Много мъже си мислят, че майката трябва да се грижи за детето, то си е така. Мъжа го няма, на работа е през повечето време, след работа иска да си почине, жената обаче може всичко. Много мъже просто се чувстват като с мама.
- Публикувана: 6 фев. 2022, 12:40 ч.
- Последно мнение: 3 март 2022, 22:35 ч.
мързелив мъж?
Много мъже си мислят, че майката трябва да се грижи за детето, то си е така. Мъжа го няма, на работа е през повечето време, след работа иска да си почине, жената обаче може всичко. Много мъже просто се чувстват като с мама.
То и на много мъже работата не е квантова физика. Гледането на деца е много уморително, за мен лично повече от работен ден в офиса. Глътката въздух на партньорката се дава, за да може да се изкъпе, да си сипе чаша вино, да поспи, да изключи. 24 часовата служба около бебе е изтощителна и емоционално и далеч не се свежда до топлене на мляко.
То и на много мъже работата не е квантова физика. Гледането на деца е много уморително, за мен лично повече от работен ден в офиса. Глътката въздух на партньорката се дава, за да може да се изкъпе, да си сипе чаша вино, да поспи, да изключи. 24 часовата служба около бебе е изтощителна и емоционално и далеч не се свежда до топлене на мляко.
Както каза дамата по-горе, майчинството не е само топлене на мляко. Ако детето е болно особено, за майката е огромен психологически стрес и изпитва притеснения дали се справя добре, дали прави най-доброто за детето си. След като тя е по цял ден с детето, по презумпция мъжът й прехвърля и вината, ако нещо не е наред. Работила съм и тежка работа с голямо физическо и психическо изтощение, но за мен майчинството до момента е най-сложно. Тук няма почивен ден и носиш отговорност за един живот и здравето на това дете, а не за доматите и краставиците на пазара или няколко документа. Естествено, има и майки, на които не им пука и си пушат цигарки, докато детето пада по площадките, за тях може би е леко майчинството.
Може майката да работи, а таткото да топли мляко. На Запад доста мъже го правят.
И после се чудим що има толкова теми от рода на " като се роди бебето, той се промени, не ме отразява, студен е, гледа да не стои вкъщи...." Ама се не сеща, че му връчва бебето от вратата, щото той си е почивал цял ден на работа, пък тя се е изморила от тикане на количката и пюренцата. Или го кара да става нощем и после ходи бомбок на работа.
Държавата плаща майчинство и редица други привилегии към майката, да може да си гледа детето необезпокоявано. Всичко останало е когато и ако може
Държавата плаща майчинство и редица други привилегии към майката, да може да си гледа детето необезпокоявано. Всичко останало е когато и ако може
До първата година, си е много изморително и изтощаващо и човек се напасва. Без да оправдавам таткото, но е възможно и той да е свръх изморен. Все пак ходи на работа и вечер, ако бебето плаче, може да не се наспива. И друг път съм писала, че родителството е екипна работа. Да, майката се грижи през деня, но и бащата трябва да се включва. Ангажирайте го, какви са тези ретро разбирания, че майката е основния гледач.
Може пък, точно това да е разковничето. Ако имате помощ от баби/дядовци, помолете да останат с бебето, а вие излезте-за разходка, обяд или просто да сте заедно. И на вас ще ви се отрази добре. От личен опит говоря, майката също има нужда да остава без детето, за да си отпочине от рев и мрънкане и да види света, по друг начин.
Може пък, точно това да е разковничето. Ако имате помощ от баби/дядовци, помолете да останат с бебето, а вие излезте-за разходка, обяд или просто да сте заедно. И на вас ще ви се отрази добре. От личен опит говоря, майката също има нужда да остава без детето, за да си отпочине от рев и мрънкане и да види света, по друг начин.
Няма нужда да се изпада в крайности - или не го гледал или от вратата му го тръшвали.. нещо по средата няма ли... Смисъл хем да му се даде време да отдъхне от работата, хем после да си поиграе с детето.. Много в крайности поставяте нещата ми се струва.
Така е, естествено че бащата трябва да се занимава с детето след работа, ама да му бъде връчено още от вратата или да поема нощни ставания при положение, че е на работа следващия ден- ми не е много ок тва. И често от там тръгват раздорите.
Е, за, то най-лесно е да се оправдаваме с болнавост. Майката тъче на няколко стана, не бащата. Ей, не увират главите и това е. Като него го няма по цял ден, как пък да не го зачакам да дотърчи да ми помага, щото и той бил родител. После като ида на работа, пак да го викам да ми решава проблемите, щото съм и жена, и майка, а той къде е, мамка му?!