Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Разкажете за първата си слаба оценка...

  • 2 910
  • 75
  •   1
Отговори
  • Мнения: 152
Здравейте, студентка първи курс съм и сега е сесията. Знаете, натоварващо е за един студент, който за първи път се сблъсква с това и се притеснявам от слабите резултати. Знаете и че в университети някои преподаватели не съдят и по знанията, които има човек. Общо, взето не знам как да приемам лошите резултати...
Разкажете Вие как сте приели първите си по-слаби оценки, как се мотивирате и т.н...

# 1
  • Мнения: 23 983
Ми аз нямам слаби оценки. Е, имам две тройки, едната по история на БКП, защото асистентката ми обеща шестица заради един доклад, но не дойде на изпита и доцентът каза, че не знае за такива уговорки, а аз не бях учила. И още една тройка на последния изпит, когато вече не ми пукаше за оценките - имах отлична диплома, вече не гонех стипендия, предметът не ми беше важен и не ми се учеше за него.
Иначе и при най-прочутите със злобата си преподаватели не съм имала проблеми. Оказа се, че са си съвсем нормални хора и оценяват знанията.

# 2
  • Мнения: 32 579
първата ми студентска двойка беше повод за създаване на чудесно приятелство
с втората го затвърдихме и повече не ни се наложи да получаваме слаби оценки
приятелството ни е живо и до днес
разбира се, имаше лек момент на драма, защото и двете бяхме отличнички в училище, а двете двойки бяха в първи курс

# 3
  • Мнения: 5 716
Антична и западноевропейска литература. Изобщо не бях подготвена за изпита, защото мислех, че съм голяма работа, имах публикации и като цяло носът ми летеше из облаците. Освен това студентският живот се оказа твърде сладък... Още помня думите на преподавателката, че със знанията от гимназията няма да изклася в университета. Толкова се ядосах на себе си, че си седнах на многоточието и не го допуснах повече.

# 4
  • Мнения: 120
Беше на трети или четвърти януари😁 също валеше сняг, бях влюбена и не внимавах много. Общо казано, ако имаме слаба оценка трябва да учим здраво, а не да минем с тройка и да останем безработни накрая като мене. Друг път пък бях получила двойка, учих здравата и изкарах петица на поправителния.

# 5
  • Мнения: 373
Приемай ги абсолютно спокойно. Simple Smile
Това е университет, не училище. Идеята е да отсяваш и да учиш това, което е важно и практично (но да го учиш наистина добре). Изкарвала съм 2 не веднъж, но винаги съм ги поправяла, затова са няколкото сесии. Горе главата и учи със спокойствие и желание.

# 6
  • Мнения: 23 983
Кофти съвет - поправката е двойна работа, двойно учене, загубено време... Ако не и е важно да учи като за 3 или 4 и да заминава, ама да допускаш двойки за мен е тъпо.
А и студентите не са най-зрелите хора и не винаги преценяват добре какво не им трябва.

# 7
  • Мнения: 26 402
Аз в училище не съм имала (нито пък ниски оценки). В университета ми се е случвало.
Първата беше във втори курс при човек, който късаше масово, така че бях психически подготвена, че може да се случи. Много е гадно (разстройващо е, че трябва да се ходи пак и се губи много време, а не самата оценка), но няма какво да се направи.

За мен никога не е било важно да имам само високи оценки или да не ме късат въобще, защото в университета важното е да се вземе изпита - никога не бих отказала оценка (знам че има хора, които отказват тройка и чакат следваща дата - това не ми изглежда правилно). Освен ако човек няма някакъв специален план - за стипендия или професия, за която ще се изискват само високи оценки. Мен тези неща не са ме интересували.

# 8
  • Мнения: 10 462
Като студентка ли? Четвърти курс МЧП(Международно частно право, към онзи момент без грам кодификация) Според приятелките ми-заради много красивата ми рокля(грим и бижута липсваха след предупреждения, че госпожата се гневи на "моди"). Според обективната действителност - защото бях проспсла, че от един въпрос 5-6 реда петит са много важни и се изискват Joy

# 9
  • София
  • Мнения: 4 000
Първа сесия, единствен изпит. Уча като ненормална теория, а ни дадоха повече задачи. И опааа ... двойчица. Тройките на текущия контрол също оказаха влияние. Зацъфариха 70% от курса (около 200 човека). С една приятелка отидохме да се утешаваме за една седмица на нейното село. На поправката го взех с 5, ама вече знаех какво да очаквам и съответно какво да уча. За цялото следване имам 2 или 3 четворки, едно 4,5 и всичко друго е нагоре. Едната ми четворйка е по история на БКП, само защото се осмелих да стана първа да ме изпитат, иначе си бях едва за 3. Това е и изпитът за който учих най-кратко - само 2 дни. За всички други сме имали по около седмица. Сядах сутрин в 8-9 ч. и и ставах към 17-18. Най-големият ми конспект е бил над 80 въпроса.

