Всичко си е до характер и до конкретна ситуация. Аз за всичко останало съм много директен човек, винаги си казвам мнението, показвам си отношението, влизам в пререкания даже, не съм някоя притеснителна и срамежлива, но не мога да ида да се обяснявам на някого, че съм влюбена в него. Някакво унизително ми е. Знам, че няма нищо лошо в това, но подсъзнателно така го чувствам. Нямам проблем да ида да кажа на някого, че не го понасям и ме дразни, но не и да му кажа, че го обичам. А и при нас разните намеци, излизания и такива неща си стоят на това ниво. Знам, че правилното е да бъда директна, но нещо вътрешно ме спира да го направя, просто не мога. Приемам го сякаш е един вид показване на слабост, пък все се правя, че съм от тия хора, на които от нищо не им пука, а реално не съм. Или може би изпуснах момента, в който трябваше да го направя това признание, но все чаках той да го направи. Имаше време, в което бях на сто процента сигурна, че той има чувства и бях много спокойна. После спрях да го чувствам така. Сега изобщо не знам.
- Публикувана: 29 дек. 2021, 19:40 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2023, 14:04 ч.
Мнение - отношения с колега
А знаеш ли колко недействащи са си останали сами да чакат принца?
Колкото и действащи.
За съжаление няма правило, което да ти гарантира какво ще ти е бъдещето, ако предприемеш нещо или ако го пропуснеш.
Ще ме отпратиш веднъж, два пъти и може да ме откажеш да действам изобщо. Или да мисля малко, преди да действам, а не просто да произвеждам енергия.
Не е важното и да си просто действащ. Важното е как действаш.
Ние не спорим, само си говорим. Не се упрекваме, не се критикуваме. Ти си сваляй мъжете, щом това те кара да се чувстваш по някакъв начин (уверена, действаща, успешна, бори ти любопитсвото...). На мене ми е по-добре, ако не ми се налага да провокирам, да се обяснявам, да предприемам стъпки. Не ме мъчи любопитство, не си задавам въпроси. Вярвам, че е станало това, което е трябвало, а това, което не ми е било нужно, съм го пропуснала.
Това, че на теб ти е добре, не значи, че на друг му е добре, че не си задава въпроси и не се измъчва. Теб никой не те кара да действаш. Споко. Но ти не си авторката.
И не, бездействащите са много повече. Просто статистически шанс.
Авторке, на мен ми е мъчно и ти съчувствам, защото знам колко е гадно да си нещастно влюбен - с предния ми партньор нещата бяха така половинчати. Достатъчно, за да не си тръгна, но не достатъчно, за да съм щастлива. Да, прави са принципно съфорумците, че активните хора, които знаят какво искат, са по-щастливи. Но като доста по-възрастна от теб ще ти кажа, че не по-малко важно за личното щастие и спокойствие е умението да си тръгваш от затормозяващи ситуации и отношения. Понякога е сложно да се тегли черта, не е точна наука колко усилия и любов можеш да инвестираш в един човек без особена възвръщаемост....Но аз вярвам, че човек за себе си знае отговора.
Моите момиченца са още мнооого малки, но ако сме живи и здрави и някой ден са в подобна ситуация, ще им обясня, че няма нужда да стоят на челна стойка и да се пазарят за нечие внимание. Ако някой ги иска и обича, една година приятелство и комуникация с тях е предостатъчно време да реши да направи крачка. Ако ще ти олекне, говори с него, аз не съм против, но помисли внимателно дали този разговор има потенциал да направи живота ти по-лесен или напротив.
Моите момиченца са още мнооого малки, но ако сме живи и здрави и някой ден са в подобна ситуация, ще им обясня, че няма нужда да стоят на челна стойка и да се пазарят за нечие внимание. Ако някой ги иска и обича, една година приятелство и комуникация с тях е предостатъчно време да реши да направи крачка. Ако ще ти олекне, говори с него, аз не съм против, но помисли внимателно дали този разговор има потенциал да направи живота ти по-лесен или напротив.
Аз съм от много дейните, но като получа ясни сигнали. Не съм от тези, които тичат подир някоя докато ги огрее, ако ще и с години.
Е, то и аз така.
liliya6077, много добре те разбирам.
Лъвица, нали аз съм тази, която ти напомня вече 20 страници, че хората сме различни и че има и един друг свят, различен от твоя (и от моя за съжаление). Много моля, не упреквай никого за това, което споделя в темата. Мисля, че и преди ти казах - мога да говоря за себе си, а не за liliya6077, което не ме вади автоматично от дискусията. Няма да ти се обяснявам повече. При липса на аргументи, започваш да нападаш.
А тази статистика не знам откъде я извади. Чао от мене!
