Бърнаут

Кечър, не искам да звуча гадно, но проблема не е в работата и дори да я смениш, скоро може би пак ще си на същия хал. Лошо си ги научила, може би в началото много си искала да направиш добро впечатление и постепенно са свикнали да разчитат на теб за всичко. Трябва да стиснеш зъби и да си начертаеш нови граници. Примерно, започни да не им отговаряш като те търсят на личния телефон и по вайбър, ако питат им кажи, че си имаш задачи и нямаш време да си ровиш в телефона, ако нещо е наистина важно да ползват официалните канали. Първите пъти ще се чувстваш като престъпник, но после ще се изненадаш колко бързо ще ти олекне и колко бързо ще се научат. Задай темпо, което е удобно за теб. Нека се бавят нещата, има си разумни срокове и ако наистина им е важно да стане на секундата, ще си го свършат сами или ще се обърнат към някой друг. Отсей важните задачи и движи по тях. За другото - ако остане време. И не им се обяснявай много. Едно "съжалявам, нямам възможност в момента" в повечето случаи е достатъчно.

Правя го, благодаря ти за съветите.
Но това не ми отнема от психическия стрес, че продължават като конски кухи още по- настървено. Аз не си поппювам вербално, като ме настъпват много, казала съм на всеослушание - charity is over.
Сега съм се запънала. Има 2 крайни срока във вторник. Аз работя по едното, което се прави с дни, ще си го предам и от месеци говоря, че няма пак да поемам другото след напусналите. Уж си го прехвърлиха и оня ден пак нещо не можели, нямали всички достъпи - Кечъра да го направи. И шефа вика - добре. Мислех още в петък да им тегля майните, но ще ги изненадам понеделнишки.
Сега няма да го правя и важно е, спешно е, но не са си подредили нещата. Може 2ч да са овъртайм или да успея в обедната, но никой няма да ми ги плати и няма да го правя. Както на мен всички ми викат за всичко - много искам, ама не мога. Еми и аз не мога.

Мен явно ме товари повече динамиката, играла съм всякакв сценарии, вкл. примера
- Нямам възможност в момента
- But we Neeeed to get it done

- Нямам възможност в момента
- А кога ще имаш - утре

-Нямам възможност за колове, виж го в менюъла
- Не го разбирам там, трябва ти да ми го обясниш

Обикновено ги оставям без отговор и след това се започва директно звънене по скайпа. Понякога затварям. И пак се звъни.
И на другия ден същите разговори, не се отказват. 

Мен това ме мори, затова не съм сигурна дори дали е бърнаут. Реално аз с клиента нямам драма. Изчаквали са ме, застъпвали са се, хвалят ме, работим добре. Нямам го това напрежение. Но другото ме изпива буквално.

Catcher,
Не знам къде работиш, но средата наистина изглежда токсична. Не може да не ти дават глътка въздух. От ръководството ли идва? Защото съм се убедила, че рибата се вмирисва откъм главата.

А дали не те е страх да напуснеш? Страх от неизвестното, дали няма да допуснеш грешка, дали няма да загубиш повече, отколкото ще спечелиш...

Ако е така, гаранция никой не може да ти даде. Моят опит - за малко неща съжалявам в тоя живот, и едното е, че изкарах 7-8 години в една фирмичка, токсични отношения на всички нива, total burnout заради преработване, за никакви пари... терзаех се, ако напусна дали няма да ме мислят за нелоялна, предателка... дали ще си намеря добра работа... бързо намерих нова, беше трагедия, останах там точно 1.5 месеца, но след това отидох в много читава фирма. И се чувствах добре и не спирах да се бия по главата що дремах толкова дълго в онази лоша среда. Та и здравето си разбих.

После се уморих да работя това, което правих до момента (15 г.)... и аз така - срокове, проекти, клиенти... простичко - втори път burnout, без токсична среда... и ето ме - вече горе-долу 2 години на новото поприще, по-спокойно, читава компания, интересна работа, приятни колеги, по-добро заплащане.

Ако имаш спестявания - предизвестие и чао. За месец-два ще си намериш нова работа, но преди това си почини. За да не пренесещ стария багаж на новото място.

Да, от ръкодоството.
Терзанието ми е за следваща работа, да. Нямам никакви скрупули на тоя етап за лоялност.
В началото сегашният ми мениджър ми вменяваше вина, че ако напусна, ще ги прецакам лошо. Една напусна и я освирка публично и буквално.

Аз наистина смятам, че като усетят дръпване, още повече не ти дават въздух, защото така не можеш да си търсиш нормално. Според мен Е стратегия. Така го усещам напоследък. А колегите, с които работим и получават неща от нас, постоянно ме подпитват - и какво мислиш да правиш, и какво мислиш да изполваш като довод. И ако отказвам да си "бъбрим", почват да ми пращат снимки на котки и кученца (имам софт спот за животинки), за да ме всмучат в разговор и да ми зададат същите въпроси. Сигурно като докладват, не знам. 