# 10
  • на село
  • Мнения: 2 527
Като ученичка не съм имала двойки.
Като студентка ме скъсаха на двете части по електротехника, втори курс инженер,  първа част- първи семестър и втора част- втори.
И двете после взех с 4- ки на поправителна сесия, която беше  след редовната, поне така си спомням, все пак съм учила миналия век Blush
И не можехме да си мъкнем невзети изпити за следващи  години, като знам дъщеря ми една физика от първи курс, я взе чак в четвърти Grinning

# 11
  • Мнения: 115
Единствената ми слаба оценка (тройка) беше по един много тъп предмет. Яд ме е, защото по-трудни изпити съм взимала със 6. Беше тест и явно или не съм добра в тестове, или съм подценила изпита. Но не е кой знае какво. Не ги мисли толкова оценките! Не винаги кореспондират със знанията, а във всяка една специалност, за да се практикува адекватно, опитът е от много голямо значение.

# 12
  • Мнения: 2 513
Ниски оценки не съм имала, три четворки само. Но най ме е било яд, когато съм учила, знам и преподавателя се заяде нещо. По философия ми писа 4,защото не съм знаела колко пъти се копае царевицата. Не помня дори как извъртя въпроса що нямам село и не знам нищо за земеделието. Как да не ме е яд?
Друг път не знам и за 3, говоря някакви глупости, но без да се запъвам, и ми пишат висока оценка.
Хич не се връзвай на оценките в университета.

# 13
  • София
  • Мнения: 32 104
Баш двойка в университета не помня. Май на един тест по английска граматика.
После помня, че писах една курсова за Карбовски, а преподавателят се оказа, че го мрази и ме накара да напиша друга.
А, и по ранна американска литература ме скъсаха веднъж. Не ми писа двойка, но не минах и трябваше да се явя пак. И пак я мразя.

# 14
  • Мнения: 5 469
В тази тема, май пишем такива, които не са ни драли. Помня, че в училище, в шести клас имах двойка по математика - не можах да реша една задача с влакове, идващи от разни посоки. Много тежко я преживях. В десети клас имах една двойка по география - хванаха ме без да съм прочела урока.
Като студентка съм имала една-две тройки по практически предмети, иначе не са ме късали. Когато завърших училище и не можах да вляза каквото исках, родителите ми ме накараха да кандидатствам някакво много тъпо (поне според мен) полувисше. Мислех, че няма да вляза, но взех, че влязох. Учех с отвращение, като се бях заклела, че никога няма да работя тази професия. Все пак трябваше да взимам изпити. На първата сесия се стараех за тройка, останалото време посвещавах на подготовка за мечтаната специалност. Само че, нямах преценка колко се учи за тройка и взех всичките изпити с шестици. На следващата сесия вече се поправих, но тогава влязох каквото искам и напуснах тържествено.

# 15
  • Мнения: 517
Ами как, ставаше ми кофти. Не са ме късали в университета, но виж на шофьорския изпит ме скъсаха няколко пъти. Не беше от незнание, а от тъпо притеснение и паника. В крайна сметка не се отказах и си взех изпита. Към днешна дата шофирам спокойно и прилично добре. Таа, отплеснах се. В университета е важно да си вземеш изпита, а не с колко. А и нерядко оценяването е не само субективно, ами на късмет. Така, че не се притеснявай. Смело напред!

# 16
  • София
  • Мнения: 6 371
В университета не са ме късали. Но имах 3-ка, която ме разсмя, защото беше очевидна гавра от страна на преподавателя. На изпит ( по Логика ) влизахме на групи от по 5 човека. Даваше ни на лист някакви кратки въпроси за развиване за около 20 минути. После трябваше да отговорим устно на някакви въпроси. Накрая ни написа оценки по реда, по който седяхме един до друг - 3, 4, 5, 6. Изтеглих късата клечка с мястото, на което бях седнала. Laughing
Знанията ми наистина не бяха за 6, но и за 3 не бяха. Нито това, което отговориха колегите ми на техните въпроси беше оценено с подобаващата оценка.
После от другите колеги, влизащи след нас на изпита разбрахме, че и с тяхното оценяване е имало гавра, но по-различна. Не помня вече подробности, просто за всяка групичка изпитвани си имаше някакъв различен "номер в ръкава" този преподавател.

Не смятам, че оценките, които получават студентите във всеки един случай отговарят на действително показаните знания. Важно е да се стараят да научат материала, но при слаба оценка вместо да се отчайват, просто да помолят за втори шанс, ако им е важен изпит. С отчаяние не се оправят проблеми.

# 17
  • Мнения: 210
В училище не съм имала двойки. Първата ми двойка беше по неорганична химия в 1 курс. Помня какъв рев беше, но се стегнах, научих и на поправката изкарах четири.

# 18
  • Мнения: 3 451
Завърших математика преди 20 години и тройката си беше висока оценка Laughing
В повечето случаи или те късат , или тройка
Изпитът беше от две части-задачи и след това теория
На задачи имах 5 или 6, но теорията беше много тегава
За пет  години свикнах със слабите оценки

# 19
  • София
  • Мнения: 14 512
В ТУ (тогава не се казваше така) съм нямала, в УНСС после имах. И то  не заради неучене по принцип за дадения изпит.  Въпросният беше при проф. Емил Лозанов - бивш тогава председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет. И понеже към онзи момент комитетът вече го нямаше като структура, реших, че ще пропусна удобно при подготовката си въпроса за създаването и историята му. Е, да, ама не съобразих колко  свидна му е тази тема..Laughing Скъса ме заради този първи и последен въпрос, а на поправката бях в напреднала бременност и ми каза (циничен си беше, но явно и със слонска памет), че не искал да му раждам под носа.. Попита ме само дали вече знам  всичко за Комитета по туризъм и при утвърдителния отговор от моя страна след двойката ми писа, без изпитване, 6.

