НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Леле, Дух, каква нелюбезност... другия път занеси на тази клета женица домашен кекс за покаяние и си удари шамар, за да се накажеш..🤦‍♀️

По въпроса за играчките, аз също го оставям да взема, рядко преценявам, че не трябва, зависи от ситуацията. Постоянно играят с неговата топка, всеки я рита, подхвърля, чак се чудя откъде тази здравина за 3,50 🤷‍♀️ аз не нося мн играчки, не съм фен на това. гледам максимално да сме с 3 играчки тип топка, бутало и балончета, напследък мн иска да правим , като ест той играе малко само с едната, а с останалите другите деца.. Но това беше, когато бяхме с количката, триколката събира далеч далеч по - малко неща. Задължително нося една малка лопатка, мн си я обича, лапа я, ближе я, обърсва с нея пейките, кошовете за боклук, земята и така... 😁

Напоследък повече го водя на вилата, там му е мн интересно, има площадка, където ходят бая деца, а в двора му е мн хуабво. Редовно следи баща ми какво майстори, ходи след него като сянка 😂.

Още не съм пробвала гърнето, честно не ми се занимава, а трябва.

Не съм специалист, но мисля, че е напълно възможно. Ротавирусната ваксина, както показва името и, е срещу вирусни инфекции, а при вас има съмнение за бактериална инфекция, причинена от заразяване с храна. Бързо възстановяване на детенце. Все пак ми се вижда малко прекалено да се дава само кухня до две годинки, а и е нож с две остриета.
Аз в тази връзка исках да попитам можете ли да ми препоръчате курс за готвене и хранене на дете 1-3 години. Малкият е фен на държавната кухня и когато тя не работи все по-често отказва да яде моите манджи или частната кухня, която доставят в нашия район. От готовите пюрета яде само едно заешко и три четири вида каша от бурканче, така че и те не са опция. Все още не му давам всичко от нашата кухня, но се старая да готвя така, че храната да е подходяща за него. Обаче не мога да докарам блудкавата консистенция на държавната манджа , а за някои неща откровено признавам, че лелките в кухнята ги готвят по-вкусно от мен ( боб примерно). Та ми се искаше да се образовам малко да разбера аз ли нещо не правя добре или просто съм си вкарала таралеж в гащите като е свикнал с определена храна.

Ние все още не ходим по площадките и нямаме такива кахъри.
Като го взимам от ясла, го виждам как си играе (най-често сам) с някоя количка за яздене и като излезе през оградата, другите деца му казват ''чаооооо бебеее'' и махат, много са сладки
Е да, малко ми е тъпо, че му казват бебе ама тоо... той е най-малък там и често е с биба, може би заради това. Важното е, че няма драма.
Имаме си близки приятели с батко (януарче нашия набор), който съвсем наскоро, може би 2 месеца, също тръгна на ясла (т.е. градина с яслени групи в техния случай) и там е най-малък и тепърва си намира мястото сред други деца.. с преобладаващ силов метод, хаха ...и вече при нови срещи с нас проявява лека агресия (това е мое, аз седя тук, бутане, такива неща) към Ревльо, но за мен няма проблем, не им се меся. Това е период, през който трябва да минат. Намесих се само веднъж, когато баткото започна да го ръчка доста силно в ребрата с една книжка Просто застанах между тях и физически откъснах достъпа. Баткото спря, а нашето се хили и радва... Е,  на следващата сутрин Ревльо ни би шамари на дежурното гушкане в леглото, но това е то.. така растат децата: гледат и повтарят като маймунки. Аз искам да се докосне до всичко: и добро, и лошо, и само ще предпазвам от създаване на лоши навици. Трябва свобода, трябват и граници. На нас възрастните сякаш ни е по-трудно да определим кое може и кое не и не се разбираме помежду си.

Ние с гърнето сме пълна трагедия. Вчера се изака на пода на килима, точно до гърнето си Нещо не мога да му хвана спатиите. Няма изгледи скоро да почне да ходи осъзнато.

Искам да споделя една статия, която ми направи добро впечатление. Не е по никоя тема, но ако ви се чете, ето: https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/2757-kakvo-tryabva- … -gipenreyter.html

Почнаха да се трупат доста неща и реших, че няма смисъл.
Искам да разкарам и доста дрешки и обувки, но като знам, че пак ще трябва да купувам и се отказвам. Някой неща са направо чисто нови и без проблем бих ги продала. Например едни боси обувки дето са носени 3 пъти. Пък дадохме 60-70лв за тях.

Който е ползвал кошара тип next2me, доволен ли е? С Борко нямахме такава, но сега като знам през какво сме минали, си мисля, че е идеално решение за първите месеци.

Аз използвах , до 6тия месец ми бешв най-добрия приятел , плюс това , че бвше на колелца и през деня я използвах в хола .

