С какво ви дразнят свекървите? – 135

Здравейте група! Чета ви с интерес. Включвам се по повод имената. Да, все още е много разпространено да се кръщава на баби и дядовци. Нашият случай е следният--мъжа ми е израстнал с разбирания, че е редно да се кръщава на родителите. И той пожела първото да е кръстено на техните, второто на нашите. Аз като цяло не харесвам тази традиция, но нямах против да кръстя на баща му, но защото името ми харесва, пък и не исках да разбия хилядагодишна традиция момчето да носи трите имена на дядо си. Обаче с второто се чувствах длъжна да засвидетелствам уважение и на моите родители и кръстих второто детенце на майка ми, макар че те са ми казвали, че не държат на тези неща и не искат имена. И двете имена ги харесвам, но все едно си ограничен, сложен в калъп. ММ е голям фен на традициите и след време не знам как ще го удържам да не се меси на децата за имената, а съм сигурна, че той ще иска да кръщават на нас. За протокола - имаме две момчета 😆😉✌️🍀

Лесно се уддържа. Заявяваш на висок глас, че нямате претенции за имената. Като ви кажат, че искат друго име, ги подкрепяш и хвалиш. Свекърът отива малко в трета глуха. По принцип тръгва от вкъщи. Мъжът ти като обяснява на синовете за традицията, ти добавяш, че така е било на времето и сега хората сами си решават.
За мен традицията беше удобна, защото нямам любими имена, имената и на 2 комплекта родители са хубави, т.е. детето няма да му се присмиват.

Просто казваш НЕ. И двегодишните го могат.

На една приятелка мъжа ѝ и постави условие, че ако няма да го кръщават на баща му, то да ходят да прави тя аборт. След това тя направи спонтанен аборт.. Аз бях потресена, но тя е расла в друго семейство, там реда беше друг. Съгласява се с мъжа си това е. Това е виждала цял живот. И накрая склони, че като решат да имат пак дете ще го кръстят както иска мъжа ѝ...
Тя и моята свекърва прави заявки, но няма да как стане..
И ето, че наистина зависи дали жената ще приеме такива ултиматуми и дали ще поддаде на натиска.
За мен все още е непонятно как пък ще останеш с мъж, който е готов да се откаже от бъдещото си дете заради някакво име.

Да ти кажа ,това е ясен знак да помисли дали да остане с него, докато няма деца.
 Един мъж като налага това на жена си, нататък и друго ще има.
Беше при нас. Не съм имала идея за име, та бе нормално първата буква на свекъра за първото. Ако бе момиче, второто щеше да е на свекървата ,но пак момче и тя  остави темата. Мъжът ми искаше на мен да  е, но не точно, галено щеше да е  близо до моето, отказах. Ние  пък не сме говорили за имена докато не се родиха, аз съм  нещо нередовно сигурно. Та пак взех първата буква на свекървата, не се е месил нататък ,каза предложение  и аз да решавам.
 Та представи си , има писател известен с това първо име, случайно роднинско дете го споменало, свекървата няма как да го знае, и ето ти - на писател е  кръстен внука ,не на нея. Аз си я познавам и бях сигурна ,че ще ми изкара през носа  и това.
  Не съм го мислила много.
 Заради тези истории аз не съм  имала и идея да претендирам, дори се радвах ,че  двамата са се разбрали.
Въобще не споменаха преди да ги запишат, не съм и питала.
 И смятам, че това е право на майката. Повече тя  е важна ,занимава се, отглежда и възпитава.
 Мислех ,че вече е минало и сме последното поколение подчинени на тези драми ,но не е , две поколения са поне след мен,  а колко между тях не се наемам да смятам. Колко вода е изтекла  и нищо ново.
 Едно е да искаш, да нямаш против ,да харесвах име и човек, друго да ти поставят ултиматум. Няма лошо в традициите.
Има лошо в традиционното изискване, че мъж и род решават, сякаш все още вземат булката и  я водят  у тях като коза.
 Свекърва ми ме е обработвала : ние сме много ,не можеш да ни обърнеш, ти се обръщаш по нас. И тя го  е чувала ,не е творчество, и на нея са го казвали вероятно.
 Най-големия  и яд беше ,че не поддавам.
Голям съм инат.
 Бих питала какво име предлагат, точното, покрай него ,бих казала че харесвам(не харесвам) името. И бих очаквала да стигнем двама до нещо харесвано.
 Но едно налагане е  сигурна точка на не добър живот, на подчинение, на повече от едното име.
И бих избирала мъж с този акъл предварително, гледайки дали се налага, дали се вслушва, в кого и как.
 Името не е проблем, свиква си ,стига да не е обидно, дразнещо, да напомня история някаква, но подчинението ,сляпо е индикатор.
Разбрах от опит ,че родителите  и на двамата са равни родители. Един пол не значи нищо, има жени с достойнства и мъже   с женски орган. Има движещи семейството напред и стопери. Не бих уважавала човек, мъж или жена , който е  без мнение , виси на врата на другия  и чака .  Съпругата не  е държанка.Равна  е.
Името не е достатъчно за война.
Но може да я  почне.