В училище двойка съм нямала, но имах единица. И докато си заслужа 6 за срока, не знам колко ме изпитва госпожата по английски. И най-смешното е, че години след това при същата учителка (желязна,  благодарна съм й много въпреки единицата), в същото училище, дъшеря ми имаше единица. И коментарът беше - крушата не пада по-далече от дървото. Ми какво да правим,  отзивчиви сме..

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 11:39 от пенсионирана русалка

# 20
  • Мнения: 29
В университета съм нямала, но това го отдавам, че ми харесваше специалността и учех с голямо желание. Имах една 4 по механика на флуидите. Много се ядосах, че ми се падна някаква задача, която омотах. И се явиха на повишителен.
В училище обаче редовно имах двойки по немски/английски. Тресях се от ужас да влизам в тези часове...

# 21
  • Мнения: 7 833
Винаги има преподаватели, които се правят на интересни. И за съжаление, студентите няма какво особено да направят.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...

Абе, всеки преподавател - с номера си.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 042
Първата ми двойка беше на средновековна история и адски се разстроих, защото беше несправедливо - преподавателят ме обвини, че съм подсказвала и изобщо не ме изпита, направо си ме изгони. От яд изгубих три  дни за учене за следващия изпит (просто нищо не ми влизаше в главата, постоянно мислех за проваления изпит), изобщо не се явих и това беше единствената ми поправителна сесия с 2 изпита за вземане. Ама точно тогава се научих по трудния начин - излезеш ли от изпит, каквото и да е станало на него, си го избиваш от главата и почваш да мислиш за следващия. То си е до човек, на мен например ми помагаше да изкарам останалата част от деня и вечерта много активно, с тренировка до изтощаване и после яка забава в компания на хора с чувство за хумор.

Най-важното е да свикнеш с мисълта, че късането на който и да е изпит нито е краят на света, нито е непоправимо.

# 23
  • Мнения: 2 903
За какво ти писаха единица,русалка?
На един съученик му сложиха единица,защото се "отяде" на даскалицата. Yum Не си спомням за какво беше...

# 24
  • Мнения: 2 913
Първата ми двойка беше в пети клас по математика, но честно казано даже не помня каква беше точно задачата. Амбицирах се и си я оправих, после завърших математическа гимназия с 6, а висшето успях да се освободя по математика пак с шестици.
В университета имах една двойка по статистика на едно устно изпитване, но аз по принцип съм доста притеснителна, когато трябва да говоря и не беше от незнание, помолих преподавателката да ме изпита още веднъж и ми писа 6, с толкова си взех след това и изпита.

# 25
  • София
  • Мнения: 6 371
В близкото ни обкръжение преди години имаше едно дете, което по принцип беше слаб ученик. Все 2, 3, рядко 4 изкарваше. Веднъж се прибрал вкъщи ,ухилен до ушите, защото получил 1-ца за подсказване, той, двойкаря, дето все на него се налага да подсказват. Ами не му издържали ангелите на момчето. Един път да зададе учителката въпрос, на който той знае отговора и то да се случи да не изпитват него, а друг слаб ученик, който нищичко не знае по въпроса. Естествено, че ще подскаже, пък после ще мисли как да поправя тази 1-ца.

# 26
  • Мнения: 1 510
В девети клас имах двойка за срока по математика. Как да го приемам, аз не я разбирам. Тръгнах на уроци и накрая в дипломата имам 3.67. По мое време не се пишеше 3 по милост. Сега дори в елитни училища, ако ученикът е старателен, пише домашни и се мъчи, получава 3. При нас това не стигаше, в резултат на това обаче аз сега си смятам проценти, плочки и други нужни за живота неща.
В университета по българска литература След освобождението исках по-висока оценка и помолих да не ми пишат тройката, но на поправката ме скъсаха и после го взех с 4.
Не съм приемала драматично неуспехите, те са част от живота.

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 13:14 от amonqk

# 27
  • Вестерос
  • Мнения: 32 945
В четвърти клас имах за пръв път слаба оценка- 4 на подробен разказ с рецензия от учителката, че е много подробен разказът ми Grinning

Иначе двойки имах за пръв път в осми клас, три една след друга, в рамките на два дни по немски език в подгответо. Бяха на някакви диктовки и на едно домашно. На диктовките от 26 човека клас имаше само две тройки. Едната се сещам, че беше за някакви каравани. Обадих се на майка ми да ѝ съобщя "радостните" новини. Спомням си, че след третата ми беше смешно. В крайна сметка имах 5 за срока, тъй като редовно ни изпитваха, имахме по 20,30 оценки на срок.

В университета ме скъсаха три пъти общо по два предмета. Не се развълнувах особено и двамата преподаватели бяха странни птици и незнайно как пишеха оценките. Беше ме яд единствено за една 4-ка, защото се бях скъсала от учене, но не се сетих да дам подходящия пример след като развих въпроса устно.