До преди месец, Биляна си даваше играчките на всички, даже сама ги носеше на някое дете, но на нея често не ѝ даваха някоя играчка, към която проявяваше интерес. Нямаше драма до скоро. Сега виждам,че започва да се тръшка ако не получи това,което иска. Обяснявам,че играчката е на детето и то не иска да си я даде и това е съвсем нормално, но още сякаш не може да ме разбере. Аз се дразня на деца,които идват и буквално ѝ изтръгват от ръцете каквото държи. Да,знам че са малки, но се дразня. Често премълчавам, но ако е по-голямо дете,което би ме разбрало, му казвам,че това е нейна играчка и тя в момента играе с нея. Скоро обаче имаше драма с дете на нейната възраст, което беше леко агресивно - дърпаше буталката,ръмжеше,буташе я и тя накрая се разплака. Другото дете беше с баба си,тя ни върна играчката и си тръгнаха от площадката.
Иначе Биляна много харесва малко по-големи деца и се лепва за такива, хваща ги за ръчичка,усмихва им се- понякога я приемат,понякога не им е интересна 😁 но не съм допускала,че на някоя майка може да ѝ е неприятно,че Биляна би хванала детето за ръчичка 🤔 изключвам естествено малки бебчета, но тя тях ги наблюдава от разстояние и само ги сочи и казва “бебе”.

И аз естествено нямам нищо против. При нас ситуацията беше, че и двете деца не искаха, но майката им взе ръчичките и почна да ги усуква да се хванат. Те първоначално въобще не разбраха каква е целта, та отне време да им намести пръстчетата в меките ръчички. Не че беше толкова неприятно, колкото абсолютно ненужно. Децата си бяха спокойни сами по себе си и нямаха нужда някой да ги "сприятелява" насила.
Иначе естествено, че даже се радвам като почнат да се гушкат, милват и хващат едно друго.

Симона днес и излязоха резултатите,много по добре са от другите, утре ще отидем при инфекционистката на ги види и да каже как процедираме. Няма и следа от Ешерихията,което е странно. Поне харесва кухнята държавната-пак я записах и си хапва всичко

Аз пък срещам само майки с нормално поведение по площадките (пу-пу) (изключвам една свъхпротективна, която 3 г. дете го пазеше на мини пързалката като все едно е бебе, но мен това не ми пречи, разбира се; само си казвам да не съм такава). Моят мъник там го оставам да се катери и спуска сам, защото е супер безопасна. На стръмните пързалки той самият иска да го държа за ръка.
Притеснява ме обаче поведението му понякога да бута с ръка други деца и там съм неотлъчно до него и го стопирам и обяснявам да не прави така.
Пускате ли ги по пясъчниците? Аз лично предпочитам площадки без пясъчник засега.

Ние много обичаме пясъчниците, той е доволен и си играе дълго, а аз мога да поседна 😆 Иначе съм постоянно след него, защото е фен на катеренето и екстремните спортове, за мой ужас 😅

И аз като Пистачо. Знам, че не е най-хигиеничното място на света, но е единствената възможност да седна.
За съжаление обаче там се случват най-много проблемни ситуации, защото ние носим единствено кофичка и лопатка на площадката. Той обича да хвърля пясък и аз съм все на тръни, да не хвърли върху някое дете. Обяснявам, че мама дава да се прави на прасенце, но да цапа само себе си. Не се получава и мен ми е притеснено, да не хвърли пясък в очите или лицето на някого. Но като цяло го пускам в пясъка.

И аз пускам Борко на пясъчника, той обожава. Мисля да вземем и пясъчник за двора или балкона с покривало против котешки "изненади". На плаж сме го водили 3-4 пъти и много се кефи, но само заради пясъка, до водата не смее да припари, а аз се притеснявах как ще го пускам в студената вода. Реално не мога да го накарам да си намокри краката дори. Иначе държи да му носим вода в кофичката постоянно и с нея се олива без проблем. Явно самото море и вълни го плашат, не знам. ¯\_(ツ)_/¯

Аз нещо не мога да се насладя на втората бременност. Усещам я само в негативен план като изкачвам стълби или трябва да нося Борко. Иначе даже не знам кога съм на преглед пак, липсва предишното (мега-)вълнение и скоро моя мъж ми напомни, че не сме си направили нито една снимка вече с корем. Отсега неглижираме бебе 2. Това донякъде е добре, защото няма реални проблеми, за които да мисля и да ми напомнят, че съм бременна, а всичко си върви гладко засега.

Абсолютно по същия начин сме и ние.  Не  иска да припари до водата  , играе в пясъка и чак на 4тия ден се отпусна да цапка с крачета , но в плиткото и без вълни . Много ми беше странно , че не харесва водата защото кака й от бебе обожава да се кисне в морето

Ъпдейт: Мони остава само на Пробиотик, лекарката потресена,че не е стигнала до Болницата. Ще е да диета още месец. След две седмици правим пак Фецес за бактерията,ако има пак друг Пробиотик. Остава си на държавна кухня, като захранването с млечни храни трябва да плавно. Сред като излязат резултатите ако няма бактерия(Ешерихията) почвам да добавям по 1 лъжица АМ към безлактозното, седмица след това две и така докато почне нацяло само нормално АМ. Поне месец ще е на кухня без алергени,после на нормалната до навършване на две години

Да си призная гнус ме е от откритите пясъчници по площадките. Вече на два пъти намирам котешки подаръци вътре. За щастие малкият е фен на пързалките повече ( учудена съм че не си пада по люлки между другото ).
За плажа и морето - сестра му беше точно така на 1.5г. Не искаше да влиза във водата хич. Чак в последните дни на почивката ни покрай другите деца в компанията се престраши. Това обаче си остана само за това лято , на следващото не можехме да я извадим от водата вече. Ще видим как ще е с Тони тази година.