Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Разкажете за първата си слаба оценка...

  • 4 087
  • 101
  •   1
Отговори
# 45
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 990
Яка тема!

Първата ми двойка беше в 5ти клас. Първи срок, входно ниво по английски. Да, ама аз в простото начално училище, от крайния квартал английски не съм и помирисвала.
Преместена в "елитно централно" училище правим "входни нива" по всичко... И Цветемое-то увисва като прани гащи с двойчица... То нямаше и как иначе. Наваксах бързо, щото съм си умница Joy

В университета първата ми двойка, но не и последната беше по Биостатистика. Е няма такава мъка... Ходих 4 пъти, накрая ми писа 3 по милост... То човек, който разбира от математики не ходи да учи за ветеринар Joy
Тя и преподаватеката беше едно пиянде... И единственото "био" в статистиката бяха примерите със зайци Joy
Разпределете 5 заека в 6 клетки! До днес го помня... Ужас просто...

Иначе като студент бях от тези дето се измъкват м/у капките. Трябваше и да работя, за да се издържам... Въобще - нито работех на 100%, нито учех на 100%, ама някак изкласих, и то без да прекъсна.... А един учебник не съм прочела, така и не се научих да уча с четене. Помнех си от лекциите и все гледах да ходя...
Ех, хубави години бяха...

Другото ми любимо като случка беше Ботаниката... Мъча се нещо, сричам там китки на латински... Един дядо над 70г. беше преподавателя... Вика, колежке, искате ли да завършим положително с минимална оценка?
То докато го асимилирам, че ме пита искам ли 3ка, се препотих, ама минах де... Пусна ме... Stuck Out Tongue Winking Eye

# 46
  • Мнения: 26 649
Абе и аз навремето се бях наслушала на легенди за "Бялата смърт", за "Киро секирата" и прочее "главорези", дето късат наред и без повод, просто защото са гадове. Да де, ама после минах на изпити през тези хора и си бяха много свестни, не са се заяждали за глупости, даже ако нещо не се сещах веднага са подсказвали лекичко...  И имам основно шестици, може и някоя петица при тях. Като цяло като си знае човек не ми се е случвало да ми се заяждат за глупости. Само партийният секретар на факултет "Автоматика" на изпита по "Теория на измерванията" ми зададе десет допълнителни въпроса докато намери нещо, дето не го знам добре,  и с въздишка на облекчение каза "Е, не мога да ви пиша шестица при това положение".  Но пак не е и ставало дума за късане и двойки. 
Та някак не мога да повярвам на колегите, които влачеха изпити до дипломиране чак, как си знаели, ама онези не пускали...

П.П. Съвсем отделен въпрос е,  че всичките тези шестици (и знанията зад тях) всъщност изобщо не са ми били полезни после в работата, а за сметка на това не знаех много други важни неща, но това си е основен кусур на нашето образование.

# 47
  • Мнения: 2 718
Лятото, в което ме приеха студентка, отивам на море с братовчедка ми и 2 нейни колежки,вече за 3 курс, които влачеха висша математика от първи курс. Даже с учебника на плажа бяха. Ако не го вземеха на ликвидация, прекъсваха. Уплаших се къде съм попаднала, бяхме една специалност. Е, още първия семестър видях, това беше най - лесния изпит.

# 48
  • София
  • Мнения: 21 591
Единствената ми тройка беше по химия в седми клас на едно контролно. И най-интересното беше, че бях убедена, че съм се справила добре. Като ми върнаха работата, бях като трясната....!

В университета учех много и не са ме късали.

# 49
  • на село
  • Мнения: 2 594
Това с не късането в университет много зависи от самия университет и времето когато се е учело.
По мое време в техническия, в началото ВМЕИ, че то нямаше някой без да е съсан по нещо, това края на 80- те години на миналия век, началото на 90- те. Сега не знам как е, но и тогава се носиха легенди за ПУ- то, там е пей песен.

