Публикувана: 29 дек. 2021, 00:14 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2022, 20:13 ч.

ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 5

38 522
737
1

# 600 26 ян. 2022, 16:45 ч.

Перник
Мнения: 5 085

Доста време не съм се включвала. Много сте писали, успях да изчета всичко.
Не смятам да насърчавам сина ми да емигрира. Нито на всяка цена да учи в чужбина. Ако поиска - ОК, няма да го спра. Но не мисля, че България е най-ужасното място на света. Естествено, имаме много проблеми на всички нива, но съм от идиотите - оптимисти, които вярват, че ако спазват правилата, вършат си добре работата и си възпитават добре детето, мястото, на което живеем ще става все по-хубаво.

Та, детето беше малко болно миналата седмица - болка в гърлото, малко стомашно неразположение, малко хрема. Температурата така и не успя да я докара до повече от 36,8. И ми беше малко тъпо, че го водих на лекар заради това, по-скоро заради тъпата бележка, но той ме успокои, че госпожата по английски така или иначе щяла да го изгони, ако се изкашля в час Grinning

Първият срок завършва поносимо. За пръв път има срочна оценка 4. По философия. А уж учи, за да го изпитват за 5. По български поне успя да издрапа до петицата. Останалото са шестици.

# 601 26 ян. 2022, 16:48 ч.

Варна
Мнения: 2 463

Инвизибъл, и при мен е горе-долу така. Останах в България, защото съм "малката сестра" и някой трябваше да остане наблизо, за да се погрижи за родителите ни, след като сестра ми замина да живее в чужбина. И често съжалявам, че нямах смелост да се опълча и да замина и аз. Но било каквото било. Искам детето ми да избира самО, без огризения, че "оставя" родителите си тук сами на старини. Не сме я създали, за да ни гледа. Наскоро говорехме на подобна тема и й подхвърлих, че където и да иде да живее, бих отишла да й помагам, ако има нужда за внуците. Кротко ме отряза с: "не се надявай". Но не спирам да тая надежда, че може да размисли. Както преди година-две твърдеше, че ще учи и висше във Варна и ще си живее у дома, отскоро мина на вариант СУ, а онзи ден дори подпита има ли ИТ специалности на английски в Германия. Само да има здраве и живот пред нас, другото ще се нареди най-неочаквано, както обичаше да казва дядо ми. Simple Smile

Как са болничките? Леко ли минава при всички? Отчитайте се, че ви мислим, момичета.

# 602 26 ян. 2022, 17:25 ч.

София
Мнения: 17 697

Цитат на: Дъждец в ср, 26 яну 2022, 13:32

Това е някаква страшна мода след девойките и откакто моята взе да ме осведомява пространно не само че не искам да чуя за правата на конкретните различни, ами и развих ужасна непоносимост към целия им хленч. Естествено не й го казвам, но с всички сили се опитвам да я убедя как й промиват мозъка. Като се тръгне от 99те вида джендъри, мине се през емигрантите в чужбина и се стигне до чернокожите в Щатите, е подготвена с цифри и каква ли не инфо.Слава богу тази година е по-добре и леко се изместиха интересите.
Според мен лека-полека ще си направят критичните изводи, но явно трябва да се мине и през идеализма и желанието да спасиш всички. Сега на дневен ред е да даряваме на разни организации за чистене на океаните, животните и т.н. Изчисли въглеродния отпечатък на семейството и искаше да даряваме на някаква организация в Щатите за чистене на въздуха. Е, отказах. Това е от събраните й пари, но въпреки всичко трябва да има някакъв разум.
Онзи ден на връщане от разходка я спрял някакъв човек и я помолил за пари за хляб. Дала му. После я питал има ли кредитна карта и разбрала каква е работата и тръгнала веднага. Говорихме друг път да не спира на никого.

Относно чужбина и аз предпочитам България да се превърне в страна за спокоен и нормален живот. Много зависи в каква държава ще се ходи. Има навсякъде предимства и недостатъци. САЩ например с нищо не ме привличат за живеене, не искам и тя да се установява там. Европа някои места да, но кой знае как ще се променят нещата след още 5-6 години. Вече започнаха да се променят. Едно е сигурно, че е хубаво да попътуват, да поживеят известно време на различни места, пък после да решават.

Ами... обясни й (опс - грешно време, не "обясни", обяснявай й - при всеки удобен случай) - че У НАС негрите НИКОГА не са били потискани, нито дискриминирани, че НИЕ никога не сме влачили черни роби... Че всъщност единственото наистина дискриминирано малцинство ТУК винаги са били единствено циганите - и всъщност в по-малка степен от повечето други места... Разкажи й за холокоста, за Ане Франк, за Бабий Яр - и като контрапункт за това, което е направил НАШИЯТ народ в същото това време, с възможно много конкретни истории... За Първи пехотен софийски полк, по-известен като "шопски" или "железния" и възгласът "Нечеме да я газиме барата!"... не е нашо... Всъщност основният ни проблем е твърде слабото познаване на собствената история. Затова децата толкова се захласват по чуждоземни псевдокаузи - няма кой да им разкаже за нашите "малки" герои...

