Спонтанен аборт/извънматочна бременност - 4

  • 30 355
  • 597
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 2 237
Stefaniya, съжалявам много за това, през което преминаваш.
Групи за подкрепа за съжаление няма.  Преди няколко месеца ми беше попаднала информация за предстояща група за жени с репродуктивни проблеми,  но не знам дали се събраха хора.  А и тези групи трябва да са много добре модерирани от професионалист,  защото иначе често се попада в капана на сравнението,  което не е полезно на никой.
Както се казали другите,  времето помага донякъде.  За мен лично не се забравя болката с времето,  но започваме да я възприемаме по различен начин и свикваме  с нея.
А личния ми опит е, че точния психолог може да помогне много.
Скрит текст:
От първия ми инвитро опит забременях с близнаци.  Изгубихме едното си бебе по време на раждането.  Ако не бяха срещите с психотерапевт,  днес нямаше да съм тук и го казвам напълно сериозно.  За мен беше незаменимо да мога да споделя емоциите си без някой да ги омаловажава в опит да ме накара да се чувствам по-добре.  Беше полезно някой да ме връща в рационалното,  като ми обяснява и че при такава загуба нерационалното мислене също е напълно нормално.  Имаше човек,  който да ми напомня постоянно,  че не аз съм виновна.
Втория ни инвитро опит завърши с извънматочна. Там се затворих много.  Приемах случилото се като операция за заболяване,  а не като загубена бременност.  Отново терапевта ми ми помогна да назова случилото се с истинското му име,  а именно аборт, и да обработя емоциите,  които произтичат от това.
На срещите с психолог дълго време бяхме двамата с мъжа ми,  което страшно много ни помогна, защото се чувствах сама в болката си, а по време на срещите осъзнах,  че различните прояви на скръб при него спрямо моите не означават,  че не скърби.
4 години близо се срещах с психотерапевт.  Минах през много трудни моменти за това време. Но наистина на мен ми помогна и смятам,  че се струва да опиташ ако ти е трудно да се справиш сама с болката.

# 586
  • Варна
  • Мнения: 636
Вече рядко влизам в бгмама, но винаги с уплаха влизам и в тази тема. Моите 2 иМБ са преди 11 и нещо години, когато загубих способността да имам втори дете по естествен път. Отне ми 4 години психически да го преборят това усещане и да направя инвитро опит. Крепеше ме чувството ми за благодарност от това, което имам. Последваха 3 неуспехи и се отказахме преди 6 години. Примирих се, че така е писано и започнах да сии живея Живота! Преди 2 години се случиха 2 случки и решихме да пробваме пак. Подадохме документи и продължих да си живея Живота на макс без да го мисля. На всяка следваща стъпка беше по същия начин - правя я, но нямам никакви очаквания. Знаех, че почна ли да го мисля, ще се срина психически. Миналата 2024 година имам един неуспех май месец. Тази година 2025 през май се роди втората ми дъщеричка. Спи до мен и е на почти 4 месеца. Голямата ми дъщеря ще направи скоро 13, а беше на година и нещо, когато бяха двете ми ИМБ. Живейте си Живота и не го мислете. Успех!

# 587
  • Мнения: 326
И аз вярвам, че за всяко нещо си има време. Просто не е бил момента.

# 588
  • Мнения: 1 436
Хубаво е да разполагаш с лукса, наречен време и да си позволиш да не го мислиш, особено ако вече имаш дете/деца.

# 589
  • Мнения: 195
Благодаря ви! ❤ При нас скоро ще станат 4 години , откакто започнахме опитите. Първата бременност ми беше малко след втората година. Преди това имаше не малко трудности… бяха ми объркали хистология и просто ми съсипаха психиката.. след като забременях и бременноста се оказа кухо яйце… просто не можех да повярвам … отделно точно тогава се бях разболяла от ковид… после след БХ от първо ин витро пак ми беше много кофти, но си казах, че сме много близко… и една година по-късно това….това са 4 години мъка, която не спира… и не знам защо не ни провърви поне малко за да си отдъхнем… толкова много да копнееш да чуеш пулсът на бебето си и накрая то да се окаже в тръбата е ужасно… и то след ин витро…