И за мен Това са някакви психопати, по-добре далеч от тях.

Точно.

Само че когато ултиматума е поставен топката е в полето на този, който взима решението. Онговорността за съдбата на детето е негова. За всички казусът е как така заради едно име майката ще лиши детето си от баща. Каква майка е, не обича детето си, жертва го за да се наложи защото е егоист и не й пука, че детето ще расте без баща. Никой не казва какъв баща и каква баба, леля са тези хора щом поставят условие за да приемат едно току-що родено бебе. На практика моите родители подкрепиха хората поставящи ултиматума и ми заявиха, че ако обичам детето си ще направя нужното за да има баща. Усещането беше, че ни гонят. Но не бяха само те. Почти всички мои близки се изредиха да ми нашокат канчето и да ме вкарат в пътя, вкл. и приятелите с които коментирах ситуацията. Житейските ситуации са много по-различни от представата която хората имат за тях.

Не знам, Рори. На мен първата ми мисъл в такива ситуации е "Що за баща е това и детето наистина ли има нужда от такъв "баща"?

Уффф, някка се разминах с тия неща преди 30 г. Не съм имала проблем, дали да кръстя на свекъра, в случая. По-скоро, не мислех да е точно същото име. Мъжът ми стоеше зад мен, макар да беше наясно, че вероятно им се иска спазване на традицията. Майка ми тогава каза една приказка - виж тяхната дъщеря как са възпитали, тя е кръстила сина си на името на свекъра 1 към 1.
Тааа, замислих се, защо аджеба не ща баш на името на дядото - нищо друго, освен за да е по-модерно. Я да видим това "моето" име как ще звучи един ден като бащино - приемливо, но не добре като името на дядото...
Аз детето си ще обичам независимо от името, и в крайна сметка спазих традицията. Със сигурност мога да кажа, че решението не беше грешка. Много помага, че и синът си харесва името.

Рори,за мен пък е точно обратното.
Що за мъж и що за баща е този,който не подкрепя жена си и е готов да зареже детето си,за да угоди на родителите си.

Рори, съжалявам и че си била заобиколена от такива приятели. Надявам се обкръжението ти вече да е различно и да получаваш подкрепата, която е естествена за близки хора.

Ако ви харесва името и на двамата,няма нищо лошо в спазването на традициите,но не е задължително.И двамата родители имат право на мнение и е добре да са се разбрали предварително.Все пак майката носи девет месеца детето и обичайно поема по-голяма част от грижите така,че има предимство.

И аз така смятам. Просто първопричината е у него.
Той първоначално поставя ултиматум. В такъв момент, без да подкрепи жената, в която уж е влюбен, това като "той ме  накара да направя аборт". Ма как те накара бе, отвлече те, завърза те за магарето с пистолет опрян в слепоочието ли?
Как после си  лягаш до този? Как го милваш, как го обичаш след като се е държал така? Пак казвам, и най-хубавото име на света да е, ако някой се е опитал да ми го  наложи ще му захлопна вратата отвън без да мигне окото. И не,  не заради едното име съм оставила този някой , а заради това, че си е позволил такова неуважение към мен. Даже не е и "Мило, нека да обсъдим името, да намерим вариант, да балансираме. Пък нататък, живот и здраве, никой за нищо няма да позволя да ни се меси". А той, моля ти се заплашва с оставяне. Я, у лево!
П.С. Понеже до последно не знаехме пола, в 4-5 месец съм, започваме с предложения. Първото ми предложение той не го хареса, после той предложи, аз не се съгласих. Накрая избрахме в една вечер, без да сме го обсъждали - аз си го харесах (даже беше в списъка ми след първоначалното) през деня, той как го беше измъдрил, вечерта ми подшушуна "Мислех си за момиче - Ирина". Е, знаехме, че ако е момиче ще е Ирина. И папата не  би могъл да го промени.
Как човек, който те е избрал за спътник в живота и майка на детето му, ти поставя подобно изискване?
Левски го е казал - Дела трябват, не думи!
А такова дело не показва обич!
 

Ама разбира се, че след това отношенията се промениха. Но загубих и потребност от тръпка между нас. Но започнаха да се случват и проблеми с детето - здравословни и други, така че фокусът трайно се измести от нас двамата като двойка. Просто отстрани различните ситуации изглеждат бели или черни, а не са и не са само нюансите на бяло и черно.