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 15:30 от Tiffany А

# 28
  • Мнения: 2 601
Двойка не съм имала в училище никога, бях брутален зубър, но съм имала официално "Лош 1" в дневника заради подсказване на контролно. Grinning Няколко тройки съм имала и това е било, тежко ги приех, но се напънах и едната тройка по природознание я поправих с 10 шестици. Grinning
В университета по изпити също не съм била късана никога, направо беше въпрос на живот и смърт за мен да си взема изпитите. Joy В крайна сметка от 60+ изпита имам само три 4-ки, останалото са 5-ци и най-много 6-ци.
Поправката наистина е загуба на време. Да учиш цяло лято вместо да се напънеш, докато е време и после да си пей сърце. Simple Smile Естествено, ако се случи въпреки усилията, не е краят на света, ще го вземеш, но е хубаво да се избягва такъв развой на събитията според мен. Simple Smile

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 18:34 от АлисаВСтранатаНаЧудесата

# 29
  • Мнения: 993
Сградостроителство в първи курс. Около 60% имахме 2-ки, другите - 3-ки, общо взето не зависеше от нищо, просто купчинки. Някакво тъпо "отмъщение" на архитекта към Строителния факултет.

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 18:40 от Enter Sandman

# 30
  • Мнения: 331
Не съм имала двойки в университета, една тройка имам по теоретична физика и тя е и най-трудно изкараната ми оценка.

# 31
  • Мнения: 4 883
Изобщо не си помня оценките от университета. Simple Smile)) Били са всякакви.

Първата слаба оценка, за която помня да съм страдала, беше една 4-ка по математика в 5 или 6 клас. Ужасно обичах математиката, беше си ми забавление. По онова време имаше практика да се дават допълнителни задачи към домашното, които са с повишена трудност и са по желание (или поне в моето начално училище 35-то го правеха) и все нямах търпение да стигна до тях. Бях ужасно потресена и разстроена да получа 4 на някакво си контролно. Помня, че след училище не се прибрах вкъщи, а отидох в работата на майка ми да плача. 🤣 След тази покъртителна драма нямам други подобни спомени за оценки.

# 32
  • Мнения: 5
Тройка по висша математика при доц. Митрева в Лесото- беше блян за всички ни. 😂😂🍬🍬

# 33
  • София
  • Мнения: 13 610
В училище имах една "за участие". Имах 7 пълни шестици на контролни по история, но не вдигах ръка сама, а трябваше да участваш. Беше ми много обидно, макар да я поправих и компенсирах.
В универистет имам една от его и любов към нАуката и предмета. По деривати. Видях, че нещо съм объркала едната задача и няма да изкарам сносна оценка и задрасках всичко, за да отида авоматично на поправка за отличен. Laughing
Бях си зубърче. Нямам реални изкарани слаби оценки.

# 34
  • Мнения: 2 601
Егати, бях чувала за шестици за участие (и са ми писали такава), но двойка за невдигане на ръка, за първи път чувам! Joy

# 35
  • София
  • Мнения: 32 104
Ооо, дъщеря ми имаше една луда по биология от 5 до 7 клас, пишеше двойки за Добро утро, добър вечер, без домашно, не участва и каквото й дойде на акъла.

# 36
  • Мнения: 12 192
Винаги има преподаватели, които се правят на интересни. И за съжаление, студентите няма какво особено да направят.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...

Абе, всеки преподавател - с номера си.

Стамболиев, граждански процес? Joy

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 5 798
Три с четири минуса по пеене в основното училище.Още помня как изглеждаше в бележника.

# 38
  • Мнения: 555
Двойки в университети се пишат с лекота и изобщо зависят от много фактори. Аз попаднах случайно в група със елитните колеги, идващи почти всички от специализирани гимназии, и често с успех пълно 6. Някои бяха късани брутално и колежките особено, се разстройваха много. Примери със научен целия учебник наизуст, но без никакво разбиране. И когато преподавателя попита нещо конкретно, се почва урока от началото с точки и запетайки. Еми следва късане. Аз със много по-малко знания, но отвсякъде нещо помнех и си го представях/разбирах това за което ме питат (с изключение на математиката Smiley ).
В гимназията съм получавал слаба оценка примерно за ненаучено стихотворение - всъщност съм го научил и у дома го казвам, като ме вдигнат в час, не искам да рецитирам и казвам че не го знам, и ...двойка.
Най-фрапиращото късане беше по Зоология ( в университета) - единствения предмет за който отивах да получа Отличен, и след като обърках размножаването на малкия метил, преподавателя изобщо не го интересуваше друго и ме скъса. Грабнах аз учебника и го изядох с кориците, ама си викам баш същото няма да ми се падне. Е да, но на поправката бам! същия въпрос. И горе-долу го написах но не стигна за 6. Така че там е и въпрос на шанс, и въпрос при кой изпитващ ще се паднеш, зависи от настроение и манталитет. И тези изяснявания трябва да се включват в подготовката за конкретния изпит.

# 39
  • София
  • Мнения: 32 104
Помня един устен по английски - т.е. два. На единият се набутах при една, която имах за честна и справедлива. Поряза ме с 4 и нещо. На другия отидох при друг преподавател, с когото се разговорихме много приятно на английски -5.5.

# 40
  • София
  • Мнения: 11 040
Две "цафари" имам в университета - по старобългарски и морфология, все при страшилищата на дисциплините. Поправките на магия ги взех - този по старобългарски се смили заради шантавата ми македонска фамилия, която му отправи етимологично предизвикателство и се отплесна😃, а морфологията я взех благодарение на САЩ'94 - професорът беше много "снощен" и минахме метър с асистента. 😂

# 41
  • София
  • Мнения: 13 610
Егати, бях чувала за шестици за участие (и са ми писали такава), но двойка за невдигане на ръка, за първи път чувам! Joy

Не е българско училище. Simple Smile
Имаше си квота (писмени + устно изпитване като те вдигнат специално + участие по твое желание).

# 42
  • Мнения: 555
Колко такива изпити са минати на магия, не се поддават на изчисления. Понякога точния момент да седнеш ти решава всичко. Примерно някой преподавател ядосан от предишните или от друго нещо къса наред. По страхливите колежки, за които и оценката беше важна, направо пропускаха. Толкова случаи знам, че мога да напиша книга. Варианти всякакви. Една малка грешка може да коства всичко, също и поведение, външност, облекло, може да са много по-важни от знанията.

# 43
  • Мнения: 5 716
Най-хубавата ми оценка беше тройка по езикознание - първи курс при страшилището Нела Фонемата. Истинското име на жената отдавна съм забравила, но от целия поток сигурно към 80 процента бяха скъсани, а доста колеги и прекъснаха заради този изпит.

# 44
  • Вестерос
  • Мнения: 32 945
Винаги има преподаватели, които се правят на интересни. И за съжаление, студентите няма какво особено да направят.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...

Абе, всеки преподавател - с номера си.

Стамболиев, граждански процес? Joy
100%, той и цветни дрехи нe харесваше Grinning

Последна редакция: чт, 13 яну 2022, 21:48 от Tiffany А

# 45
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 2 859
Яка тема!

Първата ми двойка беше в 5ти клас. Първи срок, входно ниво по английски. Да, ама аз в простото начално училище, от крайния квартал английски не съм и помирисвала.
Преместена в "елитно централно" училище правим "входни нива" по всичко... И Цветемое-то увисва като прани гащи с двойчица... То нямаше и как иначе. Наваксах бързо, щото съм си умница Joy

В университета първата ми двойка, но не и последната беше по Биостатистика. Е няма такава мъка... Ходих 4 пъти, накрая ми писа 3 по милост... То човек, който разбира от математики не ходи да учи за ветеринар Joy
Тя и преподаватеката беше едно пиянде... И единственото "био" в статистиката бяха примерите със зайци Joy
Разпределете 5 заека в 6 клетки! До днес го помня... Ужас просто...

Иначе като студент бях от тези дето се измъкват м/у капките. Трябваше и да работя, за да се издържам... Въобще - нито работех на 100%, нито учех на 100%, ама някак изкласих, и то без да прекъсна.... А един учебник не съм прочела, така и не се научих да уча с четене. Помнех си от лекциите и все гледах да ходя...
Ех, хубави години бяха...

Другото ми любимо като случка беше Ботаниката... Мъча се нещо, сричам там китки на латински... Един дядо над 70г. беше преподавателя... Вика, колежке, искате ли да завършим положително с минимална оценка?
То докато го асимилирам, че ме пита искам ли 3ка, се препотих, ама минах де... Пусна ме... Stuck Out Tongue Winking Eye

# 46
  • Мнения: 23 983
Абе и аз навремето се бях наслушала на легенди за "Бялата смърт", за "Киро секирата" и прочее "главорези", дето късат наред и без повод, просто защото са гадове. Да де, ама после минах на изпити през тези хора и си бяха много свестни, не са се заяждали за глупости, даже ако нещо не се сещах веднага са подсказвали лекичко...  И имам основно шестици, може и някоя петица при тях. Като цяло като си знае човек не ми се е случвало да ми се заяждат за глупости. Само партийният секретар на факултет "Автоматика" на изпита по "Теория на измерванията" ми зададе десет допълнителни въпроса докато намери нещо, дето не го знам добре,  и с въздишка на облекчение каза "Е, не мога да ви пиша шестица при това положение".  Но пак не е и ставало дума за късане и двойки. 
Та някак не мога да повярвам на колегите, които влачеха изпити до дипломиране чак, как си знаели, ама онези не пускали...

П.П. Съвсем отделен въпрос е,  че всичките тези шестици (и знанията зад тях) всъщност изобщо не са ми били полезни после в работата, а за сметка на това не знаех много други важни неща, но това си е основен кусур на нашето образование.

# 47
  • Мнения: 2 513
Лятото, в което ме приеха студентка, отивам на море с братовчедка ми и 2 нейни колежки,вече за 3 курс, които влачеха висша математика от първи курс. Даже с учебника на плажа бяха. Ако не го вземеха на ликвидация, прекъсваха. Уплаших се къде съм попаднала, бяхме една специалност. Е, още първия семестър видях, това беше най - лесния изпит.