# 590
  • Мнения: 351
Stefaniya, всичко ще се нареди, вярвам в това!

# 591
  • Мнения: 195
Благодаря ти, Симона. ❤ Колкото и да ме е страх и боли, не мисля да спирам и чакам да мине бързо времето до следващият опит. По-скоро ме притеснява човешкият фактор и факторът “късмет”. Съмнявам се вече във всичко и всеки. Може би е нормално, но трябва да го преодолея и да вярвам в хората, които ме съпровождат по този път. ИМБ често се случва, но когато се случи след ин витро …дойде ми като гръм от ясно небе.

# 592
  • Мнения: 2 237
Всъщност, противно на очакванията на хората, шанса за извънматочна е даже по-голям при инвитро. Ако се трансферира повече от 1 ембрион се увеличава пропорционално.
Това разбира се никак не го прави по-лесно. Както казах моята ИМБ също беше след инвитро и на фона на предишната загуба вече изглеждаше като огромна гавра на съдбата.
Аз лично не вярвам в "точното време" (без да целя да засягам хората, за които това помага). За мен всичко е хаос и нещата не се случват с причина във вселенския смисъл.
Ако има медицински причини се работи за преодоляването им, ако е просто лош късмет остава надеждата, че следващия път няма да изтеглим късата клечка отново. На мен ми помагаше и да изследвам всичко каквото мога, за да знам, че няма причина да не забремея със следващия инвитро опит. До момента, в който това почна да ми пречи, защото живота ми се превърна във върволица от прегледи и изследвания и нищо друго. И тогава отново - психолог.

# 593
  • Мнения: 195
Аз този случай го приемам като изгубена бременност, защото за първи път видях ембрион с пулс.
2402, след това правили ли сте пак опит ин витро?

# 594
  • Варна
  • Мнения: 636
Надявам се поне малко да съм връхната надежда, че чудеса се случват, макар и закъснели Heart дори и да не се вярва в тях. Сигурно предстоят по-прекрасни дни. Успех, момичета! Дори и да е в друг аспект...
Наистина бях загърбила тази ми мечта за второ дете. Безкрайно съм благодарна, че имам тази възможност за втори път. Не си мислете, че щом съм имала едно дете, празнотата от липса на второ в семейството не се е усещала. Всеки път и по всяко време! Особено когато на 20г съм мечтата да са три!

# 595
  • Мнения: 351
Neli___, със сигурност е различно, когато вече имаш дете/деца, но загубата си е загуба при всички случаи, когато детето е чакано и желано.
Даже си мисля, че когато нямаш дете силно копнееш и идиеализираш всичко, но когато имаш също е много трудно, защото вече знаеш колко е хубаво, колко е съкровено и го искаш много по-ясно и осъзнато.
Не сравнявам двете неща, просто има хора, които сами правят аборти на първите си деца, просто защото "не е сега времето" и обратно, има хора с 1-2-3 деца, които страдат безумно от всяка следваща загуба.
Дано всички тези неродени дечица са на едно по-добро място 🙏

# 596
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Neli___, със сигурност е различно, когато вече имаш дете/деца, но загубата си е загуба при всички случаи, когато детето е чакано и желано.


Ох, никак не е различно, все е загуба, която трудно се загърбва...

# 597
  • Мнения: 616
Съгласна съм, че загубата си е загуба без значение дали имаш дете или копнееш за първо. Просто, когато загубата е след първото дете нямаш право да рухнеш, защото трябва да се грижиш за детето си. Моята ИМБ беше, когато дъщеря ми беше на 1.9г, отстраниха ми лявата тръба. След лапароскопската се прибрах и благодарих на Господ, че я хванахме навреме, че съм жива и дъщеря ми няма да остане без майка. 3 месеца по- късно загубих бременност в 9 г.с. тази загуба вече преживях адски тежко, плачех по цели нощи, но през деня слагах усмивка. 6 месеца след това забременях със сина си. Тази година през май родих и третото ни дете. Надежда винаги има, ако човек не се предаде смятам, че ще му се случи това, за което така силно копнее.

Общи условия

Активация на акаунт