Цитат на: Марти в ср, 26 яну 2022, 13:38

Кати, говорим за правила, а не за способностите на хората и кой как пресича.
Щом по правилник, обаче трябва да се изчака пешеходеца да се качи на тротоара и след това да се тръгне, значи така трябва да се постъпва и вероятно в Германия го спазват и едва ли надуват клаксони, че се образува опашка. Не знам дали това го има в българския правилник, но от това което виждам или го няма или се пренебрегва.

Чл. 165. Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни:
1. ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват;
2. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
3. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Чл. 196. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.
Длъжен е да пропусне пешеходците. Логично. Да им даде предимство, възможност да преминат първи. Не да стои и да чака да се свършат всички пешеходци в града, да не би случайно да им хрумне да се метнат с плонж на пътеката.

Цитат на: Olive в ср, 26 яну 2022, 13:46

Само да вметна, че дори в България трябда да изчакаш съгласно Закона за движение по пътищата да няма пешеходец на пешеходната пътека, за да продължиш. Но очевидно тук правилата никой не ги спазва, защото никой не ни наказва и това е основната ни разлика с другите общества. Затова и ще има такива трагедии - защото все сме "по-умни" от другите и защото за нас не важат правилата.

Практически всички спират в София. За съжаление има ситуации, в които спрелите наоколо (не съгласно правилника) автомобили тотално скриват началото на пешеходната пътека. Но да изчакваш изтеглящ се с гръб в обратна посока в насрещното платно...

Последна редакция: ср, 26 яну 2022, 17:33 от katiABV

# 603 26 ян. 2022, 17:29 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 8 182

Колкото и да се стремим да си учим децата и да ги въпитаваме в ценностен живот, да спазваме законите и нормите, ако онези “на високото” не са на място, няма как да се случи това, което бихме искали и на което се надяваме. А те не са и както е видно скоро няма да бъдат. Рибата се вмирисва откъм главата. За да има ред, трябва да има не само закони, но и кой да съблюдава за спазването им (а не да гледа как да се нагуши повече и по-бързо, че не се знае колко ще е на власт). За да има качествено образование, трябва да има кой да помисли как то да се превърне в такова и да извлече индивидуалния потенциал на всяко дете, а не да експериментира на гърба на децата (дотогава ще цъкаме с език и благородно ще завиждаме на училища като египетското - и не, това не зависи от нас, а от системата). Ако искаме децата да не са духовно ощетени, трябва да има култура и да се инвестира от ранна възраст в духовното ограморяване. Ако искаме децата да не са обездвижени, трябва да има спорт и да се работи пак от ранна възраст. И да, последните две зависят и от семейството, но огромната работа е на държавата. Защото всички знаем колко струва детето да свири на инструмент, да тренира спорт или просто да ходи на театър или концерт, но редовно. Не всеки може да си го позволи. Но и държавата я няма никаква, защото това не й е приоритет. Та много може да се говори по този въпрос какво точно прави държавата за децата си. Защото, ако правеше, те нямаше да търсят други места за живеене. И биха останали тук, тъй като страната е красива. Но само една красота и поизстинал дух й е останал вече.

# 604 26 ян. 2022, 17:41 ч.

Мнения: 4 544

https://www.facebook.com/events/1077070823147120/?sfnsn=mo
Вчера слушах лекцията му
Това' което ми направи силно впечатление-през 60-те године Южна Корея е била с икономически параметри близки до България
Но какво са решили да направят-да инвестират в образованието на децата' за сметка на държавата умни деца са учили в цял свят.
Виждаме в момента къде са те' къде ние' за жалост
Даже и в Африка са го осъзнали' само нашите управници не могат' а може и това да е целта им:
На входната врата на Южноафрикански университет е поставен цитат на Нелсън Мандела:
"За да разрушиш една нация, не са нужни атомни бомби или снаряди с далечен обсег. Достатъчно е да се свали нивото на образованието и да се позволи маменето на изпити от студентите.”

