Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 497
  • 460
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 2 912
Вече я намерих и започнах да я чета АРТЕМИС Simple Smile. Всъщност и аз прочетох  "МЕТРО" покрай синът ми. Явно е била популярна сред младежите.
Пускам следващата книга.
"- Пусто опустяло! – възкликвам.
„Пусто опустяло“? Това ли е обичайният ми начин да изразявам изненада? Е, предполагам, че върши работа. Но бих очаквал нещо не толкова петдесетарско. Що за странен хахо съм аз?
Завъртам колелото на три пълни оборота и чувам щракване. Капакът на люка увисва надолу и открива пътя. Виси на яката си панта. Аз съм свободен!
В известен смисъл.
Оттатък люка има само мрак. Малко плашещо, но все е някакъв напредък.
Пъхвам ръце в новото помещение и се издърпвам на пода. Осветлението се включва веднага щом влизам. Вероятно това е работа на компютъра.
Стаята изглежда със същата големина и форма като тази, която напуснах – още една кръгла стая.
Към пода е прикрепена голяма маса – наглед прилича на лабораторна. До нея има три лабораторни стола. Стените са покрити с лабораторно оборудване. То всичкото е прикрепено към маси или пейки, завинтени към пода. Сякаш стаята е готова за катастрофално земетресение."

Напоследък основно електронни книги чета. И ми е по - лесно да копирам текста директно, вместо да го трансформирам в картинка. Така, че дори някой да намира книгата по текст, за да я разпознае, ако след това я прочете пак не е лошо Simple Smile.

# 391
  • София
  • Мнения: 8 643
Пепси, 2 книги са, втората я няма онлайн.

# 392
  • Мнения: 41 675
"Проектът Аве Мария" на Анди Уеър ли е последната книга?

# 393
  • Мнения: 2 912
Тя е pppqqq . Следващата загадка е от теб.
За сега съм на първата АРТЕМИС.

# 394
  • Мнения: 41 675
Ок, ето нещо, което сигурно е лесно, но пък отговаря на сезона Simple Smile
"Защото хората, които ринеха снега от покривите, бяха изпълнени с радост и веселие, като се провикваха едни на други от парапетите и от време на време си разменяха шеговито снежни топки — къде по-добронамерени оръжия от много словесни шеги — и се смееха сърдечно, ако топката улучеше, и не по-малко сърдечно, ако не улучеше. Дюкяните за домашни птици все още бяха наполовина отворени, а магазините за плодове сияеха в своето великолепие. Имаше големи, кръгли, шкембести кошници с кестени, на вид като жилетките на весели стари джентълмени, които са се отпуснали на вратите и се катурват на улицата с целия си старчески разкош. Имаше червендалести, кафяволики, пълнокръсти глави испански лук — лъснали в дебелината си като испански кюрета, те напразно намигаха дяволито от полиците си на девойките, които минаваха край магазина и поглеждаха въздържано окачения на вратата имел."

# 395
  • Мнения: 2 183
Мисля, че книгата е "Коледна песен" от Чарлз Дикенс.

# 396
  • Мнения: 41 675
Така е, позна Simple Smile

# 397
  • Мнения: 16 949
Viara T, чакаме новата загадка от теб. Когато си готова през следващите 24 часа пускай.

# 398
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
сто пъти съм я чела, а нямам никакъв спомен за тези кестени като жилетки на стари джентълмени и лук като испански кюрета.
ще трябва пак да я прочета

# 399
  • Мнения: 2 183
Ето новата загадка:

# 400
  • Мнения: 16 949
Интересно е. Явно изоставено от човека място.

# 401
  • Мнения: 1 866
Viara_T, давала съм същата книга, че и същия цитат, по-напред в темата (по-точно преди 2 години) Joy
Тази е по-лека за четене. Определяна я като "най-ясната" книга на Казандзакис, тъй като отразява категорично възгледите му.
Цитат
Слънцето заля върха на Саракина, църквицата „Свети Илия“ порозовя, а яребиците по склоновете започнаха да кудкудякат. Светло стана в планината и тук-таме, пръснати сред голите скали, можеха да се видят измъчени рошкови дървета, диви круши, изпълнени с тръни, и разкривени, обрулени от вятъра пърнари.
Някога навярно и тук бяха живели хора — още личаха някоя порутена стена, парчета от строшени гърнета, овощни дървета, които бяха подивели, защото опитомителите им си бяха отишли. Заличили се бяха пътищата, покрили се бяха с бурени и чакъл, разпаднали се бяха къщите на съставните си части, пуснали бяха шипове опитомените дървета и по родните си места се бяха завърнали вълците, лисиците, зайците, които се бяха изплашили от човека и бяха избягали. Земята, дърветата, животните дишаха спокойно, възвърнали си бяха свободата, не ги тормозеше вече мимолетното двукрако чудовище, което се бе появило в един миг, объркало беше вечните неща, и си бе отишло.
И сега, ето че това неспокойно животно отново идваше.
"Христос отново разпнат" е.

# 402
  • Мнения: 2 183
Viara_T, давала съм същата книга, че и същия цитат, по-напред в темата (по-точно преди 2 години) Joy
Тази е по-лека за четене. Определяна я като "най-ясната" книга на Казандзакис, тъй като отразява категорично възгледите му.
Цитат
Слънцето заля върха на Саракина, църквицата „Свети Илия“ порозовя, а яребиците по склоновете започнаха да кудкудякат. Светло стана в планината и тук-таме, пръснати сред голите скали, можеха да се видят измъчени рошкови дървета, диви круши, изпълнени с тръни, и разкривени, обрулени от вятъра пърнари.
Някога навярно и тук бяха живели хора — още личаха някоя порутена стена, парчета от строшени гърнета, овощни дървета, които бяха подивели, защото опитомителите им си бяха отишли. Заличили се бяха пътищата, покрили се бяха с бурени и чакъл, разпаднали се бяха къщите на съставните си части, пуснали бяха шипове опитомените дървета и по родните си места се бяха завърнали вълците, лисиците, зайците, които се бяха изплашили от човека и бяха избягали. Земята, дърветата, животните дишаха спокойно, възвърнали си бяха свободата, не ги тормозеше вече мимолетното двукрако чудовище, което се бе появило в един миг, объркало беше вечните неща, и си бе отишло.
И сега, ето че това неспокойно животно отново идваше.
"Христос отново разпнат" е.
Точно така, текста е от "Христос отново разпнат" на Казандзакис.
Явно съм пропуснала тази публикация, за което се извинявам. По-късно тук открих тази интересна тема.

# 403
  • Мнения: 16 949
Лутиен, дай загадка.

# 404

Общи условия

Активация на акаунт