НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

  • 23 076
  • 747
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 3 992
Проблемът е, че всяка майка има нужда от увереност, че се справя добре и понякога я гради по доста деструктивен за другите начин, като гледа останалите родители отгоре. Тъпо е, но на всички ни се е случвало поне веднъж да усеща чувство за превъзходство тип "еее аз по-добре се справям с това".
Аз днес на една жена в градинката отговорих по не особено любезен начин, че няма нужда да изтръгва играчката от ръцете на щерка си, защото синът ми си я е познал и е измрънкал. Казах й, че в момента е сравнително спокоен и ако се разиграе ревлива драма ще я вземем, но сега няма нужда. Не й стана много приятно и така или иначе си взе момичето. Но понякога вътре в нас е бурия от хормони и емоции (аз съм в ПМС) и не винаги намирам сили да бъда безкрайно мила и любезна с непознати.

# 541
  • Мнения: 4 924
Не си представям някоя жена да дойде да ми се троска защо съм дърпала чуждите играчки от ръцете на собственото ми дете? Аз бих си замълчала и бих оставила майката да си гледа и възпитава детето по собствените разбирания. 
Или бих казала нещо от рода на "Не се притеснявай, нека си играе с нея". Колкото и да съм хормонална, изобщо не си представям как бих реагирала чак толкова нелюбезно в такава елементарна ситуация. Създаване на проблем, там където го няма.
Аз също бих взела чужда играчка, ако детето се размрънка, и не бих чакала да настане рев.

# 542
  • Мнения: 3 992
А ти що реши, че съм се троснала и съм възпитавала чуждото дете? Първо съм написала доста ясно какво съм казала и второ - възпитавах собственото си дете, че е Ок някой друг да му докосва играчките и да играе с тях.

# 543
  • Мнения: 4 924
Не съм казала, че си възпитавала чуждо дете. Троскането е по повод нелюбезното отношение.
Можеш да възпитаваш детето си в това без да си нелюбезна към непознати хора без особена причина. Аз поне мога, де.
Общо взето съвсем нормална всекидневна ситуация на площадката, в която ти си реагирала хормонално и нелюбезно към друга майка, която пък се е опитвала да възпитава собственото си дете, според нейните разбирания, и която се е почувствала неприятно от незаслуженото към нея отношение.
Направила си от мухата слон, ПМС не е оправдание за грубо отношение без причина.
Можела си по много по-спокоен начин да реагираш и изобщо нямаше да има случка за разказване 😀
Хубаво е направила жената, че си е тръгнала. Понякога няма смисъл.

# 544
  • Мнения: 3 992
Не, тогава не направих, но сега ще направя от мухата слон, защото изключително много ме изнервят хора, които държат да се изходят по даден въпрос, без нито да са присъствали на ситуацията, нито да са вникнали в нея.

Първо хайде да допуснем, че двете с теб имаме различни концепции за това кое е любезно и кое не е. Възможно ли ти е? Това че съм казала, че не съм била особено любезна (което за мен обичайно означава почти непрекъснато усмихната, приветлива и топла към останалите деца на площадката) съвсем не означава, че съм била груба или съм се троскала. Нито в поведението ми, нито в думите ми е имало нешо грозно и невъзпитано.

Явно много имаш нужда да обясниш, че си добър родител и добър човек и то конкретно по-добър от мен. Няма проблем, може и да си. Както сама отбеляза, ти можеш, аз не мога.
И всъщност изобщо не ме интересува нито какво мислиш, нито какво можеш.
Аз се включих, за да подкрепя мнението, че с времето мнението на хората става все по-малко важно и да подкрепя Джинкс. Ти реши че трябва да анализираш някаква ситуация и да обясняваш какво съм направила и какво е трябвало да направя Simple Smile ма хайде няма нужда.

# 545
  • Мнения: 802
Мен пък ме дразнят майките, които просто по дефолт казват на децата си как някоя играчка не е тяхна и не може да си играе с нея (макар и да е захвърлена някъде в ъгъла на площадката). Оставям го да взема чужди (дори и от ръцете на дете) стига да не се разплаче другото дете или да не започнат да се бутат или по-лошо. Започнал е да носи играчка за размяна, дава нея и взема другата, но не винаги другото дете я иска. Гонят се и повреме на това едното забравя за въпросната играчка и драмата е решена.  Обикновено има няколко деца, с които не успяват да се разберат за играчки, те са от тези, които не дават да се доближиш до тяхна собственост. Въобще не гледам коя на кого е. Смятам, че са малки да различават "това е мое". Просто едното играе малко, после я взема следващото. А ако има по-голямо дете той е лепнат за него и въобще не го интересуват играчки.

# 546
  • Мнения: 4 924
Споделяш мнение във форум, нормално е да се коментира по това, което си написала. Ако не искаш да се коментира, може да си записваш в дневник. Не съм била там, затова обсъждам само това, което чета тук. Ти сама казваш, че си била нелюбезна, не съм си го измислила аз.

Явно наистина си била нелюбезна, щом на жената й е станало неприятно за една, пак повтарям, елементарна всекидневна ситуация по площадките. Реално погледнато, нищо не се е случило, според твоето описание, но си реагирала нелюбезно.

Изобщо никъде не твърдя, че съм много добър родител, никога няма да се чуе от мен това 😀
Нито пък колко добър човек съм. Просто изказвам мнението си за дадената ситуация и как бих реагирала. Не казвам, че ти грешно си възпитаваш детето, а аз или другата жена - правилно. Това изобщо не го коментирам. Всеки има собствени разбирания. Единственото, което ми направи впечатление е "нелюбезното".
Просто защото е назаслужено. В някои ситуации и аз бих била нелюбезна (например, ако ти дойдеш да ми говориш нелюбезно без причина) но в тази, така описана, просто не виждам причина.

