Отговори
# 120
  • Мнения: 7 866
Андриел, ми хубаво, обезопасяваш всичко, правиш напълно стерилна средата, в която го гледаш, после навън го държиш за ръчичка... Лошото обаче е, че ще трябва това да го правиш доста дълго време, но в един момент, някъде след 18 вече ще имаш един напълно неподготвен индивид за реалния живот. Както знаем в реалността никой не гали с перце и такива индивиди или не могат да се впишат, или продължават да търсят друг да поеме отговорността за действията им.
Точно така, детето се учи да поема отговорност за действията си и за собствената си безопасност още от най-ранна възраст. Дори и преди две. Да знае че ако пипне там ще има ох, а не всичко да бъде стерилизирано. И да, тези методи на възпитание дават своите резултати на запад, особено в Скандинавия, където са първенци по самоубийства на младежи около 20 годишни. Щото там се възприема за насилие дори да накараш детето да си напише домашните и могат да ти го вземат ако не се съобразиш. Да не говорим колко мъжествени стават мъжете им, че темата става много дълга,

# 121
  • Мнения: 164
Андриел, ми хубаво, обезопасяваш всичко, правиш напълно стерилна средата, в която го гледаш, после навън го държиш за ръчичка... Лошото обаче е, че ще трябва това да го правиш доста дълго време, но в един момент, някъде след 18 вече ще имаш един напълно неподготвен индивид за реалния живот. Както знаем в реалността никой не гали с перце и такива индивиди или не могат да се впишат, или продължават да търсят друг да поеме отговорността за действията им.
Точно така, детето се учи да поема отговорност за действията си и за собствената си безопасност още от най-ранна възраст. Дори и преди две. Да знае че ако пипне там ще има ох, а не всичко да бъде стерилизирано. И да, тези методи на възпитание дават своите резултати на запад, особено в Скандинавия, където са първенци по самоубийства на младежи около 20 годишни. Щото там се възприема за насилие дори да накараш детето да си напише домашните и могат да ти го вземат ако не се съобразиш. Да не говорим колко мъжествени стават мъжете им, че темата става много дълга,

Вече съм над 18, но дори и преди това никой не ме е държал за ръчичка и съм си напълно подготвена за света, без да съм изяла и един шамар през живота си. Майка ми явно е феномен някакъв.

# 122
  • Мнения: 22 217
Simple Smile Няма зависимост между шамарите и подготовката за живота. Това са оправдания за насилието и агресията.

# 123
  • Мнения: 25 046
Ами то не върши работа шамарчето за контакта, ютията и прочие. Трялва да го спукаш от бой , та да му създадеш някакъв уплах свързан със съответното нещо. Иначе с едно шамарче който го откаже от от контакта, да дойде да се похвали.

Много добри премери са дадени. Обясняваш на детето какво ще стане ако бръкне в контакта и след това то отива и бърка, защото не разбира какво толкова. Какво правим, обезопасяваме? Ами ако излезеш навън с него, в друго, чуждо,помещение и то отиде да бръкне? Няма какво да се лъжем, не може нонстоп очите да са върху детето, все някога има случаи, в които се налага да отместиш поглед. Тук не говорим за жесток бой, та да не може да мръдне с дни, а за едно пошляпване и строг тон.
Както писах съм против налагането на бой заради оценка и разни други ежедневни неща. Лично през живота си срещнах доста хора, които бяха бити заради оценки, бих казала, че има доста кофти последици.

Много ясно, че са ти нонстоп очите върху детето, особено в чуждо помещение. Може да няма контакти, а да иде да смъква на хората кристала от шкафа, да изяде нещо, да се фрасне в остър ръб. И да го ошамариш файда няма.

# 124
  • Мнения: 7 866
И кой е казал, че боя и отговорността са свързани? Тук се пише как всичко трябва да се обезопаси, да се държи за ръчичка навсякъде, и подобни. Абе като ти хукне детето между летящите коли, друга песен ще запеете всичките, ама хайде, радвайте се че имате кротки деца.

# 125
  • Мнения: 164
Значи, ако правилно разбирам, спукваш си детето от бой, дресираш го като войник, че ти като идеш на гости да можеш да си ядеш и пиеш на спокойствие, без да го наглеждаш.

# 126
  • София
  • Мнения: 62 595
Всяко нещо с времето си. Имам вече два пълнолетни индивида, живеещи самостоятелно. Когато бяха малки обезопасявахме всичко, което може да бъде обезопасено, защото с породени деца няма огряване навсякъде, че и трябва да се сготви и другата работа вкъщи да се свърши. И пак се случи всеки от тях да падне буквално на една педя от мен за секунда отклонен поглед при обезопасена обичайна среда. Ако не беше обезопасено сигурно щеше да бъде сериозна работата. Когато бяхме навън бях постоянно готова да реагирам, преценявах къде ги водя и не разчитах на другите хора да ги пазят. На гости винаги едното ми око беше в тях, което е малко неприятно, защото няма отпускане на хапка, пийка и приказка. Естествено, учихме ги да преценяват, доколкото могат, някои неща бяха императивно зададени и не подлежаха на преговори. От един учебник навремето запомних нещо, което постоянно си припомнях - детският травматизъм е най-голям в ситуация на присъствие-отсъствие на възрастните в същото помещение. Това означава, че  възрастният физически е там, но всъщност е разсеян или зает с друго занимание. На детето отпускаш толкова, колкото е способно да поеме като зрялост. Не го оставяш да играе до булеварда и не го оставяш да тича пред теб по тротоара. На него толкова му е акълът, като нищо ще скочи на улицата.

