Как се справяте с тъгата и вината

Т.е. инстинктът ти за самосъхранение е нулев...Наистина имаш голяма нужда да поработиш с терапевт, ако имаш такава възможност.

Много ми харесва като чета как някой си размахва дефицитите, все едно са медал за храброст… Allwewant, това което разказваш не те прави в очите на другите фина и изтънчена душа, неспособна на злопаметност, а… глупава. Ако не помниш и не си взимаш поуки, от това което ти се случва, наистина ти трябва външна помощ.

Бъди малко по-прагматична и логична, остави драмата в книгите и филмите. Имаш някакво театрално поведение и начин на мислене, което след тийн възраст само вреди.

Ама това си има функция.
Ето: на теб ти харесва
За нея е друга "наградата"....

Идеални хора няма.
Не е хубаво и човек да е злопаметен..
Може да забравиш,може да простиш дребни прегрешения..
Ама има неща с които не се правят компромиси.
Често избухване,скандали,обиди,гонене на улицата -това е вид психически тормоз.
Веднъж си сгрешила с избора на мъж,но си се отървала.Браво.Но вместо да се поучиш от грешката си ,ти мислиш да я повториш пак.Недей.

Значи виж, ти хубаво смяташ, че прощаваш злото, но всъщност не е така. И ето защо: канейки се да приемеш обратно този насилник, ти се чувстваш жертва, казваш, че даже си длъжна да се жертваш.
Нали виждаш противоречието? Нищо не е забравено, нищо не е простено. Един жертвен агнец тръгва доброволно на заколение, ей така, за да докаже на - кого? - че сам не е важен, важно е детето.

Опитай се да осъзнаеш, че в случая две са жертвените овчици, другата е малкото ти невинно момиченце. То с нищо не е заслужило да бъде подлагано на експерименти и да бъде вкарвано в нездравословна среда - доказано нездравословна.

Да не се учиш от грешките си говори много лошо.
Умните хора се учат от чуждите грешки.
Няма да казвам кои хора правят едни и същи грешки и нищо не научават и продължават.
То е ясно.

Аз съм в подобна ситуация, с тази разлика че сама изгледах детето. Почти на 8 е. И с БНД не живеехме заедно - аз съм в мое наследствено жилище, а той прииждаше на талази, търсейки пътя в живота си.
Окончателно се разделихме през август, въпреки че празнувахме заедно празниците, заради детето.
Срам несрам, ще призная, че веднага след раздялата започнах дискретна връзка с мъж, с когото.....от години се харесвахме. Бе, направо си бях тайно влюбена от години. И не му устоях, както се казва. Да, той е ок, нормален и много мил, с него всичко е наред. И за момента тази ситуация ме устройва напълно - категорично не искам да влизам в съжителства и финансови отношения. А съм и доста заета с детето и не желая да се раздвоявам. Нито пък искам да вкарвам някой в живота и ежедневието ни. Доста се измъчих с БНД, във всяко отношение.
И все пак.........чувствам се тъжна, виновна че не успях да се пречупя заради пустата саможертва, само и само да съхраня ''семейството''. За съжаление започнах да пия - да, не повече от 300 - 500 мл. вино, но прекалено често. Два пъти месечно, примерно. За мен е необичайно.
Оставам с впечатление, че нямате брак. Както и ние. Значи, те милите, са освободени от всякаква отговорност, но пък ние сме длъжни да се саможертваме в името на нещо, което даже не е семейство..........само и само да се спазва някакъв стереотип. Май стереотипите се налагат като по-важни от реалните отговорности и отношенията между мъжа и жената.
Ненормални кукувици сме и двете с теб.
Може би не е зле да се научиш да живееш сама, пък все нещо ще изпадне. Няма смисъл да търсиш - обикновено нещата просто се случват.
ПП: сега прочетох, че и ти имаш момиченце. Моята наскоро направи коментар, от който ми стана ясно, че за нея нормата е мъжът и жената да се карат непрекъснато, и жената да е вечно разревана, потисната и нещастна. Просто защото тя това е видяла до сега. Ето, имаме си готова бъдеща жертва! Аре, нема нужда!!!!
Ясно е, че с теб имаме някакви дефицити, дефекти или травми, но нека да прекъснем това и поне да не го предаваме на момиченцата си!

