Бърнаут

Бих казала, че зависи какво работи авторката, но всъщност не е съвсем така: чувства се зле - трябва да търси решение. Обикновено, освен мениджмънт на подчинени, комуникация с шефове и т.н., ако има едни огромни суми, които клиенти и/или компанията биха загубили заради нейни решения, нещата стават не толкова лесни като поставяне на граници кой кога да се обажда и т.н.

Мерси на всички за мненията. Сега пуснах един google search за болничен за бърнаут, но май такова животно в България няма. Относно друга работа и дали си заслужава човек да се съгласи на по-ниска заплата. Аз имам общо взето тясна специализация в продължение на почти 20 г. и не са много местата, където биха оценили специфичните ми знания.  За Ръководител отдел, каквато ми е позицията в момента, е като шестица от тотото на някой точно моята квалификация, точно в този момент да му потрябва. Иначе съм сменяла работа през head-hunting с доста добър отскок, но сега ситуацията е друга.   За мениджърско ниво и заплащане, трябва да си дам минимум 6 месеца за търсене, а аз категорично не искам да продължавам по този начин толкова дълго или повече. За изпълнителска позиция мога да търся в по-широк кръг. От една страна си е въпрос на его, от друга - спокойствието ми е най-ценно. Май трябва да се ориентирам в държавния сектор, че и изпълнителското място съвсем не гарантира лежерно ежедневие. Конкретно за работата, не ми се дават прекалено много детайли, но изпуснахме висококвалифицирани дългогодишни кадри, точно по същите причини, по които и аз се глася да кажа баста. С нови хора без достатъчна предишна квалификация и опит в сферата , просто няма на кого да се делегира без аз да участвам активно. Сложността на проектите и сроковете са си същите за по-малко и по-неопитни хора. Аз със сигурност ще поставя директно въпроса на мениджмънта с или-или, защото реално нямам какво да губя, но очаквам сладки приказки, няколко дни отпуска без отместване на срокове и обещания за светлото бъдеще.
Иначе категорично трябва и себе си да променя, защото не за първи път стигам до претоварване. Предполагам навсякъде има такива примери  - товарят се хората, които знаеш, че ще ти свършат работа и се дава по-сложното на някой на който имаш доверие,че ще го направи , както трябва. Така  едни хора са все заляти, докато оценяваните като по-некомпетентни и/или несъдействащи често не се различават по заплатата, но си тръгват навреме.

Няма такова нещо като да ти се полагат 6 месеца болничен за Бърнаут. Може обаче да се отиде при психиатър и да се поговори какви възможности има за лечение и за болнични евентуално. Мобинг на работно място не е Бърнаут. Друго ми идва на ум: задържиш ли се на едно работно място дълго време и някак си става нормално всички да си мислят, че могат всичко да правят с теб. Аз си имах принцип да не се задържам повече от 3-4 години, сега обаче направих много повече и обмислям да се махам, въпреки че няма с какво да се оплача за момента. Но и много промених себе си.

Таф, вероятно няма как да е точно бърнаут диагнозата, но някаква нервна криза все могат да пишат. Ако имаш читав лекар ще те разбере.


Пробвай да се свържеш с рекрютъри, вероятно имаш линкд ин. Аз лично го ползвам от много години и все ми е помагал с подобни контакти.

Аз мисля, че на такова място, каквото си, не си струва да седиш заради отношението. Здравето е преди всичко. На детето ти ще му трябва здрава майка.

Хващате се за думата. Приятелката ми беше болничен с диагноза депресия. Ако ТафТаф иска, ще питам приятелката си и ще й пиша на лични.

Таф, в същото положение съм и аз в момента.
Събирам смелост за... И аз не знам за какво

Ох, много съжалявам, че минавате през това. Аз така бях изтрещяла от преумора, недоспиване, овикване и притискане със срокове, че напуснах  внезапно, хвърлих всичко без предизвестие и загубих много пари. Не съветвам никой да постъпва така.

Бях в това състояние 2 години, буквално си живеех в ада. В моя случай проблема беше отровен шеф  - направо ми съсипа психиката. Не напуснах, защото ми трябваха пари, а бях психически нестабилна, за да започна на ново място. Слава богу, дойде корона вируса, от тогава сме в хоум офис, не виждам колеги и сега съм в перфектно физическо и психическо състояние. Но ми трябваше една година да се възстановя. Бих посъветвала всеки, който има възможност, да не стои в такова състояние на работа  - проблемът от работа се пренася през психиката ти във всички аспекти на живота, вземаш грешни решения или не взимаш никакви. Изобщо толкова време губиш в нервни кризи, че ако парите не са много, просто няма смисъл.
Болничен за бърнаут в България няма - отиваш на психиатър, с него ще обсъдиш диагноза, лечение. Той ще ти даде мисля 14 дни, ако ти трябват повече дни болничен мисля се минава на лекарска комисия.

Напълно те разбирам. В момента съм в подобно положение, но го търпя от 6г. Трябваха ми пари, а сегашната ми работа ми е много добре платена. За съжаление работя нещо, което грам не харесвам, но пък за сметка на това ми плаща добре сметките и успяхме във времето да си купим така желаното жилище.
Сега съм на път да напусна. Обмислям го от години, но все не ми стискаше. Започна, обаче много да ми се отразява на здравето и психиката всичко това и реших, че вече е време за промяна.
Търся си нова работа, но ако до няколко месеца не излезе просто ще напусна. Страх ме е, че ще останем само с 1 доход, но реших, че правя огромен компромис със себе си вече много години и това не е честно спрямо мен. Реших, че ще се водя по интуацията и ще разчитам на това, което тялото ми и психиката ми искат да ми подскажат. Мисля, че съм на правилния път.Много ме притеснява финансовата част, защото тъкмо купихме жилище и трябва да се изплаща, но мъжът ми е зад мен и ме уверява , че временно ще се справим.

А може ли да съдим работодателите си, ако има становище от психиатър, че в следствие на бърнаут, психиката страда?

Добър въпрос. Вече някой правист трябва да се изкаже.
Но как би се доказало това. Трябва да се докаже извънредния труд. Дали е платен.
Неслучайно си има кодекс на труда и нормиран работен ден.

Почти невъзможно, трудно доказуемо.

Не съм юрист, но да кажа: не, не можем да съдим работодателя, това е болест.

Обаче бърнаута е от многото работа и напрежение.
А не трябва ли работодателят да осигурява нормални условия на труд?

MM е в подобна ситуация. Харесва си работата и проекта, но работи 16+ часа на ден. След известно умуване, реши, че през месец май или напуска или ще излезе в неплатена отпуска за няколко месеца. Така ще има време да почине, но в същото време няма да напусне работата си веднага и да постави работодателя си и колегите си в трудна ситуация. Да, има още няколко месеца, когато ще трябва да продължава да работи с такива темпове, но знае, че има "светлина в тунела."

Здравето е преди всичко. НО ако има възможност, човек на висока/отговорна позиция трябва да се опита да даде  достатъчно предизвестие за решението си да напусне или да вземе дълъг неплатен/платен отпуск.