Реално борбата е да ме накарат да направя проект, който в нормална компания ще мине за six sigma green belt, ама безплатно, извън длъжностната характеристика и на по- ниска длъжност. И без да ми платят извънредните.   Малко като златното прасенце робиня - да го изсмучем и да го държим добре на каишка, да не вземе да мръдне.
Затова обмислям варианта с дългия болничен. Да видим.

Не знам как да ти го кажа деликатно, но ти си просто тухла в стената. С теб и без теб фирмата ще продължи да съществува, но ти имаш някаква много фалшива представа за собствената си значимост и това те саботира постоянно. Симпатична си ми, но мисля, че и малко си падаш драма куйн. Възможно е колегите ти да си отдъхнат всъщност, ако изобщо решиш да напуснеш някога. Погледни се отстрани - дали не си се превърнала във вечно недоволно, мрънкащо същество?

Аз бих спряла да отговарям. И ако звънят по скайп ще затворя - два пъти, три пъти, пет пъти ако трябва, или направо ще ги мютна. Те звънят, защото няма какво друго да направят, освен психическия натиск нямат никакъв друг инструмент, с който да те накарат да им свършиш работата. Изолирай се, фокусирай се върху твоите неща и им покажи, че това (вече) не работи. Нека се напънат малко и си изкарат заплатите.

Аз ще ти го кажа направо, понеже знам, че си мениджър - изказванията ти са типично мениджърски, от неготините.
- да нятакнеш на служителите, че са заменими
- да им кажеш в какво са се превърнали

Всички знаем първото, не страдам от такова чувство, аз искам да бъда отменена. Нещата, които правя, не са велики, но организацията на процесите и текучеството са зле.
Второто - на мен за първи път ми се случва. Но когато имаш много недоволни служители и екипът ти се е извъртял 2 пъти, е редно да се запиташ какъв мениджър си. За мен "ау в какво си се превърнал" е чиста манипулация. Ми да, превърнала съм се. Третираш някого като лайно, в това ще се превърне.

На прима виста тези хора демонстрират поведение на манипулатори и насилници. Има неща, които човек не може със сигурност да опише и покаже, но интуитивно усеща, че не са наред. Самият факт, че са ти насаждали чувство за вина е показателен. Преди много години моят терапевт ми описа чувството за вина така: "човек я изпитва, когато нарушава своите собствени вътрешни правила". И допълни, че от време на време трябва да ги нарушаваме, за да оцелеем.

И какво като ги прецакаш лошо? Отговорност за благополучието на фирмата носят собствениците/ръководството, а не служителите. Затова добрите компании не допускат да станат зависими от един служител. Ти не си отговорна дали компанията ще просперира, дали шефовете ще имат пари за себе си и за служителите. Ти си отговорна за собственото си щаствие, здраве и благополучие

Не се чуди за дългия болничен. Аз така се измъквах. Всъщност, burnout е включен в Международната класификация на заболяванията (https://www.who.int/news/item/28-05-2019-burn-out-an-occupationa … ation-of-diseases), но не като заболяване, а като състояние, което може да доведе до влошаване на здравето. Та взимай смело, почини си, и тогава търси нова работа.

Успех и стискам палци бързо да се измъкнеш от тази отровна ситуация.

Кетчи, може да прочетеш какво съм писала по темата, не ми се повтаря, но бях в подобна ситуация и не издържах.
Та рискувах, напуснах и си намерих друга работа. И съм много по-доволна. Нямах много спестени пари, гледах да икономисвам, взимах за 4 месеца някакви мижави 250 от борсата, другото от бурканбанк.
На третия месец започнах.
Имаш нужда от почивка, ама наистина.
Момичетата ти дават хубави съвети много.
Ако можеш си вземи 2 месеца болнични и през това време да не вземеш да вдигнеш телефона ей.
Почини си, разходи се някъде, помисли какво ще правиш. И си търси работа. Още от сега.
Аз си търсих, но не намерих докато работех. Имах 1-2 интервюта.
Иначе бях толкова изморена, стресирана, че не знам как съм изглеждала.
Вече като напуснах, починах си и светнах, та успях.

Какво ще стане ако спреш да работиш извънработно време? Те плащат ли ти за това впрочем?
На самата работа може да не можеш да търсиш, но като се прибереш, можеш.
И просто спри да работиш извънредно. Имаш ли договор? Имаш. Пише ли там 8 часа? Сигурно пише.

Явно неусетно сам падаш в капана. Амбиция да се докажеш + нескопосано началство до това води. Но и човекът сам си го прави - невъзможността сам да се и ги спре си е 99 % от него. Добре, че не ми е толкова висок прагът на търпението, че да стигна до такъв чак омагьосан кръг като на Кечъра. След няколко резки напомняния и "дърпания на шалтера" нещата си идват на място. На последното работно място нещо почват да ме забъркват в разни какви ли не. Няма да допусна качване на глава, каквото и да ми струва.

