Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 112)

Най-добре си изтрий коментара. Стига ти толкова бг-мама за днес.

Снимките са толкова прекрасни. И тази от рожденият му ден. Не ми влияяш добре.

Сиси, номера с очилата вече не минава при нея 🤣 Няма да казвам колко пъти съм я играла тази карта, но ефект - йооок.

Слънце, върни се и прочети. Аз въм го правила и е забавно понякога. Даже се зачитам, все едно не съм участвала в тези разговори и все едно други хора си говорят. Пробвай. Няма да усетиш как ще минат часове 🤪

Линде, не качвайте пердета, че се размечтавам, а аз съм анти-мечтателка 🤣

Марги, Честит рожден деееен ! 🥰🤗❤
Бъди здрава и щастлива! Нека желаното ти се случва!
Обичаме те, наша слънчева Маргаритке!

Благодаря за новата темичката!

Линде, и на теб  с малко закъснение,Честит рожден ден !
Бъди здрава! Все така позитивна и вярваща в доброто. Носи си благи вести за нашите любимци!

Сиси, аз съм оптимист, но преди всичко съм реалист. Едното няма общо с другото. Не обичам да се заблуждавам, защото се чувствам глупаво тогава, а глупава не съм. В случая гледам реално на ситуацията и към момента нещата крещят раздяла, не сдобряване. Но каквото, такова. Отказвам да го мисля и да се тормозя повече. Техният живот. Техен си избор.

Миднайт, не ми се сърди! Спирам, за да не ви депресирам.

БРО откъде я видя тази раздяла. Нито сме чули нито видяли, какво се е случило и какво става сега. Защо веднага вярваш в лошото.  От едно скарване и веднага раздяла. Че то ние с моя мъж, ако беше така, до сега не знам колко пъти трябваше да се развеждаме.  Реално погледнато, докато нямам потвърждение за раздяла, те са заедно. До последно ще си го твърдя. Защо трябва да се натоварвам с отрицателни мисли, а накрая да излезе, че всичко е било нормално.  Ако се разделят, тогава ще си страдам. До тогава за мен са си ХанКер.

Хайде сега и аз да се поупражнявам върху „проблема“ Ханде и Керем. Този мач го играя за 2 път, но при другите бе…Но, стоп, да се фокусирам тук. Има проблем само тогава, когато не е разрешим. Болест. Едва ли е това /и дано не е това/. Керем изчезна, но само от социалните медии. Ханде също не е активна. Не лайква дори сестра си. От кумова срама се подпише тук – там и до там. Не може да изчезнеш и да не пуснеш тийзъра на филма с главен герой, който си ти. Партньорката ти го пусна, мениджърът също, всички фен групи. Керем, дължиш им го, дължиш ни го. Вас ви има, защото нас ни има. Но…как боли от любов? Как боли?…Вече ми се струва, че си болен от тази любов. Извън времето си. С Ханде е същото, но тя показва някаква сила на характера. Всички снимки, които качва са стари /освен рекламните/. Не, няма проблем. Аз не съм обидена, не съм разочарована. Просто боли. И нямаш сили за нищо. Само така бих те оправдала. Само така бих повярвала отново във вас. И ако пътят ви не е общ, ако сте разбрали това бих ви пожелала щастие. Сега съм…и аз не зная точно – тъжна, разочарована, притеснена, безсилна…Влюбих се в любовта ви, но мога да преживея и раздялата. Но вие все още не знаете как боли любовта – онази, която сте изпуснали поради хиляди причини и не разбрали какво е смирение и прошка.
Пожелавам ви силата да преживеете бурята. И никаква Америка, никакъв нов сериал не може да ви помогне. Сърцето не забравя. Болката се притъпява, но остава. И винаги ще ви боли. И не, не ми давайте обяснение за нищо. Не ми го дължите /не ни го дължите/, но вие имате толкова нужда от нас, колкото и ние. Толкова много мечтаят за тази любов. И тя не се купува. Тя е усещане. Двустранно.
Очаквам ви. Вярвам ви, но си обещавам, че този мач няма да го играя за 3 път.
Към всички, които сте част от моя свят вече 2 години – с извинение. Прегръщам ви.
                    
Надеждата е винаги на една ръка разстояние. Прегърнете я.

Бро, извинявай ако те напрегнах още повече, в никакъв случай не съм имала такова намерение.

