Къванч Татлъту 💙 - минали и бъдещи проекти, партньори - 100

Интересна статия, която хвърля нова светлина върху историята на Сеит и Шура.
Този роман има история на писане, напомняща детективска история. А реалността е дори по- жестока от филма.
Турският сериал "Курт Сеит и Александра (Шура)" е заснет по книгата на турската писателка Нермин Безмен, написана през 1999 г.
Нермин Безмен никога не е виждала дядо си и не е могла да го опознае, защото е починал преди тя да се роди, но в семейния кръг непрекъснато са се разказвали истории за него.
Сеит Еминов е бил ярка личност. Най-известната история, предавана от уста на уста, е голямата му любов към жена на име Александра. За Шура семейството и знае само, че произхожда от семейство на руски аристократи и след революцията е живяла известно време в Истанбул. По-късно Шура заминава за Париж, сбогувайки се с Истанбул. Нермин Безмен дълги години се занимава с проучване, за да напише историята на дядо и Сеит и Шура.
Нямало е обаче хора, които да познават много добре дядо и, нито такива, които да знаят достоверни факти от отдавна минали събития. Нермин Безмен дълги години не може да събере необходимите данни за написването на романа. Години изследвания не довели до нищо. До деня, когато съдбата я отвежда при писателя и изследовател Джак Делеон. Нермин Безмен прочела книгата му за руските белогвардейци с надеждата, че тя ще й даде някаква насока, водеща към Шура. За съжаление, не е могла да намери необходимата информация в книгата на Джак ДеЛеон. Някакво чувство обаче й подсказало, че трябва да опознае този писател. Наистина един ден двамата писатели се срещат. Безмен разказва на Делеон за изследванията си във връзка с историята на дядо и и Шура. Делеон не знае нищо, свързано с тази история, но обещава да запознае Нермин с баронеса Валентина Клод фон Юргенсбург, последният представител на руски белогвардейци, живеещи в Турция.
Делеон искаше Безмен да разкаже на баронесата за Шура. Въпреки факта, че оттогава са минали десетилетия, все още имаше хора, които не искаха да говорят за своите познати. Въпреки това, след като установили доверчиви отношения, те разкриват своите тайни.
Джак Делеон и Нермин Безмен, заедно със съпрузите си, в един от септемврийските дни на 1991 г. стават гости на баронесата в Истанбул в Айналъчкешме. Това запознанство остави дълбоко впечатление в паметта на Нермин. Нермин сподели спомените си от тази среща в първата от поредицата книги „Zihnimin Kanatları“ („Крилете на моите спомени“): „Когато вратата се отвори, имах същото чувство както когато вдигат завесата в театъра. Вдясно имаше печка на въглища, а в средата на стаята имаше огромна маса със столове, разположени плътно около нея. С изключение на четирите стола, останали за нас, всички места на масата бяха заети от други гости. От срещата на Джак с тях беше очевидно, че са стари приятели. Това несъмнено беше семейство, много по-многобройно от всички поканени, взети заедно.
Баронесата беше на около 90 години. Тя живееше в къщата със своите приятели, роднини и слуги. Нямаше прекомерно богатство, но не била и бедна. Някои я обслужваха доброволно и безплатно, но имаше и наемни работници.
В кръга си баронесата се е радвала на безпрецедентно уважение. Нермин говори за баронесата по следния начин: „Тя седеше на специален стол начело на масата. Косата й наскоро беше накъдрена с маша, вълнообразна, къса, чисто бяла. Кожата й, тънка до прозрачност, беше напудрена, бузите й бяха леко оцветени с розова пудра, на устните си носеше розово червило, оцеляло до 90-годишната възраст на  баронесата, на ноктите - лак със същия цвят. Баронесата беше като пътешественик, пътувал цял живот."
