Днес сутринта написах един доста лош имейл към наши бизнеспартньори (предоставят ни услуги), не толкова защото са некадърни колкото защото са много бавни - от 3 седмици задавам рутинно един и същи въпрос, и те все отговарят с някакви общи приказки. И днес сутринта нали бях крива и ги насметох.
Закачам се за твоя пост да се оплача, че аз не само лоши имейли писах, ами си изтървах нервите в петък и виках на работа в конферентната зала, ама така че сигурно ме чуха и на паркинга. Работя с няколко пълни некадърници и безхаберници, но лошото е, че моята работа зависи от това те да си свършат тяхната. Има си и предистория, и предишни техни фалове и в петък си изтървах нервите много, а не трябваше.
Всички знаят, че съм права, но тук не харесват хора, които са директни и прями, а аз не мога да се мазня. Нямам и нужда да го правя, защото в работата си съм много добра. Това ме прави конфликтна и агресивна в техните очи. А аз просто искам да си свърша работата, да си спазя сроковете, за да не си губя съня.
Сега май ще се оглеждам за нова работа. Не се чувствам застрашена, но просто не мога да ги гледам.
Аз днес осъмнах с имейл как сме можели да направим Lessons Learned, за да сме работили по-добре заедно. Щях да изперкам. Шефът ми пък, противно на очакванията ми, се обадил на една дама в борда на директорите при тях и се оплаках. Писах им, че във всички комуникации по темата очаквам шефовете им да са там, каква безподобна наглост - от девет кладенеца вода ми носят, само да не си признаят грандиозната грешка.
Мислих го това. За първи път не ми харесва, че живея толкова близо до работа.