Благодаря за новата тема момичета както винаги е прекрасна.
Благодаря и на теб Dilemi, за преводите страхотна си.
Дано в тази нова тема напишем хубави новини относно Ханде и Керем, че продължават да са заедно и все така влюбени.
Мисля че това е нова на Ханде от Мардин

Добре де, цял ден се спирам да го публикувам, ама то е забавно. Надявам се да ви разсмее. Малко черен хумор. Черен за нашата тема.

Керем: “Бг-мами, имам страхотна новина - отново съм ерген. Коя ме чакаше с отворен прозорец??”


Ханде:


…
Сиси, нищо подобно!
Аз се извинявам, ако съм била по-рязка. Просто това с “къде са ти розовите очила” не минава винаги, както спомена Налбантова. Защото едно е да си оптимист, друго - песимист и трето - реалист. В конкретната ситуация предпочитам да бъда реалист.

Надявам се не съм закъсняла много за ЧРД на Марги! Отдавна не съм идвала с коментар, но точно днес ми се иска да те поздравя, мило момиче! Честит Рожден Ден, добре, че си се родила! ❤️


🤍 Прекрасна тема! 🌸

+1

БРО извини ме сладуранке, но в момента не ми звучиш като реалист. Защото не си им в дома и абсолютно нищо не знаеш. Ако си проследила цялата тази ситуация и знаеш всички подробности и от двамата, тогава можеш да кажеш, че виждаш реално ситуацията. А сега ние сме едни мнооого странични наблюдатели, които абсолютно нищо не знаем. И всяка си го пресява през нейната призма.
Няма да забравя как се мъчех да ви убеждавам, че между Ханде и Керем има сериозна връзка. С изключение на две-три момичета всичките твърдяхте, че това не е вярно. Даже преписваха на Керем друга за гадже. От девет кладенеца вода носехте за да ми доказвате, че това което се опитвах да ви убедя е грешно. Сега нещата изглежда се повтарят. Аз се опитвам да мисля трезво.  Да, има криза. Но точно, какъв е проблема не го знаем. Всеки случай, ако е това с проекта, за мен нещата са абсолютно поправими. И те са започнали. Керем отказа проекта. А защо го отказа? За да не ядосва допълнително Ханде. Можеше да си държи на позицията и да каже, че няма да откаже ролята. Но той постъпи джентълменски. А това показва, че тя е човекът, с когото се съобразява. Защото държи на нея и не иска да я загуби. Разбира се, че още известно време той няма вътрешно така лесно да се предаде. Мъжкото его ще го мъчи. Ще се бори със себе си. Типично, като всеки един "близнак". Ще се ядосва, че е пропуснал този проект.  Но по-важното е да не изпусне любовта си. Ето тук е вътрешното му противоборство. Но с времето това ще утихне. Не става за ден-два. Ханде и тя със сигурност страшно съжалява, че е изпуснала чувствата и нервите си. На мен лично ми мирише на лека "ревност", дори и тя да не иска да си го признае. Тя е много влюбена в момента. И няма така лесно да се откаже от Керем. Тя вече е готова на помирение. На последната снимка с колата, Ханде има един щастлив вид. Това не е поза, да ни заблуди.  Като знаем колко внимателно тя подбира, кои снимки да качи, как мислите, дали не е забелязала отражението на фигурата във вратата колата. Мисля, че нарочно е качила тази снимка, за да ни подскаже, че има напредък.
Ние какво очакваме. Вчера са се скарали жестоко, наговорили са си обиди, тръгнали са си сърдити и след два дни все едно нищо не е станало. Да не говорим, че целият свят разбра.  Сега няма да е толкова просто, ей така да ни се покажат, без да кажат нещо. Трябва ли обаче да се обясняват? Та това са си техни лични взаимоотношения, нищо че са популярни личности. Има доза неудобство. Няма да ни кажат нищо по въпроса.  Не очаквайте. Нека се поуспокоят, да си простят казаните излишни тежки думи в момент на гняв. На нас не ни дължат никакво извинение.  Постепенно ще се разкрият, без да ги притискаме.

Мила Марги, прекрасна е новата тема! Благодаря за труда на всички, които правите темите от хубави, по-хубави, подредени и съдържателни!



Мила Кате, много ти благодаря за благодарността! Какво ти е мненито за отговорите на Ханде?