Ами, тогава напусни. Толкова време се каниш да го направиш.... и нищо. Само оправдания. Досега три пъти да си беше сменила работата, но не - ти се опитваш да накараш фирмата да се съобразява с теб. Явно няма да се получи, не е ясно кое не разбираш?
И, да, имала съм хора в екипа, които не спират да мрънкат, защото са влезли в някакъв си техен цикъл на недоволство от света, а не защото работата им е била супер много. С поведението си натоварват всички останали в екипа, държейки се грубо и дръпнато. Работиш в голяма фирма, знаеш колко е трудно да махнеш някой директно - наистина съм празнувала когато тези хора нааааай-накрая са решавали да си тръгнат. И познай - на никого не липсват.

Ето това е и моята мотивация сериозно да обмислям споменатия вариант. Да, вече не правя оувъртайм, оставям да се счупят нещата, но така напрежението още расте. Ще се върна и ще прочета пак, благодаря.

Тини, и аз така го усещам. То като цяло работата на мениджмънта донякъде е да те манипулира,че да си седиш на задника, но някои неща ми идват в повече и днес, като го разписах и с помощта на вашите мнения осъзнавам, че по- скоро това ме тормози и изцежда. Постоянно на въртлежката от тук- от там.

Смоук, права си за напускането. Другото - казах вече. Намирам поста ти за манипулативен  и леко уязвяващ, опитваш се да вмениш, че става дума за личен цикъл на недоволство при атришън над 100%. Ако визираш мен и нашия екип, просто си фактологично неправа.
Работейки в голяма фирма, също знам, че когато напускат хора, биват очерняни и че те самите са недоволни от живота хора, че драматизират, абе от един учебник се чете - за да не реши някой, че има кофти мениджмънт и да започне да сече от там. Моля ти се - не падам от луната, отговорих ти от уважение, защото ценя съветите ти, но няма да те убеждавам в нещо си повече. Аз си знам за какво става дума и какво се случва е екипа и компанията. Не съм само аз, просто мен четеш.

Не държа да липсвам на тези хора, понеже го повтаряш за втори път, по каква причина ми е чудно - че на никого не липсват. Взела съм приятелствата с колеги отвън от другия екип, където о чудо... бях спокойна, не ми падаше косата и слабеех без стрес. Когато работех извънредно, ми се даваха компенсации, а не ми казваха- ето, имаш цял петък ВЕЛИКДЕН да си починеш. Стига вече, сама написа в съседната тема, че не би наела човек с бърнаут. Смятам,че и сама можеш да се сетиш какви са ми опасенията встрани от горния наратив на мрънкач, който седи на същата работа. Няма нужда да превръщаме тема за споделяне в диалог служител - мениджър.

Кетч, по-добре вземи болничен за два месеца. Проучи дали може по време на болничен да подадеш и молба за напускане. След изтичане на първия месец. Че да не се връщаш.
Така и ще имаш повече време. После и отпуски ще си ти изплатят.
Ще ти е по-спокойно. Защото при мен макар и стреса бавно да ме напускаше, си оставаше вътрешното напрежение и притеснение за нова работа.
Изчерпана си, токсична среда. Трябва ти нещо ново.
Мен не са ме очерняли. Опитаха се да ме очернят преди да напусна.
Много е сложно и дълго и не ми се пише.
Но като метнах молбата, станаха мазни и мили.
А като не бях там да не казвам колко обаждания получих да се връщам. И признания как сега осъзнават каква работа съм вършила. На което отговорих - благодаря ти, и не само вършех моята, но вършех и на другите работата.

Айде стига с тия клишета за заменяемите. То незаменими няма, но е важно с кого ще ги замениш. Читави опитни служители не се намират толкова лесно.

Може по време на болничен, да. Моето предизвестие е 2 месеца. Проучвам въпроса дали ще успея да взема повече от 2 седмици, само болничен ще ме спаси. Работодател има право да откаже отпуск по принцип. И го прави. Няма да ви казвам колко дни отпуск имам вече. Но като ми го изплатят, ще ми стигне за 2-3 месеца живот.

Аз нямам проблем да съм заменима. Токсичното според мен идва от комбинацията някой да ти натяква, че си заменим, но в същото време елементарни казуси и проблеми винаги да опират до теб и всички да мълчат като з@дници. При мен го няма натякването на работа, да уточня, просто ползвам горния пост, да го напиша, щото това е доста гаден вариант.

На думи и видимо поведение добре се държат- никой не ме обижда, то това оставаше, не ми повишава тон, мазни са и с мен, защото им трябвам в момента. На кота нула сме...отново. За втори път, а съм там само от година.
Все ми е тая дали ще ме очернят. Всички ме знаят като работлив, отзивчив човек, с когото е лесно да се работи. Хората не са слепи и си правят сметката защо някой такъв би станал кисел и еди- какъв си. В личен план съм добре и по- скоро ме притеснява, че с проблемите на работа натоварвам близките, отколкото, че мениджърът, третиращ ме като роб, може да се натовари от цялото недоволство или хората, които просто искат да ме използват.
И мен ще искат да ме мачнат, ако извадя късмета да намеря нещо читаво, казаха ми - ти да не вземеш в идните 2 месеца да приемеш нова работа.