Да се оплачем... 2022

  • 2 034 895
  • 32 033
  •   1
Отговори
# 31 875
  • Мнения: 23 097
Малкия е с ларингит...педиатйрката изписала един сироп, калциев клюконат и боаронови перлички.  Направо...се чудя какво е това лечение...от това се оплаквам. 

Щерката и тя с яка хрема...

Катарака го храним със спринцовка,  капем капки...днес му бяха последните инжекции.
Да няколко дни вероятно щял да започне да се храни сам.
За момента дори не иска да близне храна па никакъв начин от купичка, ръка или друго.

# 31 876
  • Бургас
  • Мнения: 23 911
Оххх,много болни има,като ви чета...
Бързо да оздравявате всички!

# 31 877
  • Мнения: 35 645
Бях предложила на детето да избере място, където да идем само двамата.... Той избра. Иска да отидем на село, при кучетата. Само , че ние вече ни село имаме, ни кучета. Сега ми е много мъчно. По принцип мога да го заведа, но на мен ще ми е много тежко да отида там, след като татко го няма вече. Ще гледам лицемерните физиономии на новите собственици и след последния път, хич не искам да ходя скоро .

# 31 878
  • Мнения: 934
Оплаквам се, че се чувствам сама и притисната от живота и обстоятелствата.

# 31 879
  • Бургас
  • Мнения: 23 911
какх,мога да кажа същото....

# 31 880
  • Мнения: 15 183
И аз така...,но все вярвам ,че най-хубавото те първа предстои!

# 31 881
  • Мнения: 35 645
Днес го чух:
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

# 31 882
  • Мнения: 17 868
Излизам от банята. Тая кокошка не знам какъв фокус направи със сешоара, но сега като си измих косата, още под душа я усещах много по-къса, отколкото я видях в салона, супер безформена е.
На мене косата ми и да я привеждам, доколкото е възможно, в желан от мен вид, е терапия. Още съжалявам, че почти я обръснах и я носих гарсон с месеци. Нарочно я пуснах дълга и тая овца сега ме върна две години назад, баш времето, когато влязох в дупка.

# 31 883
  • Бургас
  • Мнения: 23 911
И аз така...,но все вярвам ,че най-хубавото те първа предстои!
Дай Боже ! 🙏

# 31 884
  • Мнения: 934
Ех, момичета...лутам се между вярата и безверието. В един момент се обнадеждавам, че лека-полека ще потръгне всичко, в друг просто няма изход.
Дано добрите писма наистина да са на път за всички ни!

# 31 885
  • Бургас
  • Мнения: 23 911
Говори ми....!
Ако знаеш само,как те разбирам
...

# 31 886
  • Мнения: 277
Ех, момичета...лутам се между вярата и безверието. В един момент се обнадеждавам, че лека-полека ще потръгне всичко, в друг просто няма изход.
Дано добрите писма наистина да са на път за всички ни!

А как добре те разбирам! Тежко ми е, мъчно, криво! Не мога да преживея нещо, просто не знам как. Искам да споделя,но няма с кой и това ме трови.

# 31 887
  • Мнения: 5 814
Излизам от банята. Тая кокошка не знам какъв фокус направи със сешоара, но сега като си измих косата, още под душа я усещах много по-къса, отколкото я видях в салона, супер безформена е.
На мене косата ми и да я привеждам, доколкото е възможно, в желан от мен вид, е терапия. Още съжалявам, че почти я обръснах и я носих гарсон с месеци. Нарочно я пуснах дълга и тая овца сега ме върна две години назад, баш времето, когато влязох в дупка.
Не се ядосвай за коса. Ще израсте. Разбирам, че си имала други представи, но косата не е болка за умиране.
Това го казвам, след като разбрах, че моя много близка е в бърза помощ, засега няма диагноза. Има приятелки (които на всичко отгоре работят точно в същата бърза помощ), има и съпруг до нея, но тъй като тя е човекът, който обикновено се грижи за другите, ми е трудно, особено след като съм далеч. Та не си трови душата с това. Опитай се да се харесаш с тази коса и не си го слагай много на сърце.

# 31 888
  • Мнения: 7 692
Винаги ще има по-зле от нас. Оставете хората да бъдат късметлии и проблемите им да са от сорта на кофти прическа.

При детето започнаха сополи, а при мен освен тях се появи и тежест в гърдите.

# 31 889
  • Мнения: 4 914
Днес го чух:
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

   Peacock, преди доста години бяхме пострадали много (бизнеса), огромна финансова щета. Голямото дете беше в детската градина още. Вземаме я от градина с колата, мълчим и двамата, смачкани и отчаяни. Тя ни гледа, единия другия и казва: "Виждам, че сте тъжни нещо. А знаете ли каква песен учихме ние в градината? Сега ще ви я изпея." И изпя "Светът е хубав, светът е чудесен" (Недялко Йорданов, Хайгашот Агасян). Никога няма да го забравя това. Също няма да забравя как когато се съм се чувствала зле ми търсеше и пускаше дискове на Карлос Сантана, защото... "Знам, че ти ТАЗИ Сантана много Я обичаш."
   Винаги много помагат такива неща.

Общи условия

Активация на акаунт