Какво ме впечатли:

"Сигурен съм, че четете много сценарии напоследък и някой от тях открадна ли ви сърцето? Коя жена бихте искали да вдъхновите в следващата си работа?

Има сценарии, които прочетох и оцених. В следващата си работа искам да изобразя силна жена, която има проблем, кауза и житейска позиция, която ще вдъхнови зрителите с нейния характер и ще заеме място в сърцата им."

Очаквам точно такава героиня от Ханде! Тя самата участва в каузи, насочени към доброта и състрадателност, към помощ и съчувствие!

Успяхте ли да пишете/рисувате, без да сте на снимачна площадка през последните месеци? По кое време, с какви емоции и с какви цветове рисувахте най-много?

Рисуването със сигурност е една от най-ефективните форми на терапия. Като цяло изкуството, тъй като всяка област на творчеството докосва душата, има много лечебни и релаксиращи ефекти. Когато не работех, имах възможност да рисувам с пълна сила. Не мога да кажа, че имам определено темпо или емоции, това е чист инстинкт, който идва от дълбините на душата ми и ме води до началото на платното.

Обожавам изкуството. Макар и неточно цитирано по смисъл,  харесвам казаното от Хипократ: "Ars longa, vita brevis." - „Животът е кратък, изкуството е вечно“. Обожавам да пътувам също и да се възхищавам на запомняща се архитектура, нова култура, която вдъхновява за нови открития в света на изкуството. Ханде много ми харесва с нейната страст към пътувания и обич към изкуството, защото изпитвам същата потребност.

Стихотворението на Пабло Неруда изразява по перфектен начин и моите мисли:

Умира бавно този...
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.

Умира бавно този...
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.

Умира бавно този...
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.

Умира бавно този...
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.

Умира бавно този...
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.

Не умирай бавно... Живей днес!

Рискувай днес! Действай днес!

Не се оставяй да умираш бавно!

Не забравяй да бъдеш щастлив!

Любовта към Мави, думите ѝ за Мардин, слабостта и обичта ѝ към животните, желанието ѝ да посети Париж от 60-те години ме докосноха истински.

Ако днес можехте да хванете ръката на човека, който бяхте преди 10 години, и да се разходите с нея, какво бихте й казали?

Докато животът ви отваря цветни пътеки от места, които никога не сте очаквали, той също така ще създаде празнота във вас, която никога няма да бъде затворена. Добрата новина: Въпреки тази празнота във вас, е необходимо да имате ентусиазъм и любопитство за нови пътища, без да губите цветовете си.

Този отговор ми напомни едно от любимите ми стихотворения на Лиляна Стефанова:

Най-важно е да бъдеш цветен

Най-важно е да бъдеш цветен
Сред щедър избор от бои
характерът на смела четка
с достойнство да се открои.

Да не помръкват твойте багри,
а да горят с неистов плам
като изровена от багер
мозайка на тракийски храм.

От твоя ярък ден
да черпят,
да чакат твоя цветен взрив
От болка ти да ставаш черен -
но никога - безлично сив.

Да търсиш трудни съчетания
от тонове.
И още млад,
да превъзмогнеш разстояния
под бремето на своя цвят.

Посредственост студено-сива
да вижда в теб опасен враг -
и в твойта яркост да открива
не дарба, а тревожен знак.

По формула добре позната
е най-удобно да мълчиш,
безплътен,
в сладката прозрачност
на въздуха да се стопиш.

Как всяка краска излинява,
повяхва, съхне в тънък прах
от слънцето на лесна слава,
от влагата на гробен страх.

Пигменти с мисия секретна,
власт на потайно вещество -
едни бележи тя с безцветност,
а други - с дръзко зарево!

Българийо,
дори сред мрака,
сред робски сън, под ятаган,
роди ти личности с характер,
от трайни багри изтъкан.
Ти в паметта на вековете
със свои шарки затрептя ...

Приятели, да бъдем цветни
в двубой със всяка сивота!

БлагаВест , твоят оптимизъм ми вдъхва надежда. Е, не че аз не вярвам, но трябва време. И не е необходимо да ни дават обяснение. Нека любовта победи. Ще се случи.
                 

Линде, дано си права! Най-радостна ще съм тогава.

Аз просто усещам нещата по друг начин и споделям гледната си точка. Не се сърдете. Ако ви развалям настроението, приемете извиненията ми. Но не мога да си кривя душата.