От приятелки знам че трябва движение.Колкото повече се заседиш по трудно ставало възстановяването.Аз родих естествено,но повече които са ги раздвижили след 24 часа им трябваха седмици.Етървата след близначките на третия час я вдигнаха и за седмица беше пушка.Много зависи от организма разбира се,успех и бързо възстановяване.
- Публикувана: 1 фев. 2022, 05:25 ч.
- Последно мнение: 1 март 2022, 07:06 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през февруари
Ади,както писах и онзи ден,при мен след 4-5 ден все едно с магическа пръчица ми минаха болките. Е при ставане и сядане/лягане пак ги имаше,но поне като лежах не ме болеше. Дай си време,с всеки изминал ден ще си все по-добре. Все пак всичко е срязано,трябва си време. Как е малката кукличка? 💞😍
Адриана, честито!
Два пъти съм "оперирана от бебе"
, и двата пъти сме си гледали децата изцяло сами от ден първи.
Каквото и да си говорим, най- важното е как лекарят си е свършил работата. След първото раждане, като ме изведоха от реанимация, полежах 30 минути и тръгнах да обикалям етажа. ММ ме държеше под ръка, ходех превита на две, но не спирах.
След второто като дойде рехабилитаторката на другата сутрин и като ме видя в какво състояние съм, каза само: "Боже, явно д- р .... наистина е прекрасен специалист, досега не бях виждала друго майче (любима дума от АГ жаргона в Бг), на което толкова да НЕ му личи, че само преди 24 часа е претърпяла сериозна коремна операция".
Като ни изписаха със сина ми и отидохме при педиатъра за първи преглед (същия ден, 4 дена след раждането), той само възкликна: "Ама ти нямаше ли да си със секцио?!!!" Крачех си като пич, с присъщата ми осанка и дори вече бях забравила за болките.
Движение и пак движение. Но без да се предобряш. С почивки и пак. Ставането/ сядането е трудно и боли, но с всеки следващ път все по- малко. Успех и бързо възстановяване и на двете желая!!!
Два пъти съм "оперирана от бебе"
, и двата пъти сме си гледали децата изцяло сами от ден първи.Каквото и да си говорим, най- важното е как лекарят си е свършил работата. След първото раждане, като ме изведоха от реанимация, полежах 30 минути и тръгнах да обикалям етажа. ММ ме държеше под ръка, ходех превита на две, но не спирах.
След второто като дойде рехабилитаторката на другата сутрин и като ме видя в какво състояние съм, каза само: "Боже, явно д- р .... наистина е прекрасен специалист, досега не бях виждала друго майче (любима дума от АГ жаргона в Бг
), на което толкова да НЕ му личи, че само преди 24 часа е претърпяла сериозна коремна операция".Като ни изписаха със сина ми и отидохме при педиатъра за първи преглед (същия ден, 4 дена след раждането), той само възкликна: "Ама ти нямаше ли да си със секцио?!!!" Крачех си като пич, с присъщата ми осанка и дори вече бях забравила за болките.
Движение и пак движение. Но без да се предобряш. С почивки и пак. Ставането/ сядането е трудно и боли, но с всеки следващ път все по- малко. Успех и бързо възстановяване и на двете желая!!!
Седя и си мисля..
Какви "проблеми" имах преди...Дали изглеждам добре на работа,дали днес косата ми е Ок,а тая пъпка вижда ли се?!А колежката кво се заяжда,ядене няма ,тряя се готви,пфууу,писна ми...
За тийнейджърските любовни неволи да не говорим..кой с кого,па защо..
Ех,ех,кой ще рече,че ще ми липсва..
Те ти сега ядове,проблеми,терзания..
Мамка му и живот!
Какви "проблеми" имах преди...Дали изглеждам добре на работа,дали днес косата ми е Ок,а тая пъпка вижда ли се?!А колежката кво се заяжда,ядене няма ,тряя се готви,пфууу,писна ми...
