Тема 9 - Февруарски мами 2022 г. 🤰

Честита радост, на всички, които вече са родили и успех, на всички, на които им предстои.
Аз напускам групичката и оставам само в януарската, защо моето щастие е родено тогава. Радвам се, че изкарахме едни 9 месеца в хармония и споделяне.
Успех и дано от тези деца сътворим едни добри хора!

Мимченце, ти си герой! Важното е, че и двете сте добре и дано по-скоро сте си вкъщи!

Честити Владимир и Ивон! Да са здрави и много усмихнати!

За момичетата, които се притесняват, че нямат никакви индикации - според мен това изобщо не е показателно. При някои в деня, в който заимаш и раждаш Аз като човек със сумати индикации дето ме скъсват контракции, болки в таза и каквото се сетиш и от 3-4 дена ужасно ме болят кръст, гръб и прочее - все още не съм зараждала, така че явно нито едното е определящо, нито другото. За сметка на това виждам, че при някои от вас, както няма нищо и изведнъж за няколко часа раждат.
Днес съм вече в 38 г.с. и съм на преглед за разкритие и ще ви кажа с всички тези контракции и чудо дали има нещо. Ако и там излезе, че грам не мисли да се показва скоро, значи съвсем не е показателно (а аз съм така поне от 1 месец)

Момичета, изтекоха ми водите и имах кръв по превръзката сутринта. Сега бях в болницата, на тонове. Пратиха ме вкъщи да чакам за контракции и казаха ако не започне до 24ч, ще предизвикват. Стиснете палци

Успех, Ади!
Дано всичко мине леко и по-малко болезнено!

Поста стана доста дълъг, предварително предупреждавам.
Вече минаха две седмици от моето раждане, та е време да разкажа и аз как беше при мен. Не е нещо кой знае какво, но може и да е полезно на някоя от вас.
  Приеха ме на 25.01 какво си следва тонове, изследвания, ковид тест и кардиолог. Настаниха ме следобед и си почивах. Както бях казаха точно тогава бях захапала седалищен нерв и бая си ме мъчеше. Вечерта не можах да спя не заради притеснение ами заради болката (след секциото не ме болеше и до сега нямам проблем)... Дойде 7 часа и ме повикаха за клизма, реших че после ще си се върна в стаята ама уви, само писах на моя приятел "Тръгвам" и това беше като имах предвид за клизмата, а не на операция. Та клизмата за мен беше най не толкова гадното нещо както си мислех, пък и санитарката или там каквато беше ми говореше и си мина бърдо. Та мериха пак тоновете на бебето и си чакам аз да дойде 8 и 30. Мислех си да отида до стаята си все пак да предупредя, че влизам в операция, ама имаше една лелка при мен и нямаше как
В операционната беше малък кошмар. Лягам си на масата и 6 жени и 1 мъж започват едновременно да правят нещо и да ми казват "опъни ръката", "разтвори краката да сложим катетър" и ей такива...аз само си въртя главата и се опитвам да се концентрирам. Беше си суматоха, лекаря каза "щом всички говорят всичко е наред, ако млъкнем не е добре положението.." ъъъ бях в ступор. Дойде и АГ готов да действа ама анестезиоложката милата я няма и я чакаме. Катетъра се усещаше ужасно и исках да идва тази жена и да заспивам, че беше адски некомфортно. Дойде де, сложи ми маската и това беше. Събудиха ме още на масата, за да се преместя на леглото...ами сигурно се проснах като тюлен, все пак усещах болката адски силно и бях все още упоена. Тръгнаха да ме карат към стаята и само ми викаха по име да не заспивам, малко си ги псувах на ум, исках да си поспя малко. Първия час въобще не знам как мина, болеше ме доста, опитвах се да не заспивам и исках да звънна да кажа вече добрата новина. Питах бебето как е, казаха че всичко е наред и толкова...дойде една жена сложи ми гривната с данните за бебето и замина, да бе ама на тази ръка някакви апарати за кръвно, пък аз искам да видя, абе с 300 зора си я надигнах и видях вече теглото, часа и сантиметрите. Поисках си телефона и звъннах. Казаха ми, че звуча на умиране по телефона Докато ме пусне упойката си болеше доста, когато ме пусна беше поносимо. Исках си обезболяващи, въобще не съм се правила на смела. Честно казано болката наистина се забравя, особено като ми донесоха към обяд бебето да го видя
Цял ден си лежах и идваха някакви акушерки да ми слагат банки, и до сега не знам какво да ми вливали.
Към 5 следобед почна да се стъмва в стаята и реших, че ще ставам да си светвам ами успях да седна на леглото, ама да стана не успях. Тъкмо дойдоха акушерките, изправих се, направих няколко малки крачки и пак в леглото. Ами какво да ви кажа, мислех, че имам висок праг на болка ама явно не е толкова висок защото като се изправих, беше тегаво усещане. Не ми стана лошо, или да ми се замае главата. На следващият ден, по обяд дойдоха да ми кажат, че ще ми носят бебето следобяд...аз седях и гледах като крава. Тея хора как си го мислят, аз до сега ставах 2 пъти само и за малко. Абе намерих сили, сложих свещичка Профенид и ми дойде силата или по друг начин казано, спря да ме боли толкова. Влязох си като пич, изкъпах си се, оправих се и си чаках бебето. От следобед до другата сутрин не съм спала нито минута. Имахме си тежка първа вечер заедно...рев и чудо, не иска да суче, зърна слагах, махах, абе не беше хубаво. На другият ден я взеха за тоалет и я върнаха спяща...е няма такова блаженство да поспиш 3 часа. Та по-късно дойде АГ да ми смени превръзката, каза, че вече мога да се къпя....аз вече го свърших това ама как да му кажа
Имахме си и жълтеница, преди изписването и направиха една процедура и си се прибрахме у дома.
Съветите ми са, бях казала за раждащите с пълна упойка да си носят лукчета, защото после дразни на гърлото, а да кашляш не е добре.
Аз исках да съм сама в стая, което си беше грешка. Не е хубаво да си сам и то в такъв момент особено ако ви е за първи път.
Вземете си Профенид, няма такова облекчение. Аз ги ползвах още 2 дена след изписването.
Наистина е вярно, че всичко лошо се забравя когато си видиш бебето!