Лилия, а как протича комуникацията между вас? Когато си говорите с часове, засягате ли по-лични теми? Знаеш ли нещо за него извън работата ви - с какви хора се движи, какво обича да прави, нещо за някоя бивша? Знаеш ли дали се занимава с някоя друга в момента? Тва са неща, които би трябвало добре да знаеш ако сте достатъчно близки. Вече ти бях казал, опитай се да насочиш разговора към по-лични теми, и тогава да му споделиш, че го намираш за привлекателен примерно, че ти е симпатичен, че е готин (там в къвто стил си говорите), че ти е приятна компанията му. Нещо, което не е директно признание, но е намек, който би трябвало да предизвика ответна реакция. Опитай различни неща да получиш някаква представа какво се случва при него. Има такива начини, след като не можеш да го направиш директно, пак е нещо и по такъв начин.
Авторке, сега пусна един тема, в която се чуди дали колежката наистина го харесва, или си въобразява... да видиш мъж в подобна на твоята ситуация. И да разбереш какво е на мъжете, като все трябва те да действат, пък отсреща ги режат. Може да ти даде полезна перспектива. Не казвам, че твоят е такъв, но и на мъжете не им е лесно, те също се чудят и имат колебания, особено защото обикновено те поемат тежестта на охвърлянето.
Хубаво е, когато е взаимно...
Идеята на "изясняването" не е той директно да я отрезви (малко хора са склонни, и обикновено не са тези, които ще вкарат някой в такива чуденки с неясно поведение), а тя да тества реалността, да види с очите си какво зависи от действията й, за един ден да не си чуди за онзи 1%, за онова изключение, което е можела да е тя. И да, има хора, които прекарват дори цял живот, а ако не, прекалено дълго време да се чудят по такива неосъществени връзки. Хората имат нужда от яснота, от доказателство, от closure. Особено когато са млади и неопитни, а опит не се трупа с криене.
Идеята на "изясняването" не е той директно да я отрезви (малко хора са склонни, и обикновено не са тези, които ще вкарат някой в такива чуденки с неясно поведение), а тя да тества реалността, да види с очите си какво зависи от действията й, за един ден да не си чуди за онзи 1%, за онова изключение, което е можела да е тя. И да, има хора, които прекарват дори цял живот, а ако не, прекалено дълго време да се чудят по такива неосъществени връзки. Хората имат нужда от яснота, от доказателство, от closure. Особено когато са млади и неопитни, а опит не се трупа с криене.
Аз не мога да разбера някои хора с каква лекота омаловажават любовта. Ами да, има хора, които цял живот страдат по изгубената си, несподелената си или неосъществената си любов, представете си. Хората са различни. Не знам от кой типаж е авторката, но не ми звучи като пчеличка, която прехвръква от цвят на цвят и след месец ще й е минало. Може и да бъркам, не знам, така го усещам.
Сега си спомням няколко истории само на прима виста с близки хора.
Една баба на 85 с хубав живот, 60 години са се обичали със съпруга си, имат две деца, внуци, но още жали понякога за едномесечната връзка с някакво войниче, когато била на 18, а после пътищата им се разминали.
Един човек с деменция не помни имената на децата и на жена си, с която живее от 50 години, но си спомня перфектно за Лилия, жената с големите сини очи, първата му любов.
И за други се сещам, но стана много дълго.
И не, това съвсем не значи, че тези хора не са имали щастлив живот със спътника до себе си, имали са, било им е комфортно. Обаче нещо си е продължавало да ги човърка, точно липсата на приключване, на официално затваряне на страницата. А и човек не обича 200 х силно и безумно за един живот, нека не се лъжем. Някои сигурно го могат де, но не всички са така.
Авторке, по отношение на срама и "унижението", само едно бих ти казала: човек накрая съжалява повече за нещата, които не е направил, а не за тези, които е.
Ти си знаеш.
Лилия, в поне десетина поста в тази тема казваш, че не искаш да говориш с него направо и това е разбираемо, според мен и разумно, защото отрицателен резултат след разговора доста ще те натовари. Но така и не сподели дали си пробвала с някакви малки стъпки, каквито тук се предложиха нееднократно - някои по-неутрални, други по-дръзки. В крайна сметка вие сега виждате ли се извън работа, поне чатите ли си вечер? Инициирането на повече време заедно проблем ли е за теб и ако да - защо? Това, според мен, е по безболезненият начин да разбереш какво става. А относно запазване на приятелство - ужасна, голяма заблуда е, докато имаш чувства към човека и е безсмислен мазохизъм. Казвам го от собствен опит. Такова може да има евентуално, след като сте имали следващи връзки, истински влюбвания и тотално се е загубило привличането.
