Sivi, много тъжна история. Винаги е болно да се сбогуваш с куче, към което си се привързал и за което си се грижил, особено ако си отиде така нелепо.
Моята първа кучешка любов се казваше Лиза, тя даже не беше бездомна - имаше си стопани, ако въобще могат да се нарекат така.
Бяхме заедно няколко летни почивки с компания на палатки, разболя се там от парвовироза, защото никога не е била ваксинирана. Водихме я на лекар, грижихме се за нея - оцеля. Тогава просто не можех да си я прибера в къщи и си остана там, при "стопаните" си. Там и умря - на синджир в двора им, където прекара по-голямата част от живота си. Летните месеци заедно с нас са били най-щастливите в живота й, а беше невероятно умно и добро куче - за разлика от дебилите, на които имаше нещастието да принадлежи.
Моята първа кучешка любов се казваше Лиза, тя даже не беше бездомна - имаше си стопани, ако въобще могат да се нарекат така.
Бяхме заедно няколко летни почивки с компания на палатки, разболя се там от парвовироза, защото никога не е била ваксинирана. Водихме я на лекар, грижихме се за нея - оцеля. Тогава просто не можех да си я прибера в къщи и си остана там, при "стопаните" си. Там и умря - на синджир в двора им, където прекара по-голямата част от живота си. Летните месеци заедно с нас са били най-щастливите в живота й, а беше невероятно умно и добро куче - за разлика от дебилите, на които имаше нещастието да принадлежи. 
- може да е скромен, но се оказа точния подарък за нея. 
Ама беше опакован подобаващо и оставен под елхата с подаръците на всички. Тя си е особнячка, не играе с никакви играчки, плаши се от по- остри шумове, дори и от шумящи хартии. Травмирана е много, милата, та залагаме само на хапване, там няма как да сбъкаш 