Нермин обикна баронесата, а тя от своя страна се привърза към Безмен. Връзката между двете жени надмина границите на обикновеното познанство. Всеки вторник топлата им компания се събираше в дома на баронесата и си говореха с часове. Всичките им разговори по един или друг начин засягаха Шура. По време на една от тези приятелски срещи Нермин Безмен решава да разкрие тайната си на баронесата и да сподели с нея причините за търсенето на Шура. Този ден Безмен донесе на баронесата снимка на дядо си и попита: „Скъпа Тиночка, това е моят дядо. След революцията избяга в Истанбул. Познавахте ли го лично?
Баронесата взе снимката в ръцете си и, като я погледна, млъкна и без да каже нито дума, отиде в спалнята си. За Безмен времето сякаш спря. След 15 минути баронесата напусна стаята и по лицето й има следи от сълзи. След като поднови грима си, баронесата със сълзи в очите прегърна Нермин Безмен и каза: „Ти си моята племенница“. След това, като хвана Безмен за ръка, тя я поведе в една стая. В крайна сметка Безмен намери това, което търсеше – сякаш последното парче от пъзела си дойде на мястото. В стаята имаше албуми, снимки, документи, стари тетрадки, които напълно приковаха вниманието и на писател. В този ден Нермин най-накрая научи всичко, което е необходимо, за да създаде образите на романа „Курт Сеит и Шура“. Писателят вече нанизваше нови факти в сюжетната верига. След този ден нито баронесата, нито Нермин Безмен повече не говориха нито за Курт Сеит, нито за Шура. Приятелството им продължило до последния ден на баронесата.
Безмен в деня, когато се срещна с баронесата, разказа, че е започнала да пише мемоари на баба си по майчина линия. Баба й е говорила за срещата с жена на име Шура и че тя търси тази жена. Шура избягала от Алушта по време на революцията - първо отишла в Синоп, година по-късно, след като пристигнала в Истанбул, тя се установила в района на Пера. Първо е работила в пералня на ул. Кальонку Коллук Сокак, след това в аптека Жеземски. През 1924 г. тя напуска Истанбул с параход, отправяйки се към Париж, а след това към Америка със съпруга си французин, където ражда 2 деца, от които оцелява само дъщеря и. Баронесата слушаше Безмен много внимателно. Тогава, чувствайки нужда да спре разказа на госта, тя я шокира с думите: „Това е моята собствена сестра“. След тези думи баронесата каза, че Шура е починала от болест на много млада възраст.
Сеит Еминов е кримски татарин от патриархално класическо мюсюлманско семейство. По време на революцията Сеит и Шура, напускайки дома си в Русия и погребвайки родителите на Сеит, бягат в Истанбул, където започва техният нов, не по-малко труден етап от живота. Истанбул по това време е под окупацията на британците. Сеит винаги се бори за справедливост, беше активист в движението за освобождаване на града от английски войници.
Мюрвет, въпреки младата си възраст и абсолютната си непригодност за живота си със Сеит, била влюбена в него, но разбрала, че „тази жена (Шура) винаги ще бъде между тях, винаги ще бъде в живота им, в сърцето на Сеит“. Тя се опитвала да разубеди Сеит да не върши глупости, дори тогава му е предложила развод. Но Сеит или е следвал волята на баща си (да се ожени за мюсюлманка), или е вярвал, че любовта им с Шура не е могла да се справи с трудностите и между тях се е появила непоправима пукнатина. Мюрвет така и останала чужда за Сеит, с която нямал нищо общо, освен децата.
Той пиел много, не успял да се върне към нормалния живот и се самоубил на 54-годишна възраст. Известно е също, че Сеит и Шура са си изпращали най - нежни писма до смъртта му, и че след войната Шура е посетила гроба му. След смъртта на Сеит Мюрвет дълго време е била в депресия, но по съвет на роднините си се е омъжила за втори път, но скоро се разделили с новия и съпруг. Те имали две дъщери с Курт Сеит, 4 внуци, а внуците вече имат свои деца.

Спин офът на Into the night в сайтовете, в които аз чета, се обявява със заглавието Into the deep.

Айре, защо не чакаш рекламата на автомобила? Нали ни обещаха такава.

Дори моето Мръъъън е безсилно пред ретроградния.