Писала съм за него и в предишни теми - обиди, лъжи, кофти поведение, постояни критики към мен, плюс заплахи за физическа саморазправа и дори убийство.

Това съм го копирала от първия ти пост в темата и се чудя, кои пък да са му положителните черти, дето ще надделеят над заплахи за физическа саморазправа и дори убийство. Не те ли е страх да замръкнете с детето ти с такова куку?

Децата са по - щастливи с разделени родители, отколкото в дом с кавги, напрежение, насилие, гонене от вкъщи и т.н.
Децата пак ще си виждат бащите, не е казано в месеца веднъж, ами може и през ден да ги виждат, щом се разбирате и имат желание.
Гледайте си себе си. И не бързайте за съжителство с друг, излизайте понякога, ресторантче, гушкане, секс и всеки в къщата си!

Нефрит, не виждам защо пък трябва да се срамуваш за новата връзка. Живееш си живота, чудесно!

Нефрит, точно ти явно си открила правилния път и детето ти има шанс да расте, без да е натоварено с негатива от уж правене в името на детето. Браво! И не се срамувай от връзката си. Имаш право на своите моменти. Ти си постигнала явно ниво на зрялост много над авторката и дори имаш реален шанс след време наистина да имаш истинско семейство. Надали ще повториш грешките си,защото си научила явно урока си. И пиенето ти е направо като без бих, затова също не се самообвинявай. Пораснала си след горчивите уроци,докато авторката още е на ниво трети клас, което е жалко за майка с дете.

Споменах по-рано своята позната. Тези дни е поредната криза със следващия боклук, заради който вменява на детето си: "Виж как никой не ни иска нас двамата. Никой няма да ни обича. Бяхме за малко отново истинско семейство, но той не желае да се грижи за нас." Детето лека полека се побърква, а тя има за цел да му създаде "истинско семейство" и да му намери "истински баща", който да ги издържа финансово, заради което още на първата седмица заживяват с реално непознатия и после реве,че мъжът не бил готов за семейство. Обикновено кандидатите също са по-млади, прекаляват с чашката и други субстанции, често са разведени "по вина на съпругите им" и т.н. Лошото е, че някои жени имат навика да се вкарват в матрицата и да не излизат от нея, защото така са свикнали. Какво пък толкова, че той крещал на детето, ударил на нея 2 шамара или я изгонил посреднощ, когато след 3 дни я повика да му измие чиниите и да правят секс, докато детето й е заключено в съседната стая!

Не знам как и защо забравяш, че този човек ви е изгонил като кучета??? Да реве, по корем да се влачи от мъка, нищо не трябва да ти трепва. Както днес реве, така утре ще ти шибне един шамар. И не е вярно, че децата са егоисти. Децата са деца и поради липса на опит на малка възраст не могат да разберат някои отношения, но като пораснат, повярвай ми разбират всичко. Именно заради детето не трябва да се връщаш при този.

То това, че реве е още по-гадно, значи е съвсем неконсистентен. Като има проблеми с гнева, да ходи на терапия, нали е австриец, там предполагам е още по-лесно. Да си излекува гневливостта, да се уравновеси, пък после може да иска възобновяване на връзка под някаква форма.

Няма нищо по-лошо за децата от родител невротик, който ту крещи, ту гушка. По добре да е строг и уравновесен, отколкото да си изразява емоциите ту със заплахи за убийство, ту с плачливи нежности. Пфу, че ми стана противно.

Привет!
Не прочетох всички мнения, може и да се припокривам с някои от тях. На твое място не бих се събрала с бившия. Детето ще е щастливо до едно време. После, когато на мама започне да и дотяга и да не е щастлива, детето дали ще е добре? Бих си дала един период от година - две без да влизам във връзка. Така съветват и психолозите. Преодоляване на травмата и избистряне на главата. Знам че не е лесно да си сам, но се фокусирайте върху себе си и детето. Сигурна съм, че има много неща, които искаш да направиш за себе си. Сега е момента. Но това съм аз! Избора е твой! Пожелавам щастие и късмет!

Аз както съм на 30 и имам дете, не бих излязла въобще на среща с някой на 25-6, свободен.
Защо не се огледаш за някой по - зрял мъж, пък дори и с дете да е, разведен.