# 547
  • Мнения: 3 992
Казах, че съм била не особено любезна, а не не любезна. И жената не си тръгна, защото аз съм била груба, а защото не разрешава на дъщеря си да си играе с играчки, които не са нейни.
И аз просто казах, че е ок да гледа играчките на детето ми. Просто докато диалогът се водеше не съм пръскала искри щастие от себе си

# 548
  • Мнения: 4 924
Добре, ти си знаеш, не съм била там, няма да изказвам мнение повече по въпроса 😉
Съгласна съм, че с времето мнението на хората става все по-малко важно, не само във връзка с децата, а като цяло в живота. Всъщност, мен ме интересува мнението само на най-най-близките ми хора, всички останали хич не ме интересуват.

# 549
  • Мнения: 511
Аз пък ще коментирам че не е задължително някое дете да дава играчката на друго дете.
Плюс това не бих допуснала някое дете да вземе от ръцете на моето дете играчката.
Ако попита и е удобно ще дадем дадена играчка
Ако ли не просто деликатно ще откажа.

# 550
  • Мнения: 3 992
Аз смятам, че докато ситуацията не ескалира прекалено много е време да ги оставим сами да се оправят, защото след два месеца като почнат ясла трябва да са научили част от уроците, които се учат на площадката и при общуването с други деца. Там никой няма да седи до главата им и да ги успокоява или да брани играчките им. Психиката узрява през градивна фрустрация.

# 551
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Аз по-скоро исках да споделя, че наблюдавайки другите майки, често се обвинявам за някакви мои грешки, а забравям да оценя успехите. Обвинявам се, че не съм се гримирала и облякла добре, а другите майки са в топ вид или пък, че Борко се тръшка, а другите деца играят спокойно или пък, че съм му дала да яде ябълка по никое време и то пред другите деца. И куп други неща.

Честно казано досега не съм влизала в конфронтации на площадката, но лошото на това е, че понякога пренебрегвам нашите нужди и желания. Например скоро една много напориста майка държеше децата да играят заедно, а нейното беше на 2г. Не знам как реши, че на тази възраст могат да се заиграят. Караше ги да се хванат за ръка, а те гледаха в ступор, накрая им взе ръцете и ги сложи една в друга и ги накара да се разхождат. Те естествено направиха 5 крачки и хукнаха в различни посоки. Не ми беше приятно да пипат Борко и да го карат да прави такива неща, но не казах нищо, защото той нямаше против.

Иначе и аз като Цвети оставям Борко да си взима чужди играчки, особено ако са оставени просто така. Ако има дете наблизо питам дали може да си поиграем с тях. Понякога са ни отказвали и се съобразявам.

danielapetkova, забранила си получаването на лични съобщения и не мога да ти отговоря.

# 552
  • Мнения: 242
Аз мисля като дух. Много се дразня наистина, като някой бърза да покаже, колко е загрижен за другото дете. Не се намесвам, оставям ги сами да се оправят. Но в повечето случаи другата майка се е намесила първа. Та веднъж моя приятелка ми каза, а не мислиш ли, че затова, че ти не се намесваш, а винаги първо е от другата страна, Жорко няма да си мисли, че винаги става на неговата. Но, не,не мисля.

# 553
  • Мнения: 3 992
Джинкс, за тях е полезно да получават понякога различен тип поведение. Това все още не ги обърква, а ги учи. Аз имах сходен проблем с една майка, аз също не влизам в директни конфронтации, до сега не ми се е и налагало. Но има една майка, която изпитва голяма част от границите ми, проблемът е, че аз много я харесвам и уважавам. Знам, че к е трудно и невротичното й поведение е следствие от умората и всичко останало. Но въпреки това не ми е приятно да възпитава сина ми, да му казва какво да прави, какво да пипа, как да играе. И започнах много любезно да отклонявам лека по лека разни неща. Веднъж искаше да го пръска с репалент за комари, казах, че нарочно не му слагам, до сега ме са го хапали на тази площадка. Ей такива неща. И споделих конкретно за тази жена притесненията си с един псохилог, той каза, че е добре са детето да вижда различни типове поведение и че това няма да наруши родителския авторитет й няма да го обърка, а просто му предлага различни реакции в ситуацията.

# 554
  • Мнения: 528
Не бих се включила по темата, но днеска имаше драма в парка обаче при по големите 4-5г.
За момента са много малки за каквото и да е било. Не мисля, че има много голяма разлика и да се намесиш и да не се намесиш, защото до следващия път са забравили.
Разбира се може да ползват и чужди играчки абсолютно не съм против и взимаме и даваме, но мисля, че трябва да прави разлика между свое и чуждо.
Ето едно момче искаше скутера на голямата дъщеря, тя в същия момент го кара и не иска да си го дава. Другото се дере, хвърля по земята бута, удря моята дъщеря. Майката само вика от пейката да не прави така Rolling Eyes
Защо трябва аз да се намесвам в случая. Проблема е изцяло на другата майка, защото детето е научено, че по всякакъв начин трябва да му се угажда и не може да приеме, че му се отказва.
Това като емоция също трябва да се тренира не става от днес за утре.
После ми се обяснява, че удря, защото не му дават скутера. Ама добре длъжна ли е пък да даде ?

Общи условия

Активация на акаунт