# 605 26 ян. 2022, 17:46 ч.

София
Мнения: 17 697

Лумба, от 5 годишната си възраст до пандемията синът ми ходеше на оперета средно 2 пъти седмично в сезона напълно безплатно, на най-скъпите места - не за друго, а третият билет в "мама, татко и аз" е безплатен. Насърчават децата да им бъдат публика и за в бъдеще. Е, от 08.03.12 никой от нас никъде не е ходил - маса пъти връщах и презаверявах билети, накрая се отказах... реве ми се. Но само сравни с цените в Ковън Гардън и възможностите дори не за "евтини", а изобщо да купиш билети на хубавите места там - ми те по принцип винаги са свършили преди да бъдат обявени даже... а са 3 цифрени числа, но не в лв., а в английски лири. И, забележи, гледах билети за представления, които всъщност тук ми харесват повече (понеже тук се играеха ограничен брой пъти).

# 606 26 ян. 2022, 18:14 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 8 182

Кати, само че там стандартът е съвсем друг и дори по-бедно семейство може да си позволи това, без да се лишава от насъщния. Тук дори най-евтините билети за опера са непосилен лукс за много хора, какво остава да отиде едно четиричленно семейство.
В случая говоря не държавата да купува билетите за опера, а да вкара изкуството и спорта активно в образованието по начин, който да провокира децата да се интересуват от тях. Тук предмети като рисуване, музика, физическо се неглижират и считат за “технически”, тоест ненужни за образованието на децата. Хайде, да не си кривим душата и да си признаем колко често дори в самата тема е имало оплаквания срещу тези предмети и оценките по тях. А уж всичко зависело от нас, м? Обаче ако може да минават метър децата по тези предмети в същото време. Проблемът е, че не само родителите, а и самата държава не гледа сериозно на това, защото не й изнася да има духовно развити хора. Те по-трудно се управляват. И не е въпросът просто в покриването на определени норми, защото не от всяко дете ще стане атлет или цигулар. Въпросът е то да получи нужната физическа и духовна култура, за да знае след време как да управлява тялото си, как да вижда цветовете в картината, как да чува музиката. За това говоря, не дали някой ще заведе няколко пъти детето на опера, а за абдикацията на държавата.

# 607 26 ян. 2022, 18:50 ч.

На морето!
Мнения: 6 915

И аз мисля, че в България изкуството е неглижирано при децата, а то е не по-малко важно от математиката и поне два пъти по-важно от голяма част от предметите, които трудно учат и рядко помнят.

Допреди няколко години и аз не исках децата да емигрират, за нас бях направила избора отдавна.... но от 2020г мнението ми започна да се променя. Не се издържа тази масова тъпотия, хора, не се издържа! От всякъде агресия, крясъци, скандали, тинейджъри се бият като зверове, възрастни изпадат в абсурдни крайности... Ето- вчера слушах как си поръчват дезинфектанти за пиене, днес гледам как тези кукумицини от Възраждане правят показно на "Българска демокрация", а вън на студа някакви хора крещят опиянени....

И за Али ми е мъчно, много мъчно. Опитвам се да си създам мое "мехурче", в което да пропускам избирателно... обаче такива случки са толкова дълбоко разтърсващи... Нека Бог дава сили на семейството ѝ!

# 608 26 ян. 2022, 19:01 ч.

София
Мнения: 4 206

Лу, абсолютно съгласна съм с теб за всичко написано. Държавата за съжаление се превръща в мащеха за нашите деца. Винаги те остават на заден план в сметките на управляващите, без да се замислят, че един ден тази държава ще има нужда именно от тези деца.Ние като родители се опитваме да им осигурим всичко необходимо за да може те да растат и да се развиват като пълноценни граждани, но уви държава в много случаи ни размаха пръст и казва, "а, не не може, не става"
Дори ще дам и пример. Девойката от началото на учебната година до момента е имала само един единствен час по химия в кабинета и то защото госпожата на своя глава ги е завела, за да видят как се случват химичните реакции. Имало забрана от МОН всички часове да се провеждат в класните стаи. Хубаво, не може, пандемия, вируси и какво ли още не, ама да помислят, че тези деца имат нужда да видят, да пипнат, да им се запали интереса, че сега им се разширява кръгозора, сега им се оформят идеи какви биха искали да станат, когато пораснат. Но не, дай да се правим, че в България деца няма, пък каквото стане.

# 609 26 ян. 2022, 19:22 ч.

София
Мнения: 2 806

Аз вече не знам кое е правилно за децата, надявам се и вярвам, че * ще се намеси и те сами ще направят избора си. Сега, като гледам набора как се е пуснал по течението, направо се отчайвам. Допреди няколко години парирах всеки опит на ММ за провокиране на разговор за живот извън България - може би ме беше страх, че ще видя много позитиви при евентуален разбор. Напоследък съм готова да действам, като не малък принос имат децата ми и по-скоро как отстояването на мнение не се зачита. Преди малко ни съобщиха резултатите от математика без граници, никога досега не е имал толкова малко точки. Може би не е бил в кондиция, но ми минава и еретичната мисъл, че една от проверяващите е госпожата му по математика. На фона на случилото се с Али това не е никакъв проблем, но ми горчи. Ако решат да се устроят в чужбина - бЕгам и аз, само не знам накъде ще поема, ако и тримата са в различни държави Joy