# 50
  • Мнения: 26 649
Това с не късането в университет много зависи от самия университет и времето когато се е учело.
По мое време в техническия, в началото ВМЕИ, че то нямаше някой без да е съсан по нещо, това края на 80- те години на миналия век, началото на 90- те. Сега не знам как е, но и тогава се носиха легенди за ПУ- то, там е пей песен.

Точно там съм учила от 1988 до 1993. Ми не съм късана, и то не само аз.
Не съм се и преучвала - имах време и за спорт, и за купони, и за гадже, и за мързел...

# 51
  • на село
  • Мнения: 2 594
Това е хубаво Черна станция, покрай мен нямаше толкова късметлии, имах колеги, които прекъснаха още  първи курс. Пустите математики доста им се опъваха, аз там поне нямах проблем.
Между другото става въпрос за ВМЕИ- Варна.

# 52
  • София
  • Мнения: 21 591
Е, айде сега, ще мерим и университетите ли?!?
Ако някой не учи, ще го скъсат и в НБУ. Ако учи усилено, ще си вземе изпитите.

За мен лично медицината е най-трудната специалност....

# 53
  • София
  • Мнения: 12 774
Първата ми двойка беше във втори клас - по пеене. Да, пишеха бележки и по незначителните предмети по едно време. Но аз си казах всичко за композитора - биография, произведения, знаех си.
После другарката /тогава/ Цветанова ме накара да запея някаква песен - ми аз грача, направо съм музикален инвалид 1 група с придружител. Преди да отворя уста класа се заливаше в смях и аз отказах да пея. Тя ми писа двойка и покани майка ми на среща.
Отиваме двете и др. се вживява как трябвало да пея, кой глас, нотите и т.н. Ако не се справя до 2 седмици ще ме оставела на поправителен. Майка ми/бивша учителка в гимназия/ я гледа и слуша 5 мин. и накрая я посъветва, че не си заслужава да си провали лятото и да тактува с мене до прегракване. Да пише там тройка и да си укроти напъните. Ауууу - възмутихме цялото у-ще с непукизма си. А другарката явно вдяна и ми писа 5 по пеене.
После при следването - аз не исках да следвам изобщо. От 10 кл. работех на хонорар като стюардеса на чартърите. Докато съучениците ми събираха стотинки от закуски аз печелех по 30 -40 $  на полет. След завършване планирах да започна постоянна работа, изкарах изпити и мед. прегледи. Но пък тогава баща ми запецна - искал ме с висшо, трябвало да следвам, как ще съм сервитьорка в самолетите. Бях единствения случай - да се обадят Отгоре и да наредят еди коя си да не я одобрят след проучването.
ОК - възползвах се от желанието му. Кандидатствах във ВТУ, приеха ме история и останах да живея и уча там. Самостоятелен апартамент, достатъчно пари, роднини наблизо - кеф. Още първия семестър се надушихме компанията за  сладък живот.  Имах познат, който държеше на аренда преподавателския бар - сгаджосахме се и си вземах изпитите там. То и даскалите не бяха въздържатели - пиеха като за последно от сутринта. Ами възползвах се - току бутах студ. книжка за заверка или взет изпит.
Изкласих със среден успех - не ми е трябвало повече нито за стипендия, нито за общежитие.
След дипломирането цял трудов стаж изкарах с дипломата за средно и удостоверението от уч. практика.

# 54
  • София
  • Мнения: 21 591
Благородно ти завидях за "сервитьорка в самолетите"!

# 55
  • Мнения: 419
Слаби оценки май никакви не съм имала или ако съм имала, то изобщо не са ме впечатлявали. Обаче пък в университета колко народ трепереше по изпитно време, колко теории за гадни/криви преподаватели...пари в книжката и какви ли не легенди... как пък веднъж не ми се случи? Човек си сяда на задника и си прави труда да си вземе изпита. Другото са оправдания само...