# 48
  • София
  • Мнения: 20 479
Единствената ми тройка беше по химия в седми клас на едно контролно. И най-интересното беше, че бях убедена, че съм се справила добре. Като ми върнаха работата, бях като трясната....!

В университета учех много и не са ме късали.

# 49
  • на село
  • Мнения: 2 527
Това с не късането в университет много зависи от самия университет и времето когато се е учело.
По мое време в техническия, в началото ВМЕИ, че то нямаше някой без да е съсан по нещо, това края на 80- те години на миналия век, началото на 90- те. Сега не знам как е, но и тогава се носиха легенди за ПУ- то, там е пей песен.

# 50
  • Мнения: 23 983
Това с не късането в университет много зависи от самия университет и времето когато се е учело.
По мое време в техническия, в началото ВМЕИ, че то нямаше някой без да е съсан по нещо, това края на 80- те години на миналия век, началото на 90- те. Сега не знам как е, но и тогава се носиха легенди за ПУ- то, там е пей песен.

Точно там съм учила от 1988 до 1993. Ми не съм късана, и то не само аз.
Не съм се и преучвала - имах време и за спорт, и за купони, и за гадже, и за мързел...

# 51
  • на село
  • Мнения: 2 527
Това е хубаво Черна станция, покрай мен нямаше толкова късметлии, имах колеги, които прекъснаха още  първи курс. Пустите математики доста им се опъваха, аз там поне нямах проблем.
Между другото става въпрос за ВМЕИ- Варна.

# 52
  • София
  • Мнения: 20 479
Е, айде сега, ще мерим и университетите ли?!?
Ако някой не учи, ще го скъсат и в НБУ. Ако учи усилено, ще си вземе изпитите.

За мен лично медицината е най-трудната специалност....

# 53
  • София
  • Мнения: 12 433
Първата ми двойка беше във втори клас - по пеене. Да, пишеха бележки и по незначителните предмети по едно време. Но аз си казах всичко за композитора - биография, произведения, знаех си.
После другарката /тогава/ Цветанова ме накара да запея някаква песен - ми аз грача, направо съм музикален инвалид 1 група с придружител. Преди да отворя уста класа се заливаше в смях и аз отказах да пея. Тя ми писа двойка и покани майка ми на среща.
Отиваме двете и др. се вживява как трябвало да пея, кой глас, нотите и т.н. Ако не се справя до 2 седмици ще ме оставела на поправителен. Майка ми/бивша учителка в гимназия/ я гледа и слуша 5 мин. и накрая я посъветва, че не си заслужава да си провали лятото и да тактува с мене до прегракване. Да пише там тройка и да си укроти напъните. Ауууу - възмутихме цялото у-ще с непукизма си. А другарката явно вдяна и ми писа 5 по пеене.
После при следването - аз не исках да следвам изобщо. От 10 кл. работех на хонорар като стюардеса на чартърите. Докато съучениците ми събираха стотинки от закуски аз печелех по 30 -40 $  на полет. След завършване планирах да започна постоянна работа, изкарах изпити и мед. прегледи. Но пък тогава баща ми запецна - искал ме с висшо, трябвало да следвам, как ще съм сервитьорка в самолетите. Бях единствения случай - да се обадят Отгоре и да наредят еди коя си да не я одобрят след проучването.
ОК - възползвах се от желанието му. Кандидатствах във ВТУ, приеха ме история и останах да живея и уча там. Самостоятелен апартамент, достатъчно пари, роднини наблизо - кеф. Още първия семестър се надушихме компанията за  сладък живот.  Имах познат, който държеше на аренда преподавателския бар - сгаджосахме се и си вземах изпитите там. То и даскалите не бяха въздържатели - пиеха като за последно от сутринта. Ами възползвах се - току бутах студ. книжка за заверка или взет изпит.
Изкласих със среден успех - не ми е трябвало повече нито за стипендия, нито за общежитие.
След дипломирането цял трудов стаж изкарах с дипломата за средно и удостоверението от уч. практика.

# 54
  • София
  • Мнения: 20 479
Благородно ти завидях за "сервитьорка в самолетите"!

# 55
  • Мнения: 412
Слаби оценки май никакви не съм имала или ако съм имала, то изобщо не са ме впечатлявали. Обаче пък в университета колко народ трепереше по изпитно време, колко теории за гадни/криви преподаватели...пари в книжката и какви ли не легенди... как пък веднъж не ми се случи? Човек си сяда на задника и си прави труда да си вземе изпита. Другото са оправдания само...

