Египет /Тема 12/

Ние пътувахме по програмата на Абакс, Египет от А до Я. Ексурозовод там ни беше едно младо момче, Сергей, от което останахме много доволни – знаещо и разказващо увлекателно. Това ми беше първата организирана екскурзия и това, което не ми допадна, но не по вина на организаторите, а поради естеството на самото пътуване е, че времето е малко и не ми стигна да разгледам всичко като хората, където и да отидехме. Очевидно Египет е нужно да се посети повече от веднъж. При пристигането ни в Кайро, по програма трябваше да посетим музея там, но тъй като на другия ден, до обяд, трябваше да напуснем хотела и само с разглеждане на пирамидите нямаше да можем да запълним целия ден до вечерта, когато трябваше да се качим на влака за Асуан, оставиха пирамидите и музея за следващия ден. Съответно и при пирамидите нямаше достатъчно време и в музея успяхме да разгледаме сигурно едни 20 % от всичко изложено там.

Кайро поразгледахме от прозорците на автобуса. Огромен град, впечатляващ с размерите си,претъпкан град, прашен, град, в който страшно много се строи в момента, в който може да се види доста мизерия, но и красоти.





Съжалявам, че не успяхме да се разходим пеша из него и да посетим и други забележителности освен пирамидите и музея. В Кайро бяхме настанени в Movenpick Hotel – голяма площ, зеленина, чисто, услужлив персонал. Ние бяхме трима, а апартамента беше приготвен като за двама. Когато споменах на служител този факт, веднага се организираха и донесоха още едно легло за сина ми, оставиха и още 3 бутилки с вода към двете, които вече бяха в стаята. Кафето сутрин, което се предлага безплатно в ресторанта, не струва. 😊 По-добре си вземете чай. Аз специално бях изненадана от храната и колко вкусно ми беше всичко, което опитах и в хотела, а и на всички останали места, на които се хранихме. В едно заведение (Chicken§Ribs), в мола в Кайро, в което седнахме да обядваме първия ден, ядох най-голямото шоколадово суфле със страхотен сметанов сладолед. 😊 Храната, която поръчахме беше много вкусна, а порциите огромни. Това, което не знаех е, че цените в менюто са без включен ДДС. То може и да си го е писало някъде, но човек като си е свикнал с нещо си го приема за меродавано за навсякъде. 😊

Влака до Асуан не бих си го причинила втори път. Пътувала съм със спален влак и преди, и знам, че за другите може и да е спален, но и за мен, но го приех като вид приключение. Оказа се, че не съм замесена от чак таквоз приключенско тесто. 😊 В този влак освен, че не спах, през цялото време имах чувството, че нещо ще се случи и или ще дерайлира, или нещо ще се счупи и няма да продължим. Да не говорим , че докато се мъчех да заспя се чудех, този дето кара влака, дали не се учи точно в този момент да го управлява. 😊😊 Сега ми е забавно, но през онази нощ хич не ми беше. Та следващия път, когато отида, мисля да ползвам вътрешния полет Кайро-Асуан.

Круизът по Нил – страхотен! Иска ми се да направя 7 дневен такъв по Нил само. Плавахме на Jaz Crown Jubilee – хубава кораб, просторни каюти (на нас ни беше малко тесничко, но за двама души са идеални). Усещането да седиш на палубата, да гледаш реката и да се носиш по нея за мен беше един път.  Всичко е идеално организирано на кораба. Срещу заплащане имаше хубаво, силно еспресо. За моя приятна изненада нямаше комари, но може би още им е било студено. 😊 Бях се запасила с всякакви мазила и машинка за включване в контакта имахме. Не се разминах без ухапвне де, но чак последната вечер в Хургада ми се случи случката.

Долината на царете – няма много време (отново) за обикаляне. Както е писано и преди - имаш право да посетиш 3 гробници с платените билети. Аз посетих само тази на Рамзес I от вече платените, а си доплатих за тази на Тутанкамон – 300 EGP и на Сети I – 1000 паунда. За мен специално гробницата на Тутанкамон е малко  - много шум за почти нищо. Да, мумията му е вътре и може да се види, но освен нея виждаш само една изрисувана камера и един каменен ковчег и толкова. Другите две гробници хем са по-големи, хем и по-богато изрисувани. От там си закупихме (и след това забравихме в автобуса и много ме е яд) едно албумче с диск и снимки от гробниците, както и исторически снимки от мястото. И в музея в Кайро, и в гробниците разрешаваха да се снима с фотоапарат без светкавица, и без допълнително заплащане.

Всяко едно едно място, което посетихме си заслужаваше отделеното време. От допълнителните екскурзии се бяхме записали за Абу Симбел само и не съжалих и за секунда нито за ранното ставане, нито за дългия път. На връщане ни спряха на едно място в пустинята, където можеше да се види мираж. От там си взех и малко пясък от Сахара, като сувенир. 😊Другото, което ме впечатли там, е как култивират пустинята – карат вода от Нил по построени канали и отглеждат пшеница там. Пшеница в пустинята.


Естествено имахме спирки във фабрики за папирус, алабастър и масла, което за мен е губене на време, но не пречи да съжалявам, че не си купих папирус и масло от лотус, което ухае невероятно. Съжалявам и че не влязох в Хеопсовата пирамида (струва 400 EGP) , но...следващия път. 😊 За следващия път остана и посещението на Нубийското селище. Така ми се искаше да си направя рисунка с къна.

В Хургада бяхме в Джаз Аквамарин – разположен на голяма площ, много басейни, много зеленина, красота и чистота. Част от басейните са отопляеми, но шезлонгите около тях винаги са заети. Морето пред хотела представлява една доста широка и доста плитка лагуна, много много навътре...Към 10 и малко водата ми беше до глезените, към 13 часа още повече се беше дръпнала и на места, доста навътре от брега, се бяха образували малки островчета от пясък. Така и не отидох до място, където водата е достатъчно дълбока, за да плувам. Следобяда, към 5 морето беше придошло и водата в лагуната ми стигаше до малко над коляното и беше топла като чай. 😊 Хубаво е да се носят водни обувки, защото видях, че има морски таралежи, а и корали има навътре. Успях да заснема над водата един розовеещ.
Малко снимки от хотела и морето пред него:










Ние си обяхме обменили от тук 5000 EGP(в Египет може да се внесе до 5000 EGP на човек)  и там купихме още 2000. Носихме и долари, но пазарувахме с тях съвсем накрая, когато свършиха паундите. Търговията не спира и е навсякъде. Дори докато пътувахме от Едфу към Луксор ни настигна една лодка с двама египтяни, кото успяха да продадат неща хвърляки ги от лодката на палубата на кораба. Аз не съм човек за пазарите в Египет. Първо, че трудно отказвам и второ, че хич не умея и не ми харесва да се пазаря. Повечето места ги минах с полунаведена глава, уж, за да не ми предлагат всякакви неща, но не помогна особено.  На пазара в Луксор обаче се престраших и се наврях в един магазин, за да си купя гълъбия.