Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега

А аз се радвам да прочета толкова хора, които не са били бити и наказвани. Тук преди години, вероятно 14-15, водехме буквално войни по темата и мнозинството твърдяха, че са били бити и наказвани, и това е нещо хубаво. Явно има промяна и това е прекрасно.

Промяна има за тези, които са решили, че трябва да възпитават децата без бой. За тези, които смятат за редно да постъпват като родителите си навремето, моделът се превръща в "една хубава семейна традиция". За мен е показателно, че дотук май само родител на един човек се е извинил, и то наполовина. Останалите мълчат.
Логично е оправдаването на родителите, твърде трудно е приемането, че нещата хич не са били наред.

Бояна, по какво се ориентираш дали е хубаво?
Имаш наблюдения над отношенията с децата им и тяхното развитие, възпитание, личен опит? Хубаво, лошо - празни приказки.

Prima donna, ако визираш мен защото аз явно съм единствената която обича своите родители ,, Насилници” , не мисля че си права ) Аз просто съм такъв човек че съм благодна на всеки ден че аз съм здрава и детето ми и моето семейство, и да са ме били и да не са пак ще ги обичам и не ги оправдавам но не са и ми създали нито комплекси нито това ме обижда ,че баща ми го в правил , Все тая ми е просто . По никакъв начин не ми е повлияло обичам и харесвам себе си и съм благодарна това е. Бъдете и вие такива,   

Социолог съм. Сори, че го казвам, но възпитанието с бой и наказания не води толкова до израстването на съвестни хора. Именно с теб най-много сме се "били" във въпросните теми в миналото, та безсмислено да продължаваме и днес. Агресивното поведение може да се дължи и да липса на възпитание, но много по-често се дължи на детство сред виолентни авторитети и когато човек реши да бъде авторитетен започва да рита. Виждаме го ежедневно и тук. Освен всичко останало, това е и проява на липса на култура и задръжки.

Когато набиеш детето за нещо сериозно, то осъзнава това и не го приема толкова навътре, знае, че е сбъркало.
Друго си е, когато го биеш за неща от сорта на - не си написало домашното, не си изяло яденето и т.н., тогава вече наистина се създават комплекси и проблеми.

Не си само ти, има един куп хора като теб да не кажа всички получават разни травми, и мен в това число. То не е само физическия бой, има и психически тормоз на който децата са подлагани, а родителите дори не проумяват, че го упражняват. И накрая може изобщо да не разбереш, че имаш комплекси, но да ги манифестираш постоянно.

Приложно-практически питам. Много угодно измествате темата към колко е вредно да биеш и добре, че много хора не ги били били. Като експерт по токсикология на отношенията трябва да знаеш, че такава тясна перспектива не може да ти даде цялост.

Има разлика м/у бити и малтретирани, и възпитавани. Майка казваше, че границата между свободата и свободията е копринен конец разлика…

Виждам, виждам. 😀

Не съм експерт по токсикология на отношенията. Лични примери ако трябва да се дават мога да дам, това не мисля, че е полезно, но ако държиш ето. Имам наблюдение върху деца и тийнове в международно училище. Още от първи клас най-битите и наказвани вкъщи (самите им горди родители споделят, не си фантазирам) буйстваха най-много в клас, защото в училище наказанията са по-скоро отстраняване от ситуацията – преместване в друга стая, в някои случаи среща с директора. Тези деца така си почиваха от терора вкъщи, избушваха. Други отгледани с желязна дисциплина поддържана с бой, унижения и наказания се развиха по-късно като агресори спрямо съучениците си – физически и психически. Чувала съм повторени едно към едно реплики дори. И както неведнъж съм казвала, същите прояви имат и децата на псевдолиберални родители, които никога не са чували "Не".
И цитирам международното училище, защото там поне има ярко разделение между българските деца и чуждестранните, особено в ранна възраст, като не съм чуждопоклоник, но факт, че немци, французи, италианци, испанци и прочее, поне от представените около мен, са успели да възпитат съвестни деца с прилично поведение без бой. Нашите са хем най-бити и наказвани, хем най-невъзпитани и агресивни.


И да, естествено, че има разлика между шамаросани и малтретирани. Не съм фен на шамара, но със сигурност е по-добре едно пошляпване по дупето от това да не се казва "Не" и детето да няма никакви ограничения. Последното на доста места се води в рамките на домашното насилие като неглижиране. И наказанията не отричам като възпитателна мярка, но трябва да са съобразени с възрастта и провиненията. Така или иначе, в ранна възраст биха могли да се обясняват и показват нещата без крайности и после също да не се налагат такива. Това ако на децата не се гледа като на животинки, сладки или палави, а като на разумни същества.

Кой прави класификацията за сериозно и несериозно? Родителят. За него може една петица да е сериозно основание, ако в неговата ценностна система и планове детето трябва да е пълен отличник винаги. Има достатъчно много деца, които реват за петици, защото се страхуват от реакцията на родителите си. За яденето - малко ли майки изперкват, когато детето не иска да яде, а отвсякъде й разправят как детето трябва да яде и щом не яде, значи тя като майка е неспособна. И тя току му перне два, защото не яде, или се цапа, или не яде достатъчно бързо и изобщо защото вече й е писнало.

Искаш да ти кажа кое е сериозно- изпадане в животозастрашаваща за него ситуация, примерно гонене между колите на главен път, бутане до ръба на скала, бъркане в контакта, рязане на кабели. Също демонстративни прояви на невъзпитано поведение- обиждане и отговаряне на чужди хора, учители, прояви на неуважение към нас като родители, и т.н. Все неща в този дух. Като по-малки най-много бой са яли именно заради изпадане в такива критични ситуации. Иди си обяснявай и пазари с две годишно, което зад гърба ти иска да ръга в контакта каквото намери или да тича на улицата с летящи коли по нея.

И да аз обичам родителите си, въпреки че съм ял бой от тях. Знам, че са го правили за мое добро, знам, че съм си го и заслужавал. Баща ми ме е удрял няколко пъти, майка ми си е истеричка, там се оправих с нейните изпълнения като малко по-голям, но ми е майка и пак я обичам.
И също не знам причината в боя ли е, липсата му ли, но виждам много разглезени, разлигавени и безотговорни деца на различни възрасти. Като възрастни не ми се мисли какви ще станат...

Благодаря на Бояна за изчерпателния отговор, от който е видно, че радостта  ѝ задето имало много небити и ненаказвани практически значи нищо.

Не е ли хубаво, когато някой не е бил бит? Не мога да си представя обстоятелства, при които да се квалифицира като хубаво, че някой е бит.

Само не обяснавайте пак, че иначе ще е бил тормозен психически, което е по-зле.