# 127
  • Мнения: 7 866
Ами то не върши работа шамарчето за контакта, ютията и прочие. Трялва да го спукаш от бой , та да му създадеш някакъв уплах свързан със съответното нещо. Иначе с едно шамарче който го откаже от от контакта, да дойде да се похвали.


Ми хваля се, едно шамарче е било достатъчно. Повече много рядко. А и важна е реакцията на родителя за да оцени колко сериозна е ситуацията. Ако приемаш всичко с усмивка и говориш с равен тон, много вероятно е да възприеме нещата като маловажни.

Също има си достатъчно кротки деца, където би било грехота да бъдат бити за някви дребни провинения или без повод. Така че безсмислено е да се давате като пример кое може и кое не. Такъв като мене да ви се падне син, доста ще ви преобърне представите....

# 128
  • Мнения: 25 046
Какво се оплакваш тогава, щом с едно шамарче си ги отказвал от контакта и да тичат към платното. Бих казала, че това са били някакви извънредно кротки деца.

# 129
  • Мнения: 7 866
Какво се оплакваш тогава, щом с един шамар си ги отказвал от контакта и да тичат към платното. Бих казала, че това са били някакви извънредно кротки деца.

Значи си ги смилала от бой твойте, така ли?

# 130
  • Мнения: 2 123
Никой не говори за спукване от бой, къде се споменава? Няма да коментирам задълженията и поводите на една майка да излезе с детето, за да свърши работа, не всяка майка има под ръка баби, дядовци  детегледачки и други подобни. Тогава се озовава в обезопасена среда, защото не може  да остави детето вкъщи само.
Важно значение има и характера на детето, някои са по-спокойни и слушат, други са хиперактивни и не слушат и при тях е по-трудно.
Желая успех на тези, които нямат деца да си възпитат техните както искат, а тези, които нито веднъж не са повишили тон или не са пошляпвали, браво на вас...

# 131
  • Мнения: 25 046
Какво се оплакваш тогава, щом с един шамар си ги отказвал от контакта и да тичат към платното. Бих казала, че това са били някакви извънредно кротки деца.

Значи си ги смилала от бой твойте, така ли?

У нас не се бият нито деца, нито животни. Мъжът ми така са го били като тебе, даже са се опитвали да му внушат колко е много лош, с чехъл и крясъци. Известно време даже е вярвал, че е такъв.
Излишно е да казвам, че не би позволил да се удари дете, нито свое, нито чуждо.

Понеже човек трудно може да избяга от семейния си модел, понякога кряскам, но много се срамувам после.

# 132
  • Мнения: 19 565
Майка ми искала да ме набие, когато на около 4-5 години съм се измъкнала от къщи и отишла на дълга разходка до центъра на града (2 км. от вкъщи) и се наложило да ме търси милицията. Blush
А, когато съм се измъкнала от ръцете й, метнала съм се към чинийката с отрова за мухи в магазина за хляб и съм я облизала (отровата) съм била по-малка. Grinning

Мисля, че е виновна, че не е обезопасила магазина или да ме е държала здраво с две ръце, докато помоли продавачката да й бръкне в чантата и вземе парите, а после тикне под мишницата й хляба. Wink

Последна редакция: пн, 20 дек 2021, 13:37 от Lorelada

# 133
  • Мнения: 25 046
Моето супер кротко дете за една секунда изгълта четвърт шише Ксизал, обаче аз вместо да го набия хукнах ревейки към Спешна помощ с детето на ръце и там едва не набиха мен, задето шишето е било на достъпно място. После ми казаха, че ще спи 12 часа, което не се случи. На четири някъде трябва да е било.

# 134
  • Мнения: 7 866
И как знаеш, че шамара/шамарчето не действа, като не си го прилагала? Действа си безотказно, за сметка на молби увещания и пазарлъци.
За цитирания пример и през ум не би ми минало да го набия, точно лекарства никога не са нагълтвали, ама каквито критични ситуации и колкото ходения до спешното сме имали, не е истина. Но никога не е имало шамари след такава случка. Всъщност малкия постоянно беше в синини и рани, дори в градината редовно ни питаха какво става с тва дете. Буйно, не внимава, не се пази, и там също се удрял най редовно.

Общи условия

Активация на акаунт