За тийнейджърските любовни неволи да не говорим..кой с кого,па защо..
Ех,ех,кой ще рече,че ще ми липсва..
Те ти сега ядове,проблеми,терзания..
Мамка му и живот!
Адри, нищо особено не трябва да правиш. Не се залежавай, но и не се напъвай с нищо друго, освен с грижата за малечка. Тук изписват на третия ден след секцио, по-малко от 48 часа в моя случай. Спомням си, че ми дадоха някакви хапчета за болки, но само веднъж изпих половинка и такива странни халюцинации имах насън, че не повторих. На шестия ден ни беше първото излизане с бебето на ресторант.
До месец ще забравиш, че си родила
Лейла, разхилих се с тая пъпка, дали се виждала
Не знам как да те успокоя, не съм професионалист, но когато бебчо стане тийн, пак така ще си мислиш за сегашните си "ядове, проблеми и терзания"
До месец ще забравиш, че си родила
Лейла, разхилих се с тая пъпка, дали се виждала
Не знам как да те успокоя, не съм професионалист, но когато бебчо стане тийн, пак така ще си мислиш за сегашните си "ядове, проблеми и терзания"
Във всеки етап от живота си имаме своите терзания. Нормално е когато вече сме преодолели трудностите от предходен етап, те да ни се виждат незначителни. Но всъщност си имат своето значение в общата картинка на нашето развитие. И дори преди проблемите основно да са били свързани с външния ни вид, то е трябвало да минем през тях, за да стигнем на по-високото ниво. А нима не сме се стремяли именно към това по-високо ниво? Ще решиш и проблемите в настоящето, Лайла! И някой ден дори те ще ти изглеждат незначителни пред някой нов проблем. И с онзи новият проблем също ще се справиш.
И някой ден дори те ще ти изглеждат незначителни пред някой нов проблем. И с онзи новият проблем също ще се справиш. 
Адриана,май при всеки е различно,но на мен ми помогна движението.Още щом дойде рехабилитаторката малко се раздвижих в леглото и след това станах и почнах тегели по коридорите.Но пък едно момиче съвсем младо имаше ,на 22 ,тя много трудно стана .Даже няколко дни едва вървеше.Малко ми опъваше конеца ,но се търпеше.
Единствените съществени проблеми за мен са свързани със здравето .Всичко останало се оправя .Затова хич не си го слагам ,а и бързо ми минават всекидневните дребни ядове.Гледам голямата картина да е добре и не се вглъбявам в малките проблеми ,нито им разсъждавам дълго време .
Лейла,ако се усещаш тревожна през повечето време ,знаеш .Професионална помощ.Не винаги човек може да се справи сам .
Единствените съществени проблеми за мен са свързани със здравето .Всичко останало се оправя .Затова хич не си го слагам ,а и бързо ми минават всекидневните дребни ядове.Гледам голямата картина да е добре и не се вглъбявам в малките проблеми ,нито им разсъждавам дълго време .
Лейла,ако се усещаш тревожна през повечето време ,знаеш .Професионална помощ.Не винаги човек може да се справи сам .
Лейла, подкрепям- ако е необходимо, потърси помощ за себе си! Тревожността сама по себе си е достатъчно опасна. И да те разведря, моите грижи накратко- заложили сме си гъзовете с ММ, буквално до последната налична стотинка, взели сме заеми от близки за новото начинание; днес ни теглят почти 400 евро за откриване на партида за ток; колата на ММ е отново счупена( а е голямата, работната кола, без която точно в момента нищо не можем да направим); до края на месеца ни предстоят огромни плащания, а нямаме нищо по сметките; майка ми е на 3000 км, позитивна и болна... айде, спирам. Неприятно е, когато децата са болни, но след седмица сълзи и безсънни нощи забравяш, до следващото разболяване. Дръж се, остава още много, докато сме живи ще ги мислим тези деца!