Някоя дама да сподели как беше деня на отворените врати на 24ти. За съжаление, не можах да присъствам, тъй като бях под карантина.
- Публикувана: 9 фев. 2022, 13:51 ч.
- Последно мнение: 10 май 2026, 15:45 ч.
Раждане в АГ болница ''Свети Лазар''- тема 2
Здравейте, минавам да оставя отзив за раждането в болницата с екипа на О. Дукат. Предварително искам да благодаря на момичетата от форума, които ме насочиха към нея и споделиха своя опит! Родих преди около три месеца и мога да кажа само положителни неща. Раждането, противно на очакванията ми, премина бързо и безпроблемно. Като първо такова психически се бях насторила за друго. Олга дава напътствия как да дишаш и кога да напъваш и вдъхва голямо спокойствие. Партньорът ми беше неотлъчно до мен, имаше отложено клампиране и изобщо се съобразиха с всичките ни желания. Престоят беше приятен, по-скоро се чувствах като на хотел, отколкото в болница. Персоналът е любезен, не съм усетила дискриминацията "жените на Олга". Въпреки солидната сума, за мен това бяха най-добре похарчените пари и ако имам второ дете не бих се поколебала с кой екип да родя. И не на последно място, бих посъветвала жените, които искат да се подготвят за естественото раждане и да имат реалистични очаквания за процеса, да прочетат книгата на Олга "Раждане с любов", за мен беше доста полезна. Ако на някого му е интересно, споделям моята история по-долу:
Скрит текст:
[/center] Винаги съм мечтала да си спомням деня на раждането с усмивка. Чела съм много подобни истории и ето, че дойде ред да напиша своята. Знаех, че искам да родя естествено, в обстановка, близка до домашната и с присъствие на партньора. Когато четях книгата „Раждане с любов“ добих още по-ясна представа как да се случи това, а запознанството с Олга ми подсказа, че съм на правия път.
Бременността ми премина леко и безпроблемно. Терминът беше 6.12.2022 г., като незнайно защо смятах, че ще родя по-късно. Андрей обаче беше решил друго. На 26.11 към 4 ч. сутринта започнаха да ми изтичат водите. Не след дълго се появиха и контракции, които за мое учудване още в началото бяха интензивни и през кратки интервали. Леко се притесних, защото знаех, че целият процес може да отнеме много часове, дори дни, още повече при първо раждане. Бях се настроила за дълго такова и си мислех „ако сега съм в началната фаза, а контракциите са толкова силни, как ли ще издържа докрай?“. Все пак запазих самообладание. Свързах се с Олга в 8 ч. сутринта и се разбрахме след 2 часа да отидем в болницата. Очаквах след прегледа да се прибера вкъщи и да отида на следващия ден. За моя изненада, тя установи 4 см разкритие и ме приеха. Багажът ми все още не беше готов, затова мъжът ми се прибра и подготви всичко необходимо. Когато се върна, бяхме само двамата в стаята. Контракциите ставаха все по-завладяващи, но все пак търпими. Между тях си говорехме, смеехме се, а понякога се унасях и дори заспивах. Това продължи около 5-6 часа, докато от един момент болката от контракциите постепенно даваше път на чувството за напън. Първоначално мислех, че си внушавам и едва ли съм толкова близо до същинската част, но когато Олга провери, разкритието вече беше пълно. Заедно с д-р Паликов се насочихме към родилната зала.
Там светлината беше приглушена и звучеше приятна музика. Катя – един прекрасен фотограф и още по-прекрасен човек, също беше там, за да заснеме раждането. Много се радвах, че имах възможността да се движа свободно и да избирам най-удобните за мен пози. Първоначално бях на клекналото столче, като мъжът ми ме пръдържаше отзад. Олга ме напътстваше и ми даваше насоки как да дишам и кога да напъвам. Мъжът ми ме прегръщаше, целуваше и окуражаваше. Бяхме все по-близо до срещата със сина ни. Въпреки че не виждах лицето му, усещах как очите му се насълзяват от вълнение. Не знам колко дълго бяхме в тази поза, но по едно време Олга предложи да опитам клекнала. Не издържах много, защото изтощението от напъните определено си казваше думата - краката не ме държаха, трепереха. Хубавото беше, че болка вече почти не се усещаше, напъните ме бяха завладяли изцяло, а между тях беше време за заслужена почивка. Последната поза, която пробвах и противно на всичките ми очаквания се оказа печеливша, беше по гръб. На родилното легло имаше две дръжки, за които се хващах и при всеки напън ги дърпах с всичка сила. Освен думите на Олга и мъжа ми, най-мотивиращото нещо беше гледката в огледалото - подаващата се главичка. С всеки напън се подаваше все повече и повече, до момента, в който цялата беше навън. Бебето проплака още тогава. Със следващия напън, на фона на песента „Blessed” на Елтън Джон, в 17:44 ч. се роди Андрей – 3680 гр, 50 см. Веднага го сложиха върху мен, а след като спря да пулсира, мъжът ми преряза пъпната връв. Така прекарахме следващия час. Времето беше спряло. Чувството да видиш детето ти за прът път е наистина неописуемо и въпреки изтощението, бях най-щастливата жена на света.
