МАРТ очаквам с нетърпение, за да видя своето творение!

 Здравейте, момичета,
 да се присъединя и аз към вас. Терминът ми е 24.03, първо бебче - момче . Толкова сте активни,че не смогвам да ви изчета, камо ли да се разпиша и аз

Witchie, като спомена думата "пришълец" и се закисках сама пред компа. Сетих се нашия загубен тати като видя бебето за пръв път на ехографа каква му беше реакцията... "Прилича на пришълец с тая голяма и крива глава и някакви дупки големи, ама очи не се виждат"
Ама какво да го правиш
В този ред на мисли, я споделете вашите татита какви са? От онези, които ви галят по коремчетата, говорят на бебетата и правят физиономии на нежност и умиление, като споменете бебето или от другите, на които всичко им е шега работа и само се бъзикат с корема, дупето ви, това че приличате на кит и не можете вече да се наведете да се вържете?! Моя е от вторите . Само ме бъзика.. нещо недорасъл е май за тая работа с бебетата, ама и да реши да ми погали коремчето, то пък странно ми става на мен и го гоня ... весели ме много на моменти...

mirannda, с теб май почнахме меренето на пишки . Много ме разсмя това, че специално си попитала докторката за размера !!!Честито ви мъжле !

За раждането, ами уж не съм бъзла...ама По принцип не търпя на болка и колабирам дори от едно боцване за кръв, но откакто съм бременна всеки месец си давам кръв и го правя с такава готовност и смелост, че чак се плаша от себе си. Всичко, свързано с бебето, колкото и болка да ми носи - ще го преживея, не ме е страх (сигурно, защото не съм раждала). Страх ме е вече, както казах, че дори и да попадна на добър екип, могат да ме оставят да се измъча, един вид да ме "накажат" за това, че не съм си платила . Страх ме е, че ще съм зависима от някой, когото наистина не познавам, ще съм в момент, в който няма да мога да скоча и да им се разкрещя, а след това да си взема багажчето и да напусна и преди всичко ме е страх не толкова, че ще измъчат мен, колкото, че бебето ми може да се мъчи. Говоря толкова за мъчения, умишлени при това, защото попаднах на една тема в майчинския форум, в който не една мама беше споделила как са я оставили  часове наред със зверски контракции, без разкритие и пред припадък, а можело само с едно хапченце да й го спестят, но проблема не бил в хапченцето, а в парите, които не е знаела, че трябва да даде за "услугата"...и това е само един от всички възможни сценарии, които за жалост са се проиграли в нашите родилни домове. Ей от това ме е страх много момичета... от доктори, които отдавна са забравили съдържанието на Хипократовата клетва
Очаквам още включвания от тези от вас, които вече са взели решение къде, при кой и как ще раждат !

trust ДОбре дошла сред нас !!!!

Бимба, ако питаш мен още 4 месеца ще го мислим ама хайде  
Да не говорим че като се роди бебо, трябва да го пазим поне няколко месеца, защото дават че шарките при кърмачета могат да доведат до много усложнения.
Уф, лоша работа  

А за лекар и аз бих платила на този, който ме следи, лошото е че тя е във ВИТА и не работи по болниците, а ми дава такова спокойствие, че изобщо не мисля да я сменям. И така, както първия път оставам на улицата  - без лекар за раждане   Ами, ако бебка устиска 7 дни преди термина ще си ходя пак в Плевен, ако не, най-вероятно без уговорки, но в коя болница ще реша на момента, зависи как започне и кога започне всичко.

trust: Добре дошла!

Муцунке,ти да видиш като казах на тати какво беше...мале-мале.То му личало от сега какъв мъж щяло да е-луда работа.На мъжете им дай само да се гордеят с нещо,ама да влязат в положение че ни се пишка през 5 мин. или че като ме сритка бебо по далака ми изтръпват краката-то това е невъзможно.Специално питах аз,че ми беше много интересно  ,ама и тя ме изгледа все едно съм луда. То Голямото Мерене на Пишки(или съкратено ГМП) ще бъде като се родят-сега е рано(то няколко мм не са от значение,хехе ).
Чакаме други мъжки мамчета да се хвалят със заветни милиметри.

