Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 504
  • 460
  •   1
Отговори
# 225
  • Варна
  • Мнения: 2 436
Верен отговор  "Принцесата и кралицата" е

# 226
  • Мнения: 1 866
Малко рязко ще сменя посоката с книга, която четох лятото, и дълбоко ме развълнува. Откъсът не е много отличителен, но който я е чел, мисля, че ще се сети:
Цитат
Влезе в обора, видя магаренцето на мястото му.
— Какво ти беше, бре, та рева през нощта и ме събуди? — каза той и го ритна ядосан.
Но и магаренцето не се и обърна и то да го погледне; големите му очи бяха потънали в странен унес; сякаш беше сънувало, че през нощта уж беше дошъл истинският му господар и го галеше полека, нежно, както си беше свикнал, под шията и по корема, и по гърба; и че то уж беше навирило опашка и изревало от радост. И че уж господарят му го беше сграбчил за муцуната, за да не реве, и го беше целунал по ушите и по шията, и след това уж беше отлетял през малкото кръгло прозорче…
И кроткото, богобоязливо магаренце наведе глава, затвори очи и се помоли на своя си бог — един бог с огромна рошава опашка, с чисто бяла магарешка глава, със златен самар, с червени хамути, украсени със сребърни пулове, като звезди:
„Господи, направи тъй, че сънят, който ти ми прати през нощта, да се сбъдне!“

# 227
  • Мнения: 1 866
Жокер и още един цитат:
Скрит текст:
Авторът е доста популярен, живял и творил края на 19-и и първата половина на 20-и век, един от романите му е със световна известност.
Цитат
Вдовицата седна на ръба на кладенеца; изведнъж беше почувствувала сладостна, неудържима премала, не можеше вече да се държи на краката си. Сега и тя мълчеше. Наведе се над кладенеца, видя дълбоко долу в тъмнозелената вода лицето си. Целият ѝ живот премина в един миг в съзнанието ѝ: сираче, попска щерка от далечно голямо село, беше се запознала с мъжа си на панаира на света Богородица Миртиотиса; много по-голям от нея, състарен вече, но добър стопанин; а тя бедна. Взе я, не я взе — купи я; венча се за нея и я доведе в Л., искаше деца, не можа да ѝ направи, умря. Изтегната, вдовица на двайсет години, в леглото си, не можеше да заспи. И селските ергени също не можеха да спят. Обикаляха посред нощ пред вратата ѝ под прозорците ѝ край двора ѝ и пееха любовни маанета, и въздишаха като телета; въздишаше и тя вътре в стаята си. Това мъчение продължи година, две; една нощ, беше събота вечер, не можа да издържи повече; беше се изкъпала него ден, беше намазала с лаврово масло косите си, огледа тялото си, стана ѝ жал за него; отвори вратата си; един ерген, който се случи, влезе. На разсъмване, преди да се събудят селяните, си отиде; вдовицата почувствува голяма сладост; почувствува също, че животът е кратък и че е много жалко да се пропилява; на следната нощ отвори отново вратата си…

Вдигна лице от тъмнозелената вода.

— Защо ти е мъчно за мен, М.? — попита тя.

# 228
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Мадам Бовари, милата ... Нещо ориенталско ... Елиф Шафак, Орхан Памук ...

# 229
  • Мнения: 1 866
Не, Радос, студено.
Цитат
Думите му още звучаха във въздуха, когато в кафенето влезе Али ага Сулатзаде: старият селски чорбаджия, на чийто пояс висеше цяла връзка ключове от къщите, които даваше под наем; и кафенето на Заека беше негово. Беше научил за големия гост, турил си беше червените кундури, взел си бе и най-дългия чибук и беше дошъл да се види с прочутия праматарин. Голяма грижа го ядеше и този дяволски грък можеше да му помогне.
Надигна се Янакос, постави длан на сърцето, на устните и на челото и почтително го поздрави; та нали беше, божем, най-добрият му мющерия, имаше голям харем, и жените му, дъщерите му, внучките му обичаха подправките, мазилата и белилата, благовонията и сладкишите; и най-важното, не се пазаряха. Надигна се, значи, поздрави го и му поръча едно кафе.
— Имам бре, праматарино, една грижа…
— Кажи ми я, ага, и каквото мога…
— Какво е бре, гърче, това, дето му викат Швейцарско?
Янакос се почеса по главата, чувал беше и той за това, ама смътно.
— Защо питаш, Али ага? — попита той, за да спечели малко време, та белки се сети.
— Защото в Швейцарско отиде синът ми Хусеин — на добър му час! — да учи, казва, за доктор. И сега искам да му изпратя една газена тенекия спанак с ориз, понеже много го обича, и една газена тенекия дървени въглища за наргилето му; а пък не знам какво е това Швейцарско и как да му ги пратя.
Полека-лека, от думите на агата, стана му ясно на Янакос, спомни си сега.
— Швейцарско, ага, е едно място накрай света, дето вадят много мляко и часовници…
— Ами не вадят ли, бре, и доктори? — попита агата разтревожен.
— И доктори вадят, и доктори, ага, най-добрите на света; като ги види смъртта, как да ти кажа, ага, да не усмърдя кафенето, напълва гащите…

# 230
  • София, България
  • Мнения: 2 234
е, аз за Мадам Бовари се пошегувах Wink
Казандзакис?

# 231
  • Мнения: 1 866
Той е Blush
Ще се пробваш ли за книгата?
Шегата я разбрах Grinning

# 232
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Правила съм опити само Зорба да чета, но неуспешни засега ... Хем в Гърция го четох, ма много мрачно, тежко ... Зарязах я ... Не мога да кажа коя е книгата.