Поглеждайки назад, си спомням за раждането с усмивка. С усмивка и благодарност. Благодарност към Олга затова, че през цялото време ме караше да се чувствам спокойна и уверена. Благодарност към целия екип, с който знаех, че съм в добри ръце. С цялото си сърце благодаря и на Катя за запечатването на този неповторим ден. Тя ни дари с най-скъпите спомени за цял живот. И не на последно място, едно огромно благодаря за безценната подкрепа от страна на мъжа ми, който беше неотлъчно до мен. Без него целият процес нямаше да е това, което беше, а именно раждане с любов.
Бременността ми премина леко и безпроблемно. Терминът беше 6.12.2022 г., като незнайно защо смятах, че ще родя по-късно. Андрей обаче беше решил друго. На 26.11 към 4 ч. сутринта започнаха да ми изтичат водите. Не след дълго се появиха и контракции, които за мое учудване още в началото бяха интензивни и през кратки интервали. Леко се притесних, защото знаех, че целият процес може да отнеме много часове, дори дни, още повече при първо раждане. Бях се настроила за дълго такова и си мислех „ако сега съм в началната фаза, а контракциите са толкова силни, как ли ще издържа докрай?“. Все пак запазих самообладание. Свързах се с Олга в 8 ч. сутринта и се разбрахме след 2 часа да отидем в болницата. Очаквах след прегледа да се прибера вкъщи и да отида на следващия ден. За моя изненада, тя установи 4 см разкритие и ме приеха. Багажът ми все още не беше готов, затова мъжът ми се прибра и подготви всичко необходимо. Когато се върна, бяхме само двамата в стаята. Контракциите ставаха все по-завладяващи, но все пак търпими. Между тях си говорехме, смеехме се, а понякога се унасях и дори заспивах. Това продължи около 5-6 часа, докато от един момент болката от контракциите постепенно даваше път на чувството за напън. Първоначално мислех, че си внушавам и едва ли съм толкова близо до същинската част, но когато Олга провери, разкритието вече беше пълно. Заедно с д-р Паликов се насочихме към родилната зала.
Там светлината беше приглушена и звучеше приятна музика. Катя – един прекрасен фотограф и още по-прекрасен човек, също беше там, за да заснеме раждането. Много се радвах, че имах възможността да се движа свободно и да избирам най-удобните за мен пози. Първоначално бях на клекналото столче, като мъжът ми ме пръдържаше отзад. Олга ме напътстваше и ми даваше насоки как да дишам и кога да напъвам. Мъжът ми ме прегръщаше, целуваше и окуражаваше. Бяхме все по-близо до срещата със сина ни. Въпреки че не виждах лицето му, усещах как очите му се насълзяват от вълнение. Не знам колко дълго бяхме в тази поза, но по едно време Олга предложи да опитам клекнала. Не издържах много, защото изтощението от напъните определено си казваше думата - краката не ме държаха, трепереха. Хубавото беше, че болка вече почти не се усещаше, напъните ме бяха завладяли изцяло, а между тях беше време за заслужена почивка. Последната поза, която пробвах и противно на всичките ми очаквания се оказа печеливша, беше по гръб. На родилното легло имаше две дръжки, за които се хващах и при всеки напън ги дърпах с всичка сила. Освен думите на Олга и мъжа ми, най-мотивиращото нещо беше гледката в огледалото - подаващата се главичка. С всеки напън се подаваше все повече и повече, до момента, в който цялата беше навън. Бебето проплака още тогава. Със следващия напън, на фона на песента „Blessed” на Елтън Джон, в 17:44 ч. се роди Андрей – 3680 гр, 50 см. Веднага го сложиха върху мен, а след като спря да пулсира, мъжът ми преряза пъпната връв. Така прекарахме следващия час. Времето беше спряло. Чувството да видиш детето ти за прът път е наистина неописуемо и въпреки изтощението, бях най-щастливата жена на света.
Поглеждайки назад, си спомням за раждането с усмивка. С усмивка и благодарност. Благодарност към Олга затова, че през цялото време ме караше да се чувствам спокойна и уверена. Благодарност към целия екип, с който знаех, че съм в добри ръце. С цялото си сърце благодаря и на Катя за запечатването на този неповторим ден. Тя ни дари с най-скъпите спомени за цял живот. И не на последно място, едно огромно благодаря за безценната подкрепа от страна на мъжа ми, който беше неотлъчно до мен. Без него целият процес нямаше да е това, което беше, а именно раждане с любов.
