Сам и самотен

Не ме разочароваш. Аз затова казах, че може би при онлайн контакт ще си по-успешен от много други неграмотни и нахални свалячи. Разбира се, че срещу тебе трябва да стои интелигентна жена, която да го оцени. Ако и тя е там, за да се похвали къде е пътувала и колко калории на ден има в чинията й, пише незнам и немога слято, каквото и умно да й кажеш, няма да бъде оценено. Но това ще е нейн проблем, не твой.
А нашите съфорумци са прави. Има вероятност, риск, да плениш с приказки някое готино момиче, което търси запознанство, не просто плащач на сметки, а след 2 месеца, ако се видите, да се окаже, че не си нейният тип, че нещо друго си е представяла. Поемай тези рискове, ако нямаш други контакти и множество поводи за запознанства. Не работиш като барман в оборотен бар, не си инструктор по йога, по плуване, шофьорски курсове.... Ти също може да си пишеш с няколко жени, без да се хвалиш, че профилът ти е нападнат от много обожателки. Поддържай си няколко чата, за да имаш избор.
Аз също съм излизала на срещи с мъже, не от сайтове, а от реални запознанства и още в началото на срещата, съм си давала сметка, че е било грешка и неправилна преценка от моя страна. Ако човекът е простак, мога и спешно да я приключа. Ако обаче се държи човешки, не си тръгвам веднага. Когато се разделяме, не му давам много обяснения, че не става, че не е мой тип, че не ми харесва, че съм се объркала... Така че, може по подобен начин, и тихомълком да бъдеш отхвърлен. Какво от това! Всички сме имали неуспешни срещи, неуспешни връзки... И следващата пак неуспешна... Хората имат хиляди запознанства и само един брак с деца и любов.

Щом писмено си по-добре, тогава ти е време да започнеш вербално да се упражняваш и да общуваш повече.
Разширяваш си контактите. Излизаш повече. И не с цел да забиеш някоя. Просто да общуваш с жени. 20,30,40,50 годишни. Практика му е майката.
Танци, манци, йога, фитнес, туризъм, каквото се сетиш.

На мен ми стана интересено, как си прекарваш времето, Аарон? Ходене на работа, ясно, а после? Също /ако прецениш да отовориш/, какви са били отношенията м/у майка ти и баща ти/баба ти с дядо ти?

И извън хубавите новогодишни пожелания и съвети на килограм, как на практика става това?
Аз се разпознавам в една от изброените възрасти. Не си представям да прекарвам фриволно време със случаен младеж, независимо дали попадаме в един и същи възрастов интервал. Да не говорим, ако са с двойна разлика в годините!!! и интереси на двата полюса - той си търси гадже, с което да стигнат до френски целувки, тя се притеснява, че детето й непрекъснато влачи вируси от детската, а госпожите нехаят.
Даже и аз такива ги слушам с отегчение и предпочитам интровертно да я излъжа, че съм заета, да си сложа маска на лицето и да гледам коледен филм.

Това е предимството на смесените работни колективи. Може да слуша до втръсване за детски градини, внуци, манджи и т. н.

Повече полезен опит ще натрупа в сайтовете за запознанства. Поне реално ще се ориентира за какво си мечтаят жените в отношенията и какво обичат да им се пише/казва, отколкото 23-годишната колежка да му говори с досада, без да се интересува, че разговорите с всякакви жени - 20-30-40-50-годишни за него биха били полезни упражнения. Знаеш ли кога!!!

Работила съм в различни колективи и на мен не ми е проблем да общувам с мъж на 20, 30,40 или дори 60 години.
На авторът му трябва социализация, а вие какво му предлагате? Само интернет сайтчета. Мда, може и там да се ожени и да си поръча деца по амазон.
И не казвам да зареже сайтовете, но и да излиза.
Щото може да се представи уж добре онлайн, но като опрат нещата до среща да седи като дърво и пак няма да стане.

Няма лошо в онлайн запознанствата. Просто срещата на живо трябва да стане по-скоро. Защото човек за няколко месеца наистина много може да се вложи, влюби, залети в облаците.. и после много лошо може да падне от там. Ако има нещо между двама души, то ще си проличи много бързо.

Истинските ми приятели(а не просто каре за белот или бирено трио) са именно във възрастовата група 35 - 45. Хора, с които има какво да си кажа, с които мога да споделя, с които може да се получи смислен диалог без неловки паузи и обсъждане на климата.

Нищо смислеоняма да научи, а ще си изгуби времето.

То си личи, че не те вее вятър на бял кон и че не си на ниво голямото междучасие. Но това от друга страна може да се окаже проблем.
Може да стартираш с някоя 35-40 , но това не е истинската ти приятелка, да знаеш! С шега и добро чувство го казвам.
Общувай си с тези приятели и излизайте. Може пък да извадят от ръкава някоя симпатична девойка на твоята възраст.
Точно това имах предвид - ако сте на една вълна, общувайте си. Аз например не се виждам полезна в общуването с хора, които са 15-20 години по-възрастни от мен. Уважение - да, общи приказки - да, поддържане на някакъв приличен контакт по задължение - да, но да си ги поканя на новогодишното парти или да им предложа почивка в Гърция, не смятам, че ще ми е подходяща компанията. Но това си важи за мене, не е правило за всички.

Сигурно и това е част от проблема - надраснал си връстниците си, не пасваш на очакванията на момичетата. По-големият проблем, обаче, е вътре в теб - усещането, че веднага трябва да се обзаведеш с гадже, че закъсняваш ужасно в това отношение. Това те кара да се чувстваш непълноценен,  а не трябва. Хората сме различни,  едни бързо успяват в едно, други - в друго. Ще се повторя,  съсредоточи усилията си в собственото си израстване, имаш потенциал. Това повишава както самочувствието, така и стойността в очите на другите. За да те харесват, трябва самият ти да се харесваш.

Моя мъж ми писа 5 години, ПЕТ ГОДИНИ.

Явно и двамата сте го искали и при вас се е получило много добре, което е супер.
Просто аз нямам желание да поддържам такава епистоларна връзка. Хората сме различни, това е.

Просто давам надежда на отчаяния автор на темата