А татито не е от ония вманиачените на тема бебе,гали ме по корема,интересува се от всичко,чете по някоя статия(но само с мен,сам не ще),стриктно следи дали съм топло облечена и дали кръста ми е гол,но до там.

Муцуна, чета ти постингите и уж знам, а като почна незнам какво да ти напиша.
За измъчването - всичко е толкова относително, ако разкритие и раждане ти върви нормално, няма кой да те мъчи. Ако не, ще си се мъчиш. Аз постъпих с изтекли води и след 3 часа като почти не мръднах в разкритие ми пуснаха окситоцин. Вярно че за 3 часа и половина получих разкритие, но болките бяха зверски. Никой с нищо не може да ти помогне в този момент, единствено епидурална евентуално. Болките са си твои. Трябва да получиш разкритие - колко време ще бъде е толкова индивидуално.
Някои раждат по-бързо, други по-бавно. На някои им се струва че са минали през адът и когато са викали никой не бил дошъл, но това е от тяхната моментна гледна точка.
Един лекар за да си свърши работата това което се иска от него според мен е: 1. Да изроди детето живо и здраво. 2. Да те зашие добре при нужда - да не се получат възпаления, загноявания. 3. С плацентата всичко да мине нормално.
Другото си е твойта болка и напъни. На мен ми казаха следното когато почнах да напъвам - Ние тук не можем да ти помогнем, от теб зависи кога ще свърши всичко.
Ами .....

Трябва да се тръгне към родилния дом само с положителни мисли и това е..Мисля си, от една страна е нечестно да те загърбват, защото не си си платил, но от друга си мисля, че не биха посмяли да те оставят да ти се случи нещо лошо. Аз по-скоро вярвам в добрите лекари:) Не че имам опит де:))) Не мислете за болката като за нещо нетърпимо. 100% всички минават оттам и продължават да раждат. Ами така де:)

Аз имам проблем от един ден насам - никакъв сън не ме лови вечер, пълно безсъние! Не знам какво да правя...

Благодаря ти Зайо ! Знам, че е така, знам, че всичко зависи единствено и само от мен ! От тази гледна точка единствено ме тревожи това, че болката може да е толкова силна, че да изпадна в някаква паника и да изгубя контрол над себе си и да не мога да напъна, когато трябва... само това ме плаши, но мисля, че тук въпроса опира и малко на подсъзнателно ниво, тоест с каква нагласа тръгваш и колко ти е волята...знам ли. Смешно звучи от устата на човек,който не е раждал, но все пак се опитвам да си го представя. Май много чета, а не трябва да се бутам точно в такива теми за мъчителни раждания и т.н.

mirannda , с теб почнахме май да мерим пишки, а?! Следващия път питай докторката дали този размер, който мери е нормален за възрастта, защото нашия доктор се опули пред екрана и каза "Много надарено това момче бре, голяма паца вади отсега" .
А относно гордостта на тати, ми той не знам дали се похвали на толкова хора, като разбра, че съм бременна, но сега всички са информирани за размера на мъжеството .
Много се смея с тия пишки ееееей

Инди, хайде вие първо разберете какво сте, че да не правим предварителни уговорки. Да не се окаже, че и вие имате нещо 11 милиметрово, че тогава резил голям !!!

trust, добре дошла и от мен:hug:! Прекрасно е, че се множим !

Хехе,лекарката също се опули,защото при другите мами не било толкова ясно изразено пишлето,било нормално да е около 7,8 най-много 9 мм.Ама 11-12 си било голямо нещо.Каза че нямало как да се сбърка,пръсчетата били по-късинки(смех...пълен хилеж ).Ама й направило впечатление че само аз съм искала да знам размера.
И нашия тати е същия,някой като го пита за бебо-първо за пишуната се чува...след това за други неща се обяснява.Ама то к'во да им е в главата?!

