В момента чета ... 74

С риск да стана досадна, ще пиша пак за книгата Симон, която завърших и се надявям да повлияя поне на един човек да я прочете. 
В тази прекрасна, прекрасна книга има всичко: любов, омраза, ревност, грях, прошка, страх, победи… пъстра и автентична като съдбата. На моменти се смях с глас, на други се просълзявах.
Историите на шест големи жени, които могат да обичат и които е така лесно да бъдат обикнати от читателя.
Вълнуващо четиво, което остава в сърцето, спомените и съзнанието.
Харесва ми много избора на заглавие, защото романът е като мъж, който пазиш, помниш и припознаваш като свой любим.

“Ангелски данък” започна много красиво и увлекателно, но след средата на книгата по някаква причина загуби за мен очарованието си- някъде там се разминахме с моето лично светоусещане. Хубава книга е, но се колебая каква оценка и ще се въздържа да давам такава, приятна е, има интересни фрази, които бих цитирала в темата за любими мисли.
P.s. Happy Mijjj , благодаря за препоръката за “Злодеянието”, набелязах си я в списъка за четене (на чужд език възнамерявам да я търся, имам  да наваксвам с книгите на други езици и без това).

Рядко давам една звездичка като оценка, но с удоволствие съм го направила за Чистота. Това съм написала- Безславно заразяна от мен книга! Почти нямам недочетена книга, къде на инат, къде от други подбуди, единици са книгите, които съм оставяла недочетени. Е, такава тъпа книга! Мъчих я две седмици и онзи ден я оставих на мира. Тотална логорея, не схванах дори намек за идея, а прочетох около 40%. Срещнах прекрасни отзиви, до възторжени на моменти, та мигах като теле после. Явно не съм в час, но категорично най -слабата книга евър, на която съм попадала!

С мъка и огорчение ще се съглася с Тарталета... Казвам "с мъка и огорчение", защото много исках да го харесам...
Има нещо у Франзен, което не вибрира на моята честота. Бях пробвала преди години със "Свобода" - тотален крах. В един момент се чудех какво чета..
Наскоро му дадох втори шанс с "Поправките" - добре ми тръгна и вървя добре до към 40%, където пак стигнах до точката "О , Боже мой, какво чета?" .
Не мисля да му давам трети шанс, но е факт , че е доста харесван автор.

Тарталета , Миж едвам ме убедихте . Все си мисля, че животът е прекалено кратък, за да губя време с тъпа книга. Толкова страхотни чакат да бъдат прочетени от мен, да ме развълнуват и направят деня ми по-пъстър. Зарязвам я директно.

Започнах "В хотел Бъртрам" на Агата Кристи. Не съм сигурна дали съм чела преди книги за мис Марпъл, или само съм гледала различни екранизации и съм чела някои разкази с нейно участие. Чела съм и имам доста книги за Поаро - дори по Коледа четох една, така че те няма с какво да ме изненадат. Освен това, сериалът с Дейвид Суше е уникален с това, че екранизира всички истории за Поаро по много точен начин. Случвало ми се е да започна книга и да си спомням паралелно серията, докато чета - толкова точно е направено.
От друга страна, сериалът за мис Марпъл, който дават в момента по Епик драма, има някои недостатъци. Харесвам го, гледам го, но намирам някои неща в историите за неприятни (не мога да го обясня точно - определен тон на вулгарност, който не ме дразни толкова в сериите с Джералдин Макюън, въпреки че и в тях го има, но изпъква много при тези с другата актриса) и просто не можех да повярвам, че Кристи ги е написала по този начин.

И естествено се оказах права - екранизациите в този сериал не само не са точни, ами са от типа свободна интерпретация. Поне доколкото мога да съдя от Бъртрам - книгата няма почти нищо общо със серията. В епизода имаме бляскав хотел с музикална програма, посещаван от известни личности. Има нацисти, крадци на картини и бижута, джаз (дори се споменава Луис Армстронг), завещание, любов (няколко любовни истории - една от миналото, която още тлее и една, която се заражда по време на разследването).
 В новелата няма нищо такова - хотелът е скъп (не запуснат), но е дискретен и преднамерено старомоден - няма личности от кориците на списанията (с изключение на една, но тя си го е подбрала нарочно), няма нацисти (чакам някой да се разкрие накрая - персонажът, който беше нацист в серията, тук изглежда е сенилен старец), няма сюжетна нишка със завещание (поне за сега, а напреднах доста с четенето), няма любовна история. Всички персонажи са описани различно - както на външен вид, така и като поведение. Вече се чудя доколко различен ще бъде финалът (предполагам, че убийцата ще е същата, но знае ли човек).

Най-фрапиращата разлика е, че в сериала атмосферата е адски старомодна (не само самият хотел, а всичко - все едно става дума за няколко години след Втората Световна), докато действието в книгата се развива през 1965 (което не е чак толкова отдавна) и дори мимолетно се споменават Бийтълсите.

И аз така. Снощи завърших "Безмълвието на момичетата" - много ми хареса. Но и аз през цялото време си предстатях Брад Пит за Ахил.
И моят списък е километричен, благодарение на темата. "Камък, ножица, хартия" ще си я взема на 03.03 от Сиела + още няколко техни.
Не стига, че нямам много време да ходя до библиотеката, ами от 7 книги, които съм взела - 1 съм я чела, а друга я имам на Киндъла.

Имаше някакъв психически дизордер - страх да останеш без книги, ама как му се казваше...

Пак по-добре от Том Круз - Джак Ричър. Заради него така и не почнах поредицата, лошо стечение че първо гледах филм някакъв. Но и 27 книги .... не ми се хваща на това хоро.

Abibliophobia   Истинско състояние е. Говоря от опит

Виждам, че дискутирате "Камък, Ножица, Хартия."  Аз писах, че чувствата ми са смесени за тази книга. Самата история беше малко невероятна, и към нито един от героите не можах да изпитам грам симпатия. Но пък авторката е талантлива и много сладкодумна.

Скоро прочетох друг роман от нея: "His and Hers". Действието отново се развива в малко отдалечено място, отново има емоционални драми и анализ на травмиращо детство. Някои моменти ми бяха неприятни за четене. (Този път обаче се сетих кой е убиецът някъде по средата.)

аз също в интерес на истината. то няма и как

Благодаря, че споделихте това, за мен беше наистина полезно.
На мен пък не ми бяха симпатични героите на “Останалото е мълчание”
и към това в добавка опростения стил на писане с кратките изречения, та тази книга ми е едно от големите разочарования. За несъотвествията също съм споменавала и чудесния коментар в ГР (четох го след книгата).
За следваща книга взех да се чудя между три- “Пациент 488” (още не съм стигнала до него), “Злодеянието” или “Момичето от Бруклин”. Това ще бъде измежду скандинавските автори.

Здравейте,група
Някой чел ли е книгата на Джош Малерман-Кутия за птици?Как ви се струва,защото доста и се чудя 😊🌺🌸🌼

Дочетох си "Каин и Авел" - много добро начало, много интересни съдби и завръзки, но към средата взе да издиша. Жалко, бих й дала 5, но просто накрая доста претупана започна да става. Даже се чудя дали да отделя време за Блудната дъщеря.
Доста ме зарибихте с Камък, ножица, хартия и Злодеянието, но докато ги качат някъде доста ще почакам
Франзен и аз не го харесах никак, почнах малко Поправките, но не е моето.

Аз съм я чела и ми хареса; филма не съм гледала
пс/ имам профил в гудрийдс - може да погледнета за ориентир какво харесвам, за да  имате идея дали ще Ви допадне тази