Оули, значи сме в абсолютно една и съща ситуация с теб. И аз днес съм за разкритие и ако няма никакво, значи тези контракции нищо не вършат, освен да ми е гадно. А това да имаш постоянно някакви индикации е много гадно, защото всеки път се чудиш идва ли момента и се радваш, пък накрая нищо. Вчера отново имах контракции, но този път силни и чести, боляха и не можех да си стоя на краката от тях. Но не мога да тръгна напразно към болницата и легнах, за да видя дали ще се увеличат. Е да, ама както съм легнала, така и съм заспала, тоест те са се успокоили тези контракции и пак си останах с фалшивата радост и мечти, че ще съм в болницата с бебе на другия ден. И така всяка вечер са все по-силни тези контракции, така че дано скоро дойде момента.

Адриана, успех! Най-накрая ти се случва. В България те оставят в болницата с изтекли води, странно процедират при вас.

Адриана, успех!Видя ли как си се случват нещата, когато им е времето 😘
Скоро чакаме да се похвалиш с лесно и безпроблемно раждане и едно пухкаво бебче ❤

Пратиха си ме вкъщи, трябва да се чакат контракции. Още не е тръгнало раждане.

Ох да, много е досадно. Аз ставам по 100 пъти на вечер да пишкам и всеки път едва се надигам, боли ме тазовото дъно, едва стигам до тоалетна и всяко ставане очаквам или да се пльоснат вече едни води на земята или поне по превръзката да видя тапа Уви...няма нито едно от двете и както ти казваш е много натоварващо с тези постоянни болки само да се чуди човек "Това сега раждането ли е". Зачудих се може ли с толкова силни контракции в последните 2 месеца човек да няма никакво разкритие...ама сигурно може, няма да се учудя.

Ади, успех!!! Стискам всички палци!

И аз родих януари, но вече тук съм си свикнала и не искам да се местя. 🤷🏻♀❤

Мимче, тежко е било, обаче резултата е важен. Наистина добре че са предприели мерки навреме❤

Нинче, супер история😁❤❤

И аз съм от януарските, нали родих на 31.01, но си оставам тук, свикнах си с вас! 💖

Ади, успех и дано скоро да се роди бебчето!

Е то е ясно, че ще се остава тук.

Ади, мен нали ме приеха в болницата с изтичащи води, и също нямах някакви други индикации до вечерта, че ще се ражда.. та да ти кажа, ако имаш такава голяма кръгла топка за подрусване — доста подпомага слизането на бебенцето надолу и съответно започването на раждането.
Ще тръгне бебка..