Едно време майка ми някъде до 5-6 клас не ме оставяше да отгледам коса. Все късо подстригана ходех. После ме остави на мира и аз я пуснах да расте, е не много дълга, най-много до лопатките. В пубертета правата ми като праз 😆 коса се накъдри, сега след две раждания е по-скоро на чупки, нося я на етажи, за късо не може да иде реч, щото все на някъде стърчи. Та сега аз искам късо, ама не стои добре.
Днес ситуацията е ГГЗ/ г@з глава затрива/. Минах през турския магазин взех разни неща - прясно сирене, кашкавал на конци, сирене за мазане, масло/което хич не е евтино - 5 лв 250 грама/кори, локум иииии баклавички. Ма как ще устоя. В друг магазин наблизо си купих купа за салата порцеланова, отделно имах други покупки от обяд направени + дамска чанта. Представихте ли си маймуна с увиснали до земята ръце?! М дааа, правилно. Едва се домъкнах до дома. Вървим с приятелката ми - един км пеш, без да седнеш, без да ядеш, за съжаление повече от 1 км. И си говорим кви сме патки, казахме на мъжа и, че ще се прибираме пеш. Другия път ще го засилим да ни чака близо до магазина, та да не влачим покупките. Изморих се доста, от това, че отдавна не съм ходила пеш ли, от това, че бях натоварена, а може и добавка от Ковида, но едвам се довлачих. Поех дъх, нападнах баклавата, направих хляб, после салата снежанка. Наспортувах малко, вечеря ме после печено пиле с ориз и геройски паднах и заспах.Ноо мешаницата в стомаха нещо не ми понесе и сега докато сладко спите, аз тичах до белия кон, отделно че се и разсъних, да видим кога ще успея да заспя, да не говорим, че е и пълнолуние...