . Малко зеленчук печен със зехтин. В 20 часа малко трушия със зехтин, не бях гладна, 3-4 лъжички боднах.
И свга не съм гладна

Да, ти си ми някъв идеал, за който бих се оженил в следващия живот. Ти спазваш житейски правилната максима - яж, за да живееш, а не обратната максима, която повечето "спазваме". Знам, че ти не ядеш не само Вгх, вкл. плодове, но и сурови зеленчуци (салати). Но ти си наистина уникална, признал съм. Затова, докато не стана някой йогис или будист, от теб черпя само знания, режим на дневен брой хранения - трудно.

Абе не е точно така че ги ръгат с хормони да растат, те бройлерите са си такава порода че каквото клъвне му се лепи веднага. Майка ми вземаше на село до преди година-две и си ги отглеждаше тя. Ами те растат като гъби бре, два месеца са им много и вече ако паднат по гръб не могат да станат. Първата година ги хранеше "по книга" там с еди какви си смески, не знам точно. Резултатът - заклано и изчистено пиле с тегло над 4 кила, това след няма и два месеца гледане. Започна да ги храни като нормални пилета в следващите години, та не ставаха колкото пуйка вече, но си порастваха за същото време.
В купено пилешко повече ме притеснява как се обработва и съхранява суровото месо, често и ги понапомпват с разни неща, евентуално дали е спазено нужното време преди заколване ако се е наложило даване на лекарства, такива неща.
Но ако само до такова имам достъп, ще си го ям, няма да си легна гладна я.

Роналд, 2 бутчета не знам на кое казваш - цяло бутче (горно + долно) и още едно такова или просто две кълчици там? Ако е второто, хич не е много също.
Но започва да ми звучи като някой който просто не може да се оттърве от навика да яде и следобед и търси нещо там. Защото казваш че съвсем същата храна за вечеря те засища за дълго, а за обяд не. Е как става тая работа? Както и повечето хора край мен считат че без въглехидрати няма да са се наяли, ако не ядат хляб сами се навиват как са останали гладни. И търсят. Или са свикнали с големи количества храна, дори аз бях така че то с висок инсулин и с хляб, ориз картофи... много ясно че ще ми трябва по много и след малко пак. От това се отвиква, особено ако не го мислиш много.
При всяко положение, разкарай фъстъците. Вземи си сварено яйце ако толкова искаш да изядеш нещо. Или изпий един билков чай. Ако не е глад от който да ти пада енергията и да ти е дискомфортно физически, знаеш че не си недохранен, ами игнорирай го бе човек, какво му се втелясваш?
Една приятелка е така, всеки път щом се нахрани, след малко казва Ами то... сега ми се яде сладко. Моят отговор: Въобразяваш си, не ти се яде!