Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 639
  • 460
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 41 696
Ето, мисля, че не е много трудна:

# 196
  • Мнения: 3 301
"Шифърът на Леонардо".

# 197
  • Мнения: 41 696
Точно тя е Blush Напоследък мислех да я препрочета, затова се сетих за нея.

# 198
  • Мнения: 3 301
Чета я сега, така че се извинявам, ако не е най-добре подбраната част.

"Усетих докосването на една ръка, която знаех, че не е нито нейната, нито Пеготината, и се изправих на крака до кревата. Беше ръката на мистър Мърдстоун, която той държеше върху моята, докато казваше:
   — Какво е това? Клара, любов моя, нима си забравила? Твърдост, мила моя!
   — Много съжалявам, Едуард — каза майка ми. — Така желаех да съм добра, но ми е много мъчно.
   — Така ли? — отвърна той. — Още отсега ли трябва да чувам подобно нещо, Клара?
   — Казвам, че е много жестоко да ме тревожат сега — отвърна майка ми, като нацупи устни. — Наистина е жестоко, нали?
   Той я привлече към себе си, пошепна нещо на ухото й и я целуна. И когато видях как майка ми склони глава на рамото му и ръката й докосна врата му, разбрах, че той може да оформя гъвкавия й характер, както си желае. А тогава знаех също тъй, както знам и сега, че той действително го вършеше."

# 199
  • София
  • Мнения: 8 656
Дейвид Копърфийлд?

# 200
  • Мнения: 3 301
Точно така. Simple Smile

# 201
  • София
  • Мнения: 8 656
"Еванджелин се събуди преди изгрев-слънце, когато на четвъртия етаж беше тихо и тъмно. Без да вдига шум, за да не събуди сестрите, които се бяха молили през нощта, тя взе обувките, чорапите и полата си и се запъти боса към общата тоалетна. Облече се набързо, все още сънена, без да се види в огледалото. От прозорчето на банята тя огледа земите на манастира, потънали в предутринна мъгла. Необятният заснежен двор се простираше чак до реката, където гъста редица голи дървеса обрамчваха Хъдсън. Манастирът „Света Роза“ беше кацнал кой знае как близо до речния бряг, толкова близо, че на дневната светлина имаше сякаш два манастира — единият на сушата, а другият се полюляваше леко във водата, като първият се разгъваше във втория — илюзия, която лете се разпръсваше от лодките, а зиме — от острите ледени късове. Еванджелин наблюдаваше как тече реката — широка черна ивица на фона на чистия бял сняг. След малко утрото щеше да позлати водата със слънчевите си лъчи."

# 202
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Женски манастир, хм ... Нищо не ми говори ....
А Дейвид Копърфилд съм го чела, обаче освен Пеготината ... нищо друго не ми проговори. А и от него нямаше да се сетя ... много съм зле

# 203
  • София
  • Мнения: 1 759
Ангелология ?
"сестра Еванджелин е 23-годишна монахиня в манастира „Св. Роза“
По това реших, че е тя.  От два дни й се каня да я започна, препоръча ми я колежка.

# 204
  • София
  • Мнения: 8 656
Браво, Алекс. Позна. "Ангелология" от Даниел Трусони.

# 205
  • София
  • Мнения: 1 759
 Искаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.
Имам спомени за някои особени събития, които, според мен, не е възможно да са се случили. Вероятно съм ги сънувала, но в моята съкровищница със спомени има една ясна картина как съм се свила в скута на Муи Цаи и суча от гърдите й. Сълзи се стичат по тъжното й лице и калят върху косата ми. Естествено, нищо такова не е възможно да се е случило, но яснотата на тези образи често ме смущава.  

# 206
  • Мнения: 452
 Искаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.
Имам спомени за някои особени събития, които, според мен, не е възможно да са се случили. Вероятно съм ги сънувала, но в моята съкровищница със спомени има една ясна картина как съм се свила в скута на Муи Цаи и суча от гърдите й. Сълзи се стичат по тъжното й лице и калят върху косата ми. Естествено, нищо такова не е възможно да се е случило, но яснотата на тези образи често ме смущава.  


Рани Маника “Оризовата майка”?

# 207
  • София
  • Мнения: 1 759
Да, Оризовата майка е Simple Smile

# 208
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Диавена, ти си на ред Wink

# 209
  • Мнения: 452
Ако може някой да пусне вместо мен Simple Smile благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт