Познай коя е книгата - тема 17

  • 21 499
  • 488
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 3 843
"Момчето" и "мъжът" са главните герои в "Пътят" на Маккарти. Та, залагам на него.

# 481
  • Мнения: 1 975
Правилен залог Simple Smile
Следващият ми жокер щеше да е, че това е романът, който му носи Пулицър.
Ти си, Enter Sandman.

# 482
  • Мнения: 3 843
Това чета на децата в момента и, макар и малки, слушат в захлас.

"Вкопчени в скалната стена отдясно, те мълчаливо тръгнаха един подир друг по тясната площадка; и както вървяха, изведнъж край тях зейна отвор към нещо като ниша със стръмни стени и затревен под. Входът, който така неочаквано бяха открили, не можеше да се види отдолу поради надвисналата скала; не можеше да се види и отдалеч, защото беше съвсем малък и приличаше по-скоро на някаква тъмна цепнатина. Нишата не беше покрита отгоре, а стената в дъното й беше така гладка, особено в долната си част, сякаш бе зидана, макар по нея да не се виждаха никакви вдлъбнатини. Въпреки че нямаше следи нито от подпори, нито от греди или от праг, въпреки че не се виждаха резе, лост или ключалка, тримата изследователи бяха сигурни, че най-сетне са открили вратата.

Те удряха по стената с юмруци, бутаха я, блъскаха я, умоляваха я да се отвори, изричаха разни заклинания, но тя не се и помръдна. Накрая седнаха изтощени на тревата да си починат, а привечер заслизаха обратно по опасния път."

# 483
  • Мнения: 3 675
Напомня ми "Домът на пчелите", но явно не е.

# 484
  • Мнения: 3 843
Авторът е основоположник на жанра си, много известен и произведенията му (и техните екранизации) са емблематични.

# 485
  • Варна
  • Мнения: 2 470
"Хобит" на Толкин е.

# 486
  • Мнения: 3 843

Точно така.

# 487
  • Варна
  • Мнения: 2 470
"В този миг точно зад него мина група хора и той дочу няколко думи от разговора им:
— …претъпкано с мъгъли, разбира се…
Той се обърна. Казала го беше пълна жена, която говореше на четири момчета с огненочервени коси. Всяко от тях буташе пред себе си по един куфар  и… те също имаха сови.

С разтуптяно сърце взе да тика количката си подир тях. Те спряха и той също — достатъчно близо, за да чуе разговора им.

— Кой е номерът на перона? — попита майката на момчетата.

— Девет и три четвърти — изписука едно момиченце, също червенокосо, което я държеше за ръката. — Мамо, не може ли и аз да отида…

— Още не си дораснала, Джини, мълчи сега. Хайде, Пърси, ти върви пръв.

Момчето, което изглеждаше най-голямо, тръгна към девети и десети перон. Хари наблюдаваше, като внимаваше да не примигне, за да не изтърве нещо. Но тъкмо когато момчето достигна границата между двата перона, голяма група туристи плъпнаха пред него и докато се махна и последната раница, момчето беше изчезнало.

— Фред, твой ред е — каза пълната жена.

— Не съм Фред, а съм Джордж — рече момчето. — Жено, чудя се как може да се наричаш наша майка? Не можеш ли да различиш, че съм Джордж?

— Извинявай, Джордж, миличък!

— Само се пошегувах, аз съм Фред — каза момчето и тръгна.

# 488
  • Мнения: 1 975
"Хари Потър и философският камък" - първата част от поредицата Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт