Омъжена, но самотна. Накъде?

Направо си представих как мъжът чете и 34годишната необразована авторка подскача около него с въпроси ... като малко дете.

Чак толкова необразована едва ли е, като я гледам как пише. По-скоро е със смачкано самочувствие и придобита безпомощност. Не разбирам как се е стигнало до там, не че е толкова важно. Дошло е време да прекрати това.

Голямото дете е на 10г. Те били заедно от 17 години. Значи има едни 7 години, когато са били само двамата. Родила е на 24г. Висше хората учат от 19 до 23г. Имала е време да учи ако е искала.
Другото какво да го коментирам. Мъжът е чист насилник, жената си харесва ролята на жертва. Още три пъти по 17 години може да изкарат заедно.
Пътя за откъсване е дълъг и се иска желание, мотивация, сила на характера, увереност, самочувствие итн. Все качества, които ако авторката ги имаше, нямаше да е в такава ситуация изначално. Не казвам, че сега не може да си тръгне, но без външна помощ не знам как ще стане.
Да ходела на психолог.. а кой ще плати този психолог? Кой ще гледа бебето докато тя е там? Кой ще я подкрепи, зада посещава? Тоя й мъж ли.. съмнявам се.

Сега като се замисля и моя мъж е на отглеждане вкъщи. И той не знае къде и как се плащат сметки. Аз го правя. Той определено няма нито интерес да се научи, нито желание. И си му е добре така-няма ангажименти. Не е само авторката...

Дълъг е пътят и не е лесно, но когато е започнала да си задава въпроси и е пуснала тема, вече е тръгнала по него.
Има начин за всичко, всичко може да стане, да е здрав човек само.
Малкото дете ще тръгне на детска, работа има за всички, пари се изкарват.
Не е задължително пък всички да учат висше и да помнят лесно, ако има желание и висше ще завърши и на 50 и на 80, ама пък ако не иска.

Можеш да се справиш, но на тоя етап аз не виждам причина да се разделяш с мъжа.
Преди това има куп други задачи. Оправи малко външния вид, от там самочувствието. Движи се, спортувай, с детето, аз винаги така спортувам, може. Дава енергия, подобрява външен вид
Парите също дават самочувствие, отделяй и спестявай някакви. Аз бих сменила работата. Почистване на домове/гледане на деца се заплаща супер и може почасово, но аз нямам предразсъдаци към никоя работа, ако се налага.
На мен лично много ми помага да чета вдъхновяващи истории на други жени. Тогава си казвам, че и аз ще мога. Може да четеш във форума или друго.

Живей си с мъжа и почни леко да го игнорираш. Направи се хубава, спорт, децата, работа, все едно си живееш сама със съквартирант. Това може и да го върне леко към теб, но може и не, при всички случаи плюс за теб.
Оправи си здравословните проблеми, няма драма, че водиш детето с теб, тук колко жени сме били сами с деца, водила съм детето където се сетиш. 
И като понаредиш нещата и ти светне малко пред очите, може да мислиш раздяла, ако още я искаш. Или пък за преоткриване със съпруга, но той ще вижда срещу себе си жена, която се справя.

Абсолютно всичко можеш, обаче трябва да го искаш и малко по малко и ще стане.

И на мен ми направи впечатление,че жената пише грамотно.
Не ми изглежда да е глупава.
А вероятно не е и чак толкоз дебела..
Мунчо я е манипулирал до сега и тя започва да се усеща,иска да се измъкне.
Това е типично поведение на насилник-да отдели жертвата от приятели и роднини,да и смачка самочувствието,да и внуши,че не става за нищо,да я направи зависима....и после е лесно да я тормози и да я държи в подчинение.
Може да не е достатъчно образована,но може да си намери работа.
Готвачка ,камериерка,продавачка...нещо такова.Така ще излезе сред хора,ще получава заплата,ще добие самочувствие,а може и приятелки да си намери...

Всеки си пише от неговата гледна точка и разбиране за нещата. Когато не си бил обувките на другия се критикува лесно и лесно се дават съвети. Истинска или фалшива няма голямо значение, защото подобни житейски казуси съществуват. Ако обстоятелствата в живота й са се стекли, така че да не може да продължи да учи, може и затова да е останала без висше. Тя каза, че няма близки роднини и приятели. Това означава ли, че нямаш никакви или не поддържаш връзка с тях? Ако е без родители е много вероятно в ранна възраст да попаднеш на "грижовен" мъж, който да управлява живота ти. В такъв капан лесно се попада, ако няма кой да те напътства в живота. Оскъдна е предисторията, за да си правим изводи защо не е могла да учи. То хора с висше имат подобна съдба, че какво остава за човек, който е смазан като личност още в зародиш. Проблемите с хормоните, които спомена, като виновник за килограмите, може да са и за депресивните състояния и за капак един съпруг, който да ти натяква ежедневно, че от теб нищо не става.
В тази ситуация едва ли може да се даде съвет, който да и е полезен.

Много лесно ще научи къде се плащат сметки, въпросът е пари да има да ги плати (по-важният въпрос). Там като гледам е проблемът.