# 610 26 ян. 2022, 19:29 ч.

София
Мнения: 17 697

Мечтая си за деня, в който "пеене", физ.въз. и "рисуване" ще престанат да са предмети, по които изобщо да се поставят оценки, може би само "да", "не", но за сметка на това ще се превърнат в "музика", "физическа култура" и "изобразителни изкуства" и в тези часове няма да се пее, рисува и търсят екипи, а ще се пускат арии и кантати, ще се обяснява къде какво се чува, какво представлява увертюрата, какви са качествата на гласовете и защо един е по-богат от друг, какво отличава женските от мъжките... къде какви мускули и сухожилия има, кои движения са добри и за какво, как трябва да се загрява и разтяга преди тренировка (и защо), как да наложим мехлем или да превържем глезен... каква е разликата между барок и рококо, кога и къде се заражда готиката, какво определя нещо като изкуство, кога един предмет от бита е същевременно произведение на изкуството, какво представлява перспективата и каква е връзката между рисуването или музиката и математиката или физиката... да им се показват произведения на изкуствата, не само да се говори за тях - макар и репродукции, снимки...
Абе, за много неща си мечтая, но дори и да имам внуци някой ден едва ли ще го видя това. Sad

Мечтая си го от моето детство още, но в това отношение училището не е мръднало и на милиметър.

А цените в оперите в Лондон далеч не всички могат да си ги позволят, повярвай. Самият Андрю Лойд Уебър разказва как майка му, самата тя музикант, не камериерка в хотел, купувала от най-евтините билети, за да успее да го заведе да слуша... без видимост към сцената всъщност.

# 611 26 ян. 2022, 20:20 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 8 182

Кати, ето за точно това говоря. Не да се изискват абсурдни норми, а да се създаде усет и посеят знания.

# 612 26 ян. 2022, 22:26 ч.

София
Мнения: 5 167

По темата за държавата имам малко различаващо се мнение.

Скрит текст:

Вярвам, че народът в самата си същност е съставен от добри хора; дори само да вземем инициативата за кръводаряването и колко хора откликнаха да отидат и да помогнат. Овълчването, опростачването и агресията идват от един деструктивен стремеж към материалното, което пък се явява криворазбрано мерило за успех, т.е. колкото повече човек притежава материални блага, толкова е по-успешен. И това схващане е обуславено от принципния всеобщ недоимък, подплътен със свободата след падането на комунизма. Нещата са дори още по-дълбоки в народопсихологията ни, не е като да нямаме трески за дялкане, но сме добри хора в същността си, така поне мисля аз. Държавата от своя страна, през всичките тези години на преход, на развитието към "по-доброто", разрушава.
Аз не искам държавата да ми помага с каквото и да е. Искам да НЕ МИ ПРЕЧИ !!!
Едва, когато хората се отърват от деструктивния си материализъм и започнат да си помагат един на друг повече, тогава ще можем като общество да изградим това, за което мечтаем всички. Може много утопично да звуча, но ние хората стоим в основата на това дали ще живеем по-добре или не. Държавата просто не трябва да слага прът в колелетата на този процес, а тя го прави ежедневно. От едната страна на везната са капачките за кувьози, които хората събират и се купуват кувьози, а от другата да стои "Нямаме пари за модерна детска болница, ще преправим оная съборетина.". Същевременно само плочките пред хипермаркета и инфраструктурата към него струва, колкото едно модерно болнично отделение.
Спирам, че темата е безкрайна, а не е точно за тук, затова го скривам.

Дали да е тук или в чужбина ще оставя на моя син да реши. Като майка мога само да го подкрепям от една възраст нататък или да му дам съвет, ако го поиска. Докато дойде този момент, ще полагам всичките си усилия като родител да израстне отговорен, мислещ и добър човек. Всичко останало е в ръцете на * .

Последна редакция: ср, 26 яну 2022, 22:33 от Kally May

# 613 26 ян. 2022, 22:27 ч.

София
Мнения: 298

В края на деня най-после намерих време да ви почерпя виртуално за моето пораснало момиче Heart Eyes

Не мога да повярвам, че изминаха 15 години, а онзи ден го помня все едно беше вчера - болката, страха, голямата кръвозагуба и накрая едно крехко създание, което ни показа какво е любовта ❤
Искам само да бъде здрава!

Операцията на Ваня Захариева е преминала успешно, била е дълга и тежка, но важното е, че тя вече се опитва да се усмихне. Дано се възстанови напълно ❤