Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 982
  • 460
  •   1
Отговори
# 135
  • España
  • Мнения: 355
Верен е разбира се. Dahlia, давай нова загадка.

# 136
  • Варна
  • Мнения: 2 468
" Къщите изглеждат някак нестабилни в жегата, ъглите им сякаш трептят в маранята. Моравите са жълти – тревата не само е спряла да расте, но е изсъхнала и умира и се оголват големи петна като рани. И преди летата са били горещи, но не и като сегашното – седмици жега и пек, изгарящи рекордни температури. Вестниците не спират да публикуват снимки на напукани магистрали, на яйца, които се пържат върху капаците на колите. Преди няколко седмици метеоролозите предсказаха малко захлаждане, но то така и не дойде. Дойде само още повече слънце. Нервите на хората са на ръба, готови са да избухнат за нищо. Е. едва се държи, но вътрешният ѝ свят е пълна противоположност на външния. С всеки изминал ден изгарящата жега вътре в нея се трансформира в точно обратното – завръща се ледената хватка на страха. Едни и същи мисли я държат будна през нощта, заедно с тях провежда и стратегиите за контрол – тичане, непрекъснати упражнения. Последните няколко седмици си налага още по-голяма преса – по-ранни спринтове, по-дълги маршрути, тайни маршрути. Самобичуване – така го нарича Е.
Защото брат ѝ спомена, че баща им се обадил…

# 137
  • София
  • Мнения: 910
Убежището на Сара Пиърс може би.. Не съм много сигурна , но нея ми напомня.

# 138
  • Варна
  • Мнения: 2 468
Верен отговор - ти си, Ellie_0001

# 139
  • София
  • Мнения: 910
Високата фигура на стройния младеж, с тясна черна дреха и проста шапка, опасана с буйни къдрици, можеше да бъде видяна навсякъде; той крачеше с внушителна стойка и походка, и сякаш властваше над всичко наоколо като всемогъщия дух на вятъра. Понякога силуетът му изникваше величествено на фона на небето, върху някое тънко като конец скеле, надвиснало над пропасти от лазур вляво и вдясно, а отпред и отзад — подобен на скелет строеж на незавършен замък, прорязан от арки и масивни греди, разделящи огромните зали, помежду им със зеещи бездни, от които на някое селянче би му се извил свят. Тук владетелят крачеше безстрашно, както орелът кръжи, увиснал с разперени криле във въздуха над гнездото си. Строгите му смугли слуги често извръщаха подир него изпълнен с възхищение взор, когато скокнеше като млад елф от една тясна издатина на друга и закрачеше по клатушкащите се талпи, гордо изпъчен, сякаш прекосява тронната зала на ....... Друг път ще го видят да стърчи една глава над подчинените си, скупчени над недовършен ров за основите на нов градеж, внимателно наблюдава как полагат барут, за да взривят скалата отдолу, а когато приготовленията за адското дело свършат, лично дава заповед за оттегляне с плътния си, заразителен глас и си тръгва последен; веднъж щом изригне раздиращият небесата гръм от каменната си гробница и разтърси близки и далечни хълмове и равнини, пръв надава триумфалния вик „Ура!“, който полека-лека се извисява над заглъхващия в тътнещо ехо грохот на земетръса.

# 140
  • София
  • Мнения: 910
Пускам жокер : Авторът е жена.

Клисарят се подчини и с лампа в ръка безшумно ни поведе под величествения купол, чийто висок покрив не се виждаше в плътния мрак, обгърнал катедралата. От органа се изплъзна тих звук. Заглъхна, подире му последваха други и скоро Моцартов реквием изпълни, със смиряваща строгост, необятната непрогледна празнота. Спрях се да послушам музиката. Лейди Сиймор сграбчи ръката ми и ме помъкна безмълвно. Спряхме пред вратата, която води към погребалната крипта на рода Уелзли. Водачът ни похлопа; отвориха ни и ние влязохме. В покоите на смъртта горяха множество лампи, но с мъждив, безцветен пламък, сякаш ненавиждаха въздуха, който ги разпалваше. Сводестите стени се открояваха съвсем ясно. Изглеждаха тъмни и влажни, но не слизести.

# 141
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Жена ... тъкмо щях да кажа Устоите на земята ...

# 142
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 200
чела съм The Pillars of the Earth само на английски, но не ми прилича на нея.
Sad

# 143
  • София
  • Мнения: 910
Не е нито едно от двете предположения. Авторката е родена в Англия, много  е популярна.

Цялата постеля — великолепната завивка, фините батистени чаршафи, всичко — бе потънала в безпорядък. Насред тях, проснат по гръб и неспокойно заровил лице в огромната възглавница от бяло кадифе, лежеше благородният ми пациент. Бе заспал, дишаше тежко, плътно стиснал зъби, устните му пораздалечени, ноздрите му яростно се разширяваха и свиваха, като дишаше, челото му мрачно навъсено, страните му покрити с гъста нервна руменина, а пищните му, но разбъркани къдрици бяха разпилени по слепоочията и челото му. Отначало се подвоумих дали да го будя, но херцогинята забеляза колебанието ми и дръзна да се доближи. Дълго го съзерцава, сетне се приведе над него със стон на любов и непоносима болка, сключи ръце около врата му и със страстна нежност зацелува страните и устните му. Той мигом се събуди. Всъщност очите му тъй внезапно се разтвориха, че се запитах дали действително е спял.

# 144
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Не ще да е и Дж.К. Ролинг ...

# 145
  • София
  • Мнения: 910
Не,  родена е доооста по-назад във времето, не е съвременна авторка.

# 146
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 200
тоя благороден пациент в тия фини батистени чаршафи...

щях да кажа Джейн Остин или сестрите Бронте, но пусто не харесвах тези романи и не съм ги чела...

# 147
  • София, България
  • Мнения: 2 234
аз съм ги чела ... но не ми напомня на тях нещо ...

# 148
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 200
чели сме само откъси в часовете по английска литература.
може и да греша, но натам ме дръпна балгородника. Simple Smile

# 149
  • София
  • Мнения: 910
st. Dobri мнооого си близо . Едното от двете ти предположения е вярно.

Общи условия

Активация на акаунт