За съжаление, като прочетох полицай и ми се доповръща. Имам близка с много подобна тежка история. Иначе за пред хората , всичко е супер. Накрая нещата излязоха от контрол и си го поозаптиха вътрешно. Тя се спаси, като намери първо работа и то точно в системата. Обаче години усилия и ..докато детето порасне.Пълнолетие имам предвид. Тук историята е с 2, едното бебе..за щастие няма насилие в чист вид. Какъв съвет..Сега се успокой на първо време, ако трябва с психолог, щом си с бебе. И аз не разбрах на колко са точно и променяй себе си. Курсове ,каквото и да е, така ще срещаш и хора. Лека по лека променяй себе си и ще се променят нещата. Влагай в себе си, млада си още! Значи като прочета че някой обвинява жена си, че не е добре...Постави си лични цели, крачка по крачка, не е лесно..Но по описания брак, нещата не са от вчера ,така че би трябвало да ти е по- лесно да се фокусираш върху себе си и да се развиваш в няколко посоки.
П.п. това с висшето не е панацея. И моята приятелка  е със средно ,но се оправи. Въпроса е да повярваш в себе си !

"..От дете съм с мъжа си и дори незнам как се плаща тока, водата.."   тя е била ок всичко да върши някой друг, изведнъж е осъзнала че е "под чехъл " тя..аз го разбирам като тя не се е занимавала , не е искала не че реално НЕ И ДАВА да ходи да плаща.

Това че си на 34 въобще не е причина да не учиш. Ама въобще.
В университетите има хора на различни възрасти.
Аз завърших също късно.
Така като ти гледам самосъжалението и ти не се обичаш, ама искаш да те обичат.
Не става така моето момиче.
Обърни си внимание на себе си повече.
Помисли си какво искаш да учиш и го учи.
Като искаш да не си дебела - отслабни.
Дебел или слаб, важното е човек да се чувства добре.
Ама да си дебел означава болест.
И аз съм била дебела та разбрах. От 115 сега съм 67 вече и си задържам.
А твоя като не те иска или се разведи или си намери любовник.

Ми, осъзнаването идва със съзряването, опита и възрастта в повечето случаи. Затова са родителите да те напътстват и дават съвети, ако не присъстват в живота ти лесно можеш да бъдеш подведен. В ранна възраст е намерила опора в него и фалшива грижа, от която очевидно е имала нужда. Разбира се това са догадки, за които съдим от прочетеното, не е ясно имала ли е семейство и как е расла. Откъде си сигурна, че тя не е искала, а не той да не и дава. Има и такива властни хора, които искат да контролират всичко.

Също така авторке самото ти отношение към себе си дето го имаш е грозно.
Решила си, че за нищо не ставаш.
Решила си, че си грозна, дебела и тъпа и си седиш така.
Ако не направиш нещо по проблемите си, ще си останеш с мрънкането.
Иначе да си платиш сметките е лесно. Въпросът е ако се разведеш дори и да знаеш къде се плащат сметките, дали ще можеш сама да ги плащаш.
Впрочем в университета има майки с деца, та и това не ти е оправдание.

Antoshka, симпатична си ми. Имам чувството, че по начало не си имала самочувствие, а съпругът съвсем го е сринал. Не се впрягай толкова. Може някой ден да добиеш увереност и да го напуснеш, ако се задушаваш в този брак.
Постепенно се научи да бъдеш самостоятелна, уверена, почни малки промени с външия вид, игнорирай го понякога, покажи му, че имаш (уж) други грижи, ако мърмори и бучи -  усмихни се, каквото и да ти струва.
Постепенно ще повярваш в себе си. Плюс е, че работиш. Като поотраснат децата сама ще видиш, че си се променила и помъдряла.

Рядко пиша, особено пък за подобни теми. Но ми прави едно лошо впечетление, за което няма как да остана безпристрастна. Днес се замислих, че няма такова понятие като "женска солидарност"- сещам се само за мъжката. И винаги съм се отвращавала от нападките от жените, които не са открили себе си в написаното. Много често съм чела, че това било "нагласена история". Вярно, че има много такива, но да не забравяме че има и истории, които са далеч от Нашата зона на комфорт, но това не означава че са измислица.
В тази история намирам до голяма степен себе си. И го казвам само, защото съм анонимна зад измислен ник. В очите на всички съм силна и независима, с красив съпруг и невероятно дете. Единствената разлика с авторката е, че аз се грижа достатъчно за външния си вид и имам двама любовника Но разликата е само до там. И аз знам какво е да се загубиш, да нямаш самочувствие (не защото другите мъже не те забелязват, а защото конкретния мъж не те забелязва). Моя пример го давам само за да споделя, че има всякакви истории и не трябва да гледаме само в "собствената си паничка". В никакъв случай не търся съчувствие или извителни коментари.
А на авторката искам да и дам личен съвет- намери време за себе си (независимо дали ще е да тренираш, да намериш време за фризьор или просто да изпиваш кафето си на спокойствие) Това ще ти се отрази много благотворно. А след това на "трезва глава" може да прецениш дали си заслужава да продължиш сама или си способна на компромиси.