Благодаря за споделеното, Марина. Радвам се, че си имала хубаво раждане. Може ли да споделиш малко повече за престоя в болницата. Бебето постоянно ли е при теб или го взимат за определени часове? Можеш ли да присъстваш на поставянето на ваксините? Какви изследвания се правят на бебето? Прави ли се коремна и трансфонтанелна ехография? Благодаря 😊
Бебето беше с нас в стаята, взимаха го за преглед и тоалет веднъж дневно. По твое желание можеш да го оставяш и на техните грижи.
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна
Оставам на разположение за други въпроси.
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна
Оставам на разположение за други въпроси. Благодаря за споделеното, Марина. Радвам се, че си имала хубаво раждане. Може ли да споделиш малко повече за престоя в болницата. Бебето постоянно ли е при теб или го взимат за определени часове? Можеш ли да присъстваш на поставянето на ваксините? Какви изследвания се правят на бебето? Прави ли се коремна и трансфонтанелна ехография? Благодаря 😊
Бебето беше с нас в стаята, взимаха го за преглед и тоалет веднъж дневно. По твое желание можеш да го оставяш и на техните грижи.
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна Оставам на разположение за други въпроси.
😊
Здравейте и честито бебче. На мен ми предстои раждане в болницата другия месец, но секцио при д-р Славкова. Може ли да споделите дали знаете какво АМ използват в болницата, за да закупя същото предварително в случай на нужда.Също така доколкото знам те предоставят нощници за родилката, тоест да разбирам, че не могат да се ползват лични. Относно храната тя се избира по меню нали така?
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна
Оставам на разположение за други въпроси. 😊
Здравейте и честито бебче. На мен ми предстои раждане в болницата другия месец, но секцио при д-р Славкова. Може ли да споделите дали знаете какво АМ използват в болницата, за да закупя същото предварително в случай на нужда.Също така доколкото знам те предоставят нощници за родилката, тоест да разбирам, че не могат да се ползват лични. Относно храната тя се избира по меню нали така?
Бебето беше с нас в стаята, взимаха го за преглед и тоалет веднъж дневно. По твое желание можеш да го оставяш и на техните грижи.
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна Оставам на разположение за други въпроси.
😊
Здравейте и честито бебче. На мен ми предстои раждане в болницата другия месец, но секцио при д-р Славкова. Може ли да споделите дали знаете какво АМ използват в болницата, за да закупя същото предварително в случай на нужда.Също така доколкото знам те предоставят нощници за родилката, тоест да разбирам, че не могат да се ползват лични. Относно храната тя се избира по меню нали така?
За ваксините не мисля, че би било проблем да се поставят пред родител (познавам жена, родила в болницата, която е подписала някаква декларация за отказ от ваксини), така че едва ли ще има проблем с това. Все пак няма как да знам на 100%.
Относно прегледите на бебето - прави се стандартен преглед като във всяка болница. Не съм много наясно какво включва, но със сигурност помня слух, зрение, реакции и коремен ехограф.
Като цяло Олга и една Ани Николова помагат за кърменето, останалите са малко “ам настроени”, но никой не се налага. Слагат вит К на капки. Дават дрешки за бебето, както и памперси и т.н. Храната е доста вкусна
Оставам на разположение за други въпроси. 😊
Здравейте и честито бебче. На мен ми предстои раждане в болницата другия месец, но секцио при д-р Славкова. Може ли да споделите дали знаете какво АМ използват в болницата, за да закупя същото предварително в случай на нужда.Също така доколкото знам те предоставят нощници за родилката, тоест да разбирам, че не могат да се ползват лични. Относно храната тя се избира по меню нали така?
Привет,
Бременна съм в 38 г.с. и ще раждам с Олга. Самата тя ми препоръча да си взема 1-2 нощници, макар болницата да предоставя такива.
Здравейте, колко струва първичния преглед при АГ в болницата?
Благодаря много
Благодаря много
Има ли отзиви за комбинираната упойка(спинална+епидурална), струва ли си? И въобще някакви скорошни отзиви за родили секцио. Колко често се случва да не си в стаята, която искаш, а да те преместят?
Има ли отзиви за комбинираната упойка(спинална+епидурална), струва ли си? И въобще някакви скорошни отзиви за родили секцио. Колко често се случва да не си в стаята, която искаш, а да те преместят?
Аз родих на 30.03 и ме настаниха в единична стая, а заявих (платих съответно капаро след 36-тата седмица) , че желая в двойна. Постъпвайки с родилни болки изобщо и не предполагах , че няма да ме преместят след раждането, и ще ми излязат с номера, че свободни двойни стаи нямало. Трябваше да си заплатим разликата, най-нагло ни го заявиха. Заявиха ми ,че това не е хотел, а болница, при положение, че при първоначален разговор и в основание на плащане на капаро изискаха да посоча в каква стая желая да бъда настанена.
Крайно разочарована останах от болницата. Категорично не бих я препоръчала. Организацията им е под всякаква критика.
Що се отнася до д-р Паликов и Олга, страхотни са.