Кое първо : сватба или бебе?

Ей така като почне някой мъж да развива теории за смяната на лични карти и книжки - уау, направо не мога да повярвам какъв тегав зор е това, ужас! Който зор е по-скоро за жената, която се занимава с тези бумащини, понеже обикновено ние сменяме фамилии.

Колкото причинява подобни "проблеми" бракът, толкова решава евентуални такива в бъдеще. И въобще пазарлъците и предложенията тип "ама то няма смисъл, много е сложно, дъра-бъра", ми звучи като тия мърморковци, които всяка година реват на 14.02, понеже розата струвала пет лева вместо четири, на осми март развиват теории как само майка им е достатъчно заслужила жена, а седмица преди 31.10 почват да воюват на тема Хелоуин срещу Деня на народните будители.

Аман от мърморковци, такива, ако ги накараш да живеят цял живот в компромис със себе си, ще се съгласят, ама точно никога.

Ти си като мен.
И аз му казах същото. И хич не ме вълнува крайно или не. Гаранции за нищо няма разбира се. Но аз дете без брак не раждам. И годежен пръстен без брак и сватба не ща. Масово сега е така. Дава се  един пръстен за отбий номер, хайде детенце, и години си стоим с единия пръстен.
Това аз не го разбирам. И за мен е без никакъв смисъл. Пръстен даваш когато предлагаш брак, да споделиш живота си с този човек.
За какво иначе е пръстена? Взимаш я тази жена, да заявиш, че е твоя ли?
Много мъже като им роди жената дете и вече, смятат че им е в кърпа вързана и не си дават зор да вдигат сватби.
Дойдат ли децата, почва едно отлагане и така и не се стига до сватба. Почти винаги е така.
Разочароващо е за жената, която желае това.
Трябва да е мъжът някой със съвсем крайни разбирания против брака за да не иска пък толкова да зарадва половинката си. За мен това отношение е много показателно.
Всичко сме си обсъдили" право куме в очи" с мъжа ми още на етап, в който взеха да стават по-серизони нещата при нас.
Но ние и двамата си искахме сватба.

Да,за някои бракът е формалност,но за други не е.
Колкото до юридическите проблеми-такива има и без брак.

За сключването на брак не винаги са нужни много пари.
Били сме кръстници на сватба с точно 10 човека и всички бяхме по дънки.Почерпката после беше за не повече от 200лв.

Ако авторката държи на брака,аз я съветвам да не бърза с бебето.На 30 години въобще не е престаряла.

Изобщо не мрънкам, давам друга гледна точка. Кажи само какво решава в бъдеще. Щото при развод има доста бумащина също и мисля, че превишава ползите. Иначе аз бих сключил втори брак, ако партньорката иска и нямам нищо против. Рози купувам на 14 02, без значение от цената, на 8.3 подарявам също цветя, Хелоуин си го празнувам. Е липсва ми еквивалента на 8 март, какъвто има в Русия - 23 февруари, ама и него си го почитам, като израснал там.

Щом искате и сте планирали сватба/и брак/ направете си спокойно ритуала.За няколко месеца нищо няма да изпуснете.Медения месец е много добро време за правене на бебе.

По-добре първо сватба, за да се концентрираш върху изживяването изцяло.
Но колкото и да ти се искат традиции и ритуали, помисли си кое би било важно от тях и кое може да пропуснеш. Така ще си ускориш времето до сватбата, а и ще избегнеш излишни разходи.
Аз много обичам сватби и споменът от сватбата ми беше един от най-хубавите. Но съм омъжена много отдавна, не съм сигурна, ако бяха навлезли "задължителните" снимки с шаферки с еднакви халати и фотосесии с нелепи пози, вечните игри с обувки и тн, дали щях въобще да искам сватба. За радост, още бяха "екзотика", така че ти си помисли кое ти е важно и кое не.
Понякога и гостите "налагат" някакъви задължителни елементи, чакат си ги. Ние бяхме едни от първите, които сами си посрещнаха гостите на входа(доста по-късно се наложи). Обаче един от приятелите ни в самия ден не спря да опява, че му било "болно за мен", че така не се правело, трябвало да има "шпалир и сватбен марш". Един вид, гостите да чакат "височайшите особи".
За мен "Сън в лятна нощ" си е една превъзходна комедия, но точно защото е комедия, някак ми беше "прикачено и нелепо" да присъства задължително сватбеният марш от Менделсон.Минах и без него.
Пиша всичко това, защото сватбата като концепция и като организация е приятно, но твърде трудоемко изживяване и наистина е по-добре да се обмисли, да се направи по свой вкус и след това спокойно да се мине към следващата стъпка.

За момичето, което иска, но не получава предложение, кажи го искрено и простичко на партньора, както сподели тук. Кажи, че очакваш по-сериозно обвързване, не ти е добре така, щом го чувстваш по този начин, имаш право да го искаш.

Ами той си ви го каза човекът - обещанията нещо…даже с това е започнал.
Бившият ми съпруг също не ги спази тези обещания. Няма лошо в очакванията. Очаквайте си. Отношенията обаче са нещо много по-фино от търговията, тип “искам-ето ти”.

Jane 122, венчайте се тайно без да знае родата. По времето на соца повечето хора така правеха. Сетих се за една такава тайна венчавка..... братовчед на баща ми. Тъстът беше някакъв партиен функционер, така че абсурд дъщеря му да се венчана. Свекървата (забележи свекА) не можеше да приеме живеенето "в грях" и заради нея се венчаха тайно в забутано село. Гостите бяха родителите ми (кумове), аз и свеки. После имаше купон с пържени речни раци.

Каква бумащина при брак, ако не си сменяш фамилията. Аз никога не съм живяла по документи на един адрес с мъжа ми. Теоретично може да поискам развод поради неконсумиране на брака.

Еквивалентът е 06. май.
При брака бумащината за развода да натежи, за да не се сключи, ми е абсурдно.

Аз примерно не съм си сменяла фамилията и то именно и заради това, че в чужбина си е галимация да смениш всичко с ново име.
И това е опция.

И аз не си я смених, питах - с тире съм ок,,искаш ли? А,  не, минус било, не било тире.  По-добре да не съм я сменяла. Години по-късно почна да го стяга шушонът 😂. Точно като с обещанията, дето си ги даваме, и не спазваме, щото - какво значение има, нали сме се обвързали “сериозно”. Ми, не, за мен не е сериозно.

ММ се притеснява, че техните ще разберат и ще се разсърдят. Просто оправдания, не му се занимава. Колкото и да ми се иска, няма на сила да го карам. Може един ден като кръщаваме дете да го съчетаем.

Ако за теб е важно, не се примирявай.
Това беше първото ми условие за съвместно съжителство - венчавка в черква.

Много ми е важно, Динчо, но не знам дали е уместно да се налагам за такива неща. Защото виждам, че няма никакво желание. Даже не знам какъв му е проблема, като така или иначе имаме подпис. Все изтъква някакви причини и се измъква.

Jane122, за такива неща е уместно да се налагаш.... успех ти пожелавам.