Отговори
# 165
  • Мнения: 5 121
Знаете ли как реагира дете на майчини сълзи?
На бесния тийн може да му делегирате отговорности и пряко да му покажете какъв е реалния живот. Желае самостоятелност, време, личен избор. Ще ги постигне с основи- интелект, ценз, качества и подбор на срида и приятели. Иска да стане наркоман или пияница като бой Драган, представяте му алтернативата. После, всеки прави избора си.

Вивиана, така съм възпитавала - да!
Вече ще бера плодовете!

В крайна сметка, това което сме отгледали и възпитали се разбира нейде във времето, когато децата ни станат родители на отгледани деца!

# 166
  • Мнения: 25 046
Динчо, възпитавай "бесният" си тийн с целувки! И приказки, "Не, мамо, така си вредиш"
Може пък да постигнеш успех!
Вярно пък, сега тийна може да те осъди за агресия..Поне може да отиде в приемно семейство и да прави каквото си знае!

Защо се нахвърляш така върху нея? Не е написала нищо, с което да те обиди, а ти пишеш нещо, с което искаш да я уязвиш.

# 167
  • Мнения: 18 356
Не е. Само дето непрекъснато рови в това насилие над жени. Казах ти, Динчо, не ти е чиста работата с тез шамари.

# 168
  • Мнения: 7 866


Сори, но явно не разбирам - спря ли след ЕДИНИЯ шамар или още се бият? И ако още се бият, каква е точно ползата от твоя шамар?

Че не го е налагал редовно още от бебе. Само от време на време. И според тебе кво трябваше да направя? Да му обяснявам с блага усмивка и благи думи, че не е хубаво (правено е безброй пъти), да го подкупвам с подаръци и лакомства, да го дам за осиновяване или да го зачисля на някоя баба?

# 169
  • Мнения: 1 610
rf22 тук като гледам преобладава мнението, че трябва да го толерираш и да го галиш с перце. Също да му покажеш, че всичко ще му се размине и недай Боже да му плеснеш шамар веднагически създаваш следващия Ханибал Лектър Grin

# 170
  • Варна
  • Мнения: 14 679
Не да се гали и глези. А да се възпитава като нормален индивид. Пряко, с личен пример. Мамосването и лигаването с умалителни и нарицателни, също не е  полезно. Както и да записваш мустакатия си студент или да му връзваш обувките, за първия работен ден.

Последна редакция: вт, 21 дек 2021, 00:20 от Viviana91

# 171
  • Мнения: 3
Расла съм тогава, но никога не са ме биели или наказвали с ръце до стената. Имаше го при съученици, но бяха изключение, а не норма.
qaa

Радвам се, ако това не е била нормата наистина.
Моите спомени са съвсем различни, майка ме наказваше с ръце пред стената за какво ли не и докато не се извиня или не кажа, че ще направя това, което тя иска съм седяла наказана.
А най-донрта ми приятелка все ми казваше, че съм късметлийка, защото нея си побийваха доста често и като че ли това си беше нормата тогава. Учителите също постоянно прибягваха до такива наказния като стоене права на чина или до стената.

# 172
  • София
  • Мнения: 62 595
Наказанията от типа с лицето към стената, прав в ъгъла, са горе-долу същите като и всички останали физически наказания. А това е гадно с факта, че буквално набутваш човека до стената, при това с лице към нея и така му блокираш част от възприятията, освен унизително.  Никое дете не заслужава подобни физически и психически наказания. Не знам защо хората си мислят, че е приемливо.

# 173
  • София
  • Мнения: 35 475
Защото не знаят друг начин да се справят с даден проблем. Това са видели, това знаят.

# 174
  • Мнения: 2 123
Предполага се, че така няма да посмееш да повториш същата грешка, иначе следващия път пак ще стоиш така и ще боли.

# 175
  • София
  • Мнения: 35 475
Да, това е оправданието на доста домашни насилници.

# 176
  • София
  • Мнения: 62 595
Има два варианта - единият е както го описа един от потребителите тук - или започва напук, защото така контролира родителите си като ги изкарва извън нерви, или пак прави каквото си иска, приемайки сделката, че ще го накажат. Ако започне да се страхува, тогава работата съвсем започва да става зле, защото страхът от родителя е дълбок и не се знае накъде ще избие.

# 177
  • Мнения: 2 123
Мен са ме наказвали да седя до стената с вдигнати ръце, защото бях закъсняла, чак до 11ч., лятото, при положение, че много пъти ми беше обяснявано защо трябва да съм по-рано вкъщи, бях на 10 или 11г. Беше неприятно, но разбрах, че съм постъпила безотговорно  и повече не повторих такова закъснение.
Лошото при такива наказания е, че децата свикват с тях и избиват проблеми  след време.

# 178
  • Мнения: 1 240
Баща ми ме е удрял 2-3 пъти в живота, последно на 16 като се прибрах по късни доби и като ми направи забележка, го нарекох с грозна дума. Имаше право, но тогава поне една седмица го мразих.
Майка ми не ме е била, шляпвала ме е в редки случаи, но с думи много повече ме е засягала, отколкото с бой. Понякога от думи и от отношение боли повече от един шамар даже.
Като малки, децата съм го пошляпвала, сега в пубертета - не. Опитвам се да им спестя обиди и думи, които да им смачкват самочувствието, или да се чувстват необичани. Тази сутрин бях на косъм да се извърна назад и да зашия един на голямата заради истеричен пристъп, но само се развиках...
Доста от приятелките ми са яли бой - я за оценки, я за поведение. А имах една, която никога не са я удряли, или обиждали, нито двамата й братя. Баща й беше учител, а майка й имаше много позитивна нагласа към живота и гледаше най-вече себе си.

# 179
  • Мнения: 9 594
Признавам - била съм. Единият син много, другият само 1 път. Вече са прекрасни млади мъже и двамата. Никой не е повреден. Децата разбират ако са обичани и шамарите не ги травмират, дори не ги помнят. Когато съм питала "бития" дали се чувства повреден, той през смях ми отговаря, че явно е имало причина за шамарите, но не ги помни и му е странно като му разказваме.

Общи условия

Активация на акаунт