# 233
  • Мнения: 1 866
Тази е по-лека за четене. Определяна я като "най-ясната" книга на Казандзакис, тъй като отразява категорично възгледите му.
Цитат
Слънцето заля върха на Саракина, църквицата „Свети Илия“ порозовя, а яребиците по склоновете започнаха да кудкудякат. Светло стана в планината и тук-таме, пръснати сред голите скали, можеха да се видят измъчени рошкови дървета, диви круши, изпълнени с тръни, и разкривени, обрулени от вятъра пърнари.
Някога навярно и тук бяха живели хора — още личаха някоя порутена стена, парчета от строшени гърнета, овощни дървета, които бяха подивели, защото опитомителите им си бяха отишли. Заличили се бяха пътищата, покрили се бяха с бурени и чакъл, разпаднали се бяха къщите на съставните си части, пуснали бяха шипове опитомените дървета и по родните си места се бяха завърнали вълците, лисиците, зайците, които се бяха изплашили от човека и бяха избягали. Земята, дърветата, животните дишаха спокойно, възвърнали си бяха свободата, не ги тормозеше вече мимолетното двукрако чудовище, което се бе появило в един миг, объркало беше вечните неща, и си бе отишло.
И сега, ето че това неспокойно животно отново идваше.

# 234
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
отдавна съм чела Казандзакис и очевидно много неща съм забравила.
в спомените ми Зорбас гъркът е ода на радостта от живота във всичките му проявления и сега като чета, че е тъжна, тежка и драматична сякаш чета за друга книга.

ще трябва да си я припомня. и капитан Михалис и най-най-любимата ми - Последното изкушение на Христос Simple Smile
може пък сега да ги видя с други очи.

# 235
  • Мнения: 1 866
"Христос отново разпнат" е романът. Има няколко издания на български, като последното е от миналата година, с твърди корици - него си купих и аз, незнайно как беше останала извън полезрението ми досега. Действието се развива в малко гръцко село, намиращо се някъде в Анадола, под властта на Османската империя. Донякъде е като притча, но същевременно, благодарение на неподражаемия стил на Казандзакис, историята е много земна, човешка и докосваща, а действието увлича. Препоръчвам!
Радос, позна автора, ако искаш, продължавай с нова загадка.

Последна редакция: ср, 05 окт 2022, 21:23 от Lúthien

# 236
  • София, България
  • Мнения: 2 234
евентуално довечера, Добри, ако имаш нещо интересно, давай ти

# 237
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
Трудно ми е. В Александрия сме и съм само с телефон. Нека някой друг поддържа огъня.

# 238
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
нещо, което със сигурност съм чела, но сякаш всичко е избягало от паметта ми. Simple Smile

Цитат
Две дребосъчета, децата на шефа на селския пристан, едното на пет, другото на седем годинки, се показаха на пътеката. Те се бореха със стръмнината с онази задъхана припряност и деловитост, която означаваше, че носят някакво известие. Сюзи, по-голямото от двете, стискаше жълтия плик, докато Ханс носеше книгата и молива за разписката. Те бяха изключително привлекателни деца със светещи очи, вече усмихнати, дори сияещи в очакване на ритуала, който той бе установил. И така, след като погледна плика (както очакваше бе от Франкфурт и потвърждаваше пристигането на специалното йоханисбергско вино — реколта 1955 година), той поклати укоризнено глава.

— Трябва да бъдете наказани, задето сте толкова добри деца.

....
Ето че стигна до покрайнините: улици, които изглеждаха като излъскани от миене, бели къщи със зелени капаци, отпред с лехички с богородички и бегонии, по прозорците със сандъчета, пълни с разцъфнали герании и петунии. Какви цветя! Никога не бе виждал нещо подобно! И над всичко това чистата спокойна атмосфера на спретнатост и трудолюбие; сякаш всичко бе подредено и никога нямаше да се развали (а то не се и разваляше), сякаш честността, учтивостта и благородството бяха девизът на тези хора.

Колко умно бе за него да се засели тук, далеч от вулгарността на сегашния век: хипитата и битниците, стриптийза, рок-енд-рола, смешното гримасничене на сърдитите млади хора, лунатичната абстрактност на модерната живопис и всичките други ужаси и неприличия на един полудял свят.

# 239
  • София
  • Мнения: 8 653
Арчибалд Кронин "Дървото на Юда".

Общи условия

Активация на акаунт