Доколкото знам от мъжете приятели, като не видят ентусиазъм отсреща, продължават напред. Ама той ако бил влюбен! Не казвам винаги (има и големи романтици), но повечето мъже като започнат връзка с някоя, която просто харесват, по някое време се влюбват. Чак пък да се влюби в колежката без кой знае какво да е имало... нали, малко вероятно. Да наричаме нещата с истинските им имена. Харесал я е. Като не го е насърчила, я е приел като приятелче и е продължил напред. Ако още е свободен и тя даде зелена светлина, може да стане нещо. А може и да не стане, защото идеализираният първоначално обект вече е познат, видели са се и някои недостатъци, които всички ги имаме, но ако излязат наяве по време на бурното начало на една връзка по се преглъщат незабелязано, а в офисната обстановка, на трезва глава и без секс са много видими. Така че розовата мъгла се е разсеяла, човекът се държи колд, може вече да му е поотминал мерака, може да има и нов обект на хоризонта.
Като иска да пробва да го свали, но да го направи по такъв начин, че после да не я е срам да го гледа, ако не станат нещата. Удобното на френдзоната е, че можеш да си позволиш много дръзко поведение, защото сте големи приятелчета, нали така. Пък ако го подкокоросаш да прекрачи границата, супер...
Като иска да пробва да го свали, но да го направи по такъв начин, че после да не я е срам да го гледа, ако не станат нещата. Удобното на френдзоната е, че можеш да си позволиш много дръзко поведение, защото сте големи приятелчета, нали така. Пък ако го подкокоросаш да прекрачи границата, супер...
Авторке, на мен ми е мъчно и ти съчувствам, защото знам колко е гадно да си нещастно влюбен - с предния ми партньор нещата бяха така половинчати. Достатъчно, за да не си тръгна, но не достатъчно, за да съм щастлива. Да, прави са принципно съфорумците, че активните хора, които знаят какво искат, са по-щастливи. Но като доста по-възрастна от теб ще ти кажа, че не по-малко важно за личното щастие и спокойствие е умението да си тръгваш от затормозяващи ситуации и отношения. Понякога е сложно да се тегли черта, не е точна наука колко усилия и любов можеш да инвестираш в един човек без особена възвръщаемост....Но аз вярвам, че човек за себе си знае отговора.
Моите момиченца са още мнооого малки, но ако сме живи и здрави и някой ден са в подобна ситуация, ще им обясня, че няма нужда да стоят на челна стойка и да се пазарят за нечие внимание. Ако някой ги иска и обича, една година приятелство и комуникация с тях е предостатъчно време да реши да направи крачка. Ако ще ти олекне, говори с него, аз не съм против, но помисли внимателно дали този разговор има потенциал да направи живота ти по-лесен или напротив.
Моите момиченца са още мнооого малки, но ако сме живи и здрави и някой ден са в подобна ситуация, ще им обясня, че няма нужда да стоят на челна стойка и да се пазарят за нечие внимание. Ако някой ги иска и обича, една година приятелство и комуникация с тях е предостатъчно време да реши да направи крачка. Ако ще ти олекне, говори с него, аз не съм против, но помисли внимателно дали този разговор има потенциал да направи живота ти по-лесен или напротив.
Подкрепям Лъвицата за изясняване на отношенията и за направени стъпки от страна на авторката, но знаейки, че и аз така тръгнах да правя стъпки и си останах с очакванията, не мисля, че има кой знае колко възможности за положително развитие. Подкрепям и Есме за продължаване напред. Обаче истината е, че времето минава и нищо не се случва.
Лилия, ще ти кажа защо би трябвало да си му ядосана а не да въздишаш по него. Как също така аз реших да продължа напред, изяснявайки всичко. Докато се разхождахме в парка пролетта и лятото и ми разказваше лични неща гледах двойки хванати за ръце, други бутащи количка, трети разхождащи куче, четвърти каращи колело. С приятелките ми, познати, колеги се случваха нещата. Хората се събираха, създаваха семейства, а аз се разхождам и си говоря приятелски с човек, който изглежда няма и намерение да направи малки крачки към мен. Но дали аз съм направила такива, питах се. Тогава измислих стратегия чрез която да се убедя. Идеята ми е, момиче, че 20 и не знам колко страници различни хора с различни мнения сме обединени около едно - да ти помогнем да изясниш ситуацията каквато и да е и да гледаш напред. Да, сега си на 25, но е хубаво да го имаш предвид и при бъдещи взаимоотношения.
Авторке, твоята история дори мен вдъхнови да действам. Такива ги натворих, че не е за разказване, ама не болеше.
Тъй като ме попита дали лятото искам да работя с него, го уведомих, че единственият начин е лично да ме заведе командировка на морето. Беше среднощен телефонен разговор, не знам ще има ли някакво действие, но звучеше много щастлив. Ще видим. Поне заявих някакъв интерес, а не само да се червя тъпо.