# 56
  • Мнения: 3 427
Колко такива изпити са минати на магия, не се поддават на изчисления. Понякога точния момент да седнеш ти решава всичко. Примерно някой преподавател ядосан от предишните или от друго нещо къса наред. По страхливите колежки, за които и оценката беше важна, направо пропускаха. Толкова случаи знам, че мога да напиша книга. Варианти всякакви. Една малка грешка може да коства всичко, също и поведение, външност, облекло, може да са много по-важни от знанията.
Факт, абсолютно всичко оказва влияние.
Веднъж преди мен на един изпит в университета преподавателят точно скъса една колежка и беше адски ядосан. Аз сядам (последна) и направо вътрешно ми треперят мартинките, че съм следващата с цвайка. Обаче си казах стягай се и при сядането се усмихнах и поздравих учтиво. Бях облечена с ризка с якичка, черен официален панталон, с вързана коса, изобщо примерна отвсякъде. Grinning Първо ми се скара защо сядам последна, после каза снизходително - сигурно понеже не сте искали да се бутате. Grinning И почнахме по въпросите. Знаех си ги, та уверено почнах да говоря, казах същината, изобщо нищо не ме пита и 6. Simple Smile
А най-близо съм била до скъсване по един мега тъп и безполезен предмет. Бях ходила на всички лекции на вещицата- преподавателка, защото много държеше. Бях назубрила и учебника. Обаче изтеглих единствения въпрос от конспекта, за който нямаше почти нищо написано нито в учебника, нито тя беше казала нещо на лекциите... И драма... Почнах да шикалкавя, да комбинирам от съседни въпроси да види,че съм чела, но не мина номерът, искаше да ме къса (като 70% от курса). Обаче асистентката ми се намеси в тоя момент и каза "Ооо, как така, Алиса на всички колоквиуми има шестици, моля Ви, професоре, не може да я скъсаме, просто сега нещо се е объркала" и онази се смили, изпита ме на сума ти неща от конспекта, видя, че съм чела и ми писа 4. Grinning С кеф си излязох от изпита, щях да се самоубия, ако трябваше още веднъж да чета тия простотии...

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 2 907
Като писа Черна станция за легенди, си спомням и нас в ПУ как ни бяха наплашили още в първи курс с Чобанов по езикознание. Макар че си взех изпита от втория път и то просто защото сама се отказах на редовна сесия, изобщо не беше толкова страшен, нито материалът беше толкова тежък.

И понеже на първата страница мернах за АЗЕЛ и знанията от гимназията - на мен точно основата от средното ми помогна много на този изпит.

# 58
  • Мнения: 7 331
В училище не помня добре, май беше математика във втори клас. Помня, че класната, иначе деликатна и кротка жена, толкова се беше разярила на глупостите ми, че чак ми издърпа ушите.
В университета - по езикознание. Асистентката (единствен преподавател ни беше, но не доцент) беше легендарна с късането си във ВТУ, а сега дори името ù не помня... Честно казано, не знам защо се случи, аз самата зациклих ужасно и нищо не можах да кажа. Целият първи семестър ми беше така , за малко да прекъсна, едва изкарах тройки. После се окопитих, осъзнах, че нещата са супер елементарни, и заредих само шестици, взимах и стипендия до последно.
Езикознанието го взех с тройка от третия или четвъртия път и то въпросната ми го даде с такъв маниер, все едно хвърля стотинки на просяк, но вече не ми пукаше точно за нея, знаех си материала и исках да ми се маха от главата.

П.п. сега прехвърлих подробно темата, Нела Фонемата беше тази по езикознание (благодарности на Ева) Grinning Недялка Иванова се казва жената. Не ща да я чувам Grinning

Последна редакция: пт, 14 яну 2022, 09:37 от Нарцùса

# 59
  • Мнения: 10 813
О, Нела фонемата и русата й асистентка Смърфиета- и аз от скъсаните първия път. Satisfied

Общи условия

Активация на акаунт