И тук, с риск да бъда нападната, ще кажа, че и аз бях така. След 6ти, 7ми месец не исках секс. Не исках да се лашкам, люлям, беше си ме страх. Знам, че няма противопоказания за секс, а напротив..., но въпреки всичко не исках да друсаме бебо.
За секса със сигурност мога да кажа, че е период, но като гледам имате други проблеми, които са доста по-сериозни. Става с разговори!
Желание за разговор и от ДВЕТЕ страни.
Сещам се още нещо, което не искам да ви обиди, но има жени, които през бременността са .... непоносими. Тук не говоря само за хормоналните промени, а ще ви дам конкретен пример. Когато моята съквартирантка разра, че е бременна (във втори месец), излизайки на кафе, тя ни молеше да й носим дамската чанта. Лягаше на столовете, опваше се' така сякаш вече е в 9ти месец. Казано по-друг начин - мноого се вживяваше, много мрънкаше. Аз това, аз онова. Като искаше вода, караше нас или приятелят й да и налива, за да не вдига бутилката от литър и половина.
И тъй като споделяте, че проблемите ви са започнали след цремеността, да не би и вашето отношение да се е променило?
В началото бях по раздразнителна да, но тогава още ходих на работа и ми идваше много. Иначе не съм вманиачена в бременноста си, не говоря и само за това.
Не мисля, че се е променило особено моето отношение, явно на него по някакъв начин му влияе това, че ще става татко нямам идея какъв е проблема и как сега се промениха така нещата.