Indi,нищо не заплювай отсега че да не стане голямаааа грешка.Иначе избор на момченца-голям.

Когато влязох в предродилна изпитвах ужас от момента на изгонване на бебето. Болките ми бяха ясни - нали ме е болял корема при цикъл знам какво е. Обаче другото   По едно време ми идваше да си взема сакчето и да се махна, не ща да раждам бе, не искам. Страх ме е. Обаче като почнаха болките забравих за бягането.
Искам да ти кажа, че напъните не са страшни, тогава не е толкова болка, колкото напън, и се напъваш и толкова. Ще се справиш, ще го разбереш на момента.
На мен ми светна пред очите като почнах да напъвам - такова облекчение, защото и докато напъваш, някак си подтискаш болката - не се усеща.
Абе спокойно - Господ да е с нас и всичко да мине нормално. Това е важното. Важното е като родиш, да си идеш със здравия бебчо в следродилното и да нямаш последващи проблеми за теб и него. Това е.

Зайо, аз съм оптимист по природа ! Знам, че всички са минали през това, знам, че това не е болка, от която да умреш. Имам доста болезнен цикъл и ако болката наистина е такава или по-силна, знам, че ще я изтърпя. Само за рязане, шевове и т.н. не искам да мисля, защото, ако се замисля май клоня много към секцио. Предпочитам корема да ми режат, а не там долу... определено предпочитам корема ...


Конкуренция сме значи !
А за таткото - ама разбира се, че първо за пишката ще говори - "на татко си се е метнал"...
Няма да седне да разкаже колко високо бебето, колко тежи, мърда ли или здраво ли е... важното е пишка да има и да е голяяяяяяяяяма

Бимба, няма абсолютно от какво да се притесняваш!  

Доста съм се запознала с шарките, защото аз нито съм карала рубеола, нито съм ваксинирана. Миналият път ми направиха изследване и нямах никакви антитела. Странното в моя случай беше, че малко преди да забременея се обаждах на личната лекарка, да ходя да се ваксинирам, защото се чака най-малко три месеца след ваксина преди да се забременее.

Обаче в случая добре, че не се ваксинирах в този момент, защото не ми се мисли какво можеше да се случи на бебето...

Относно раждането, мен въобще не ме е страх, знам какво ме чака, още повече при секцио съм пасивна и нищо не зависи от мен. Миналия път отидох към операционната захилена като идиот, много ми беше весело и смешно, и щастливо, че толкова скоро ще имам бебе.  

Относно плащането - познавам жени, които нищо не са платили и не са имали абсолютно никакви проблеми. След като родих дойдоха да подпиша декларация за това дали някой ми е искал пари за раждането или не.
Аз не знам при положение, че ще раждам секцио невъзможно ми е да не се уговоря с лекар, защото няма да чакам контракции и изтичане на води, защото нали секциото се прави 10 дни преди термин.
Аз доколкото знам във всяка болница можеш да отидеш на касата и да си платиш там избор на лекар, а не да му даваш парите на ръка.

Още не знам къде ще раждам, но ако избера лекар - 500, Вип стая  - 200, спинална упойка - 100, общо 800...

Ех,тая позната фраза:"На тати се е метнало момчето..." Ама най-интересното е че не се гордее толкова,че ще става татко,а за това че ще е татко на момче с голямо пишле.Чудя се с какво щяха да са горди ако чакахме момиченца?!
А за конкуренцията,май си права...ще чакаме да видим,може друга мъжка мама да ни закопае и двете.

Така, така Фема, аз ако дам толкова по-хубаво да си ида във ВИТА за 1200... Затова и не ми се плаща. А това, че не можеш да идеш секцио без уговорка не е така. Познавам мама, която беше с направление за секцио и нищо не е плащала и уговаряла. Отиваш да ти кажат кога да постъпиш и готово.
А аз ако бях секцио може би и мен нямаше да ме е страх в такъв смисъл, там страха е друг тип, със сигурност не е от болката при раждане.


Ние дето ще имаме само момичета, имаме горди татковци на красиви, здрави, добри и умни момиченца.