# 56
  • Мнения: 2 601
Колко такива изпити са минати на магия, не се поддават на изчисления. Понякога точния момент да седнеш ти решава всичко. Примерно някой преподавател ядосан от предишните или от друго нещо къса наред. По страхливите колежки, за които и оценката беше важна, направо пропускаха. Толкова случаи знам, че мога да напиша книга. Варианти всякакви. Една малка грешка може да коства всичко, също и поведение, външност, облекло, може да са много по-важни от знанията.
Факт, абсолютно всичко оказва влияние.
Веднъж преди мен на един изпит в университета преподавателят точно скъса една колежка и беше адски ядосан. Аз сядам (последна) и направо вътрешно ми треперят мартинките, че съм следващата с цвайка. Обаче си казах стягай се и при сядането се усмихнах и поздравих учтиво. Бях облечена с ризка с якичка, черен официален панталон, с вързана коса, изобщо примерна отвсякъде. Grinning Първо ми се скара защо сядам последна, после каза снизходително - сигурно понеже не сте искали да се бутате. Grinning И почнахме по въпросите. Знаех си ги, та уверено почнах да говоря, казах същината, изобщо нищо не ме пита и 6. Simple Smile
А най-близо съм била до скъсване по един мега тъп и безполезен предмет. Бях ходила на всички лекции на вещицата- преподавателка, защото много държеше. Бях назубрила и учебника. Обаче изтеглих единствения въпрос от конспекта, за който нямаше почти нищо написано нито в учебника, нито тя беше казала нещо на лекциите... И драма... Почнах да шикалкавя, да комбинирам от съседни въпроси да види,че съм чела, но не мина номерът, искаше да ме къса (като 70% от курса). Обаче асистентката ми се намеси в тоя момент и каза "Ооо, как така, Алиса на всички колоквиуми има шестици, моля Ви, професоре, не може да я скъсаме, просто сега нещо се е объркала" и онази се смили, изпита ме на сума ти неща от конспекта, видя, че съм чела и ми писа 4. Grinning С кеф си излязох от изпита, щях да се самоубия, ако трябваше още веднъж да чета тия простотии...

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 2 791
Като писа Черна станция за легенди, си спомням и нас в ПУ как ни бяха наплашили още в първи курс с Чобанов по езикознание. Макар че си взех изпита от втория път и то просто защото сама се отказах на редовна сесия, изобщо не беше толкова страшен, нито материалът беше толкова тежък.

И понеже на първата страница мернах за АЗЕЛ и знанията от гимназията - на мен точно основата от средното ми помогна много на този изпит.

# 58
  • Мнения: 5 036
В училище не помня добре, май беше математика във втори клас. Помня, че класната, иначе деликатна и кротка жена, толкова се беше разярила на глупостите ми, че чак ми издърпа ушите.
В университета - по езикознание. Асистентката (единствен преподавател ни беше, но не доцент) беше легендарна с късането си във ВТУ, а сега дори името ù не помня... Честно казано, не знам защо се случи, аз самата зациклих ужасно и нищо не можах да кажа. Целият първи семестър ми беше така , за малко да прекъсна, едва изкарах тройки. После се окопитих, осъзнах, че нещата са супер елементарни, и заредих само шестици, взимах и стипендия до последно.
Езикознанието го взех с тройка от третия или четвъртия път и то въпросната ми го даде с такъв маниер, все едно хвърля стотинки на просяк, но вече не ми пукаше точно за нея, знаех си материала и исках да ми се маха от главата.

П.п. сега прехвърлих подробно темата, Нела Фонемата беше тази по езикознание (благодарности на Ева) Grinning Недялка Иванова се казва жената. Не ща да я чувам Grinning

Последна редакция: пт, 14 яну 2022, 09:37 от Нарцùса

# 59
  • Мнения: 10 507
О, Нела фонемата и русата й асистентка Смърфиета- и аз от скъсаните първия път. Satisfied

# 60
  • Мнения: 5 036
О, Нела фонемата и русата й асистентка Смърфиета- и аз от скъсаните първия път. Satisfied
Не ни е преподавала. Не мога да вържа звук с картина.
Сетих се сега за Няголова по руска класическа. И тя много обичаше да къса. Писа ми двойки на редовна и на поправителна, а накрая професорът, който водеше лекциите, ми прекъсна монолога за Достоевски да пита нещо, но не можах да отговоря и затова ми писа петица.

# 61
  • Мнения: 287
Много сладурска тема. Моята първа двойка беше в 4ти клас, по предмета родинознание ли, роден край ли се казваше, забравила съм. Спомням си, че редовната ни преподавателка я нямаше и дойде заместничка, която реши вместо да преподава да изпитва. За лош късмет и аз бях отсъствала по болест преди това и още не знаех какво сме взимали. Това не я накара да прояви милост. Grinning

# 62
  • София
  • Мнения: 20 479
Еее, много кофти. При нас заместниците никога не изпитваха или препитваха и пишеха шестици.

Като по-големи (9-10 клас може би) ни пращаха студенти да си карат стажовете при нас. Имаше един студент по география.....лелеее, още го помня. Всички бяха много симпатични и усмихнати....и най-важното - не ни изпитваха. Накрая само имахме някакъв тест от тях и ни писаха високи оценки на всички.

# 63
  • Мнения: 2 708
Разкажете Вие как сте приели първите си по-слаби оценки, как се мотивирате и т.н...
На мен първият ми изпит беше в чужда държава и тъй като се подготвих добре, дори за секунда не си помислих, че ще ме скъсат. Бях всъщност шокирана. И без това ми беше трудно да свикна да живея сама на ново място, ами и това. Не ме мотивира с нищо. Помогнаха ми другите студенти, които ми дадоха кураж и ми казаха идеи как да си направя лекциите и кои изпити да взема първо, за да направя точките, които ми трябваха итн. Много е важно да се събираш с хора в твоята ситуация, това е моят съвет Hug

# 64
  • Мнения: 1 220
Прословутият Чобанов по Езикознание в ПУ не успя да ме препъне, но Казарева/Козарска (не помня точно името) по Латински ме скъса. Това ми беше първата двойка в университета. Поправката я взех с тройка.
Другата ми двойка беше по Староанглийски - не бях учила изобщо. На поправката ми се падна анализ на изречение, правено на упражнения, и взех изпита с отличен, за огромна моя изненада.

Запомнила съм Чобанов с историята, че някакъв студент записал името му с студентската си книжка като Иванчо Банов Joy

# 65
  • Мнения: 4 883
Запомнила съм Чобанов с историята, че някакъв студент записал името му с студентската си книжка като Иванчо Банов Joy
Simple Smile))))) Трябва да е онзи с темата за Ханко Брат.

# 66
  • София
  • Мнения: 14 512
Или  с тази  за смелия и безумен странстващ рицар Донки Хот Stuck Out Tongue Closed Eyes, или с тази върху "Родна реч" на Рамбо Силек...
Запомнила съм Чобанов с историята, че някакъв студент записал името му с студентската си книжка като Иванчо Банов Joy
Simple Smile))))) Трябва да е онзи с темата за Ханко Брат.

# 67
  • Мнения: 4 327
Я! Grinning
Първи курс, първи семестър двойка по физика. Двойка по физика на мен!!! От яд не отидох на поправката
ИГМ да се чете Излишни глави от математика или Избрани гадости от математиката. Действителност е "Избрани глави от математиката". Отидох пиян на изпита и чистосърдечно попитах дали ще мина само със две задачи. Преподавателят каза не и отидох да се наспя.
Години по-късно ме скъсаха на един друг изпит изцяло по моя вина и пълното ми нежелание да усвоя нещо което смятах за излишно. Само дето там не се пише оценка, а издържал/неиздържал.

# 68
  • Мнения: 1 214
Мисля, че в живота си имах една единствена двойка, нищо, че в момента уча втора магистратура. Получих я в периода 5-7 клас и беше по математика. Там всъщност ми е силата, но не успявах да смогна. Бях най-добра в класа, помагах на всички и моята работа изоставаше. Учителката го знаеше и ми я писа за назидание. Много плаках. 😂

# 69
  • Sofia
  • Мнения: 3 893
В университета не съм имала слаба оценка. Мисля, че и четворки не съм имала, ама то щото факултетът беше ала-бала. Но няма да забравя една двойка по химия в училище. Питаше ме нещо по периодичната таблица и в един момент изпуснах тотално нишката, просто говорех напосоки, а тя не спираше да ме пита. Накрая каза, че просто се опитвала да хване логика в отговорите ми, но не успяла. И други двойки съм имала в училище, но тази само помня. Унизителна история.

# 70
  • Мнения: 1 380
В университета влязох с 3,60 оценка, СУ, приложна математика на трето класиране. Започнахме да учим всичко, което ми беше трудно в училище, вектори, граници, програмиране. До края на първи курс изкарвах 3 и 4 предимно. Май ходих и септември на поправителен. Втората година почнах да уча повече и за изненада за мен, която си мислех едва ли не, че ми  е непостижимо, започнах да изкарвам 5 и 6 предимно. Дори имах предмет, на който почти всички бяха скъсани, а аз изкарах петица. Разликата беше, че упорствах повече Simple Smile. Успех ти желая!

# 71
  • Мнения: 993
Много странно развитие на нещата... Без базовите знания по математика да се засилиш на висшата... Струва ми се невъзможно при достатъчно високи критерии.

# 72
  • Мнения: 23 983
И аз не мога да си го представя как човек прави такъв избор на специалност...

# 73
  • Мнения: 1 380
Винаги съм имала шестици по математика. Предпоследната година учих в Германия, после наваксвах, подготовката ми се обърка. А и последният месец преди изпита прекарах в нощни чатове, за първи път имах достъп до Интернет. Работя си и по специалността Wink

# 74
  • Мнения: 10 462
3 в университета не е като 3 в училище. Ние имахме професор, на когото ако му говориш по учебника, хвърля книжката, нищо не пише и в протокола отбелязва "слаб 2",а това в никакъв случай не е незнание. Но не беше съгласен с професора, писал учебника(тогава по предмета имаше само 1 учебник) и ако си на противното на неговото  мнение следва слаб. Бедата беше, че в учебника всичко беше ясно, а в лекциите на въпросния професор неразбираемо.

В училище е друго, малко по-уеднаквени са критериите.

Последна редакция: чт, 20 яну 2022, 21:30 от Светкавица

# 75
  • Мнения: 4 883
И аз не мога да си го представя как човек прави такъв избор на специалност...
Аз така се записах приложна математика, понеже изобщо не знаех какво искам да уча, за каква професия... Математиката ми се видя най-прост избор, хем идвах от езикова гимназия, но нямах абсолютно никакво влечение към хуманитарните специалности и затова хайде математика. Влязох във ФМИ на първо класиране, не беше това трудното, първата година даже взимах стипендия, но пак усещах, че не се стремя към нищо конкретно. Чак в трети курс реших каква друга професия искам и подадох документи за друг университет. Simple Smile))

Общи условия

Активация на акаунт